Решение по дело №607/2010 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юли 2010 г.
Съдия: Христо Кръстев Крачунов
Дело: 20101320100607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

                                           

Гр. В., 26.07.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            В.ски районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧУНОВ

 

 

при секретаря M. П. като разгледа докладваното от съдия Крачунов ГР. Д. № 607 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 232 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът „Б.” АД ЕИК ********* твърди, че с ответника „Н.” ЕООД ЕИК ********* имат сключен договор за наем на имот – „Метален цех” от 420 кв.м., находящ се в складова база „Т.”, в гр. В. в Ю. П. З.. Договорът първоначално е сключен за срок от 01.05.2007 до 31.12.2007 г., с наемна цена от 300 лв. месечно без ДДС. С три допълнителни споразумения договора за наем е продължен до 31.12.2010 г. Със споразумение от 01.01.2009г. е била договорена неустойка в размер на 0.2% от стойността на дължимия наем и консумативи за всеки просрочен ден и наемната цена е увеличена на 330 лв. месечно без ДДС. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща наемната цена за периода 01 май 2009 г. до 29.03.2010 г., като размерът на неплатените суми е 4826.94 лв. с ДДС неплатен наем и 1609.60 лв. неустойки по договора за периода 01.05.2009 г. – 29.03.2010 г.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сума от 4826.94лв. с ДДС неплатен наем и 1609.60 лв. неустойки по договора за периода 01.05.2009 г. – 29.03.2010.

Ответникът увеД.ен по реда на чл. 50 ГПК  не е подал отговор в законноустановения едномесечен срок. В с.з. не се явява и не се представлява

ВРС като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

         Между ищецът „Б.” АД ЕИК ********* и ответникът „Н.” ЕООД ЕИК ********* е сключен договор за наем на имот - „Метален цех” от 420 кв.м., находящ се в складова база „Т.”, в гр. В. в Ю. П. З.. Договорът първоначално е сключен за срок от 01.05.2007 до 31.12.2007 г., с наемна цена от 300 лв. месечно без ДДС. С три допълнителни споразумения договора за наем е продължен до 31.12.2010 г. Със споразумение от 01.01.2009г. е била договорена неустойка в размер на 0.2% от стойността на дължимия наем и консумативи за всеки просрочен ден и наемната цена е увеличена на 330 лв. месечно без ДДС. От доказателствата по делото – договори за наем, допълнителни споразумения, фактури е видно, че ответникът дължи наемната цена за ползвания от него имот за периода 01 май 2009 г. до 29.03.2010 г. От назначената по делото експертиза, приета и неоспорена от страните е видно, че размерът на неплатения наем е 4826.94 лв. Съгласно поставената задача вещото лице е изчислило дължимите неустойки върху размера на неплатения наем съгласно договорената с допълнителното споразумение от 01.01.2009 г. неустойка в размер на 0.2 % за всеки ден забава. Размерът на дължимата неустойка за периода 01.05.2009 г. – 29.03.2010 г. е 1603.46 лв. Искът за неустойка е предявен за сумата от 1609.60 лв. и ще следва да бъде отхвърлен за сумата над 1603.46 лв.

С оглед горепосоченото Съдът намира предявения иск за основателен и ще следва да бъде уважен в пълния му размер. Отвеникът следва да заплати направените по делото разноски от ищеца.

Съгласно чл. 78 ГПК на ищеца следва да се присъдят заплатените от него такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Представен е списък на разноските и документи доказващи извършените плащания, поради което ответникът следва да заплати направените разноски в общ размер на 941.46 лв., съгласно представения списък на разноските. По отношение на платената д.т. по частна жалба срещу отказ за допускане на обезпечителна мярка в размер на 15.80 лв., съдът намира, че не следва да се присъжда. Ищецът е поискал за втори път по делото налагане на обезпечителна мярка, преди да бъде разгледана частната жалба, като е оттеглил същата. При това положение платената такса на подлежи на връщане и присъждане.

Водим от горните съображения Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСЪЖДА „Н.” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Л. К. 29, представлявано от К. Б. Н., ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. Ц. А. II” 3, сумата от 4826.94 лв., представляваща наемната цена за ползвания от него имот – „Метален цех” от 420 кв.м., находящ се в складова база „Т.”, в гр. В. в Ю. П. З., за периода 01 май 2009 г. до 29.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 1603.46 лв. дължими неустойки върху размера на неплатения наем за периода 01.05.2009 г. – 29.03.2010 г., като до пълния предявен размер отхвърля иска за неустойка.

ОСЪЖДА „Н.” ЕООД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД направените поделото разноски в размер на 941.46 лв

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: