Р Е Ш Е Н И Е № 560

       гр.Видин, 04.08.2020г.

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав  в публично заседание на  двадесет и девети  юли  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   Председател: Милена Стоянова

                                                                                

при секретаря  Милена Евтимова като разгледа докладваното от   съдията  Стоянова гр.дело № 1696 по описа  за 2019 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – София, представлявано от Радослав Велчев, чрез юрисконсулт Ивайла  Трифонова  против  З.  П.В. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.  240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че  на 23.03.2015г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответницата З.П.В. е сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Поддържа се, че сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва се, че отпуснатия кредит е в размер на 550.00 лева за период от 30 дни с падежна дата – 22.04.2015г. Съгласно заявката на кредитополучателя, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в клон на БАНКА ДСК на същия ден – 23.03.2015г. но същата не е погасила задължението си поради което е изпаднала в забава. Поради това на ответницата са изпратени три напомнителни писма.

На 01.02.2018г.  „4финанс“ ЕООД в качеството си на цедент е сключило с ищцовото дружество в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по процесния договор за кредит за прехвърлени. Твърди се, че на длъжника са пращани писма за уведомяване за извършената цесия, но същите са върнати с отметка „непотърсен“. Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия.

Иска се от съда да  постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 550.00 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане..

Ответницата, редовно уведомена, чрез назначен особен представител в срока за отговор на исковата молба е оспорила иска като неоснователен и недоказан. Оспорено е сключването на договора с ответницата, оспорено е, че сумата е получена от ответницата, оспорен е фактът на уведомяване за цесията.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена  изслушана е съдебно-техническа експертиза.

            Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема  следното от фактическа страна :

            От представеното заверено от ищеца копие на договор за кредит № **********  от 23.03.2015г.,  между „4 финанс“ЕООД  и ответницата З.П.В.,  е  видно  че  между страните е договорено сключване на договор от разстояние за предоставяне на  кредит на ответницата  в размер на сумата от 550.00 лева със срок на плащане -22.04.2015г. В договора е посочена банкова сметка  ***аване на сумата. Посочено е също, че договора се подписва електронно в съответствие с процедурата, предвидена в Общите условия.

            Представено е преводно нареждане от Банка ДСК  за извършен превод в полза на ответницата на сумата от 550.00 лева, извършено на 23.03.2015г. С писмо от 22.02.2020г. третото неучастващо в делото лице Банка ДСК е потвърдило, че на 23.03.2015г. по посочената сметка на ответницата е постъпила исковата сума с титуляр „4финанс“ЕООД.

            На 01.02.2018г. между кредитора „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е сключен  договор  за  прехвърляне на вземания. На същата дата е подписано Приложение № 1 към  договора за цесия  на основание чл. 99 от ЗЗД между „4 финанс“ЕООД  и „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съгласно което вземането, произтичащо от Договор за кредит № **********  от 23.03.2015г.  е прехвърлено в полза на  ищцовото дружество. Приложението е под формата на списък,  който е представен по делото във вид на извлечение, съдържащо името на ответника и размера на вземането по договора / л. 7 от делото/.

            По делото е представено потвърждение за извършената цесия, както и потвърждение, че ищцовото дружество е упълномощено да уведоми всички длъжници по цедираните с договора  за цесия вземания.

            Представено е уведомление за извършената цесия, не връчено на ответника, видно от приложеното известие за доставяне, на което е отбелязано, че пратката не е потърсена. С връчване на исковата молба и книжата към нея, на ответника е връчено уведомлението за извършената цесия и това е станало  на 13.11.2019г., видно от отрязъка от съобщението.

            Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че на 01.09.2014г. ответницата се е регистрирала в сайта вивус.бг като е преминала процедурата и попълнила данните, изисквани при регистрация – трите имена, ЕГН, № и дата на издаване на документ за самоличност, мобилен телефон, адрес, електронна поща, парола и банкова сметка. ***утон „Продължи“. Вещото лице е посочило също, че от същия профил е направена заявка и кандидатствала за четвърти кредит с Договор за кредит № **********  от 23.03.2015г. При сключване на този договор ответницата е натиснала бутона „Подпиши“.

            Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Вземанията на ищеца се основават на договор за кредит, уреден в чл. 240 от ЗЗД.  Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. От доказателствата, се установява, че  е сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като на ответницата е предадена  заемната сума по договора и този факт е удостоверен с представената информация  от третото неучастващо в делото лице Банка ДСК ЕАД.   В този смисъл, неоснователни се явяват направените от ответницата, чрез особения представител  възражения, че не била сключвала договора, както и не била получавала сумата по кредита.  Фактът на регистрацията на ответницата, както и на сключване на договора ес потвърждава и от заключението по назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза.

            Неоснователно е възражението на ответницата, че не била уведомена за извършената цесия.  Вземането е точно индивидуализирано в представеното Приложение  към договора за цесия / л. 7 от делото/. Посочени са трите имена на длъжника, договорът, от който произтича вземането, както и размерът на вземането.

 Като доказателство в посочения смисъл е и уведомителното писмо за извършената цесия,  като същото е  приложено към исковата молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК  Решение  № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о.  Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск. 

            В  трайната съдебна практика е прието, че  действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е  длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването за цесията тогава, когато  е платил на ненадлежен кредитор.  В случая, от събраните по делото писмени доказателства не се установява ответницата да е извършила каквото и да е плащане.

С оглед на гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан. Ответницата ще следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 550.00 лева, представляваща неплатена главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на спора, ответницата ще следва да понесе и разноските по делото, както следва: сумата от 50.00 лева за платена държавна такса, сумата от 200.00 лева за особен представител, сумата от 150.00 лева – разноски за вещо лице и сумата от 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***:  IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

Воден от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА  З.  П.В.  с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Радослав Велчев сумата от 550.00 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********  от 23.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 24.06.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА З.  П.В.  с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********0 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Шандор Петьофи № 10, представлявано от Радослав Велчев разноски в производството в общ размер от 500.00 лева.

Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Видин  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: