Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 36
/ 22.3.2016 г.
град Карнобат,22.03.2016 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Карнобатският районен
съд,колегия…………..,в публичното си заседание на двадесет и втори март през 2016
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора….. като разгледа
докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 1068 по
описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е
образувано по повод предявен иск с правно основание чл.32,ал.2 от Закона за собствеността.
Ищецът твърди в молбата си,че
била собственик
на недвижим имот, находящ се в град Карнобат,Област Бургас,ул. „Патриарх
Евтимий” бл.14, вх.А,ет.l,ап.2 ,а именно : самостоятелен
обект във вход II/ втори/ на
жилищна сграда-блок № 14(четиринадесети) на ул.„Патриарх Евтимий”
№ 27 А,който самостоятелен обект представлява
жилище-апартамент № 3(трети) ,на първия етаж със застроена площ 101.59 квадратни
метра(сто и един цяло и петдесет и девет стотни квадратни метра),състоящ се от
две спални, дневна, кухня, баня,тоалетна и антре с две тераси ,едната тераса е
към дневната,която дневна е разположена в лявата страна на апартамента и тази
тераса е южна и е обща със едната спалня,а друга тераса е северна и е към
кухнята,разположена в дясната страна на апартамента при граници на апартамента:
изток-външен зид, запад-външен зид,север-апартамент на А. Москов, юг-
апартамент на К Чанев,отдолу-избени помещения , отгоре- апартамент на Р.
Костадинов,заедно с принадлежащото му в същия вход на жилищната сграда блок-
избено помещение № 10 ( десет) с полезна площ от 6.00 квадратни метра,при
граници на избеното помещение : изток- избено помещение на М. Стефанов,запад-
избено помещение на Д. Тодоров,север-външен зид,юг-коридор,заедно с 3.47% ( три
цяло четиридесет и седем стотни процента) идеални части от правото на строеж върху
терена на който е построена жилищната сграда-блок,образуващ УПИ № I-ви в квартал № 50 съгласно застроителния и регулационен
(подробен-устройствен) план на град
Карнобат.За правото си на собственост притежавала нотариален акт № 1,том 4,рег.
№ 1628,дело №
318 от 2015 година на Нотариус с рег. № 581
по Регисrьр на Нотариалната камара.
С
нотариален акт № 154,том III,дело 1607/1997 година
на КРС ответницата К.В.Й. имала запазено право на ползване на 4/6 идеални части
от имота,описан по-горе.С този нотариален акт тя дарила притежаваните от нея
4/6 идеални части от правото на собственост върху жилището и си запазвала
правото на ползване върху даряваните идеални части от апартамента.
Към
настоящият момент ищцата била собственик на целия недвижим имот,а ответницата
притежавала правото на ползване върху 4/6 идеални части от него.
Ответницата
й пречела да ползва останалите 2/6 идеални части от подробно описания недвижим
имот, върху които тя нямала запазено право на ползване. Това породило и
правният й интерес от предявяване на настоящият иск.
Поради
това,че ползвателят бил на преклонна възраст и през целият си живот ползвал южната
спалня,като своя стая желае разпределението да се извърши така,че ползвателят
да си запазел това ползване,както и ползването на другата спалня и в зависимост
от обема на идеалната част от право на ползване да бъде преценено дали в частта
за ползване от ответника ще бъде включена и кухнята, за което тя нямала претенции.За
себе си желаела да й бъде разпределена за ползване дневната с частта от южната
тераса,обхващаща тази стая.Желаела също така санитарните помещения да бъдат
разпределени за общо ползване,като нямала претенции и за избеното
помещение,което да останело в обема на частта, разпределена за ползване на ответницата
К.В..
С
нотариална покана ищцата поканила ползвателя да й предаде ключа за процесният
имот,но същият не й го предал до момента.Нотариалната покана била връчена на ответницата
на 15.06.2015 година .С нотариалната покана предложила на ответницата тя да
предложи вариант за разпределение на ползването.В констативния протокол ответницата
отказала да бъде разпределено ползването.
До
настоящия момент по вина на ответницата тя била лишена от възможносrга не само да ползва имота, но и изобщо да влезе в него.Желае
ответницата да й предаде ключ от апартамента.Предвид гореизложеното за нея съществувал
правен интерес от предявяване на настоящият иск.
Моли
съдът да постанови съдебно решение,с което да разпредели между страните по
делото ползването на недвижимия имот ,находящ се в град Карнобат,Област
Бургас,ул.„ Патриарх Евтимий”бл.14,вх.А,ет.l,ап.2,а именно : самостоятелен обект във вход II/ втори/ на жилищна сграда — блок № 14(четиринадесети) на ул.„Патриарх
Евтимий” № 27 А, който самостоятелен обект представлява жилище-апартамент № 3(трети)
,на първия етаж със застроена площ 101.59 квадратни метра(сто и един цяло и
петдесет и девет стотни квадратни метра),състоящ се от две спални, дневна,
кухня, баня,тоалетна и антре с две тераси ,едната тераса е към дневната,която
дневна е разположена в лявата страна на апартамента и тази тераса е южна и е
обща със едната спалнята, а друга тераса е северна и е към кухнята,разположена
в дясната страна на апартамента при граници на апартамента: изток-външен зид,
запад-външен зид,север-апартамент на А. Москов, юг- апартамент на К
Чанев,отдолу-избени помещения ,отгоре- апартамент на Р. Костадинов,заедно с
принадлежащото му в същия вход на жилищната сграда блок- избено помещение № 10 (
десет) с полезна площ от 6.00 квадратни метра,при граници на избеното помещение
: изток- избено помещение на М. Стефанов,запад- избено помещение на Д.
Тодоров,север — външен зид,юг- коридор,заедно с 3.47% ( три цяло четиридесет и
седем стотни процента) идеални части от правото на строеж върху терена на който
е построена жилищната сграда-блок ,образуващ УПИ № I-ви в квартал № 50 съгласно застроителния и регулационен/
подробен-устройствен/ план на град Карнобат,както и да осъди ответницата да й
заплати направените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание
претенцията се поддържа.
От
своя страна ответникът е подал отговор в законния едномесечен срок съобразно
разпоредбата на чл.131, ал.1 от ГПК.Твърди,че ищцата К.И.Я. е изключителен собственик на
процесния недвижим имот,който е придобила с заедно с учреденото вещно право на
ползване върху 4/ 6 ид.части от него,а ответницата —К.В.Й. притежавала
ограниченото вещно право на ползване върху 4/ 6 идеални части от апартамента.Според
ищцата ответницата й пречела да ползва останалите 2/ 6 ид.части върху които
нямала запазено право на ползване.Това
дало основание за завеждане на претенцията.
Съгласно чл. 32 от 3С общата вещ се използвала
и управлявала съгласно решението на съсобствениците,притежаващи повече от
половината от общата вещ. Ако не можело да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството било вредно за общата вещ, районният съд, по искане
на който и да е от съсобствениците,решавал въпроса,вземал необходимите мерки и
ако е нужно,назначавал управител на общата вещ.Активна и пасивна легитимация по
предявения иск имали само съсобствениците на недвижимия имот.В настоящия случай
ищцата била изключителен собственик,а ответницата-ползвател,качества на лицата
изключващи прилагането на правния способ на съдебна администрация по чл. 32
ал.2 от 3С. Ползвателят на имота не бил пасивно легитимиран по предявения иск, поради
което претенцията била недопустима и образуваното по нея производство следвало
да се прекрати.
Ответницата
била баба по майчина линия на ищцата.Процесния имот бил нейното единствено
жилище,придобито в режим на съпружеска имуществена общност. След смъртта на
съпруга си,тя наследила дела му от прекратената общност с децата си.Прехвърлила
на дъщерите си изцяло своя дял от имота- 4/ 6 ид.части с акт за дарение като
запазила правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия имот,
който дарила. Това й давало право да използва целия апартамент, във всяка една
негова частица в посочената квота.Трансформирането на така установеното с
нотариален акт вещно право на ползване до реално определена част от апартамента,съответстваща
на 4/ 6 идеални части, съставлявало нарушение обема на учреденото вещно
право.Само със съгласието на ползвателя можело да се извърши изменение в обема
на това право.В случая било недопустимо съдът да замести със своя акт
липсващото съгласие на ползвателя.Ищцата
приела имота с тежест и като собственик била длъжна да търпи учреденото
право на ползване.Притежателят на право на ползване имал непосредствено господство
върху обременения недвижим имот. Това било свързано с възможността да изиска от
всички да зачитат правата му, включително и от собственика —„erga omnes".
Собственика
можел да тьрси наем за 2/6 ид.части от имота,върху които не било учредено вещно
право на по.лзване. Между страните по делото била постигната договорка за
изплащане на месечен наем в размер на 50 лв., който ежемесечно се изплащал от
ответницата по банкова сметка, ***.Между страните било постигнато съгласие за
начина, по който да използват имота на 18.0б.2015 година.Към настоящия момент не била настьпила промяна,като наемното
правоотношение съществувало и понастоящем,поради което моли да се отхвърли
иска,като й се присъдят и направените разноски по делото.
След съвкупната и поотделна
преценка на всички събрани по делото доказателства,съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното :
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване,а и от събраните
писмени доказателства се установява обстоятелството,че ищцата е собственик на целия недвижим имот,а
ответницата притежава правото на ползване върху 4/6 идеални части от него.Страните
не могат да постигнат съгласие относно реалното разпределение на ползването
върху него, поради което то следва да бъде определено от съда, съгласно
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС.С нотариална покана ищцата е поканила
ползвателя да й предаде ключа за процесният имот,но същият не й е бил предаден
до момента.Нотариалната покана е била връчена на ответницата на 15.06.2015
година .Със същата покана тя предложила на ответницата да предложи вариант за
разпределение на ползването.В констативния протокол обаче ответницата отказала
да бъде разпределено ползването на процесния имот.
Съобразно нормата на чл.32 от ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно
решението на съсобствениците,притежаващи повече от половината от общата вещ, а
при невъзможност да се формира мнозинство, съдът решава въпроса в производство
на спорна администрация. Възможно е обаче и съсобственик, чийто дял му
позволява да формира мнозинство при решаването на въпроса с ползването на
вещта, да има интерес да иска от съда разпределение на ползването.Такъв би бил
случаят, когато другият съсобственик (или другите съсобственици) не признават
взетото решение от съсобственика с преобладаващи права и отказват да го
изпълняват.
В конкретния случай, ответната страна оспорва
молбата,процесуалното й поведение ясно демонстрира убеждението й, че има право
да ползва целия имот и че няма намерение доброволно да предостави каквато и да
е част от него на ищцата. Това обуславя правния интерес от провеждане на производството на спорна съдебна
администрация, тъй като не съществува друга
възможност ищцата да защити пълния обем на правата си. Ако предприеме
фактически действия за привеждане на положението съобразно на правата, които
счита че има, това би било самоуправство, а самоуправството е забранено от
закона.Именно това обосновава интереса на ищцата, поради което молбата за
разпределение на ползването следва да бъде счетена за допустима и да бъде
разгледана по същество, още повече, че ответната страна не оспорва
процесуалната й допустимост.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,вещото лице по която е
дало два варианта за разпределение ползването на процесния апартамент.
При определяне начина на ползване на
съсобствения имот съдът се ръководи от изискването ползването да отговаря
най-пълно на правата на съсобствениците,на най-целесъобразното ползване на
имота и по фактическото положение на този имот към момента на разрешаването на
спора.
Съдът намира, че целесъобразно би било
разпределението да се извърши по първия вариант предвид разположението стаите и
сервизното помещение.
Вещото лице е посочило пред съда, че
първият вариант за разпределяне ползването на процесния апартамент,който е
изготвило се оказва по-удачен,респективно-съобразен с десегашното фактическо
ползване на имота.
Освен това поради посоченото по-горе съдът
счита,че първият вариант в най-малка
степен би изменил съществуващото към момента фактическо положение,най-пълно ще
отговаря на исканията на страните,като интересите и на двете страни ще са
съразмерно удовлетворени.
Съдът намира за необходимо да посочи и
това,че разпределение на реалното ползване по реда на чл. 32, ал. 2
ЗС, когато съсобствен е един
единствен имот,който се поддава на разделяне на реални части, разпределянето се
извършва, като се държи сметка за големината на идеалните части на
съсобствениците. Тъй като пълно съвпадение между големината на реалните части и
тази на идеалните части може и да не се постигне,а и съдът не е длъжен
непременно да предостави за самостоятелно ползване площ,равняваща се на квотата
от съсобствеността, когато това е невъзможно или създава неудобство за
ползването, за разликата би се дължало обезщетение по чл. 31, ал. 2
ЗС (Решение № 87 от 10.03.2009
г. по гр. д. № 803/2008 г., ГК, ІІ-ро ГО на ВКС). В този смисъл, действително в
настоящото производство, което е на спорна съдебна администрация, не се решава
спор за правото на собственост, но притежаването на същото и съответните
идеални части на всеки от съсобствениците,се отчитат при разпределение на
ползването, защото същото е функция на собствеността.
Съдът намира, че изготвеното предложение за
разпределение на ползването в заключението на СТЕ формира дялове, съответни на
правата в съсобствеността и не предлага особено голяма възможност за избор
между различни варианти,поради което именно съобразно същото съдът следва да
разпредели ползването по първия от вариантите,предложени от вещото лице, като
на ответницата К.В.Й. се предостави за
ползване дневната- 3.45х5.00 на югозапад с площ от 17.25 кв.м.,1/2 идеална част
от тераса към дневната,равняваща се на 3.65 кв.м.,спалнята-3.45х3.50-север –
12.08 кв.м.,или общо 32.98 кв.м.,при общо ползване на
коридора,банята,тоалетната,кухнята и терасата към кухнята,а на ищцата К.И.Я. се
предостави за ползване спалнята – 3.45х5.00 – югоизток – с площ от 17.25
кв.м.,1/2 идеална част от терасата към югоизточната спалня,равняваща се на 3.65
кв.м.,или общо 20.90 кв.м., при общо ползване на
коридора,банята,тоалетната,кухнята и терасата към кухнята.
С оглед липсата на други възможни варианти
за разпределение на ползването и при липсата на оспорване от страните на
предложеното разпределение,съдът намира, че предложеният от вещото лице,е
оптимален и именно съобразно него извършва разпределението на ползването.
Тъй като производството не е исково, а е
такова на спорна съдебна администрация, от която са заинтересовани всички
съсобственици, настоящият съдебен състав приема, че по отговорността за
разноски произнасяне не може да има. Всяка от страните трябва да понесе
разноските така, както са сторени, доколкото не може да се счита, че за някоя от
тях искането е уважено или отхвърлено.
Мотивиран от изложените по-горе съображения,съдът
Р
Е Ш И
:
РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползване между К.И.Я., ЕГН–**********,***,действаща чрез представителя си по пълномощие адвокат Д.Д.В.,БАК,с адрес *** и адрес за призоваване : град Карнобат, ул.„Георги Димитров” № 6, адвокат Д.Д.В.- собственик на недвижим имот, находящ се в град Карнобат,Област Бургас,ул.„Патриарх Евтимий” бл.14, вх.А,ет.l,ап.2 ,а именно : самостоятелен обект във вход II/ втори/ на жилищна сграда- блок № 14(четиринадесети) на ул.„Патриарх Евтимий”№ 27 А, който самостоятелен обект представлява жилище-апартамент № 3(трети) ,на първия етаж със застроена площ 101.59 квадратни метра(сто и един цяло и петдесет и девет стотни квадратни метра),състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня,тоалетна и антре с две тераси ,едната тераса е към дневната,която дневна е разположена в лявата страна на апартамента и тази тераса е южна и е обща със едната спалня,а друга тераса е северна и е към кухнята,разположена в дясната страна на апартамента при граници на апартамента: изток-външен зид, запад-външен зид,север-апартамент на А. Москов, юг- апартамент на К Чанев,отдолу-избени помещения ,отгоре- апартамент на Р. Костадинов,заедно с принадлежащото му в същия вход на жилищната сграда блок- избено помещение № 10 ( десет) с полезна площ от 6.00 квадратни метра,при граници на избеното помещение : изток- избено помещение на М. Стефанов,запад-избено помещение на Д. Тодоров,север-външен зид,юг-коридор,заедно с 3.47% ( три цяло четиридесет и седем стотни процента) идеални части от правото на строеж върху терена на който е построена жилищната сграда-блок ,образуващ УПИ № I-ви в квартал № 50 съгласно застроителния и регулационен( подробен-устройствен) план на град Карнобат и К.В.Й.,ЕГН-********** ***-ползвател на 4/6 идеални части от него,съгласно първия вариант от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,което заключение представлява неразделна част от настоящото решение,като на ответницата К.В.Й. се предостави за ползване дневната- 3.45х5.00 на югозапад с площ от 17.25 кв.м.,1/2 идеална част от тераса към дневната, равняваща се на 3.65 кв.м.,спалнята-3.45х3.50-север – 12.08 кв.м.,или общо 32.98 кв.м.,при общо ползване на коридора,банята,тоалетната,кухнята и терасата към кухнята,а на ищцата К.И.Я. се предостави за ползване спалнята – 3.45х5.00 – югоизток – с площ от 17.25 кв.м.,1/2 идеална част от терасата към югоизточната спалня,равняваща се на 3.65 кв.м.,или общо 20.90 кв.м., при общо ползване на коридора,банята,тоалетната,кухнята и терасата към кухнята.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,считано от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :