Решение по дело №106/2025 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 80
Дата: 22 май 2025 г. (в сила от 7 юни 2025 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20253130200106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Провадия, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Е.К.А.
в присъствието на прокурора Т. М. Т.
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20253130200106 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА В. Д. А., родена на ****** г., в гр.
******, български гражданин, българка, постоянен адрес в гр. ******, обл.
******, ул. ******, основно образование, не работи, неомъжена, неосъждана,
ЕГН **********

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

На 01.06.2023 г., в с. ******, общ. ******, обл. ******, като
непълнолетна, можеща да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетната
Г. М. И., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и
тялото на малолетната Т.К. й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
чл. 63, ал. 1 , т. 4 от НК.
На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр.чл.78а, ал.6, вр.ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност ОБВИНЯЕМАТА В. Д. А. и
й НАЛАГА административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
1
което да се изпълни чрез обявяване на Решението в Кметството по
постоянното местоживеене на обв.А. в гр.******, за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.

ОСЪЖДА обв.В. Д. А., ЕГН ********** да заплати направените в хода
на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 275,63 лв. по
сметка на ОД на МВР гр. ******, представляващи частта от сторените по
делото разноски по обвинението, по което е призната за виновна.

ПРИЗНАВА ОБВИНЯЕМАТА Г. М. И., родена на ****** г., в гр.
******, български гражданин, българка, живуща в гр. ******, обл. ******, ул.
******, с основно образование, ученичка в 12ти клас в ******“, гр. ******,
неомъжена, ЕГН **********, неосъждана,

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ

На 01.06.2023 г., в с. ******, общ. ******, обл. ******, като
непълнолетна, можеща да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с непълнолетната
В. Д. А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце по главата и
тялото на малолетната Т.К. й причинила лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка без разстройство на здравето - престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с
чл. 63, ал. 1 , т. 4 от НК.
На основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр.чл.78а, ал.6, вр.ал.1 от НК
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност ОБВИНЯЕМАТА Г. М. И. и
й НАЛАГА административно наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез обявяване на Решението в Кметството по
постоянното местоживеене на обв.И. в гр.******, за срок от ЕДИН МЕСЕЦ.
ОСЪЖДА обв. Г. М. И., ЕГН ********** да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 275,63
лв. по сметка на ОД на МВР гр. ******, представляващи частта от сторените
по делото разноски по обвинението, по което е призната за виновна

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивна проверка пред Окръжен съд -
****** в петнадесетдневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение №80/22.05.2025г., постановено по АНД №
106/2025г. по описа на Районен съд-******.
С Постановление от 12.03.2025 г. на прокурор при Районна прокуратура-
******, е внесено предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемите В.Д.А. за извършено от същата престъпление по по чл. 131,
ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 и Г.М.И., за
извършено от същата престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл.
130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, с налагане на административно наказА.е
по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседА.е, представителят на РП-****** поддържа
направеното предложение, като счита, че обвинението предявено на обв.А. и
обв.И. е безспорно и категорично доказано, като сочи, че са налице и всички
предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.78а от НК, с налагане на
предвиденото от законодателя наказА.е „Обществено порицА.е“, предвид
непълнолетието на обвиняемите към момента на извършване на деянието.
Адв.Б. - защитник на обв.И. заявява, че са събрА. доказателства в
подкрепа на предявеното обвинение и с оглед наличието на предпоставки за
прилагане на чл.78а от НК, моли съда при налагането на наказА.ето да
определи същото като наложи на обвиняемата наказА.е „Обществено
порицА.е“.
Адв.П. - защитник на обв.А. заявява, че с оглед доказаното по
отношение на същата обвинение, след приложимост на чл.78а от НК, следва
да й се наложи от съда наказА.е „Обществено порицА.е“.
От фактическа страна, съдът като прецени събрА.те по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следно:
Обв.Г.М.И. живеела заедно с родителите си в гр. ******, на ул.
********. Същата била родена на ****** г. и имала девет братя и сестри, една
от които пълнолетната св.А. И.. Обвиняемата проявявала несериозно
отношение към учебния процес, не посещавала редовно училище, свободното
си време прекарвала в безцелно скитане с приятели по улиците на гр. ******,
като се движела в среда на свои връстници, някои от които били познати на
Детска педагогическа стая при РУ ******. Родителския контрол над нея бил
силно зА.жен. Спрямо нея не били прилагА. възпитателни мерки по
ЗБППМН.
Обвиняемата В.Д.А., родена на ****** г. в гр. ******, живеела при баба
си и дядо си в гр. ******, обл. ******, на ул. ******, тъй като родителите й
били разделени от много години. Същата учела при самостоятелна форма на
обучение. Обв.А. се водила на отчет в Детска педагогическа стая при РУ
******, за извършени от нея кражби на стоки от магазини в Гранд Мол -
****** по ДП № 184/2021 г, ДП № 185/2021 г. и ДП № 186/2021 г., по описа на
Трето РУ ******. За тези й деяния били разглеждА. три възпитателни дела в
МКБППМН към Община ****** и й били наложени възпитателни мерки по
чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 10 от ЗБППМН.
През месец септември 2021 г. обв. А. се запознала, чрез св. М.А.М. със
свидетеля М.М.. Впоследствие обв. А. и св. М. започнали интимни
отношения. Два месеца по-късно двамата заживели на съпружески начала в
дома на св. М. в с. ******, общ. ******. През месец октомври 2022 г. обв. А.
1
разбрала, че е бременна, като оттогава отношенията между нея и св. М.
започнали да се влошават, поради което двамата често се карали и се
разделяли на няколко пъти. Обв. А. ревнувала св. М. и по този повод влизала в
пререкА.я с него и с момичетата, които според нея го харесвали. През май
месец 2023 г. обв. А. родила дъщеря на име Д., която св. М. припознал за своя.
След изписването от родилния дом, обв. А. се върнала да живее в гр. ******
при баба си, която да й помага с грижите за новороденото. Св. М. тогава
живеел и работел в гр. ******. Той идвал да посещава от време на време обв.
А. и дъщеря си и им помагал финансово.
На 01.06.2023 г., обв. А. узнала, че малолетната св. Т.К., родена на
****** г. в Р ******, която живеела в с. ******, общ, ******, заедно със
своите родители и по-голямата си сестра — св. И.Н.К. си пише текстови
съобщения по мобилното приложение „Месинджър“ със св. М. и търси
близост с него. Тъй като тогава с нея в дома й били приятелките й св. М.М. и
обв. Г. И., трите решили да накажат малолетната К. и да я накарат повече да
не контактува със св. М.. За целта решили, че двете обвиняеми ще нанесат
побой на св. Т.К., а св. св. М.М. ще заснеме побоя с камерата на мобилен
телефон и ще изпрати видеозаписа на св. М..
В изпълнение на взетото решение, те извикали св. А. И., която около
16.30 часа същия ден ги закарала със своя лек автомобил до дома на св. Т.К. в
с. ******. Четирите влезли в двора на къщата и повикали пострадалата по име,
но никой не излязъл навън. Тогава св. М. се обадила по телефона на сестрата
на К., която познавала - св. И. К. от която разбрала, че сестра й е сама в дома
им и вероятно спи, тъй като по-рано през деня й било прилошало и не се
чувствала добре здравословно. Тогава обв. И. и св. М. влезли в къщата, която
била с отключена входна врата, като в една от стаите на първия етаж,
намерили св. Т.К., която спяла. Обв. И. я събудила и й казала да излезе навън
да си поговорят. Пострадалата станала, излязла и седнала на фотьойл пред
къщата в двора. Тогава св. М. започнала да снима видеоклип с камерата на
мобилен телефон, а двете обвиняеми застанали непосредствено пред св. К. и
започнали да й търсят обяснение, защо си пише съобщения със св. М..
Пострадалата седяла с наведена глава и не им отговарял, въпреки
подканвА.ята от страна на двете обвиняеми.
Тогава обв. И. хванала пострадалата за брадичката, вдигнала главата й и
ударила в лицето един шамара с лявата си ръка по дясната буза и един с
дясната ръка по лявата буза. След това обв. А. хванала с дясната си ръка
пострадалата отзад за опашката на косата, със скубане я навела напред и й
нанесла множество удари с плесници и юмруци с лявата си ръка по главата и
гърба. На всеки от ударите обв. А. възкликвала назидателно „а“, като на
шестата секунда от нанасянето им св. К. започнала да плаче и вика от болка.
Тогава се намесила св. А. И., която казала на обв.А. да преустанови с
действията си и я избутала. Обв. И. обаче, ударила св.К. с юмрука на лявата
си ръка по гърдите и с дланта на дясната си ръка по лявото рамо. Св. А. И.
отново се намесила и блъснала сестра си, но тогава обв. А. отново започнала
да нанася силни плесници по главата на св. К.. На третия удар св. А. И. успяла
да издърпа назад обв. А.. Тогава се чул звук от отваряне на врата някъде от
съседните къщи, поради което св. М. престанала да снима видеоклипа с
телефона си и заедно със св. А. И. и двете обвиняеми се качили в автомобила,
с който били пристигнали и потеглили обратно към гр. ******. Малко по-
късно в дома се прибрала св. И. К., която заварила сестра си да плаче в своята
2
стая. Попитала я какво се е случило и тя й разказала за нанесения й побой и
причината за него, но я помолила да не казва на родителите им.
Малко по-късно същия ден, св. М. изпратила на св. М. съобщение по
социалната мрежа „Фейсбук“, което съдържало прикачен видеофайл на
заснетия побой над св. К.. Впоследствие видеозаписа бил споделен и с други
нейни познати, които си го препращали. Така същият достигнал до св. К.П. К.
- майка на малолетната пострадала, която виждайки заснетото на 12.06.2023 г.
депозирала жалба, предпоставила и образуването на 17.08.2023 г. на
досъдбено производство на основА.е чл. 212 ал. 1 от НПК срещу обв. В.Д.А.,
ЕГН ********** и обв. Г.М.И., ЕГН **********, водено за извършено от тях
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл.
20, ал. 2 във вр. с чл. 63, ал. 1 , т. 4 от НК.
В хода на разследването по същото била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза, видно от заключението на която нанесените
на пострадалата Т.К. удари с ръце (шамари), юмруци по главата и скубане за
коса биха могли да обусловят чувството на болка.
По делото са изискА. и справка за съдимост за обв.И. и обв.А., от които
е видно, че същите не са осъждА. не са освобождавани от наказателна
отговорност с налагане на административно наказА.е.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
подкрепя от събрА.те по делото писмени и гласни доказателства, а именно –
от показА.ята на разпитА.те в хода на досъдебното производство свидетели
/по отношение на малолетната пострадала по реда на чл.140 НПК/ изготвената
СМЕ и СТЕ, обясненията на обвиняемите, писмените доказателства и др.
Съдът изцяло кредитира дадените в досъдебното производство
показА.ята на разпитА.те свидетели, тъй като същите са непротиворечиви
помежду си и съответстват на установената фактическа обстановка. Съдът
кредитира и обясненията на обв.И. и обв.А., привлечени и разпитА. при
спазване на разпоредбите на гл.XXX НПК като изцяло кореспондиращи с
доказателствената съвкупност. По делото не е налице и противоречие в
приложените писмени доказателства, като съдът прие, че същите са
еднопосочни, взаимно допълващи се, съответни на събрА.те по делото гласни
доказателства и относими към основния факт, включен към предмета на
доказване.
След преценка на всички доказателства по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
счита, че обвиняемите В.Д.А. и Г.М. И. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 във вр.
с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 01.06.2023 г., в с.
******, общ. ******, обл. ******, като непълнолетни, можещи да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, в
съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на
удари с ръце по главата и тялото на малолетната Т.К. й причинили лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на
здравето
От обективна страна на 01.06.2023 г., обвиняемите В.Д.А. и Г.М. И. са
причинили на пострадалата лека телесна повреда. Увреждането е реализирано
чрез нанасяне на множество удари с ръце по главата и тялото на пострадалата.
От действията на обвиняемите, пострадалата К. е претърпяла травматични
3
увреждА.я, обусловили чувство на болка, без разстойство на здравето, което
от наказателно-правна гледна точка се квалифицира като лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.
Квалифициращият признак по смисъла на чл. 131, ал.1, т.12 от НК,
съдът прие за безспорно доказан с оглед на обстоятелството, че обв.А. и
обв.И. са нанесли побоя над пострадалата, с цел да демонстрират сила и
превъзходство над нея, незачитайки правилата на обществения ред и
показвайки неуважение едновременно към обществото и към човешката
личност. Обвиняемите са осъществили деянието си водени от желА.ето за
саморазправа. Не е налице личен мотив ,който по естеството си да налага
извод за липса на този съставомерен признак на престъплението.
Пострадалият и обвиняемите не е установено да са имали предхождащи
инцидента влошени лични взаимоотношения. В поведението на обвиняемте
не може да се търси някакъв траен личен мотив , при това свързан конкретно
с личността на пострадалата, за осъществяване на престъпното им поведение.
Не може да се приеме за личен мотив да извършат престъплението узнатото
от тях този ден свързано с кореспонденция между пострадалата и св. М.,
доколкото обективните им действия, предизвикА. от наученото факт, който
стои извън конкретната личност на пострадалия, демонстрират именно
неуважение и незачитане на обществените порядки и на личността като цяло.
Поведението им е насочено към саморазправа, като същото е проява на
груба сила и показване на надмощие над пострадалия.
В случая е налице и квалифициращия признак на чл.131, ал.1, т.4 от НК,
доколкото и пострадалата към датата на деянието е била малолетна.
Налице е задружна, съизвършителска дейност, като съгласно
разясненията в Решение 119-00-I за наличието на съизвършителство от
обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв
елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от
престъплението. Всеки един от съизвършителите в случая е осъществил
елементи от изпълнителното деяние, чрез нанасяне на удари на пострадалата,
което съставлява дейност, очертана с признаците на криминализирА.я
престъпен състав на извършеното.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Обвиняемите са осъзнавали общественоопасния
характер на деянието, неговата противоправност, запретеност и наказуемост.
Знаели са, че причиняват на пострадалия, който е малолетен телесно
увреждане от вида на действително претърпяното и независимо от това са
насочили всичките си усилия към постигане на общественоопасните
последици, с пълното съзнА.е на настъпването на негативния резултат. Бил е
налице в случая и особеният признак от субективна страна, изразяващ се в
спецификата на подбудите, довели до извършеното от обвиняемите деяние.
По отношение отговорността на обвиняемите И. и А., съдът съобрази
следното:
Налице са всички положителни материалноправни предпоставки на
чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност с
налагане на административно наказА.е: престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 4 и
т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е извършено от тях
умишлено, като за него законът предвижда наказА.е лишаване от свобода до
една година или пробация. Обв. И. и обв.А. не са осъждА. за престъпление от
4
общ характер и не са освобождавА. от наказателна отговорност по реда на
гл.VII, раздел IV от НК, а с престъплението не са причинени имуществени
вреди. В конкретния случай не са и налице огрА.ченията, визирА. от
законодателя в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, забраняващи приложението
на този институт.Поради това съдът счита, че по отношение на обвиняемите са
налице всички предвидени условия за приложението на чл.78а от НК за
освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на
административно наказА.е.
Съгласно чл.78а, ал.6 от НК, когато са налице основА.ята по ал. 1 и
деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказА.е
обществено порицА.е или възпитателна мярка.
С оглед на това, че към момента на извършване на деянието двете
обвиняеми са били непълнолетни, то съдът счита, че същите следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност, като им се наложи административно
наказА.е „Обществено порицА.е“, което да се изпълни чрез обявяване на
Решението, след влизането му в сила в Кметството по постоянното
местоживеене на обв.А. и обв.И. в гр.******, за срок от един месец. Така
определената санкция съдът намира, че съответства на извършеното деяние и
на максимално реализиране в конкретния случай на очертА.те в чл.12 от
ЗАНН и чл.36 от НК цели на наказА.ето, както с оглед специалната, така и с
оглед генералната превенция
По изложените съображения, съдът постанови решението си.



СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:
5