РЕШЕНИЕ
№ 2960
11.11.2019г.
гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На трети октомври две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Елена Христова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1991 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София, район „Възраждане“, бул.“Мария Луиза“ № 79, представляван
от изпълнителните директори Р.С.С., Г.К.З. и Х.М.М., със съдебен адрес *** –
адвокат К.Д.К., против И.Н.В. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***. Ищецът предявява осъдителен иск против
ответника са следните парични задължения по договор за потребителски кредит №
60933/ 01.03.2017г. : 1. 14 878,81
лв. – главница; ведно със
законната лихва от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК на 05.07.2018г. до окончателното плащане; 2. 748,86 лв. – просрочени договорни лихви за периода 21.04.2017г. -
04.07.2018г.; 3. 1 061,06 лв. –
наказателни лихви за просрочие на главницата, дължими за същия период на
основание т.4.3. от договора; 4. 61,39
лв. – неустойки за същия период, дължими на основание т.4.4. от договора.
Претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
Ищецът основава иска си на
твърдение за настъпила на 02.02.2018г. предсрочна изискуемост поради
преустановяване на плащанията по кредита от 21.04.2017г. и продължаваща забава
на длъжника.
Книжата са редовно връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1-5 от ГПК.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК особеният представител на ответника,
назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК, представя писмен отговор, с който
оспорва иска. Оспорва реалното получаване на сумите по договора за кредит от
ответника и настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
ответникът не е редовно уведомен за изявлението на кредитора. Оспорва
кумулативното съединяване на претенциите за неустойка и за договорна
наказателна лихва, като счита, че и двете обезщетяват вредите от забавата на
длъжника.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е предявен
по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК – в срока по чл.414, ал.4 от ГПК след
заявление от 12.07.2018г. за издаване на заповед по чл.417 ГПК за изпълнение за
паричните задължения, отхвърлено с разпореждане на съда от 17.12.2018г. по
ч.гр.д. № 9220/ 2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
Правното основание
на исковете е в разпоредбите на чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.240 от ЗЗД.
На 01.03.2017г.
страните „Алианц Банк България“ АД и И.Н.В. са сключили представения писмен
договор за потребителски кредит, обезпечен със залог върху бъдещо вземане на
кредитополучателя към трето лице № 60933, съгласно който банката предоставя на
ответника - кредитополучател банков кредит в размер на 15 000 лева.
Договорът е сключен въз основа на искане на ответника от 24.02.2017г. Съгласно
чл.2 от договора срокът за усвояване на кредита е 30 дни от датата на
подписването на договора - касово или по посочена банкова сметка ***, като
заемната сума се предоставя след надлежното учредяване на договореното
обезпечение. Заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза установява, че кредитът е усвоен от ответника на 02.03.2017г., като
заемната сума е преведена по банковата му сметка.
Договорът за
кредит е сключен за срок до 20.02.2027г., платим периодично съгласно приложен
към договора погасителен план – на равни месечни погасителни вноски от по
166,57 лв.
Договорена е
възнаградителна лихва, чийто размер се определя по следния начин : референтен
лихвен процент /представляващ 6-месечен SOFIBOR за кредити в лева – с посочен начин на определяне на
индекса в т.3.1.1. от договора/ плюс фиксирана надбавка от 5,703 процентни
пункта. При сключването на договора годишният размер на възнаградителната лихва
е 6,05 %. Липсват данни този размер да е променян едностранно от банката в
срока на договора.
С клаузата на
т.4.3. е договорено обезщетение за забава в размер на 10% годишно върху
просрочената главница, а с т.4.4. – неустойка също в размер на 10% върху
дължимата неплатена възнаградителна лихва. Така договорените размери от по 10%
годишно на дължимата мораторна лихва върху главницата и неустойка за забава на
договорната лихва съответстват на установения от закона размер на законната
лихва, определения с ПМС № 426/ 18.12.2014г., издадено на основание чл.86 ал.2
от ЗЗД.
В т.6.4 е посочен
годишен процент на разходите по кредита 7,13 и общ размер на подлежащата на
връщане сума – 20 764,22 лв.
При извършената
дължима служебна проверка не се установяват неравноправни клаузи в договора за
кредит, нито такива накърняващи добрите нрави.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че извършените от ответника
плащания по този договор за кредит са в размер на общо 172 лв. : 1. 166,57 лв.,
платени на 20.03.2017г., от които 45,38 лв. са отнесени за погасяване на
договорната лихва по дължимата първа погасителна вноска и 121,19 лв. са
отнесени за погасяване на главницата по тази вноска; 2. 5,43 лв. – платени на
20.04.2017г., които са отнесени са погасяване на част от договорната лихва по
втората погасителна вноска. Липсват доказателства за извършени последващи
плащания от ответника, поради което от 21.04.2017г. ответникът е в забава.
Експертизата установява, че за процесните периоди от началото на забавата на
кредитополучателя на 21.04.2017г. до 04.07.2018г. ищецът е начислил на
ответника договорените размери от по 10% годишно на обезщетението за забава
върху просрочената главница и на неустойката върху просрочената договорна
лихва. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице по извършената
съдебно-счетоводна експертиза, тъй като същото е пълно, обосновано и
компетентно, не е оспорено от страните и не е опровергано от други събрани по
делото доказателства.
Правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем е уредено в т.9.1. от приложимите към
процесния договор Общи условия за предоставяне на потребителски кредит. На
основание т.9.1.1. при изпадане на длъжника в забава при издължаване на
главницата или лихвите по кредита банката има право преди крайния срок на
договора да обяви за изискуемо цялото кредитно задължение. В случая, след
забавата на длъжника от 21.04.2017г. банката е отправила нотариална покана до
кредитополучателя от 21.11.2017г. с изявление за предсрочна изискуемост на кредита.
На 08.01.2018г. нотариусът е приел редовно връчване на тази покана на адресата
на основание чл.47 от ГПК – същият не бил открит на заявения постоянен и
настоящ адрес *** и не се явил за получаване на поканата след поставянето на
уведомление на 22.12.2017г. Съдът констатира, че за връчване на поканата с
изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост на кредита, ответникът не е
търсен на посочения в договора адрес в гр.С., мобилен телефон и и-мейл, които
на основание т.13.1. от приложимите Общи условия представляват адреси за
кореспонденция между страните по договора за кредит. Поради това съдът приема,
че не е налице хипотезата на чл.47 ал.5 вр. чл.51 от ЗННД и представената
нотариална покана не може да се счита за редовно връчена на ответника на
основание чл.47 ал.5 от ГПК.
С т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната
изискуемост настъпва при наличието на две предпоставки : обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. На основание чл.60, ал.2 от ЗКИ предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В настоящото
производство несъмнено се установи обективният факт на окончателната забава на
кредитополучателя след 21.04.2017г. Не се установява, обаче, надлежното
достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора към посочената в исковата
молба дата на връчване на нотариалната покана. Поради това съдът приема, че
такава предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 12.07.2018г. и преди предявяването на
осъдителния иск на 06.03.2019г.
Задължителната за
съдилищата съдебна практика, изразена в решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д. №
193/ 2018г. на I т. о. на ВКС, приема,
че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на
особения представител на ответника представлява надлежно уведомяване на
длъжника. Ето защо за надлежно обявяване на предсрочна изискуемост на процесния
кредит съдът приема достигането на изявлението на кредитора, съдържащо се в
исковата молба, до особения представител на ответника – с връчването на преписи
от исковата молба и приложенията на 13.06.2019г.
При така събраните
по делото доказателства и установените въз основа на тях факти съдът прави
следните правни изводи :
Страните са
валидно обвързани от процесния договор за кредит, като надлежно се установи
реалното сключване на договора по смисъла на чл.240 от ЗЗД с предаването на
кредитната сума на ответника – кредитополучател на 02.03.2017г. Установи се
също, че ответникът е заплатил първата месечна погасителна вноска и част от
втората, като така е погасил 121,19 лв. от главницата /заемната сума/ и 50,81
лв. от начислените договорни лихви. Поради забавата на длъжника на основание
т.9.1.1. от Общите условия към договора кредиторът е обявил предсрочна
изискуемост на остатъка от кредита, като последиците на тази изискуемост
настъпват с връчването на преписи от исковата молба на особения представител на
ответника на 13.06.2019г. След обявяването на предсрочната изискуемост
непогасеното задължение за главница по договора е в предявения от ищеца размер
на 14 878,81 лв. Поради това искът за главницата е основателен и доказан и
ще бъде уважен.
На основание чл.86
ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума. Тъй като установената по делото предсрочна
изискуемост на главницата е настъпила в хода на производството по делото, то и
законната лихва върху нея се дължи от тази дата – 13.06.2019г., а не от
предявената от ищеца начална дата 05.07.2018г., посочена като дата на депозиране
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Основателен и
доказан е и искът за заплащане на дължимата непогасена договорна лихва за
предявения от ищеца период 21.04.2017г. - 04.07.2018г., която съгласно
заключението на вещото лице е в предявения от ищеца размер от 748,86 лв. /от
начислените договорни лихви от 799,67 лв. се приспадат платените такива в
размер на 45,38 и 5,43 лв./.
Договорената
мораторна лихва – обезщетение за забава върху непогасената част от главницата и
договорената неустойка за забава на дължимата договорна лихва са валидни правни
задължения, които са уговорени от страните в размера на законната лихва за
страната от 10 % годишно. Заключението на вещото лице определя размерите на
тези задължения за процесния предявен от ищеца период 21.04.2017г. -
04.07.2018г., както следва : - 1 061,06 лв. обезщетение за забава върху
просрочената за този период главница от 1 061,06 лв.; - 61,39 лв.
неустойка за забава върху просрочената за този период договорна лихва от 748,86
лв. Тъй като тези две акцесорни вземания обезщетяват забавата на длъжника за
различни главни задължения, неоснователно е възражението на особения
представител на ответника за недопустимост на съединяването им. Така установените
размери съвпадат изцяло с предявените от ищеца размери на претенциите му,
поради което и тези искове са основателни и доказани и ще бъдат уважени.
По-късната
установена в настоящото производство дата на предсрочната изискуемост на
кредита /13.06.2019г./ не се отразява на така установените размери на
претендираните парични задължения, тъй като и трите вземания /за договорна
лихва, за мораторна лихва и за неустойка за забава на договорната лихва/ са
предявени от ищеца за период преди тази дата /до 04.07.2018г./, като
претенциите са основани само на неизпълнените към този момент договорни
задължения с изтекли падежи.
Предвид
уважаването на предявените искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 2 689,66
лв., включващи 445,16 лв. – държавни такси, заплатени в заповедното и в
настоящото съдебно производство, 180 лв. – възнаграждение на вещо лице, 1 032,50
лв. – депозит за възнаграждение на особения представител на ответника,
1 032 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Н.В. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***, да заплати на
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Възраждане“, бул.“Мария Луиза“ № 79, със съдебен адрес *** –
адвокат К.К., следните изискуеми парични задължения по договор за потребителски
кредит № 60933/ 01.03.2017г. : 14 878,81
лв. – главница; ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предсрочна изискуемост на кредита
– 13.06.2019г. до окончателното й изплащане; 748,86 лв. – просрочени договорни лихви за периода 21.04.2017г. -
04.07.2018г.; 1 061,06 лв. –
лихви за забава на главницата по т.4.3.
от договора, дължими за периода 21.04.2017г. - 04.07.2018г.; 61,39 лв. – неустойки за забава на
договорни лихви, дължими на основание т.4.4. от договора за периода 21.04.2017г.
- 04.07.2018г.; и направените съдебни разноски в размер на 2 689,66 лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва върху главницата за периода 05.07.2018г. – 12.06.2019г.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД