Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Пазарджик,15.02.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Д. като разгледа докладваното от съдията
Харизанова гр.д.№18 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
В исковата си молба срещу В.Д.К. с ЕГН ********** *** ищецът
„А.с.в.“ЕАД със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4,
представлявано от Д. Б. твърди, че на 10.08.2018г е подписано
Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/
от 16.01.2015г., сключен между него и „М. К.“АД с ЕИК ...., по силата на който
вземането на „М. К.“АД срещу ответника, произтичащо от договор за паричен заем ....
от 15.03.3018г. е прехвърлено изцяло на
ищеца като в общите условия към потребителския договор се
съдържа изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли вземането си
в полза на трети лица. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено
уведомително писмо от 15.08.2018г. за
извършената цесия , което е получено лично от
ответницата на 22.08.2018г. Твърди се, че на 15.03.2018г. „М. К. „Ад е
сключило с ответника договор за заем CrediGo №...., по силата
на който дружеството е предоставило кредит в размер на 2 000лв. Условията на
договора се съдържат в отделни полета или клетки , отпечатани на лицевата
страна на „искане за кредит” и „договор за заем” като общите условия, при които
се отпуска кредита са неразделна част от
„искане за кредит” така и от договор за заем.С подписването на искането
за кредит заемополучателят е декларирал,
че подробно се е запознал както и че приема общите условия към договора.
Подписвайки договора за кредит заемополучателят се е задължил да върне
получената в кредит сума по начина и в срока, описани в договора.
Заемополучателят е посочил банковата си сметка, по която кредиторът е превел
заемната сума, предмет на договора за кредит. Съгласно Общите условия, в
съответствие с които е сключен договора, с подписването му заемополучателят
удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора,
предварително му е била представена необходимата информация относно договора,
разбира и приема клаузите на договора и общите условия , съгласен е с тях и е
обвързан с техните разпоредби и желае договорът
да бъде сключен. Съгласно ОУ заемополучателят се е задължил да върне
кредита с договорна лихва , която е в размер на 28.24лв. Така страните са уговорили
общ размер на плащанията по кредита в размер на 2028.24лв., която сума заемополучателят се е
задължил да върне на 6 равни месечни
погасителни вноски всяка в размер на 338.04лв., считано от датата на
първата погасителна вноска-15.04.2018г. С подписване на искането за заем
заемополучателят е предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „защита” по групова полица на
ЗК”Уника Живот”АД като е определил неотменимо ползващо лице„М. К.”АД за
обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на
застрахователното събитие . На основание т.3 от договора за кредит
кредитополучателят с полагането на подписа си е удостоверил, че желае да ползва
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователната
премия по сключен договор за застраховка. Така застрахователната премия по
договора е определена в размер на 792.00лв., която заемополучателят се е задължил
да заплати на 6 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 132.00лв.като с
подписването на договора и искането за заем е приел условията на застраховката
и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано лице по полицата.
Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода 15.04.2018г./
датата, на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на
заявлението в съда и общия размер на начислената лихва е 197.79лв., който е
съвкупност от лихвите за забава , изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Твърди се, че ищцовото дружество е подало
заявление по чл.410 от ГПК , въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№2704/2019г
по описа на РС-Пазарджик. Съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, която заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е налице правен
интерес за ищцовото дружество да предяви настоящия
установителен иск. Моли се съда да
постанови решение, с което да се приеме да установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 2 000лв., договорна лихва в
размер на 28.24лв. за периода от 15.04.2018г/ падеж на първата неплатена
погасителна вноска / до 15.09.2018г/ датата на последната погасителна вноска/,
застрахователна премия в размер на 792лв. за периода от 15.04.2018г/ падеж на
първата неплатена погасителна вноска / до 15.09.2018г/ датата на последната
погасителна вноска/, лихва за забава в размер на 197.79лв. за периода от
15.04.2018г до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва ,
считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в
заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен
отговор, с който се изразява становище, че искът е допустим, но неоснователен.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което се
поддържа иска и се развиват подробни съображения по съществото на спора.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност , при спазване на
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2704/2019 по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 02.07.2019г., ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение поп
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед№1565 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено В.Д.К. / ответник в
настоящото производство/ да заплати на ищцовото дружество следните суми:
главница в размер на 2000лв., договорна
лихва в размер на 28.24лв. за периода от 15.04.2018г до 15.09.2018г.,
застрахователна премия в размер на 792 лв. за периода от 15.04.2018г. до
15.09.2018г., лихва за забава в размер на 197.79лв. за периода от 15.04.2018г.
до датата па подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва ,считано от датата на подаване на заявлението
в съда -02.07.2019г до окончателното изплащане на вземането.В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнение на задължения по договор за заем CrediGo№...., сключен на 15.03.2018г между В.Д.К.
и „М. К.“АД с ЕИК .... , прехвърлено от страна на „М. К.“Ад в полза на „А.с.в.“ООД
с ЕИК ...., правоприемник на който е „А.с.в.
„АД , понастоящем „А.с.в.“ЕАД с ЕИК .... по силата на Приложение №1 от
10.08.2018г към договор за продажба и
прехвърляне на вземания/ цесия / от 16.01.2015г. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК .С разпореждане №15901от
21.11.2019г.на заявителя/ ищеца по делото/ е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си в
едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 10.12.2019г и на 06.01.2020г./
в законният едномесечен срок/ищецът е
предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства/ договор за заем CrediGo-.... и общи условия
към този договор, съдържащи се на лист 10-12 от досието на
делото, /, че на 15.03.2018г. между „М. К.“АД
с ЕИК .... от една страна в качеството
на кредитор и от друга страна ответника в качеството на кредитополучател е
сключен договор за заем, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на
кредитополучателя парична сума от 2 000лв., която сума кредитополучателят е следвало да върне на
6 месечни
погасителни вноски всяка в размер на по 338.04 лв. като падежът на първата вноска
е 15.04.2018г., падежът на
всяка следваща погасителна вноска е на 15- то число на
съответния месец., съгласно и падежът на последната вноска е 15.09.2018г.,
съгласно погасителен план, съдържащ се на лист 6/ на гърба/от делото,подписан от ответника/ факт по които
не се спори/ . Според уговорените параметри и условия на договора общия размер
на кредита, който ответникът е следвало
да върне е в размер на 2028.24 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент
от 4.82%. Уговорена е еднократна такса в размер на 195 лв., която е
приспадната от сумата по кредита и изрично в договора е вписано, че сумата за
получаване е 1 777.92 лв. Договорът е сключен при общи условия, които са
подписани от заемателя/ факт, който не е
спорен/. Съгласно т.15 от Общите условия
с подписване на искане за CrediGo заемателят декларира, че е уведомен и се съгласява да
заплати еднократна административна такса за оценка на риска, която се удържа и
се приспада от подлежащите за
предоставяне средства по сключен договор
CrediGo. Размерът на
еднократната такса е посочен в договора. Такова искане е представено като
доказателство по делото и същото е подписано от ответника /факт, който не бе
спорен/. Съгласно т.30 от Общите условия съобщенията и изявленията, отправени
до заемополучателя, се считат за
получени и узнати от него ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, ,
посочени в договора. Заемополучателят уведомява незабавно в писмен вид
заемодателя промяната в постоянния му или настоящ адрес.
Установява
се от ангажираните от ищеца писмени доказателства- искане за заем, съдържащо се
на лист 7 от делото, точка 3 от
коментирания договор за заем, наименована „Допълнителни услуги“, че заемополучателят се е съгласил да полза допълнителна услуга , представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по договор за застраховка.
Страните са сключили договор за допълнителни услуги/ инкорпориран като точка 3
в договора за заем/, съгласно който „М. К.“АД
в качеството на застрахователен посредник е предоставил на ответника
финансиране и разсрочване на сключената с посредничеството му застраховка
„Защита“№МС 32014.... със ЗК“Уника живот“АД с начална дата на застраховката 15.04.2018г
и крайна дата на застраховката 15.10.2018г. при застрахователна премия 792 лв.,
платима на 6 месечни вноска всяка вноска в размер на 132 лв.По силата на сключения между „М. К.“АД и ответника договор
за допълнителни услуги ответникът се е задължил да върне на заемодателя застрахователна премия в срок от 6 месеца ,
на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в
размер на 132 лв.
Установява
се от представените от ищеца писмени
доказателства/ лист 13-31 от делото/, че на 16.01.2015г между „М. К.“АД и „А.с.в.“ООД, чиито
правоприемник е ищеца/ е сключил Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ с предмет съгласно
чл.2.1 продажба и прехвърляне на ликвидни и изискуеми вземания , които
вземания ще се индивидуализират в опис
във вид и форма на Приложение№1, което ще бъде неразделна част от този договор,
считано от датата на неговото съставяне. Видно от Приложение №1 от 10.08.2018г.
към този договор под №210 фигурира вземането на „М. К.“АД към ответника по
силата на процесния договор за заем №..... В това приложение ответникът е
индивидуализиран с трите си имена и ЕГН. Посочена е датата на сключване на
договора -15.03.2018г.
По
делото е приложено уведомление изх.УПЦ-П-МКР/.... изходящо от „А.с.в.та“АД в
качеството на пълномощник / по силата надлежно упълномощаване – виж пълномощно
на лист 28 от делото/ на „М. К.“АД , адресирано до ответника за извършено
прехвърляне на вземанията по процесния договор. Това уведомление е
получено лично от ответника на 22.08.2018г./ видно от приложеното известие за
доставка /лист 31 от делото/.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните по делото. Вещото лице заключава,
че към 02.07.2019г, а и към настоящия
момент по процесния договор не са извършвани никакви плащания от ответника.
Дължимите по договора суми са както следва: главница в размер на 2 000лв.,
договорна лихва в размер на 28.24лв. за периода от 15.04.2018г до 15.09.2018г.,
застрахователна премия в размер на 792лв. за периода от 15.04.2018г до
15.04.2018г., сумата от 203.61лв.- лихва за забава върху главницата за периода от 15.04.2018г.до 02.07.2019г.и
сумата от 80.70лв. лихва за забава върху застрахователната премия.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
За
основателността на иска по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи , че
между първоначалния кредитор „М. К.”АД и ответника е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за заем, по който кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава , съществуването на валиден
договор за цесия, по силата на който вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено на
ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне
на вземанията.В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право.
Безспорно
се установи, че „М. К.”АД и ответникът са били във валидно облигационно
отношение, черпещо правна опора в договора за потребителски кредит, спрямо
който договор са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.По силата на този договор
дружеството е предоставило заем в размер на 2000лв.Подписвайки договора за заем,
ответникът е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума като се е
задължил да върне на заемателя в
сроковете и при условията посочени в договора и приложимите Общи условия сума в
общ размер на 2 028.24лв., представляваща чиста стойност на заема, ведно с
договорна лихва по него, която е в размер на 28.24лв. на 6 равни месечни
погасителни вноски всяка в размер на 338.04лв. Срокът на договора е изтекъл на 15.09.2018г.
с падежа на последната погасителна вноска.Предвид изложеното съдът приема, че
заемодателят е изправна страна в правоотношението, тъй като е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума.
Безспорно
се установи, че между „М. К.“АД и ищцовото дружество е сключен Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ на 16.01.2015г.Теорията и
практиката са единодушни, че този вид договори / рамкови/ уреждат своеобразна
рамка, която позволява възможно най-балансираното , типично изпълнение по
начина, по който страните са се договорили. Сключеното Приложение №1 от 10.08.2018г.към
Рамковия договор е юридическият факт, който окончателно е определил предмета на
договора за цесия. Ето защо съдът приема, че е налице продажба на едно валидно
и съществуващо вземане, индивидуализирано надлежно с посочване на номера на договора за заем,
кредитополучателя, ЕГН-то му и заемната сума.
Налице
е в конкретния случай и лично уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия
като това е станало на 22.08.2018г.,
тоест преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, подадено на 02.07.2019г.
Съгласно
чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в
прозесния потребителски договор.
Както
се посочи по-горе процесният договор за заем се подчинява на императивните
изисквания на ЗПК. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът следва да е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл.11, ал.1
от ЗПК законодателят е регламентирал необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит, като съобразно разпоредбата на чл.22 от ЗПК следва да се
приема, че визираните в същата реквизити са съществени и липсата им е
предпоставка да се приеме, че договорът е недействителен. Съгласно разпоредбите
на чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и условията на
усвояването му/ т.7/, стоката или услугата и нейната цена в брой- когато кредитът
е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани
договори за кредит/ т.8/, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалният лихвен процент , както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти/т.9/, годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение №1 начин/ т.10/, условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването / т.11/,
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент
на изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погасителен
план на извършените и предстоящите плащания, дължимото съдържание на
погасителния план/ т.12/ и т.20- наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срокът ,в който това право може да бъде упражнено и
другите условия за неговото упражняване , включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва съгласно
чл.29, ал.4 и 6.
Съобразявайки
така изложеното и след преценка на клаузите на процесния договор за потребителски
кредит с разпоредбите на ЗПК съдът
намира, че сключения с ответника договор отговаря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно изискванията на
чл.22 от ЗПК. Посочен е общия размер на кредита съгласно чл.11, ал.1т.7 от ЗПК,
лихвения процент на кредита съгласно чл.11, ал.1т.9 от ЗПК, определен на
годишна основа съгласно параграф 1,т.4 от ДР на ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към
момента на сключване на договора за кредит съгласно чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК,
както и останалите и изискуеми от разпоредбите на чл.11, ал.1,т.11 и т.20 от ЗПК реквизити.
В
конкретния случай е налице погасителен план, подписан лично от заемополучателя/
релевантен факт, който не бе спорен/, който погасителен план е неразделна част
от договора с посочени 6 броя месечни
погасителни вноски, с точни дати на погасяване на отделните вноски, с фиксиран
размер на всяка погасителна вноска. Във вноските е включен посоченият фиксиран
лихвен процент. Тук е момента да се посочи, че за да е действителен договорът,
за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, тоест е фиксирана,
не е необходимо в погасителния план да се съдържа разбивка на това вноската
каква част от лихвата и главницата погасява. Съгласно разпоредбата на чл.11,
т.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителни вноски, което изискване на
закона в настоящия случай е спазено. Договорът съдържа Общи условия, които са
неразделна част от него и са подписани на всяка страница съгласно чл.11, ал.2
от ЗПК. Посоченият в чл.2 от договора размер на сумата по кредита и ГПР в
размер на 49.40% е изцяло съобразен с разпоредбите на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съгласно който годишният размер на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. В настоящият случай страните са
договорили ГПК в размер на 49.40%, като размерът на просрочени задължения през
септември 2017г., когато е сключен договора е 11.00%/ основен лихвен процент
0.01%, обявен от БНБ плюс 10 пункта/ или съответно петкратния и размер е 55.00%
.
В
процесния случай всички незаплатени вноски по коментирания договор за
потребителски кредит са изискуеми, тъй като е изтекъл срока на договора.
Ето защо
и съобразявайки констатациите на вещото лице, съдът намира предявената искова
претенция за основателна за следните суми : главница в размер на 2 000лв., договорна лихва в размер на 28.24лв.
за периода 15.04.2018г./падеж на първата погасителна вноска/ до 15.09.2018г./падеж
на последната погасителна вноска/, както и за претендираната лихва за забава в
размер на 197.79лв.за периода от 15.04.2018г. до датата на подаване на
заявлението-02.07.2019г.доколкото се касае за неизпълнение на парично
задължение / чл.86, ал.1 от ЗЗД/ като досежно размера на лихвата за забава следва да се отбележи, че
същият бе установен от вещото лице.
С оглед
основателността на иска по чл.422 от ГПК досежно главницата в размер на 2 000лв.
и претендираната договорна лихва в размер на 28.24лв. като законна последица от
неговото предявяване следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -02.07.2019г до окончателното
изплащане на вземанията.
По
отношение на претенция за
застрахователна премия съдът намира следното:
От представения по делото договор за застраховка
„Защита“ №МС32014...., , съдържащ се на лист 8-9 от делото, е уговорено, че
ответникът ще заплати като застрахователна премия сумата от 792лв.Този договор обаче не е сключен между „М. К.“АД като цедент на вземането и ответника като длъжник, а между ответника и друго трето
за спора юридическо лице – застраховател
„Уника Живот“АД . В случая „М. К.“АД, което дружество няма качеството на
застраховател или презастраховател по смисъла на КЗ, не договаря за себе си , а
от името и за сметка на застрахователя. Правата и задълженията по договора за
застраховка възникват направо в патримониума на застрахователя , в конкретния
случай-„Уника Живот“АД. Правата на „М. К.“АД като трето правоимащо лице по
договора за застраховка/ но не и като застрахователен агент/ са ограничени само
до възможността да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но
не и да търси реално изпълнение на
вноските по премията. По делото липсват данни за заплащане на премията в
пълен размер от страна на „М. К.“АД в полза на застрахователя, но това касае реалното изпълнение на договора между цедента
и застрахователя за застрахователно агентство, какъвто според съдържанието на
полицата за застраховка е имало към датата на
сключването и. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на
третото правоимащо лице, а предвид на това кои са договарящи, такава и не може
да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Липсват данни „М. К.“ АД да е
обвързан към ЗК“Уника Живот“АД застрахователен агент или не , а Кодекса за
застраховането забравяна изрично на обвързания агент да събира премии и да
извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. Оттук следва
извода, че към датата на цесията 10.08.2018г.“М.
К.“АД не е титуляр на вземането по договор за застраховка и доколкото никой не
може да прехвърли права, които не притежава, то и ответника няма задължение към
цесионера и настоящ ищец да заплати сумите по договора за застраховка.
Процесуалният закон не е предвидил възможност на застрахователния агент да
действа като процесуален субституент на застрахователя в отношенията му със
застрахованото лице, но дори и да се приеме обратното, то процесуалната
субституция ограничава субституента само до възможността на реализира права на
друго лице пред съд,без да му дава право да се разпорежда със спорното
материално право, тоест иска за реално изпълнение на договора за застраховка е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо
претенцията за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане на ищеца за сумата от 792 лв.
застрахователна премия е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изложеното предявеният иск е частично основателен. Ето защо следва да се
приеме за установено по отношение на
ответника ,че за ищеца съществува вземане за следните суми по договор за заем Credi Go №.... от 15.03.2018г.,
за които е издадена Заповед №1565 от 05.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№2704/2019г по
описа на РС-Пазарджик, а именно: главница в размер на 2000лв., договорна лихва в размер на 28.24лв.
за периода за периода 15.04.2018г. до 15.09.2018г, обезщетение за забава в
размер на 197.79лв. за периода от 15.04.2018г
до датата на подаване на заявлението, , ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението -02.07.2019г до окончателното изплащане на
вземането като следва да се отхвърли иска за приемане за установено , че в
полза на ищеца съществува вземане за сумата от 792 лв. застрахователна премия
за периода от 15.04.2018г до 15.04.2018г.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 99.79лв. разноски в заповедното производство и сумата от 567.66лв.
разноски в исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на В.Д.К. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „А.с.в.“ЕАД с ЕИК.... със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 ,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев за следните суми по договор за заем Credi Go №.... от 15.03.2018г., за които е била издадена Заповед №1565 от 05.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№2704/2019г по описа на РС-Пазарджик, а именно: главница в размер на 2 000лв., договорна лихва в размер на 28.24лв. за периода 15.04.2018г. до 15.09.2018г, обезщетение за забава в размер на 197.79лв.
за периода от 15.04.2018г до 02.07.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -02.07.2019г
до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.с.в.“ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес
на управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 ,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев срещу В.Д.К. с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено, че в полза
на „А.с.в.“ЕАД
с ЕИК .... съществува вземане за сумата
от 792 лв., представляваща застрахователна премия за периода от 15.04.2018г до
15.09.2018г., за която сума е била издадена Заповед №1565 от 05.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№2704/2019г по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН **********
*** да заплати на „А.с.в.“ЕАД с ЕИК.... със седалище и адрес на
управление град София, бул.“Д-р П. Д.“№25, офис сграда Л., ет.2, офис 4 ,
представлявано от изпълнителния директор
Димитър Бориславов Бончев сумата от 99.79лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 567.66лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :