Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.08. 2021 г. гр.Търговище,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
окръжен съд, гражданско и търговско отделение
На двадесет и пети август 2021
година
в закрито
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
гр.дело № 43, по описа за 2021
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250
от ГПК.
Постъпила е молба от адв. С.С., за
допълване на решението на съда № 260061, постановено на 23.07. 2021 г.. Съдът
се е произнесъл, че присъжда законната лихва върху обезщетенията за имуществени
и неимуществени вреди от произшествието, считано от датата на завеждане на
исковата молба. За неимуществените вреди обаче, претенцията за лихва е считано
от датата на увреждането, а именно 22.03. 2018 г. Не било посочено нищо, от
което да е видно защо съдът приема тази дата и дали счита искането в тази част
за основателно или неоснователно. Налице е непълнота по отношение на това
искане – за мораторната лихва от датата на увреждането, до предявяване на
исковата молба.
Ответникът счита, че молбата е
неоснователна. Поканата към агенцията е отправена едва с предявяване на
исковата молба и правилно съдът е присъдил лихвата от 07.12. 2020 г. Затова се
иска молбата да бъде отхвърлена.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства, установи следното: Молбата е допустима, като подадена в
едномесечния срок след съобщаване на решението. По същество, искането за
допълване е основателно.
Действително по отношение на
присъдената законна лихва върху двата вида обезщетения за ищците, съдът в
решението си е посочил, че тя се дължи считано от 07.12. 2020 г., до окончателното
изплащане.
Видно от исковата молба, в
петитума й търсената лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди за
двамата ищци е от датата на произшествието. В този смисъл, нито в мотивите си,
нито в диспозитива съдът се е произнесъл по отношение на целия период, за който
се търси законната лихва.
Касае се до пропуск на съда и непълнота на
решението, по отношение на всички направени от страните искови претенции.
Затова и молбата за допълване по
начало е допустима и основателна.
По същество съдът следва да изложи
мотиви дали уважава претенцията или я счита за неоснователна.
Според чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Според чл. 86
от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи законната лихва
от деня на забавата.
Както законът, така и правната
теория и практика приемат, че при присъждането на парични обезщетения за
непозволено увреждане, обезщетението за лихва се присъжда от датата на
увреждането. Т.е. възникването на вредите става в момента на увреждането и от
този момент длъжникът се счита, че изпада в забава.
Затова искането за присъждане на
законната лихва от деня на увреждането е основателно.
В този смисъл съдът следва да
допълни решението си и в диспозитива, като се счита, че лихвата върху
неимуществените вреди за двамата ищци се дължи от 22.03. 2018 г.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА Решение № 260061
от 23.07. 2021 г. на ТОС по настоящото гр.д. № 43/ 2021 г., като по отношение
на К.К., след думите „40 000
лв./четиридесет хиляди/лв., считано от“ се
чете следното: вместо 07.12. 2020 г. да се счита „22.03. 2018 г. до окончателното изплащане –
неимуществени вреди", а по отношение на И.К.И. след думите „35 000 лв./тридесет и пет хиляди/лв.,
считано от“ се чете следното: вместо
07.12. 2020 г. да се счита „22.03.
2018 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди".
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Апелативен съд–Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: