Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На четиринадесети октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4170 по описа за две хиляди и деветнадесета година.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 2071401, издаден от ОДМВР- Варна, с който на П.П.Б. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на пълномощник на П.П.Б. срещу електронен фиш серия К № 2071401, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че в електронния фиш липсва дата на издаване и имената и длъжността на неговия издател, което води до неговата незаконосъобразност. В ЕФ липсва пълно описание на обстоятелствата на нарушението. Не е изготвен видеоклип, който да позволи на въззивника да разбере, че именно той е управлявал МПС. В ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване и пред кой съд. Счита още, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Възразява, че е изтекъл срокът за издаване на ЕФ по смисъла на чл.34 от ЗАНН. ЕФ не е надлежно връчен.Моли съда да отмени електронния фиш.
В с. з. въззивникът не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал електронния фиш, не се явява и не е изразил становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 17.04.2018 г. около 15.07 часа , по път І клас №9, в посока от гр. Варна към кк.“Зл. пясъци“ бил управляван л.а. „Пежо 207” с рег. № СВ8497ВВ. При управлението на автомобила в района до хотел „Рино“ , автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 60 км/ч.
В този район била монтирана и функционирала стационарна видео-радарна установка „TFR1 – М513/07».
Автомобила преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 87 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 84 км/ч.
Тъй като максимално допустимата скорост била 60 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 84 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.
След установяване на собственика законния представител на юридическото лице – собственик на автомобила – П.П.Б., бил издаден електронен фиш серия К № 2071401, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТС и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на управителя на дружеството не са навеждани възражения и не е конкретизирано такова лице, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи управителя на дружеството, на което е регистрирано МПС – въззивникът Б..
От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.
Събраните по делото доказателства се безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от издаващия орган.
При правилно установена фактическа обстановка и правилна правна квалификация на нарушението, правилно е бил определен размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:
В жалбата се сочи, че в електронния фиш липсва дата на издаване и имената и длъжността на неговия издател, което води до неговата незаконосъобразност. В ЕФ липсва пълно описание на обстоятелствата на нарушението. Не е изготвен видеоклип, който да позволи на въззивника да разбере, че именно той е управлявал МПС. Счита се още, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Възразява, че е изтекъл срокът за издаване на ЕФ по смисъла на чл.34 от ЗАНН. В ЕФ не е посочено дали подлежи на обжалване и пред кой съд.
Въззивният състав на съда намира възраженията за неоснователни по следните съображения:
Правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя, и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.
При извършената проверка, настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедура по ангажиране на административнонаказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН, относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител (под форма на разпечатката, снимки или др.), чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано (обективирано) върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства (било то мобилни или стационарни), и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
На следващо място съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон (чл. 189, ал. 4 изр. второ от ЗДвП) и изключва субсидиарното прилагане на чл. 34; чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл. 188, ал. 1 изр.второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС / респ. управителя на яридическото лице/ по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, който ред не предхожда издаването на първоначалния фиш, а такова производство в случая не е инициирано от въззивника.
От административнонаказващият орган са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология, от което се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M с № 4835 и предвид Протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол, е одобрен тип средство за измерване, преминало метрологична проверка, т.е. че е било изправно към датата на процесното нарушение.
По същество извършеното деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение извън населено място, при установено ограничение в скоростта от 60 km/h. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 км/ч на засечени скорости около 100 km/h, то контролният орган е определил, че независимо от установеното превишението от 27 km/h, следва да се приеме, че превишението на скоростта на движение над важащото за този участък ограничение е 24 km/h, в полза на водача. В този смисъл извършеното деяние осъществява фактическия състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Доколкото въззивникът е реализирал правото си на жалба пред съответния съд, настоящата инстанция намира, че осъществяването на правата му е било обезпечено в пълен обем.
След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш като правилен и законосъобразен.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :