Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 01.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: Детелина
Михова
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 4536/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 2650/2019 г. Добричкият районен съд със заповед № 1420/25.07.2019 г. е
разпоредил длъжникът Н.Н.М., ЕГН ********** ***, да
заплати на кредитора „***”ЕАД със седалище и адрес на управление: град С., ул.”***”
№*, ЕИК ***, представлявано от изп. директор Л.К.Д..,
следните суми: 1) 512,28 лева
(петстотин и дванадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
дължима сума по Договор за паричен кредит № *** от 02.10.2015г., сключен с „***”ООД,
вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 28.07.2016г. на настоящия заявител, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (24.07.2019г.) до
окончателното плащане. 2) 73,26 лева
(седемдесет и три лева и двадесет и шест стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 15.11.2015г. до 25.11.2016г. 3) 186,12 лева (сто осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от
16.11.2015г. до 05.07.2019г. 4) 75
лева (седемдесет и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски
по частно гр. дело № */2019г. по описа на ДРС. Добричкият районен съд е
отхвърлил заявлението в частта за издаване на заповед за изпълнение за сумата
от 259,21 лева – такси за периода 15.11.2015г. – 25.11.2016г.
Съобщение до длъжника е изпратено
до регистрираните постоянен и настоящ адрес. Тъй като длъжникът не е открит и
не се е намерило лице от домашните му, съгласно да получи съобщението,
длъжностното лице по призоваването е залепило уведомление по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК с указания до длъжника, че в двуседмичен срок от залепването
следва да се яви в канцеларията на ДРС, за да получи книжата по делото. На
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК заповедта за изпълнение се счита за връчена на
длъжника с изтичане на срока за получаването й от канцеларията на съда.
При служебна проверка в ТД на НАП
В., офис Д., е установено, че длъжникът няма регистрирани трудови договори към
настоящия момент. В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с разпореждане от 14.10.2019 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. В изпълнение на посочените указания
кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 4536/2019 г./
срещу длъжника, като е предявил иск за установяване съществуване на вземането
му относно процесните суми.
След справка с книжата се
установява, че в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата, чрез назначения
й особен представител адвокат Й.М. ***, е депозирала отговор на исковата молба.
Според същия предявените искове са частично основателни – до размера на
предоставения на Н.Н.М. кредит. По отношение на
горницата до цялата претендирана от кредитора сума
исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 02.10.2015 г. между „***” ООД,
като кредитор, и Н.Н.М., като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е
получил паричен заем в размер на 550 лв. /петстотин и петдесет лева/.
Посочената сума е следвало да се върне на 60 броя седмични погасителни вноски,
от които: 59 в размер на 18,62 лв., а 60-та в размер на 18,03 лв., като първата
погасителна вноска е платима на 09.10.2015 г.
Ищецът настоява, че към настоящия момент дължимата
главница е в размер на 512,28 лв., а
дължимата лихва за забава възлиза на 153,55 лв.
С подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги. Същите съставляват: Такса
за оценка на кредитното досие, както и Такса за услуга „Кредит у дома”. Съгласно клаузите на сключения
Договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но
страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните
погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя. Услугата „Кредит у
дома” е по избор на Клиента, като Кредиторът се е задължил да предоставя на
Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой
по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита
също по местоживеенето на кредитополучателя. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя
такса.
По силата на договора ответникът
е трябвало да изплати целия заем на 25 ноември
2016 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата
искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна
изтекли, поради което ищецът претендира и мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 153,83 лв. от 22.07.2016 г. - датата, следваща деня на
настъпване падежа на договора до датата на подаване на заявлението – 05.07.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
На 28.07.2016 г. е сключен
Договор за продажба на вземания /цесия/ между „***” ООД, с ново име „***” ЕООД
/цедент/ и „***” ЕАД /цесионер/,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Разпоредбата на чл. 9 от Закон за
потребителския кредит гласи, че Договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Според ал. 2-ра на същия член страни по
договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност (чл. 9, ал.
3 от ЗПК), а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална
или търговска дейност (чл. 10, ал. 4 от с.з.).
Договорът за потребителски кредит
следва да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора е нужно да се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора – чл. 10 от ЗПК.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор като е изпаднал в забава, поради
което кредиторът претендира и обезщетение за забавено плащане на главното
задължение. За да реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление
по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414
от ГПК за кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с
оглед установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да
предостави парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
По отношение на сключения между
ищеца и „***” ООД, Договор за цесия, същият е двустранен, възмезден,
консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно действие. Този договор е каузален, т.е.
неговата валидност зависи от наличността на правно основание – цесията е
нищожна, ако й липсва правно основание или ако основанието й е противно на
закона, или ако е сключена в заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от
името на цедента, ответникът като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението,
то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск
за установяване съществуването на цедираното вземане
следва да бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение №
123/24.06.2009 г. по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014
г. по т. дело № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.
дело № 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която Дарина Д. дава заключение, което не е оспорено от
страните и като обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда. Според
това заключение:
Между „***” ООД и Н.Н.М. е
сключен Договор за паричен кредит № ********* от 02.10.2015г., за сумата от 550 лв., срок за
погасяване 60 седмици, с размер на седмично плащане 18,62 лв., и фиксирана
годишна лихва от 31,82 % в общ размер на 108,48 лв. Според договора ГПР е 48 %,
а таксата за оценка на досие е 27,50 лв. Уговорена е между страните и такса за
услугата ***” в размер на 430,63 лв. Общият
размер на задължението е 1 116,61 лв. Първото седмично плащане е дължимо
на 09.10.2015 г., а последното е с падеж на 25.11.2016 г.
Според в.л. ответникът е платил по
договора сумата от 97 лв. за периода от 06.10.2015 г. до 23.11.2015 г.
Експертът е изчислил, че размерът на остатъчното задължение на ответника по процесния договор е в размер на 1 019,61 лв., от
която:
·
Главница – 507,52 лв.;
·
Договорна лихва – 92,16 лв.;
·
Такса „Оценка на досие” – 25,20 лв.;
·
Такса за услуга „Кредит у дома” – 394,73 лв.
Сочи се, че кредитополучателят не
е извършил погашения по процесния договор извън
посочената сума от 97 лв. като е изпаднал в забава, поради което кредиторът
претендира и обезщетение за забавено плащане на главното задължение. За да
реализира правата си по договора кредиторът е подал заявление по чл. 410 от ГПК. След постъпване на възражение в срока и по реда на чл. 414 от ГПК за
кредитора се породил правен интерес от търсената искова защита, с оглед
установяване дължимостта на процесните суми.
За основателността на иска в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
между него и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор
за потребителски кредит, по който той е изпълнил задължението си да предостави
парична сума в заем на ответника.
Съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит
се установява от писмените доказателства, приети по делото: искане за отпускане
на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия, преводно нареждане,
погасителен план, чиято истинност не беше оспорена от ответника. Искането за
отпускане на потребителски кредит, договорът, общите условия и споразумението
за предоставяне на пакет допълнителни услуги са двустранно подписани и съдържат
уговорки за всички съществени елементи на договора за потребителски кредит.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта
на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи,
правоотлагащи такива, които биха могли успешно да се
противопоставят на вземането на кредитора. Ответникът носи доказателствената
тежест да докаже, че е извършил плащане на исковите суми, като са допустими
само писмени доказателства с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл.
77 от ЗЗД. Доказателства в това отношение по делото не са представени.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от фактическия
състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право, искът като
основателен следва да бъде уважен за сумите от: 1) 507,52 лева, представляващи дължима сума по Договора за потребителски
кредит; 2) 152,12 лв., представляваща
обезщетение за забава - законна лихва за периода 22.07.2016 г. до 05.07.2019 г. (посоченото обезщетение е изчислено с помощта на програмния продукт ***)
Предявеният главен иск за
горницата от 507,52 лв. до 512,25 лв. и акцесорният
иск по чл. 86 от ЗЗД за горницата от 152,12 лв. до 153,55 лв., подлежат на отхвърляне.
В този смисъл предявеният иск за
признаване за установено по отношение на ответника, в качеството му на
кредитополучател по процесния Договор за паричен заем, и длъжник по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд
по ч. гр. дело № ***/2019 г., че дължи в полза на ищеца посочените по-горе
суми.
По отношение искането за
присъждане на сторените от ищеца разноски в заповедното и настоящото производства,
същото се основава на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Според посочената
норма ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от иска, като
ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както
в заповедното, така и в настоящото производство. В случая разноските в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковата претенция,
възлизат на сумата от 539,93 лв. /петстотин тридесет и девет лева и деветдесет
и три стотинки/.
По отношение на разноските по ч.
гр. дело № ****/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, настоящият състав
намира, че в полза на заявителя по делото следва да бъдат присъдени 64,11 лв. /шестдесет
и четири един лева и единадесет стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че длъжникът Н.Н.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ по издадената от
Добричкия районен съд заповед № 1420/25.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2650/2019 г. в полза на кредитора
„***”ЕАД със седалище и адрес на управление: град . ул.”***” № *, ЕИК ***,
представлявано от изп. директор Л.К.Д.., следните
суми:
1) 507,52 лева (петстотин и седем лева и петдесет и две стотинки),
представляваща дължима сума по Договор за паричен кредит № *** от *., сключен с
„***”ООД, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 28.07.2016г. на настоящия заявител, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (24.07.2019г.) до
окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
горницата от 507,52 лв. до 512,28 лв.;
2) 152,12 лв. (сто петдесет и два лева и дванадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 22.07.2016
г. до 05.07.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за горницата от 152,12 лв. до
153,55 лв.
ОСЪЖДА Н.Н.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***”ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С., ул.”***” № ***, ЕИК **, представлявано
от изп. директор Л.К.Д.., сумите от: 539,93 лв. /петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и
три стотинки/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски; 64,11 лв. /шестдесет и четири един лева и единадесет стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 2650/2019 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: