№ 121
гр. Бургас, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело
№ 20232000500224 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на С. М. Я., ЕГН ********** от
с.****, общ.****, ул.****, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“
№ 2, полуетаж 4, офис 4 и офис 6 - адв. Н. Д. и адв. Б. А. против Решение №
529 от 20.04.2023 г. по гр. дело № 20222100101386 /2022г. на Окръжен съд -
Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на жалбоподателката против
„Групама Застраховане“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, 1124, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3 за
заплащане на сума над присъдения размер от 50000 лева до горницата от
80000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 04.06.2022г. на път I-9 между гр.Варна и
гр.Бургас, при което лицето Г. С. Х. с ЕГН ********** при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № ******* (застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“) причинил на ищцата телесни увреждания, ведно със
законната лихва, считано от 24.06.2022г. до окончателното изплащане.
Доводите във въззивната жалба се свеждат до следното:
Първоинстанционният съд не бил спазил критерия по чл. 52 от ЗЗД
1
за справедливост на присъденото обезщетение. Не бил отчел действително
претърпените неимуществени вреди с оглед характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията,
както и икономическата конюнктура в страната.
Не били обсъдени всички доказателства и доводите на страните в
тяхната съвкупност, както и всички специфични обстоятелства, които имат
значение за определяне размера на обезщетението.
Болките и страданията на ищцата били значителни, предвид
множество травматични уреждания по цялото й тяло и по-конкретно в
областта на горния и долния леви крайници, което наложило хирургична
интервенция. За период повече от 3 месеца пострадалата била в
невъзможност да извършва нормални ежедневни дейности, имала е проблеми
при самообслужването си, не е могла да работи и да издържа семейството си.
Това положение продължавало и към настоящия момент.
Не били обсъдени в достатъчна степен настъпилите усложнения,
констатирани при прегледа от вещото лице на 20.01.2023 г. - дефицит в
екстензията на лява лакътна става с умерена болка. Това налагало
допълнителна рехабилитация като имало опасност и от нова оперативна
интервенция.
Не били взети предвид получените белези по тялото -
постоперативен цикатрикс в областта на пета метакарпална кост на лява длан
в размери 7-8 см и постоперативен цикатрикс в областта на лява лакътна
става по медиална повърхност в размери 10-15 см. Тези козметични дефекти
имали траен характер и не подлежали на лечение.
Не било съобразено, че получените белези и нарушената функция на
опорно-двигателния апарат и на лявата ръка имали траен характер като
възстановяването продължавало и към настоящия момент.
Не били коментирани с нужната задълбоченост показанията на
разпитаните по делото свидетели относно страданията на пострадалата.
Първоинстанционният съд не бил съобразил конкретните
обстоятелствата относно личността на ищцата, социалната й ангажираност,
материалното й положение, както и личните и професионалните й
постижения.
Преди катастрофата тя работела като главен готвач в заведение за
обществено хранене. След инцидента преустановила работа. Чувствала се
несигурна, изпитвала болки в лявата си ръка и има ограничени движения.
Това довело до понижаване на самочувствието й. Затворила се в себе си и
започнала да избягва контакти с хората.
2
Като резултат от преживения силен психически стрес тя проявявала
признаци на завишена тревожност, безпокойство, променливо настроение и
непостоянство.
Първоинстанционният съд не отчел и неудобствата, които ищцата
щяла да търпи занапред заради наличието на неизлечими белези по тялото й и
ограничените и болезнени движения на лявата ръка в областта на лакътя.
В жалбата се настоява за определяне на справедлив размер на
обезщетението при съобразяване на всички релевантни обстоятелства до
приключването на устните състезания пред въззивната инстанция. Изтъква се,
че обезщетителната функция на законна лихва е неосъществима поради
усложнената динамична икономическа ситуация в страната.
Понеже първоинстанционният съд отхвърлил искането за допускане
съдебно-психологическа експертиза, жалбоподателката настоява за
назначаване на такава във въззивното производство.
Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД е оспорил въззивната
жалба с представен в срок писмен отговор.
Посочил е, че диреното обезщетение е завишено – в противоречие с
въведените от закона и съдебната практика критерии за справедливост.
С първоинстанционното решение били направени обосновани
правни изводи.
С определението си по чл. 267 от ГПК въззивният съд е приел за
разглеждане въззивната жалба и е отхвърлил искането за допускане на
съдебно-психологична експертиза във въззивното производство, тъй като не
са налице условията по чл. 266, ал. 2 от ГПК
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
То е постановено при изяснена фактическа обстановка.
От изслушаната автотехническа експертиза се изясняват
обстоятелствата, при които е настъпил пътният инцидент:
На 04.06.2022 година следобед ищцата С. Я., родена на 10.08.1958 г.
(на 63 г.) пътувала в управлявания от Д. Х. А. лек автомобил „Рено Меган“ с
рег. № А9276НА. Седяла на предната дясна седалка с поставен предпазен
колан. Около 15:30 часа автомобилът се движел по път I-9 в посока от Варна
към Бургас. В насрещната лента за движение имало колона от пътуващи
превозни средства, сред които и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
регистрационен № *******, управляван от Г. С. Х.. Последният предприел
3
внезапна и несъобразена с пътната обстановка маневра за изпреварване, която
не успял да завърши и се блъснал челно в автомобила, в който пътувала
ищцата. При катастрофата тя получила телесни увреждания, поради което
била отведена по спешност в „УМБАЛ-Бургас“, където била оперирана на
08.06.2022 г.
Образувано било ДП № 274/2022 г. на РУ на МВР-Несебър, по което
е разследвана и смъртта на водача Д. А.. Липсват данни за привличане на
обвиняем.
В резултат на произшествието ищцата претърпяла следните телесни
увреждания, подробно описани в заключението по изслушаната медицинска
експертиза, изпълнена след внимателен анализ на представените
доказателства и в частност на медицинска документация:
- фрактура на лявата лакътна става (processus coronoideus ulnae
manus sinistri) с увреда на колатерална връзка и предна ставна капсула;
- фрактура на петата метакарпална кост на лява длан;
- фрактура на петата метатарзална кост на ляво ходило;
- фрактура на трето ляво ребро.
От заключението и приложената болнична документация става ясно,
че при хирургичната интервенция на 08.06.2022г под интубационна анестезия
били извършени: открито наместване на фрактурата на лакътната става с
поставяне на метална остеосинтеза; репозиция на засегната петата
метакарпална кост с гипсова имобилизация.
По време на болничния си престой пострадалата била подложена на
медикаментозна терапия, включваща антибиотици, антикоагуланти и
обезболяващи. Тя била изписана за домашно амбулаторно лечение на
10.06.2022 г. афебрилна със спокоен локален статус, сменена превръзка.
Вещото лице е посочило възстановителните периоди при обичаен
ход на оздравителния процес:
- за фрактура на лявата лакътна става: 6-8 месеца;
- за фрактурите по левите длан и ходило: 1-3 месеца.
При прегледа на 20.01.2023 г. (7 месеца и половина след инцидента)
вещото лице не е констатирало проблеми с походката на ищцата. Отбелязало
е наличието на постоперативни цикатрикси (белези) в областта на пета
метакарпална кост на лява длан 7-8 см и в областта на лява лакътна става
(медиално) около 10-15 см. Белезите били обичайни за извършените
интервенции. Липсвали зачервявания и видими възпаления.
Експертът е установил дефицит в екстензията на лява лакътна става
4
до около 40 градуса с наличие на умерена болка. Посочил е, че за пълно
възстановяване е необходимо провеждане на рехабилитация, но не е
изключил при неуспех да се наложи друга артроскопска или открита
операция.
Пред първоинстанционния съд са разпитани и свидетелите Т. К. и
Е.А., които говорят за преживения ищцата дискомфорт по време на
възстановителния процес и за затрудненията да се обслужва в първите
месеци. Ищцата спряла да работи. Рязко намалила социалните си контакти.
Страхувала се да пътува с автомобил.
Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички доказателства
във връзка с претърпените от ищцата увреждания – експертизите,
медицинската документация и свидетелските показания.
В съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД и при съобразяване на
съдебната практика тази инстанция правилно е определила обезщетение за
преживените от ищцата болки и страдания в размер на 50000 лева.
На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на обжалваното решение.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с ответното дружество.
Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД. Претенция по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ е била предявена на
24.06.2022 г.
Затова първоинстанционният съд правилно е уважил претенцията до
размера на главницата от 50000 лева ведно със законната лихва, считано от
24.06.2022 г.
Липсва основание за диреното с въззивната жалба увеличение на
присъдената главница с 30000 лева.
Изложеното обосновава потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част.
Предвид неоснователността на въззивната жалба не следва да са
присъждат разноски в полза на въззивницата и претендираното от
процесуалните й представители възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивницата е освободена от заплащане на държавна такса. В
случая таксата за разглеждането на жалбата не може да се възложи в тежест
на ответника. В полза на тази страна съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
5
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 529 от 20.04.2023 г. по гр. дело №
20222100101386/2022г. на Окръжен съд - Бургас в обжалваната част, с която
е отхвърлен искът на С. М. Я., ЕГН ********** от с.****, общ.****, ул.****,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 и
офис 6 - адв. Н. Д. и адв. Б. А. против „Групама Застраховане“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1124, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3 за заплащане на сума над присъдения
размер от 50000 лева до горницата от 80000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено
увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.06.2022г.,
ведно със законната лихва, считано от 24.06.2022г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С. М. Я., ЕГН ********** от с.****, общ.****, ул.****,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, полуетаж 4, офис 4 и
офис 6 - адв. Н. Д. и адв. Б. А. да заплати на „Групама Застраховане“ ЕАД ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1124, бул.
„Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3 съдебноделоводни разноски пред
въззивната инстанция (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 300
(триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6