№ 95
гр. С.З. , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501499 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.2, т.6 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК) и сл.
Образувано е по жалба на Р. ИВ. Б. от гр. С.З. - длъжник в изпълнително
производство по изп. д. № 20158650400060 на ЧСИ Маргарита Димитрова, с
рег.№ 865 на КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд,
срещу отказ от 14.06.2021 г. да прекрати изпълнителното производство.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.С.З., излага съображения за
незаконосъобразност на отказа, поради настъпила перемпция и и липса на
секвестируемо имущество. В тази връзка излага съображения, че
изпълнителното производство е образувано след преобразуването на изп.д.№
9/2007 г., по което вземането е било събирано принудително чрез публични
продани на недвижими имоти на длъжника, който понастоящем не разполагал
с друго секвестриуемо имущество, поради което били налице основанията за
прекратяване на производството по чл.433, ал.1 т.5 от ГПК. Освен това
твърди, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на повече от две години, поради което производството
следвало да бъде прекратено поради настъпила перемпция.
1
Претендира за отмяна на отказа на ЧСИ Маргарита Димитрова да
прекрати изпълнителното производство.
В законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило
писмено възражение от ПЛ. П. Г. - взискател по изпълнителното дело, чрез
адв. Р.В. от АК - Пловдив, с което се оспорва основателността на жалбата.
Оспорено е твърдението, че изпълнителното дело е било образувано след
преобразуване на изп.д.№ 9/2007 г. като са изложени доводи за
неправилността на това твърдение. Оспорени са твърденията за наличието на
основания по чл.433, ал.1 т.5 и т.8 от ГПК за прекратяване на производството.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Маргарита
Димитрова изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага
доводи, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното
производство. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
След запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, въз основа на представените доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите по приложеното копие на изп.д.№ 20158650400060 на
ЧСИ Маргарита Димитрова, с рег.№ 865 на КЧСИ и район на действие при
Старозагорския окръжен съд се установява, че изпълнителното дело е
образувано на 16.02.2015 г., въз основа изпълнителен лист, издаден от
Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 172/2007 г. на СтОС, гр.д. № 669/2008
г. на ПАС и гр.д № 1266/2014 г. на ВКС.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
овластил частния съдебен изпълнител по реда на чл.18 о т ЗЧСИ да избира
способ на принудително изпълнение.
На 13.03.2015 г. е получена покана за доброволно изпълнение от
длъжниците Р. ИВ. Б. и Й.И. Б.а.
Впоследствие с акт за смърт № 1372/09/08/2015 г. е констатирана
смъртта на длъжника Й.И. Б.а, в резултат на което съдебният изпълнител е
конституирал правоприемника й Р. ИВ. Б. в качеството му на единствен неин
наследник и той е бил задължен за заплащането на цялата дължима сума по
изпълнителното дело.
2
На 02.10.2015 г. е връчена покана за доброволно изпълнение до
длъжника Р. ИВ. Б. в качеството му на наследник на Й.И. Б.а при условията
на отказ по чл. 44. ал. 1 от ГПК.
На 04.11.2016 г. ЧСИ Маргарита Димитрова е разпоредила изпращане на
запорни съобщения до „УниКредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, след извършено проучване относно актуалното състояние
на всички трудови договори на длъжника.
На 29.10.2018 г. в деловодството на ЧСИ Димитрова е получена молба от
адв. Р.Е. В. – пълномощник на взискателя ПЛ. П. Г., с която се иска да бъде
направена справка в Регистъра на банковите сметки към БНБ относно
открити на името на Р. ИВ. Б. банкови сметки, както и справка в НАП за
регистрирани трудови договори на името на същия.
На 31.10.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщение до
„Юробанк България“ АД и „Първа Инвестиционна Банка“АД.
На 17.06.2019 г. е връчено съобщение за предприети изпълнителни
действия на Р. ИВ. Б..
На 11.06.2021 г. е постъпила молба от длъжника Р. ИВ. Б., чрез адв. С.З.,
за прекратяване на изпълнително дело, тъй като въз основа на същия
изпълнителен лист е било образувано предходно изпълнително дело между
същите страни, по което са извършени множество изпълнителни действия, в
резултат на което са получени значителни суми от взискателите.
На 14.06.2021 г. е постановен отказ да се прекрати производството по
делото, поради липса на основания за това.
Отказът на съдебния изпълнител е съобщен на адв. С.З. пълномощник на
Р. ИВ. Б. на 17.06.2021 г., а на 24.06.2021 г. същият е депозирал жалбата,
предмет на разглеждане в настоящото въззивно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е
редовна, подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдебния изпълнител, в предвидения в закона срок за
3
обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата за неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.5 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява, когато посоченото от взискателя имущество не
може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо
имущество на длъжника.
В случая не е налице основанието по чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК, т.к.
избраният способ на принудително изпълнение от взискателя не е публична
продан на движимо или недвижимо имущество, а освен това твърдяната липса
на секвестируемо имущество длъжника не е установена по предвидения от
закона ред.
Досежно твърденията за наличието на предходно прекратено
изпълнително дело, неправилно посочено в жалбата като преобразувано дело
със същия предмет и между същите страни, при което образуването на ново
дело би било недопустимо, следва да се има предвид, че в в закона няма
пречка при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1
т.8 от ГПК кредиторът по изпълнителния лист да иска образуване на ново
изпълнително дело с оглед пълното удовлетворяване на вземането си. Изп. д.
№ 20158650400060 е образувано въз основа на издаден от Старозагорския
окръжен съд изпълнителен лист, по силата на който длъжниците са осъдени
да заплатят на взискателя направените по делото разноски. След смъртта на
единия длъжник, а именно Й.И. Б.а цялата дължима сума по изпълнителното
дело се дължи от длъжника Р. ИВ. Б., в качеството му на единствен наследник
на починалата. Цитираното от длъжника изпълнително дело № 9/2007 г. е за
сума, дължима по запис на заповед, ведно със законната лихва. Става въпрос
за две съвсем различни вземания, дължащи се на различни изпълнителни
основания, съответно – за съвсем различни дела.
Разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното
производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В този случай
прекратяването настъпва ipso iure (по силата на закона) и постановлението на
съдебния изпълнител, с което прекратява производството само констатира
4
настъпването на юридическият факт. Вложената от законодателя в тази норма
идея представлява израз на хипотезата, при която взискателят се е
дезинтересирал от образуваното по негов почин изпълнително производство,
което като динамичен фактически състав също се развива по негова воля. За
да е налице тази законова хипотеза следва взискателят да не е поискал
извършването на действия на принудително изпълнение за период от време
по-дълъг от две години. Този период от време представлява процесуален
преклузивен срок, който има значение единствено за прекратяване на
образуваното и висящо изпълнително производство, т.е. се отнася до
възникналите процесуални правовоотношения, но не погасява материалното
право на взискателя и след изтичането му може да бъде образувано ново
изпълнително производство. Този процесуален преклузивен срок не тече в
хипотезата, когато по искане на взискателя е приложен способ на
принудително изпълнение, който се реализира в продължителен период от
време и води до реалното събиране на вземането му. В настоящият случай
посоченото основание не е налице, видно от хода на производството и
предприетите по делото изпълнителни действия в рамките на възложените
правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ - в нито един момент в хода на делото
няма изтекъл двугодишен срок между отделните изпълнителни действия или
отделните молби с искане за извършване на изпълнителни действия от
взискателя.
По изложените съображения съдът преценява отказът от 14.06.2021 г.
изпълнително производство на ЧСИ Маргарита Димитрова, с рег.№ 765 на
КЧСИ и район на действие при Старозагорския окръжен съд да прекрати
изпълнителното производство по изп.д. № 20158650400060 за
законосъобразен, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде
оставена без уважение.
Относно разноските:
Разноски в настоящото производство не се присъждат, т.к. съобразно
изхода на делото право на такива би имал взискателят ПЛ. П. Г., но той от
своя страна не е сторил такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. ИВ. Б. от гр. С.З. - длъжник в
изпълнително производство по изп. д. № 20158650400060 на ЧСИ Маргарита
Димитрова, с рег.№ 865 на КЧСИ и район на действие при Старозагорския
окръжен съд, срещу отказ от 14.06.2021 г. да прекрати изпълнителното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6