Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря С.А.и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10221/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 378 от 26.09.2022г. по НАХД №
429/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено НП №
РЗ-05-9/23.03.2022г. на Директора на РЗИ гр. Велико Търново, с което на „СИТИ НОВЕЛ“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 3000лв. за административно нарушение във връзка с дейността на
дружеството по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето на основание чл. 218 ал. 2
предл. трето вр. чл. 231 ал. 2
от Закона за здравето.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от „СИТИ
НОВЕЛ“ ЕООД, чрез *** К., с което въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила, касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. По същество касаторът излага доводи, че по делото
липсвали доказателства за делегирането на права на д-р Л.Б.и Е.Г.да извършват
проверката на 15.01.2022г. в 23:10часа, в т.ч. да полагат извънреден труд и в
извънработно време. Тези искания дори не били обсъдени, с което е допуснато
съществено процесуално нарушение. На следващо място, неправилно съдът приемал,
че НП е законосъобразно съобразно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като липсвала
фактическа обстановка, в която да се описани ясно и точно обстоятелствата, при
които е извършено нарушението. Нарушено било правото на защита на дружеството. Нямало
доказателства пушената цигара да е тютюнева, т. е. нарушението не е несъмнено
доказано. Твърденията за недоказаност на нарушението се подкрепяли и от
гласните доказателства, които намира за разнопосочни. Налице била законодателна
непрецизност и непълнота при редакцията на нормите по чл. 218, ал. 2, във вр. с
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. На последно място намира, че са налице
основанията за прилагането на чл. 28 ЗАНН. По тези съображения моли решението да бъде отменено и
да се постанови друго, с което наказателното постановление да се отмени.
Ответникът
по касация Директор на РЗИ Велико Търново заема писмено становище за
неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено при спазване на
материалноправните и процесуалноправните разпоредби. В съдебния акт били
обсъдени всички относими за правилното решаване на спора доказателства,
надлежно и аргументирано са анализирани и изяснени всички факти и обстоятелства
по делото.
Представителят
на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. ВТРС правилно бил изяснил
фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на
доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя изцяло
доводите на съда. По
отношение твърденията за процесуални нарушения, допуснати от съда, изтъква, че
заповедта, с която е възложена проверката, е приложена по делото, поради което
са неоснователни твърденията в жалбата за некомпетентност на органа, извършил
проверката и несъбиране на доказателства от съда в тази връзка. С оглед на това счита, че обжалваното решение е
законосъобразно и правилно.
Предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На
15.01.2022 г. по повод постъпил сигнал с вх. № 96-00-180/20.12.2021 г. в РЗИ -
Велико Търново за тютюнопушене в Снекбар "Сити Пъб", намиращ се в гр.
Велико Търново, била извършена проверка с начален час 23:10 ч. Констатирано
било, че снекбарът е с капацитет 100 места на закрито и 40 места на открито,
съгласно удостоверение за категоризация на обекта. В момента на проверката, на
една от масите в закритата част на обекта, лицето Д.П.е пушело тютюнева цигара
марка Muratti - синьо. Обектът представлява обществено място по смисъла на § 1а., буква
г) от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за
хранене и развлечение).
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил
наказателното постановление, тъй като съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Пълно и ясно са описани всички признаци на
нарушението и доказателствата, въз основа на които се правят изводите в АУАН. Не
се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание за параметрите на вмененото
нарушение. Действието по тютюнопушене е осъществено в помещение в закритата
част на заведение, като съдът е намерил за достатъчно описателно и точно
относно мястото на извършване на нарушението. За неоснователно е прието и
възражението за липсата на пълно описание на самото нарушение и по-конкретно за
това, че в постановлението и АУАН е описано, че дружеството не е организирало
дейността си по начин, осигуряващ стриктно спазване на забраната за
тютюнопушене в закрити обществени места. Правилно, както съставителят на акта,
така и наказващият орган квалифицирали нарушението във връзка с дейността на
дружеството като нарушение на посочената разпоредба на чл. 56, ал. 1
от ЗЗ. Твърдението, че цигарата е била незапалена и лицето се е
насочвало към изхода, за да пуши извън заведението се оборвало по категоричен
начин от показанията на служителите на РЗИ и полицейския служител, между чиито
показания няма противоречия. По същество пушенето не се оспорвало и от
дружеството жалбоподател в подаденото възражение по чл. 44 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от материално компетентни органи, за
което са представени доказателства по делото. Правилно описаното нарушение е
съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 218, ал.
2 от ЗЗ, тъй като именно чл. 56, ал. 1
от ЗЗ е нарушен. Съдът е намерил, че АНО е съобразил критериите за
определяне на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН. Определеното наказание отговаря и на целите п о чл. 12 от ЗАНН. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в
него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с
оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Въз основа на събраните, подробно обсъдени доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото, правилно е установена фактическата обстановка и са формирани обосновани правни изводи, за доказаност на вмененото административно нарушение, на посочените правни основания. Тези изводи напълно кореспондират с установените факти, съобразени са с материалния закон и са в съответствие с неговата цел. Правни аргументи, факти, обстоятелства и доказателства, разколебаващи установената от контролните органи фактическа обстановка, а оттам и за различни правни изводи на въззивния съд, изразяват недоволство от издаденото НП и претенция за незаконосъобразно, настоящият касационен състав счита за израз на правото на защита, а не базирани на релевантен към случая факт.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно оплакването, че въззивният съд неправилно е приложил материалния
закон. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви, поради което не
намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал.
2 от АПК. Настоящият състав споделя изводът на ВТРС за
доказаност на нарушението от свидетелските показания на РЗИ и служителят на РУ
– Велико Търново, вкл. по отношение на обстоятелството, че пушената цигара е от
тютюн, доколкото лицето е държало пакет цигари Muratti – синьо. Установено е също така, че заведението
представлява обществено място по смисъла на § 1а, буква „г“ от ДР на ЗЗ и
проверката е била извършена по повод на сигнал за тютюнопушене в обекта.
Неоснователно е и
другото касационно оплакване, че по делото липсвали доказателства за
делегирането на права на д-Р Л.Б.и Е.Г.да извършват проверката на 15.01.2022г.
в 23:10часа, в т.ч. да полагат извънреден труд и в извънработно време. По
делото пред ВТРС с писмо изх. № 96-00-180-4/06.04.2022г. от директора на РЗИ
велико Търново е представена Заповед № РД-15-07-4/14.01.2022г. Видно и от
представените от касатора писмени доказателства е, че в длъжностните
характеристики на осъществилите контрол лица се съдържа задължението при
необходимост да участват в проверки в извънработно време, през нощта и в
почивни дни (т. 7.14). Останалите представени от касатора заповеди не водят до
извод за изключване на компетентността на проверяващите органи да участват в
проверката в извънработно време и през нощта.
Законът е предвидил имуществена санкция за еднолични търговци и ЮЛ,
които при стопанисване на обекти нарушават въведената забрана, като допускат
или разрешават тютюнопушене в тези обекти. За осъщественото нарушение
дружеството носи административно-наказателна отговорност, независимо от
търсената такава от физическото лице пушило в закрито обществено място. Санкционната разпоредба по чл. 218, ал.
2 от ЗЗ е приложима за нарушения по чл. 56, ал. 1
от ЗЗ.
Правилни са и изводите на съда, че поцесният случай разкрива
белезите на обичайните нарушения от същия вид, като не са налице обстоятелства,
които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378 от
26.09.2022г. по НАХД № 429/2022г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.