Р Е Ш Е Н И Е
№
757/10.12.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември, две хиляди и
осемнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 707 по описа на съда за 2018 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на А.И.И. с ЕГН **********
*** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014 г. – 2020 г., за кампания 2015 г., с изх. №
02-130-6500/2765 от 10.07.2018 г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“.
В
жалбата се твърди, че уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на
селските райони 2014 г. – 2020 г., за кампания 2015 г. е
незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено при съществени нарушения
на административно производствените правила, поради което неправилно е отказано
финансово подпомагане и е наложена санкция за бъдещ период. Моли се
административният акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Представя
доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира направените по делото
разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч. ***, който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени издаденото
уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – зам.- изпълнителен директор на
Държавен фонд “Земеделие” гр. София, редовно призован се представлява от юриск.
Н., която счита подадената жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира направените по делото разноски, както и оспорва размера на
адвокатския хонорар на пълномощника на жалбоподателя.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на административното производство е поставено с подаването на заявление за
подпомагане с УИН 13/130715/83681 и приложение за кандидатстване
по мярка 11 от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. Общата оторизирана сума за
получаване е изчислена чрез интегрирана система за администриране и контрол
/ИСАК/ и след извършването на задължителни административни и/или проверки на
място /съгласно чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление. Към
заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номерът
на всеки блок на земеделското стопанство /БЗС/ и землището, в което се намират
недвижимите имоти. Представени са карти на БЗС.
Последвало е издаването на обжалваното
уведомително писмо за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 от ПРСР
2014-2020 г. за кампания 2015 г., с което е
отказано финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане за площи, посочени в табличен вид. Констатирано е,
че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като е отказано финансово
подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, за разликата между
декларираната и установената площ при проверка на място. Неразделна част от
уведомителното писмо е приложената по делото Таблица за формиране на общата оторизирана
сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане.
За изясняване на значимите за спора обстоятелства по
делото е допусната съдебно-агрономическа експертиза, чието заключение като
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор
на поставените въпроси вещото лице Г. е констатирала, че наличните дървета в
имотите са на възраст около 2 – 2,5 години, като са налични и малки дървета
високи около 50 см, засадени по-късно през 2017 г., поради което все още не
дават вид на овощна градина. На въпроса дали е допустимо ливадно зачимяване
вещото лице е отговорило, че ливадното зачимяване е система на поддържане на
почвената повърхност в чим чрез затревяване, която се препоръчва за
насажденията при поливни условия. Тревостоя на затревените площи не трябва да
надхвърля височина 0.35 см по всяко време на годината. По литературни данни
почвената повърхност в ореховите насаждения се поддържа предимно в черна угар.
Тя е традиционна за овощарството система, която се състои от непрекъснати
обработки на почвата с цел контрол на плевелите и запазване на почвената
влажност. Почвата се обработва на дълбочина 15 см 4-5 пъти през вегетацията.
Орехът образува големи по размери дървета, с височина 15-20 м и дебелина на
ствола до 150 см. Според вещото лице някои сортове се засаждат по схема 10/10
м, което ще рече че в 1 дка могат да се засадят 10 бр. дървета, а друга 10/8 м
като за 1 дка са необходими 12 бр. фиданки. Големите разстояния на засаждане
/вътрередови и междуредови/ позволяват отглеждане на уплътнители от скороплодни
овощни видове - вишня, праскова, кайсия и др., конто се разполагат обикновено в
междуредията, но може да заемат и свободните пространства в редовете с цел
получаване на доходи. Когато орехите израстат и започват да си пречат двете
култури, /уплътнител и орех/ уплътнителите се изкореняват.
В заключението се казва, че орехът се отглежда
обикновено при неполивни условия, но поливките през първите 5-6 седмици след цъфтежа
и по време на формиране и нарастване на ядката през м. юли и м. август се
отразяват благоприятно на плододаването. В места с валежи над 800 мм и при
поливни условия почвената повърхност в ореховите градини може да бъде
затревена. Върху наклонени терени тревната растителност намалява щетите от
водната и ветровата ерозия на почвата.
В съдебно заседание вещото лице поясни, че
при поливни условия се препоръчва затревяване или зачимяване, тъй като тревата
задържа влагата. В случая жалбоподателя разчита на дъждове, защото наклонът на
терена е голям, районът е полупланински. Затова и теренът изглежда необгрижван,
тъй като е силно заплевен. Вещото лице потвърди констатацията си, че броя на
ореховите дръвчета е 70 %, но те са с различна височина и възраст, тъй като на
места се е наложило присаждане.
По делото е разпитан като свидетел В.Р.Г.,
чиито показания съдът цени като последователни, непротиворечиви и съответстващи
на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят заяви, че
жалбоподателят през 2015 г. е взел под наем трайни насаждения от орехи в
землището на с. Боримечково, където се е наложило извършването на пресаждане.
Посадъчният материал, който е използван е бил на съхранение при него.
Свидетелят потвърди, че от страна на жалбоподателя са извършвани обработки като
пресаждане, поливане, косене на тревата около дърветата.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Държавният фонд „Земеделие“ е
акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за
прилагане на ОСП на ЕС /чл. 11а от Закона за подпомагане на земеделските
производители/. Разплащателна агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Акредитацията,
според § 1, т. 15 от ДР на ЗПЗП е "процедура по признаване на статут на
Разплащателна агенция от национален компетентен орган въз основа на оценка на
възможностите за администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските
земеделски фондове съгласно законодателството на Европейския съюз”.
За изпълнение на своите функции
разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на
Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК от своя страна е комплексна
автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни
актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП и
НД или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини,
заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане /късно деклариране,
грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и
екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при несъществени нарушения на
административно-производствените правила, но в несъответствие с
материално-правните разпоредби на закона.
Съгласно
чл. 43 от ЗПЗП разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените
заявления, когато установи, че: 1. кандидатът ползва заявените земеделски
площи; 2. площите
се поддържат в
добро земеделско и
екологично състояние; 3. размерът
на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските
парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2.
Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по СЕПП, съгласно
чл. 37. Съгласно чл. 37 от ЗПЗП Интегрираната система за контрол включва
административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на
място. Разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на
сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска.
Проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство или
методи за дистанционно наблюдение.
По силата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният
административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и
правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Посочването само на
правни мотиви без излагането на фактически такива, води до извода за липса на
мотиви изобщо. В конкретния случай органът не е изпълнил изискването на АПК да
посочи в какво се състоят тези изисквания и кое от тях е нарушено. В първата
таблица на уведомителното писмо на страница втора се сочи в колона 3, че декларираната
от кандидата площ е 0,5 ха, а в таблицата на страница четвърта в колона 2 е
посочена заявена площ за участие – 0,98 ха. В колона 9 на първата таблица е
установена недопустима площ в размер на 0,5 ха, заради което е отказано
финансово подпомагане. В същото време в колона четири е отбелязана същата площ
от 0,5 ха като „Площ на парцела след разрешаване на двойно заявени площи“ като
е пояснено, че в тази колона се посочва размера на определената площ, за която
кандидатът е доказал правното основание за ползването й, след разглеждане на
представените документи от всички участници в застъпването на площи.
Във втората таблица на страница четвърта от
уведомителното писмо са налице несъответствия, от които не може да се установи
коя площ е установена като допустима и коя следва да бъде санкционирана. Така
например от общо заявената площ от 0,98 ха /която не съответства на посочената
площ в първата таблица/ в колона три е посочена площ от 0,48 ха, която
представлява разлика между декларираната и недопустима площ за подпомагане, а в
същото време в колона 6 площта от 0,48 ха е посочена като санкционирана. Тоест
веднъж тази площ е посочена като допустима, като в последствие за същата е
наложена санкция.
Посочените несъответствия не дават възможност да бъде
установена точната воля на административния орган при определяне на
недопустимата за подпомагане площ, както и препятства съдът да извърши проверка
за законосъобразност.
Освен това съдът намира за основателни и доводите на
жалбоподателя, че допустимата и недопустимата площ не е реално определена в
съответствие с нормативните изисквания. Нито в оспорения административен акт,
нито в протокола от извършената проверка на място не е отразено дали по-малко
от 70% от растенията, включени в процесните БЗС са живи. За да бъде определено
дали дадено БЗС с трайни насаждения е недопустимо за подпомагане е необходимо
растенията да бъдат преброени, за да се определи каква е гъстота им, което
поставя условие за добро земеделско състояние на трайните насаждения.
Установяването на процентното съотношение на броя на живите растения спрямо
изсъхналите или допустимата площ се определя по броя на живите растения във
всеки един парцел. Такова преброяване не е направено и не е отразено в
представените по делото доказателства.
От изслушаната по делото експертиза се установи, че
наличните дървета в имотите са на възраст около 2 – 2,5 години, като са налични
и малки дървета високи около 50 см, засадени по-късно през 2017 г., поради
което все още не дават вид на овощна градина. Теренът изглежда необгрижван, тъй
като е силно заплевен, но при поливни условия се препоръчва затревяване или
зачимяване, тъй като тревата задържа влагата. В случая жалбоподателя разчита на
дъждове, защото наклонът на терена е голям, районът е полупланински.
Въз основа на гореизложеното настоящият състав намира,
че при издаването на оспореното писмо е допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила, а именно нарушение както на чл. 35,
така и на чл. 36 от АПК - не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая, не са събрани и служебно доказателства. Това е така, тъй като
административният орган е издал оспореното писмо без да установи фактите и
обстоятелствата относно допустимостта за подпомагане на всеки отделен парцел, заявен
от жалбоподателя, както и не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за
случая, а именно дали площите са поддържани в добро земеделско състояние.
Изчислението на допустимата площ и съответно на
оторизираната сума е в компетентността на ответника, поради което
уведомителното писмо следва да бъде отменено и преписката следва да се върне за
преизчисление на оторизираната сума, в съответствие с мотивите по-горе.
По изложените съображения и като провери оспорения акт
на основание чл. 168, ал.1 АПК, съдът намира, че същият е издаден от
компетентен орган и в установената форма, но при издаването му е допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в резултат на
което процесното УП е в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта
на закона.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати сторените по делото разноски общо в размер на 260 лева,
от които сумата от 10 лева – държавна такса и 250 лева – за вещо лице.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
Мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
2014 г. – 2020 г., за кампания 2015 г., с изх. № 02-130-6500/2765 от 10.07.2018
г. на Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на
Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за ново произнасяне, в
едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и
прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ София – Разплащателна агенция да заплати на А.И.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 15999 от 26.11.2019г. на ВАС - Четвърто отделение по АД № 777/2019г. - ОТМЕНЯ решение № 757 от 10.12.2018 г. на
Административен съд - Пазарджик, ІІІ състав, постановено по адм. дело №
707/2018 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно с
изложените в настоящото решение мотиви.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.