и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС /отм./. Oбразувано e по касационна жалба на Недялка Георгиева Хараланова от гр.Кърджали - управител на „Късмет” ЕООД - гр.Кърджали против решение № 101/02.02.2007 год. по НАХД № 593/2006 год. по описа на на Районен съд – гр.Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/********** от 05.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на жалбоподателката, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно- постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че съставеният срещу нея акт бил подписан от лицето Катюша Табакова, която не била упълномощена да я представлява по конкретното административнонаказателно производство, а била упълномощена да я представлява пред различни инстанции с общо пълномощно. Счита, че посоченото представлява съществено процесуално нарушение по чл. 40 ал.1 и ал.2, чл.42 ал.1 т.8 и чл. 43 от ЗАНН и било основание за отмяна на решението. Обжалваното решение било необосновано, тъй като били игнорирани доказателствата относно предприетите действия на работодателя за изпращане на уведомление до НАП – Хасково. В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата си така, както е предявена, като не сочи нови доказателства. В представената по делото писмена защита излага съображения, аналогични на посочените в касационната жалба, като твърди още, че при извършване на проверката нямало безспорни доказателства, че лицето Тонка Иванова била встъпила в длъжност, тъй като това обстоятелство се установявало с формален документ – акт за встъпване по смисъла на чл.63 ал.4 от КТ, какъвто не бил изискван от проверяващите нито в нейно присъствие, нито при последващите й посещения в Дирекция „ОИТ” – Кърджали. Моли да бъде отменено обжалваното решение, както и наказателното постановление по посочените съображения. Ответникът по касация – Директора на Дирекция „ОИТ” – Кърджали, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд – правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което същата е допустима. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”от ГПК – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост. По същество същата е неоснователна. С решение № 101/02.02.2007 год., постановено по НАХД № 593/2006 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 09/********** от 05.07.2006 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Недялка Георгиева Хараланова от гр. Кърджали, в качеството й на управител на „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, за допуснато административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, на основание чл. 416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. За да потвърди наказателното постановление като законосъобразно, съдът е приел, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, ограничаващи правото на защита на жалбодателката. Съдът е приел за безспорно установено от доказателствата по делото извършването от жалбодателката на административно нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, а именно: че като управител на дружеството-работодател е допуснала на 02.06.2006 год. до работа лицето Тонка Иванова, без да й е предоставила екземпляр от уведомлението до НАП, вследствие на което правилно административнонаказващият орган е наложил на жалбодателката административно наказание на осн. чл. 414 ал.3 от КТ в единствено възможния размер от 1 000 лв.Отхвърлен като неоснователен е доводът, че актът за установяване на административно нарушение бил връчен на лице с общо пълномощно, с което било нарушено правото на защита на субекта на административна отговорност, като съда е приел, че допуснатата нередовност при връчване на акта е несъществена, с оглед упражненото от жалбодателката право да възрази в тридневния срок пред наказващият орган, от което същата се е възползувала, поради което е направил извода, че не е било нарушено правото й на защита. Намерил е за неоснователно и твърдението на жалбодателката за виновно поведение на служителите на НАП, които не извършили регистрацията на трудовия договор на Тонка Иванова, когато били изпратени по пощата на 24.05.2006 год., като е приел, че след като е длъжен да не допуска до работа работник, без да му е връчил заверено от НАП уведомление, то не е следвало да допуска посоченото лице да изпълнява трудовите си функции преди този момент.
Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Решението на съда е правилно и не страда от посочените в касационната жалба касационни основания за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон.Така, безспорно се установява от доказателствата по делото, че на 02.06.2006 год. от служители на Дирекция „Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места в бистро-офис „Късмет” в гр. Кърджали, стопанисвано от „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, с управител Недялка Георгиева Хараланова, в нейно присъствие. Било констатирано при проверката, че в кухнята на бистрото работела като „работник в кухня” лицето Тонка Янкова Иванова. На същата, както и на другите лица в бистрото проверяващите предоставили Списък на работниците и служителите в обекта към момента на извършване на проверката, в който Иванова се записала, като посочила, че работи в обекта като „работник в кухня” от 17.04.2006 год., с месечно трудово възнаграждение от 160 лв. На проверяващите били представени още и график на работното време в „Късмет” ЕООД – гр.Хасково за м.юни 2006 год., в който била вписана и Тонка Иванова; както и трудов договор, сключен на 22.05.2006 год. между касатора, в качеството й на управител на посоченото дружество, от една страна, и Тонка Иванова, от друга, с който последната е приела да изпълнява в дружеството длъжността „работник в кухня” на пълно работно време за неопределен срок. При продължаване на проверката по документи, впоследствие е установено от проверяващите, че уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ е подадено в ТД на НАП – Хасково на 21.06.2006 год. с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.06.2006 год., като копие от справката за подадено уведомление за същото лице, заверено от НАП, е връчено срещу подпис на Иванова на същата дата. От това проверяващите органи са направили извода, че към момента на извършване на проверката Тонка Иванова е била допусната до работа, без работодателя да й е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което управителят на дружеството е нарушил разпоредбите на чл. 63 ал.2 от КТ.Бил съставен на 20.06.2006 год. на жалбодателката – управител на „Късмет 2002” ЕООД – гр.Хасково, акт за установяване на административно нарушение, в който проверяващите посочили, че на посочените дата и място е допуснала до работа като работник н кухнята на бистрото Тонка Янкова Иванова, без преди това да й е предоставила копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от НАП – гр.Кърджали. Актът бил получен и подписан от свидетелката Катюша Атанасова Табакова, след представянето на нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, с което Недялка Георгиева Хараланова - собственик и управител на “Късмет” ЕООД, я упълномощила да подписва и представлява дружеството пред НАП и териториалните му поделения, НОИ – ТП – Кърджали, Инспекция охрана на труда, ХЕИ и други държавни институции. Срещу АУАН постъпило възражение с вх.№ 764/23.06.2006 година, изходящо от „Късмет” ЕООД - гр. Хасково, с което жалбодателката е посочила, че уведомлението на Тонка Янкова Иванова, ведно с други такива, е подадено на 24.05.2006 год. с писмо с обратна разписка, но не получили обратна информация, което наложило на 21.06.2006 год. отново да бъде подадена информация за сключените трудови договори за периода от 23.05. до 29.05.2006 год.; както и че нямало вина, че пощата не доставила навреме документите им. Директорът на Дирекция на "ОИТ"-Кърджали, след като разгледал административно наказателната преписка по посоченият акт за установяване на административно нарушение, е издал обжалваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление, в което е изложил аналогична фактическа обстановка, като е наложил на Недялка Георгиева Хараланова административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв., на основание чл.416 ал.2 от КТ, във вр. с чл.414 ал.З от КТ. Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка и в проведеното първоинстанционно съдебно следствие, приети от съда: нотариално заверено пълномощно от 12.04.2006 год. на нотариус Елияна Калайджиева, списък на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към 02.06.2006г., подпечатан с печата на дружеството и подписан от управителя му- понастоящем касатор, трудов договор от 22.05.2006 год., сключен между Иванова и Хараланова, справка на ТД на НАП – Хасково за подадени уведомления по чл.62 ал.4 от КТ от осигурител до ТД на НАП Хасково, справка за подадени уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ с придружително писмо вх. № 26-999-00006225/21.06.2006 год., възражение с вх.№ 764/23.06.2006г. на ИАГИТ от „Късмет” ЕООД - гр.Хасково, както и от събраните гласни доказателствени средства: свидетелските показания на Костадин Василев Стратиев, Митко Здравков Кехайов, Лиляна Делчева Иванова и Катюша Атанасова Табакова. От последните се установява, че към момента на извършване на проверката Тонка Иванова е работила в кухнята на бистрото, като имала сключен трудов договор, но не й било връчено уведомлението по чл. 62 от КТ. Установява се също от заверените копия от уведомления с придружително писмо и копие от плик с пощенско клеймо от 24.052006 год., адресирано до ТД на НАП – гр.Хасково с подател „Късмет” ЕООД – гр.Хасково, че след сключване на трудовия договор с Тонка Иванова, за последната е било изготвено на 23.05.2006 год. уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ, което е изпратено до ТД на НАП – гр.Хасково по пощата. Или, от така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, следва да се приеме за безспорно установено по делото, че за сключения трудов договор между Хараланова и Иванова на 22.05.2006 год., уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ е било изпратено до ТД на НАП - Хасково на 21.06.2006 год., едва когато трудовият договор е бил регистриран и на тази дата е било връчено на служителката Иванова завереното уведомление срещу подпис, т.е. безспорно е, че към момента на извършване на проверката – 02.06.2006 год., Тонка Иванова е била допусната до работа /т.е. да извършва трудови функции, съгласно сключеният трудов договор/ като работник в кухнята на бистрото, без преди това да й е предоставено от работодателя заверено от НАП копие от уведомлението по чл. 62 ал.4 от КТ. Същевременно, разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ е императивна и въвежда задължение за работодателя да допусне до работа работника или служителя само след като му е предоставил документите по ал. 1- писмен трудов договор и уведомление до ТД на НАП, като неизпълнението на това задължение представлява административно нарушение, ангажиращо отговорността на работодателя. С други думи вмененото на жалбодателката нарушение е осъществено от същата, както правилно са приели административнонаказващият орган и първоинстанционния съд. В тази връзка, доводът, че била налице обективна причина- неполучаване на обратна информация за неизрядни документи от страна на НАП Хасково-уведомленията да не бъдат своевременно връчени, не може да бъде споделен. Задължението на работодателя е да не допусне работникът или служителят на работа, преди това да му е връчено такова уведомление. Причините, поради което това не е станало, са неотносими към състава на нарушението. С други думи- липсата на уведомление, респ. невръчването му на работника или служителя, е пречка да бъде допуснато лицето от работа. Изцяло в интерес на работодателя е било да положи необходимите грижи за своевременното връчване на уведомление и то преди съответното лице да е допуснато работа, като в противен случай е следвало да не го допуска до работа. Неснователен е и довода, изложен в касационната жалба – че нямало доказателства Тонка Иванова да е встъпила в длъжност, за което се искало формален документ – акт за встъпване, какъвто не бил изискван от проверяващите. Това е така, тъй като за осъществяване на нарушението не е необходимо удостоверяването на встъпването в длъжност, а е достатъчно установяването по несъмнен начин на извършване на трудовите функции от работника и служителя, без връчено от работодателя преди това заверено уведомление, каквито доказателства в случая са събрани по делото. Правилно от наказващия орган е приложена административно наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, съобразно която за допуснатото нарушение на чл. 63 ал.2 от КТ се налага административно наказание глоба в абсолютен размер от 1000 лева. С оглед изложеното по-горе, се налага извода, че потвърждавайки обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционният съд не е допуснал грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране, т.е. не е налице нарушение на материалния закон, каквото е едно от възведените касационни основания. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателката в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, които са били предмет на подробен анализ и оценка от първоинстанционния съд в обжалваното решение. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. Що се отнася до третото заявено касационно основание – неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то следва да се посочи, че под посоченото такова „нарушение на съдопроизводствените правила” законът има предвид допуснати от решаващия съд съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт, но не и допуснатите нарушения от наказващия орган в проведеното от него административнонаказателно производство. Ето защо, соченото като процесуално нарушение- ненадлежно връчване на акта за установяване на административно нарушение, не може да бъде отнесено към обсъжданото касационно основание и вменено като нарушение на съда. В тази връзка, при разглеждане на делото, събиране, приемане и обсъждане на доказателства, както и при постановяване на решението си, районният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които по какъвто и да е начин да са ограничили или нарушили правото на защита на жалбодателката. В случай, че първоинстанционният съд не е отчел допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от административния орган, би допуснал нарушение на материалния закон, но не и собствено процесуално нарушение. Неприемайки довода, че АУАН бил връчен на лице, което не било изрично упълномощено за това и не било отразено, че е връчен на пълномощник, районният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като изрично пълномощно не е било и необходимо доколкото със същото са предоставени права на пълномощника да представлява дружеството пред всички държавни и обществени органи и организации, включително и пред Инспекцията по охрана на труда, в чиито правомощия влиза извършването на проверки по спазване на трудовото законодателство, респ. започването и провеждането на административнонаказателни производства за допуснати административни нарушения. От друга страна пълномощникът е подписал и приел акта за административно нарушение, като е предприел и съответните действия за своевременното уведомяване на адресата за съдържанието му, което е установено несъмнено по делото. Че последното е станало достояние на субекта на административнонаказателна отговорност е видно и от представеното пред наказващия орган в 3-дневния срок възражение срещу така издадения акт. Т.е., правото на защита е било упражнено своевременно и от момента на възникването му. Актът за административно нарушение поставя началото на всяко административнонаказателно производство срещу съответен субект и целта на предвидената процедура по връчването му е това да достигне до знанието на този субект, което в случая е било сторено. От друга страна следва да се посочи, че жалбоподателката е присъствала при извършената на 02.06.2006 год. проверка лично и в качеството си на работодател е подписала списъка на работниците и служителите в обект – бистро “Късмет” и офис към тази дата, т.е. не й е било неизвестно обстоятелството на извършена административна проверка от страна на инспекторите на Д”ОИТ” Кърджали. Следва да се посочи още и обстоятелството, че жалбодателката е реализирала защитата си и по съдебен ред, с което в максимална степен е гарантирано ефективното осъществяване на правото на защита. С други думи, не е налице и третото заявено касационно основание. С оглед на изложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо,Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 101/02.02.2007 год., постановено по НАХД № 593/2006 год. по описа на Районен съд – гр.Кърджали. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |