Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.02.2021
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито заседание на трети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Илиева ч.гр.дело № 960 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба вх. № 14646 от 19.10.2020
г., подадена от длъжника „З.К.Л.И.“ АД, срещу разпореждане на частен съдебен
изпълнител С.П., постановено на 13.10.2020 г., по изп.д. № 20209210400653 по
описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника в молба вх. № 10557 от 24.09.2020
г. срещу присъединяване на допълнителни разноски в размер на 1243,33 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за горницата над дължимите според
длъжника 200 лева. Жалбоподателят прави искане възнаграждението на
взискателя да бъде намалено до минималния размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10, т. 1,
тъй като по делото не били извършвани изпълнителни действия освен образуване на
изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение. Прави искане
за преизчисляване и на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК инкорпориран в частната жалба.
В
срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по
изпълнителното дело – ЗАД А.Б.“ АД чрез процесуалния му представител адв. Л.И.,
в което излага становище, че жалбата е неоснователна, като моли същата да бъде
оставена без уважение. Не претендира разноски.
Частен
съдебен изпълнител С.П. е дал
обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че жалбата
е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени
в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото, както и с обясненията
на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20209210400653 на ЧСИ С.П., с
рег. № 921 в КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба от 10.08.2020
г. на взискателя ЗАД А.Б.“ АД чрез процесуалния му представител адв. А.Б.срещу „З.К.Л.И.“
АД, което дружество е осъдено да заплати на взискателя „ЗАД А.Б.“„ АД сумата в
размер на 44335 лева – главница, 3427,11 лева – съдебно деловодни разноски и
1488,04 лева –разноски във въззивното производство, по издаден в полза на
взискателя изпълнителен лист.
В
молбата процесуалният представител на взискателя е направил искане за
образуване на изпълнително дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение.
На 11.08.2020
г. частният съдебен изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 240 лв., такси
и разноски по ТТР към ЗЧСИ, в размер на 4471,14 лева към 11.08.2020 г.
Поканата
е връчена на длъжника на 11.08.2020 г.
На
11.09.2020 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковата сметка на
длъжника в „Ю.Б.“ АД, тъй като не получил плащане в срока за доброволно
изпълнение. На 14.09.2020 г. е изпратено запорно съобщение до банката и е
начислено допълнително възнаграждение в размер на 1003,33 лева с вкл. ДДС за
водене на делото. Запорното съобщение е получено на 23.09.2020 г. като по
делото няма данни сумата да е платена.
Длъжникът
по изпълнението е възразил в срок срещу допълнително претендираното адвокатско
възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С разпореждане
от 13.10.2020 г. частният съдебен изпълнител е оставил без уважение
възражението срещу адвокатското възнаграждение и постановил отказ да намали
същото. Съобщението е връчено на длъжника на 14.10.2020 г.
При
така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Съгласно
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Според чл. 436, ал. 1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
- от деня на съобщението. Жалбата е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Според
чл. 79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда.
По
своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното
производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в
производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й
не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че неизпълнявайки доброволно задължението си,
длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а
оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче
трябва да са били: 1/ във връзка с изпълнението и 2/ да са били необходими за
принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази
част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на
реализиране на вземането, както и за тези разноски, които са били извършени във
връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като
взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действаща
към датата на уговаряне на възнаграждението, минималното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв. без ДДС, а сумата за водене на делото по чл. 10, т. 2 от
Наредбата е в размер 1003,75 лв.
без ДДС, като е заявена претенция за присъждане на 1243,33 лв.
В
настоящия случай, тъй като длъжникът не е платил в срока за доброволно
изпълнение и са налице данни, че взискателят е извършил действия, насочени към
принудително събиране на вземанията, действително разноски по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело се дължат. По делото обаче не са
представени доказателства, че такива са платени реално от визискателя. С оглед
задължителните указания дадени в т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК, само когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде
указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено заплащане по
банков път, то следва да бъде установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. В настоящия случай от представения по делото договор
за правна защита и съдействие № 905731 от 10.09.2020 г. се установява, че взсикателят
ЗАД А.Б.“ АД е договорил с адв. Л.И.адвокатско възнаграждение в размер на
1003,33 лв., което следва да бъде заплатено по банков път от Доверителя по
банкова сметка ***. В представеното извлечение от банкова сметка ***. Л.И.ведно
с таблица със суми, не се установява сумата от 1003,33 лв. да е платена от
дружеството доверител, което претендира неговото възстановяване, а се
установява, че сума от 3968,26 лева е платена от трето лице - адв. А.Б. на адв.
Л.И.като хонорар по изпълнителни дела. Ето защо, тъй като взискателят не е
доказал заплащане на разхода, същият не може да го претендира от длъжника (така
и Определение № 274 от 15.05.2017 г. по
ч.т.д № 739/2017 г. на II ТО на ВКС).
Предвид
горното, въззивният съд намира, че жалбата срещу постановлението за разноските,
представляващи адвокатско възнаграждение на взискателя за сумата над 240 лева
до определението 1243,33 лева е основателна, а обжалваният акт следва да бъде
отменен, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали на 240 лева.
Основателни
се явяват и оплакванията на частния жалбоподател във връзка с таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, тъй като тя не следва да се начислява върху определеното адвокатско
възнаграждение за изпълнителното производство по аргумент от решение №
517/28.06.2010 г. по гр. д. № 1249/2009 г. на ВКС, III ГО. Материалният интерес
в разглеждания случай се състои единствено от сумата по изпълнителния лист в
общ размер на 60577,34 лева ведно със законната лихва към 28.09.2020 г., следователно,
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се равнява на 4 371,71 лева с вкл. ДДС.
Заявената
от жалбоподателя претенция за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като
взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на
незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски
се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за
съдебното производство със свое поведение или действие, а отговорността на
съдебния изпълнител за вреди може да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК
при наличие на предпоставките за това.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.10.2020 г. по
изпълнително дело № 20209210400653 на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя „З.К.Л.И.“ АД за намаляване размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя ЗАД А.Б.“ АД по посоченото
изпълнително дело и на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя ЗАД А.Б.“ АД по изпълнително дело № 20209210400653
по описа на ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, дължимо от „З.К.Л.И.“ АД, от 1243,33
лева на 200,00 лева.
НАМАЛЯВА дължимата в
изпълнителното производство по изпълнително дело № 220209210400653 по описа на
ЧСИ С.П., с рег. № 921 на КЧСИ, от длъжника „З.К.Л.И.“ АД пропорционална такса
по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 4569,40 лева на 4371,71
лева с вкл. ДДС.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.