№ 381
гр. София, 09.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500272 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на „Рей Лифтс“ ЕООД/ в
н/ срещу определение № 266320/15.12.2022г. на СГС, ТО, VI-16, постановено
по т.д. № 1622/20г., с което е върната исковата му молба и е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен.
Сочи, че неправилно е прието от съда, че ненастъпилата изискуемост на
вземането е факт, който е следвало да се релевира в срока за възражение.
Посоченото от съда, че приетото по- късно ТР №4/2013/ 18.06.2014г. на
ОСГТК на ВКС не е нормативен акт, който да установява права и задължения
е неоснователно. Жалбоподателят поддържа, че това тълкувателно решение
има задължителен характер за съдилищата и те са длъжни да се съобразяват с
него. Неоснователно е прието, че гр.д. № 31941/16г. на СРС, 50 състав има
постановен влязъл в сила съдебен акт.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.
Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира
същата за допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок за
обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и срещу съдебен
акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
1
По правилността му.
За да го постанови СГС е приел, че предявеният иск е недопустим,
поради което е върнал исковата молба и е прекратил производството по
делото.
Съдът е бил сезиран с иск по чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ за признаване за
установено, че „Рей Лифтс“ ЕООД/в н/ не дължи на „ОББ“ АД общо сума от
237 784, 47лв. Преди да постанови акт по съществото на спора, съдът е
длъжен да прецени допустимостта на предявения иск, за която той следи
служебно- 7 и чл.130 от ГПК. Именно в съответствие с тези норми
първоинстанционният съд е постановил атакувания съдебен акт.
Жалбоподателят, като ищец в спора, е предявил иск по чл.694, ал.1 ,т.1
от ТЗ за установяване на несъществуване на вземане на ответника срещу
него. В частната жалба сочи, че тълкувателно решение на ВКС е
задължителна практика за съдилищата и неправилно СГС е приел, че
постановеното такова по-късно не създава права и задължения.
Тълкувателните решения на ОСГК, на ОСТК или на ОСГТК на ВКС имат за
цел да уеднаквят съдебната практика. Тълкувателната дейност не създава
ново правило, тъй като нейната цел е да открие точния смисъл на нормата и
да осигури еднаквото приложение на законите от съдилищата. Затова и
последващото приемане на ТР № 4/2013/1.06.2014г. на ОСГТК на ВКС не
може да има значение като юридически факт по отношение на издадената
вече заповед за незабавно изпълнение срещу дружеството през 2012г. на
основание чл.417 от ГПК. Няма спор, че тя е влязла в сила и на основание
чл.416 от ГПК се ползва със стабилитет по отношение на заявеното вземане
на кредитора и представлява годен изпълнителен титул. Всички възражения
по отношение на вземането длъжникът следва да изложи във възражението
си по чл.414, ал.2 от ГПК, включително за неговата изискуемост. При липса
на производство по чл.625 и сл. от ТЗ страната не би могла чрез
установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК да се брани срещу влязлата
в сила заповед за изпълнение и производството по него би било недопустимо.
На същото основание длъжникът в несъстоятелност не би могъл да оспорва
вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение на
преклудираните с изтичането на срока по чл.414 от ГПК твърдения и
производството по специалния установителен иск по чл.694 от ТЗ е
2
недопусимо. Откриването на производството по несъстоятелност не може да
създаде нова привилегия, нова процесуална възможност на длъжника в
несъстоятелността, срещу който е издадена влязла в сила заповед за
изпълнение, да оспорва вземането по нея на основание факти, съществували
към момента, към който той е могъл и е следвало да проведе защитата си
срещу нея./ Р № 60172/14.04.2022г. по т.д. № 942/20г., ВКС, I т.о., Р №
6/21.01.2016г. по т.д. № 1562/15г., ВКС, I т.о., опр. № 391/14.08.2019г. по
ч.т.д. № 1445819г., ВКС, I т.о./ Въззивният съд извърши служебна справка и
установи, че срещу решението на СРС, 50 състав, постановено по гр.д. №
31941/16г. е постъпила въззивна жалба, по която е образувано гр.д. №
9423/20г. на СГС, II е въззивен състав. С определение от 29.01.2021г. тя е
била върната. Срещу този съдебен акт е постъпила частна жалба и пред САС е
образувано ч.г.д. № 1241/21г. на САС, ГО, 10 състав. Актът по последното
дело е влязъл в сила. Подаването на молба по чл.64 от ГПК за възстановяване
на срока на обжалване на разпореждане за връщане на частна касационна
жалба на дружеството не оборва горното обстоятелство.
Поради изложеното обжалваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266320/15.12.2022г. на СГС, ТО, VI-
16, постановено по т.д. № 1622/20г., с което е върната исковата молба на „Рей
Лифтс“ ЕООД/в н/ и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4