Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
05.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 66 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по предявени от ищеца
Н.А.П.против ответниците “К.” ЕООД, ЕИК ******, и “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, искове
с правно основание чл. 216, ал.1, т. 3 от ДОПК, при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1,
т.6 от ДОПК и при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1,
т. 4 от ДОПК.
Ищецът Н.А.П.твърди, че ответникът “К.” ЕООД има публични задължения към държавата в размер на 8 619 292,29 лева, в това число главница в размер на 4 788 924,92 лева и лихва в размер на 3 830 367,37 лева.
Твърди, че апортът е направен след връчване на заповедта по ревизия, в резултат на която с ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г. са установени публичните задължения на ответника “К.” ЕООД.
Твърди, че към момента на непаричната вноска (апорт) - 10.09.2016 г., “К.” ЕООД и “Н.И.Т.” ЕООД са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ТЗ, тъй като управител и на двете дружества е Р.И.И..
Твърди, че на 28.09.2016 г. с договор за продажба на дружествени дялове “К.” ЕООД е прехвърлило притежаваните от него дялове от капитала на “Н.И.Т.” ЕООД на “П.И.” ООД, като продажната цена от 1 430 372 лева е платена чрез прихващане на задължението на “П.И.” ООД спрямо “К.” ЕООД с насрещно вземане на “П.И.” ООД спрямо “К.” ЕООД по договор за заем от 20.10.2014 г. и анексите към него. Ищецът твърди, че чрез тази поредна сделка “К.” ЕООД лишава НАП от възможността да се удовлетвори чрез изпълнение върху дела на едноличния собственик на капитала на новоучреденото дружество. Твърди, че намерението за увреждане е видно и от факта, че вписването на продажбата на дяловете е извършено на 07.10.2016 г. в Търговския регистър преди вписването на непаричната вноска (апорт) в Агенцията по вписванията.
Ищецът твърди,
че има правен интерес от предявяването на исковете, тъй като няма данни “К.” ЕООД да притежава годни активи –
свободни от тежести, които да послужат за обезпечаване на публичните му
задължения, а също и възбранените от НАП активи на
ответника “К.” ЕООД не са достатъчни за обезпечаване
в пълен размер на публичните задължения.
Претендира да бъде обявена за недействителна спрямо държавата направената непарична вноска (апорт) от ответника длъжник “К.” ЕООД в капитала на ответника “Н.И.Т.” ЕООД, на следните недвижими имоти, находящи се в комплекс с апартаменти, ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, в УПИ I-414, 415, 416 от квартал 64 по плана на гр. София, местността “Манастирски ливади - Изток”, а именно: апартамент № 401 В на четвърти етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 17А, апартамент № 501 В на пети етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 10А, апартамент № 601 В на шести етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 33А, ателие № Д 102 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 67,22 кв. метра и прилежащото му мазе № 12ДЕ и мазе № 13ДЕ, ателие № Д 103 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 75,59 кв. метра и прилежащото му мазе № 25ДЕ, мазе № 27ДЕ и мазе № 31ДЕ, ателие № Д 105 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 100,17 кв. метра и прилежащото му мазе № 51ДЕ, мазе № 57ДЕ и мазе № 58ДЕ, апартамент № Л 201 на втори етаж в секция “Л” със застроена площ от 83,95 кв. метра и прилежащото му мазе № 26Л, апартамент № П 302 на трети етаж в секция “П” със застроена площ от 131,82 кв. метра и прилежащото му мазе № 15Н, апартамент № 503 А на пети етаж в секция “А” със застроена площ от 67,31 кв. метра и прилежащото му мазе № 1А, и паркомясто № 35 Л на второ ниво в общия сутерен на секция “Л” и секция “М” със застроена площ от 12,50 кв. метра, извършена с акт за назначаване на вещи лица № 20160701165457/06.07.2016 г. и вписана в Търговския регистър.
Ответниците “К.” ЕООД
и “Н.И.Т.” ЕООД подават
отговори на исковата молба, в които оспорва предявените искове като
неоснователни.
Оспорват изложените от ищеца твърдения. Оспорват качеството
на ищеца като кредитор, дължимостта на вземането му, валидността на
основанието, от което произтича. Въвеждат възражения, че вземането на ищеца към
ответника “К.” ЕООД е погасено чрез принудително
събиране и поради изтекла погасителна давност. Сочи се, че НАП е събрала от “К.” ЕООД по принудителен ред значителни
суми и задължението е в много по-нисък размер.
Оспорват твърдението на ищеца, че вписаният апорт уврежда интересите
на държавата.
Оспорват твърдението за наличието на намерение за увреждане
от страна на ответниците, както и за знание у длъжника и приобретателя относно
увреждането на ищеца.
Оспорват твърдението на ищеца за свързаност между
ответниците.
Въвеждат доводи за еквивалентност на имуществените престации, доколкото срещу направената непарична вноска в капитала на “Н.И.Т.” ЕООД са придобити от “К.” ЕООД дружествени дялове, които са на същата стойност и върху които ищецът е могъл да насочи изпълнението. Сочат, че “К.” ЕООД има имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори, поради което с извършеното разпореждане не били увредени интересите му.
Ответниците претендират разноски по делото.
В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове и оспорва възраженията на ответниците. Сочи, че установените с ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г. задължения на “К.” ЕООД не са платени доброволно от последния, не са погасени чрез принудително събиране, нито са погасени по давност, както и че същите са установени по размер. Твърди, че заповедта, въз основа на която е издаден горепосоченият ревизионен акт, е връчена на ответника “К.” ЕООД на 10.03.2016 г. по електронен път, на деклариран от същия електронен адрес за кореспонденция с НАП. Твърди, че самият ревизионен акт е връчен на ответника “К.” ЕООД по реда на чл. 32 от ДОПК. Оспорва доводите на ответниците за липса на знание у ответниците за увреждане на държавата, тъй като съставите на чл.216, ал. 1 от ДОПК са обективни и тези доводи на ответниците са без правно знание.
В допълнителните отговори ответниците поддържат направените оспорвания и възражения срещу предявените искове. Оспорват валидността на подписите с квалифициран елетронен подпис по реда на ЗЕДЕП на заповедта за възлагане на ревизия и на ревизионния акт. Съдът намира, че така направеното възражение е преклудирано, тъй като заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт са представени с исковата молба, а възражението е направено от ответника едва с допълнителния отговор. С оглед на това съдът не приема за разглеждане това възражение на ответниците.
Ответниците правят възражение за нищожност на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, тъй като същите не били подписан от съответното лице, сочено за негов издател. Сочат, че поради това същите не са издадени от компетентен орган по приходите и са нищожни.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221015010925-020-001/28.12.2015 г. на ТД на НАП – София, връчена на задълженото лице “К.” ЕООД на 10.03.2016 г. по електронен път в ИС “Контрол”, и изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-22221015010925-020-002/08.06.2016 г. на ТД на НАП – София, връчена на 09.06.2016 г. по електронен път в ИС “Контрол”, е възложено извършването на ревизия на ответника “К.” ЕООД за задължения по ДДС за периода от 01.12.2009 г. до 31.10.2015 г.
Представен е от ищеца и Ревизионен доклад № Р-22221015010925-092-001/ 22.07.2016 г. на ТД на НАП – София, връчен на “К.” ЕООД на 18.08.2016 г. по електронен път в ИС “Контрол”.
Представен е от ищеца и Ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/ 15.09.2016 г. на ТД на НАП – София, изпратен със съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № Р-22221015010925-С32-002 до “К.” ЕООД на 29.09.2016 г. по електронен път от ИС “Контрол”. В съобщението е указано, че ако не се яви в посочения 14-дневен срок от поставяне на съобщението в ТД – София, офис Благоевград, на основание чл.32, ал. 6 от ДОПК съответният документ ще бъде приложен към преписката и ще се счита за редовно връчен. Видно от ревизионния акт, ответникът “К.” ЕООД има публични задължения към държавата към 15.09.2016 г. в размер на 4 788 924,92 лева - главница за ДДС за периода от 01.12.2009 г. до 31.10.2015 г. и в размер на 2 132 537,20 лева - лихва.
Предвид обявяването за нищожен на Ревизионен акт № П-22221016192863-003-001/02.11.2016 г. за поправка на ревизионен акт, издаден от ТД на НАП – София, съдът намира за неотносими към предмета на спора ревизионният акт за поправка и удостоверение за връчването му.
Представена е от ищеца и справка за задължения на ответника “К.” ЕООД към НАП, актуална към 31.12.2018 г.
Представен е от ищеца учредителен акт на втория ответник “Н.И.Т.” ЕООД от 26.08.2016 г., от който е видно, че при учредяването на дружеството едноличен собственик на капитала на същото е “К.” ЕООД, както и че капиталът на “Н.И.Т.” ЕООД в размер на 1 430 372 лева е формиран от направената от “К.” ЕООД апортна вноска, включваща общо 165 имота – самостоятелни обекти в комплекс с апартаменти, ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, в УПИ I-414, 415, 416 от квартал 64 по плана на гр. София, местността “Манастирски ливади - Изток”, включително процесните недвижими имоти.
Представен е и договор за продажба на дружествени дялове, сключен между продавача “К.” ЕООД и купувача “П.И.” ООД, с нотариална заверка на подписите с рег. № 20113 от 28.09.2016 г. по описа на М. Г.– нотариус с рег. № 622 на НК, с район на действие – СРС, по силата на който продавачът “К.” ЕООД продава на купувача “П.И.” ООД всичките си собствени 1 430 372 дружествени дяла от капитала на “Н.И.Т.” ЕООД за сумата от 1 430 372 лева. Съгласно чл. 3 от договора за продажба на дружествени дялове страните се съгласяват, че продажната цена е изплатена чрез прихващане на задължението на “П.И.” ООД за заплащане на продажната цена с насрещно вземане на купувача “П.И.” ООД спрямо “К.” ЕООД, произтичащо от сключен между страните договор за заем от 20.10.2014 г. и анексите към него, до размера на сумата от 1 430 372 лева.
Представена е пазарна оценка на недвижими имоти в сградата от м. юни 2017 г.
Представени са от страните доказателства за започнато принудително изпълнение по ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП – София за налагане на обезпечителни мерки, както и за действияпо изпълнително дело № 22140004093-2014/26.09.2013 г.
Представени са от ответниците Удостоверение за наличието или липсата на задължения към НАП с изх. № 220201700121459/18.04.2017 г. и Удостоверение за наличието или липсата на задължения към НАП с изх. № 220201600384171/19.12.2016г.
Представени са от ищеца справки и служебни бележки за задължения на ответника “К.” ЕООД към НАП.
Видно от представеното от ответника “К.” ЕООД постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, чл. 200 от ДОПК вр. с чл.205 от ДОПК с изх. № 2553-00-3448/19.12.2012 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 392-394 от делото), са наложени възбрани върху процесните имоти – върху апартамент № 503А и прилежащото му мазе № 1А и върху апартамент № Л201 и прилежащото му мазе № 26Л.
С постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, чл. 200 от ДОПК вр. с чл.205 от ДОПК с изх. № № 2553-06-330/08.02.2013 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 420-448 от делото), е наложена възбрана върху процесния имот - апартамент № Л201 и прилежащото му мазе № 26Л.
С постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С180022-024-0011164/13.04.2018 г. е отменена наложената възбрана с постановление № 2553-00-3448/19.12.2012 г. върху апартамент № 503А и прилежащото му мазе № 1А, поради извършена продажба от ЧСИ и издадено постановление за възлагане на недвижим имот от 28.12.2017 г., влязло в сила на 13.02.2018 г. (лист 457 от делото).
Видно от представеното от ответника “К.” ЕООД постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК, чл. 200 от ДОПК вр. с чл.205 от ДОПК с изх. № 2553-06-330/08.02.2013 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 395-419 от делото), е наложена възбрана върху процесния имот – паркомясто № 35Л.
С постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С190022-024-0009986/20.03.2019 г. е отменена наложената възбрана с постановление № 2553-06-330/08.02.2013 г. върху паркомясто № 35Л, поради проведен търг и извършена продажба на недвижими имоти съгласно чл. 251-254 от ДОПК (лист 468 от делото).
С определение от съдебно
заседание, проведено на 01.10.2019 г., е открито на основание чл. 193 от ГПК
производство за оспорване на авторството и съдържанието на официален документ -
Служебна бележка с изх. №
С190022-181-0057331 от 04.07.2019г. (лист 302-303 от делото). Във връзка с
производството по чл. 193 от ГПК са изслушани част от допълнителните задачи на
съдебно-счетоводната експертиза, както и съдебно-техническа експертиза.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С., което е оспорено от ответниците в частта относно определяне на задължението на ответника “К.” ЕООД към НАП.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице С. в частта, в която се дава отговор на въпроса относно съотношението на активите и пасивите по баланс на ответника “К.” ЕООД към 10.09.2016 г. (датата на извършване на апорта) и към датата на изготвяне на заключението. Възможността за удовлетворяване на ищеца кредитор по иска по чл. 216 от ДОПК не зависи от простото съотношение на активи и пасиви по баланс на дружеството длъжник. От значение е вида на активите и тяхната ликвидност, т.е. възможността същите да бъдат реализирани, за да се удовлетвори кредитора на дружеството. В случая не е представен инвентарен опис на активи на ответното дружество “К.” ЕООД, за да се преценят наличието и вида на притежаваните от същото активи.
Вещото лице С. дава заключение, че съгласно предоставена Служебна бележка с изх. № С190022-181-0057331
от 04.07.2019 г. постъпилите суми в данъчно-осигурителната сметка на “К.” ЕООД в периода от 01.01.2016 г. до 04.07.2019 г. са с общ
размер 2 236 441,01 лева.
Вещото лице С. дава заключение, че съгласно предоставена от НАП Справка за общите задължения
на “К.” ЕООД към 27.08.2019 г. същите възлизат на 8
258 168,48 лева, от които 4 162 841,84 лева главница и 4 095 326.64
лева лихви. Дава заключение, че в същите са включени задълженията в общ размер
на 6 450 774,56 лева, установени с Ревизионен акт
Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г., от които ДДС в размер на 3
302 597,34 лева и лихви в размер на 3 148 177,22 лева.
По делото са изслушани, неоспорени от страните и приети две допълнителни заключения на съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице М.С.. Вещото лице С. отново дава задълженията на ответника “К.” ЕООД към НАП към 27.08.2019 г.
Вещото лице дава заключение, че съгласно удостоверение с изх. № 40046/28.11.2019 г. преведените суми от ЧСИ А.Б.с рег. № 850 към НАП са в общ размер на 953 403 лева, като със същите са погасени следните задължения на “К.” ЕООД: 128 933,53 лева – погасени задължения, произтичащи от Ревизионен акт Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г., и 824 469,47 лева – погасени задължения, поризтичащи от подадени от “К.” ЕООД декларации за дължими данъци и осигурителни вноски.
Вещото лице С.
посочва, че оспорените документи
Служебна бележка с изх. №
С190022-181-0057331 (л.302 - л.303 от делото) и Задължения на “К.” ЕООД, по ревизионен акт №
Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-
2222101692863-003-001/02.11.2018г. (л.304 - л.307) съответстват по съдържание
на направените записвания от НАП в ПП “Софтуер за управление на приходите”,
данъчно-осигурителната сметка на “К.” ЕООД. В оспорения документ Служебна бележка с изх. № С190022-181-0057331/04.07.2019 г. се съдържат данни за постъпили суми
по сметките за принудително събиране на публични вземания в периода от 14.01.2016 г. до 07.05.2019 г. с общ размер 2 236 416 лева, като с част от тези суми са погасени
задължения на “К.” ЕООД по процесния ревизионен акт.
Вещото лице С.
дава заключение, че начислените
от НАП задължения за ДДС по процесния ревизионен акт са с общ размер 4
552 255,19 лева, от които са погасените задължения за ДДС в общ размер 1
249 657,82 лева и след приспадане на извършените плащания остатъчният дълг
по ревизионния акт към 27.08.2019 г. е с общ размер 3 302 597,34 лева.
Вещото лице С. дава заключение, че разликата в размера на задълженията по документ - Задължения на “К.” ЕООД, по ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-2222101692863-003-001/02.11.2018 г. е от 09.07.2019 г. и е с дата, предхождаща датата на документа представен на вещото лице за изготвяне на основното заключение - Справка за задълженията на “К.” ЕООД към 27.08.2019 г., на което се дължи и установената разлика в размера на дълга посочен в двата документа.
Вещото лице С. дава заключение, че вземането, произтичащо
от ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г., е отразено от НАП
по данъчно-осигурителната сметка на “К.” ЕООД
на 12.09.2018 г. В проведеното на 14.07.2020 г. съдебно
заседание при изслушване на заключението вещото лице С. пояснява, че е получила
обяснение, че първоначално издаденият ревизионен акт от 2016 г. е бил върнат за
корекция на екипа, който го е изготвил. Ревизионният акт за поправка е
осчетоводен и впоследствие е отменен и сторниран. Посочва, че след две години
след проверка на задълженията са установили грешка и поради тази причина са
отстранили грешката, като са отразили първия акт, който е влязъл в сила и не е
обжалван от дружеството.
Вещото лице С.
изчислява погасените суми по данъчно-осигурителната
сметка на “К.” ЕООД.
Вещото лице С. изготвя и алтернативен вариант на заключението за задълженията към 27.08.2019 г. при хипотеза, че процесният ревизионен акт не е осчетоводен от НАП, размерът на декларирания ДДС за периода от м.12.2009 г. до м.10.2015 г. е съгласно установеното с ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001 от 15.09.2016г. (л.55- л.58) и постъпилите суми отнесени за погасяване на задължения, възникнали от ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001 от 15.09.2016 г., са отнесени за погасяване на най-старите непогасени към 27.08.2019 г. задължения. При този алтернативен вариант остатъкът от задълженията към 27.08.2019 г. би възлизал на 242 999,65 лева, като по ревизионен акт № Р-22221015010925-091-001 от 15.09.2016г. не е посочено задължение по ДДС.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза на вещо лице А.А..
Вещото лице А. дава заключение, че електронният документ “отговор
С190022-181-0057331 .dod” е създаден
на 04.07.2019 г. в 11:20 ч., като дата на последен запис е 04.07.2019 г. в
11:31 ч. Подписан е последователно с три електронни подписа – подписан е от служителите на ТД на НАП – София Л.Н.Л.,
Е.Р.Д.и Ю.Г.В.. Вещото лице е установило, че и трите сертификата на подписите
са от тип професионален КУКЕП - Квалифицирано удостоверение за професионален
квалифициран електронен подпис, като по време на подписването на документа и
трите електронни подписа са били годни за подписване
и са били в срок на валидност.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и приетите заключения на вещите лица, по откритото производство по чл.
193 от ГПК за оспорване истинността на Служебна
бележка с изх. № С190022-181-0057331, издадена от ТД на НАП – София, съдът намира, че не се установи от ответниците, които носят доказателствената тежест
за това, неистинността на официалния документ.
Поради това съдът приема оспорването на истинността на гореописания документ за
неуспешно проведено и същият се явява годно писмено доказателство по делото.
Останалите доказателства съдът намира за
неотносими към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК, при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Отменителният иск предоставя на кредитора правото да претендира
обявяването за недействителни спрямо него на действия, с които длъжникът го
уврежда. По своята същност отменителният иск е средство за защита на
кредитора срещу увреждащите го действия на неговия
длъжник. Основният отменителен иск е уреден в
нормата на чл.135 от ЗЗД (Павлов иск, actio
Pauliana).
Исковете, уредени в чл. 216, ал. 1 от ДОПК, се явяват специални отменителни искове по отношение на кредитора държавата/общината. В разпоредбата на чл. 216 от ДОПК е уредена възможността да бъдат признати за относително недействителни по отношение на държавата сделки или действия на длъжника по публични задължения, които са сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
За да бъде уважен иск по чл. 216, ал. 1 от ЗЗД, следва да са налице следните кумулативни препоставки на сложния фактически състав: ищецът да има качеството на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител по процесна сделка – непарична вноска (апорт) на недвижимите имоти; че е извършено действие, което уврежда кредиторовия интерес; че същото е извършено след датата на установяване на публичното задължение или съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия.
По отношение на предявените от ищеца против ответниците искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК, при
условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и при
условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК за
обявяване на недействителността на извършената сделка за следните недвижими
имоти: апартамент № Л 201 на втори етаж в секция “Л” със застроена площ от 83,95 кв. метра и прилежащото му мазе №
26Л, апартамент № 503 А на пети етаж в секция “А” със застроена площ от 67,31 кв. метра и прилежащото му мазе №
1А, и паркомясто № 35 Л на второ ниво в общия сутерен
на секция “Л” и секция “М” със застроена площ от 12,50 кв. метра, съдът намира, че не се
установява да е налице правен интерес за ищеца.
Правният интерес за предявяването на исковете е обусловен от целения с тях резултат, който при положително решение би рефлектирал върху правната сфера на ищеца, в каквато хипотеза не е разглежданият случай. Съдът намира, че върху горепосочените процесни имоти са наложени възбрани в полза на държавата преди учредяването на процесната непарична вноска, видно от представените по делото от ответника “К.” ЕООД постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2553-00-3448/19.12.2012 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 392-394 от делото), постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № № 2553-06-330/08.02.2013 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 420-448 от делото), и постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2553-06-330/08.02.2013 г. на ТД на НАП – София, дирекция СДО (лист 395-419 от делото). След вписването на възбраната, извършените от длъжника разпореждания с възбранените имоти са недействителни спрямо държавата кредитор и са непротивопоставими на държавата кредитор, съгласно нормата чл. 206, ал. 1 от ДОПК, препращаща към чл. 452, ал. 2 от ГПК. Това действие е по силата на законовата норма и държавата кредитор няма интерес от провеждането на нарочно производство по чл. 216, ал. 1 от ДОПК за прогласяването на недействителността на съответното разпореждане с тези имоти, извършено от длъжника след възбраната.
За изчерпателност на изложението следва да се отбележи също, че са отменени наложените възбрани върху апартамент № 503А и прилежащото му мазе № 1А (постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С180022-024-0011164/13.04.2018 г. – лист 457 от делото) и върху паркомясто № 35Л (постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С190022-024-0009986/20.03.2019 г. – лист 468 от делото). Като основание за отмяната им е посочено, че е извършена продажба по реда на принудителното изпълнение – по ГПК и съответно по ДОПК. След извършването на продажба на съответния имот по реда на принудителното изпълнение, правата на държавата, която и по ГПК винаги по закон е присъединен взискател в индивидуалното принудително изпълнение, е следвало да бъдат реализирани в принудителното производство срещу съответния имот. Поради това след проведено принудително изпълнение не може да се изпълнява отново върху същото имущество, което е реализирано по реда на принудително изпълнение. Да се приеме обратното, би довело до абсурда едно и също имуществено право на длъжника да бъде предмет на многократни търгове (продани) по реда на публичното изпълнение за удовлетворяване на един и същ кредитор на длъжника, независимо че вече е било продадено по принудителен ред на трето лице. Т.е. неправомерно биха се засегнали правата на третите лица – купувачи на съответните имоти при принудителното изпълнение. Това също води до липса на правен интерес у ищеца за предявяването на исковете по чл. 216, ал. 1 от ДОПК.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените от ищеца против ответниците искове с правно
основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК, при
условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и при
условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК по отношение на гореописаните недвижими
имоти се явяват недопустими поради липса на правен интерес, на основание чл.
130 от ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната и производството
по делото прекратено в тази част.
По предявения иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК ссрещу останалите имоти:
Съгласно нормата на чл. 216, ал.1, т. 3 от ДОПК, недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са непарични вноски на имуществени права на длъжника, направени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав- ищецът е материално-правно легитимиран да предяви иска по чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК. В случая се установява от събраните писмени доказателства и изслушаните заключения на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът държавата има качеството на кредитор по отношение на длъжника прехвърлител по процесна сделка – ответника “К.” ЕООД, по влязъл в сила Ревизионен акт Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г., който е връчен на длъжника и не е оспорен в законоустановения срок. Без значение за предявения иск по чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК е размерът на публичните задължения на ответника “К.” ЕООД към държавата. В случая се установява наличието на публичните задължения по влезлия в сила Ревизионен акт Р-22221015010925-091-001/15.09.2016 г., които съгласно основния вариант на заключението на съдебно-счетоводната експертиза са в общ размер на 6 450 774,56 лева, в това число ДДС в размер на 3 302 597,34 лева и лихви в размер на 3 148 177,22 лева. Ответниците не доказаха по делото възражението за нищожност на заповедта за възлагане на ревизия и ревизионния акт, поради неподписването им от съответното лице, сочено за негов издател. Поради това съдът намира същото за недоказано и поради това неоснователно.
Съдът не кредитира алтернативния вариант, изчислен от вещото лице С. в допълнителното заключение, тъй като е ирелевантно в случая дали и кога е осчетоводено задължението по ревизионния акт при НАП и при ответника “К.” ЕООД. Осчетоводяването не е правопораждащия факт на вземанията на кредитора, а правопораждащият факт е извършването и установяването им с ревизионен акт, когато се прави корекция с оглед установени несъответствия, засягащи размера на задължението за ДДС за периода на ревизията, съответно датата на възлагане на ревизията със съответната заповед по реда на ДОПК.
С оглед на
горното и предвид изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, недоказано и поради това неоснователно е възражението на ответниците, че вземането на
ищеца към ответника “К.” ЕООД
е погасено чрез принудително събиране.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че вземането на ищеца към ответника “К.” ЕООД е погасено поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл.171, ал. 2 от ДОПК, предвиденият десетгодишен давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В случая най-старото неплатено задължение за главница по ревизионния акт е от 14.05.2010 г., видно от приложенията към основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Давностният срок е започнал да тече, считано от 01.01.2011 г., и следователно не е изтекъл към датата на приключване на съдебното дирене.
В случая оспорваното действие – непарична вноска на процесните недвижими имоти е извършена от ответника “К.” ЕООД в капитала “Н.И.Т.” ЕООД с учредителен акт от 26.08.2016 г. и вписана в Търговския регистър на 10.09.2016 г. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответникът “К.” ЕООД е бил уведомен за възлагането на ревизията с връчването на 10.03.2016 г. на заповедта за възлагане на ревизия от 28.12.2015 г. и съответно на 09.06.2016 г. на заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 08.06.2016г. При така установеното съдът намира, че в случая е налице една от двете алтернативно уредени хипотези по чл. 216, ал. 1 от ДОПК, че увреждащото действие е извършено след датата на връчването на заповедта за възлагане на ревизия, при която са установени публични задължения, т.е. налице е втората предпоставка от сложния фактически състав на предявения иск.
В случая са установени публични задължения на прехвърлителя ответник “К.” ЕООД с влязъл в сила ревизионен акт въз основа на извършена ревизия, заповедта за която е връчена на задълженото лице на 10.03.2016 г., а изменението на заповедта за възлагане на ревизия - на 09.06.2016 г., т.е. преди датата на атакувания апорт, вписан в Търговския регистър на 10.09.2016 г.
Поради това ирелевантно е обстоятелството, че ревизионният акт е издаден на 15.09.2016 г., т.е. след датата на вписване в Търговския регистър на непаричната вноска (апорта) на процесните имоти на 10.09.2016 г. Неоснователни са доводите на ответника “К.” ЕООД относно издадените удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, доколкото в случая се установява връчването на заповедта за възлагане на ревизия на ответника “К.” ЕООД преди извършването на непаричната вноска (апорт), което е правнорелевантният факт по спора.
Извършената сделка – разпореждане с процесните недвижими имоти чрез внасянето им като непарична вноска в капитала на друго търговско дружество по реда на чл. 72 от ТЗ, уврежда кредиторовия интерес. Същата води до намаляване на имуществото на ответника – прехвърлител, върху което може да бъде насочено принудително изпълнение по реда на ДОПК за удовлетворяване на публичните вземания на държавата.
Неоснователни са доводите на ответниците относно еквивалентността на разменените имуществени престации – недвижимите имоти като непарична вноска и получените от вносителя ответник дружествени дялове. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК законодателят не е поставил изискване да не може да бъде удовлетворена държавата от длъжника по друг начин, съответно от наличното имущество на длъжника. Внасянето на непарична вноска в капитала на друго търговско дружество, наред с наличието на публични задължения, е прието като достатъчно основание за уважаването на иска, доколкото стойността на придобитите дялове в новоучреденото търговско дружество зависи от имущественото състояние на това дружество като динамична величина. Това изключително затруднява удовлетворяването на кредитор от новопридобитите дялове.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, видно от събраните по делото писмени доказателства – договор за прехвърляне на дружествени дялове от 28.09.2016 г. и служебно извършена справка в Търговския регистър, на 07.10.2016 г. е вписано прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на новоучреденото дружество “Н.И.Т.” ЕООД от продавача ответник “К.” ЕООД на купувач трето за делото лице “П.И.” ООД. Тази поредна сделка на ответника “К.” ЕООД възпрепятства възможността НАП да се удовлетвори чрез изпълнение върху дела на “К.” ЕООД в капитала на новоучреденото дружество и обосновава правният интерес на кредитора НАП от предявения иск за останалите седем недвижими имота – предмет на делото.
Останалите доводи на ответниците относно наличието на достатъчно имущество на “К.” ЕООД за покриване на публичните му задължения и относно недоказване на намерение за увреждане у длъжника “К.” ЕООД и знание на ответника “Н.И.Т.” ЕООД, касаят други фактически състави на чл. 216, ал. 1 от ДОПК, съответно чл. 216, ал. 3 от ДОПК, и са без правно значение за спора по чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК, поради което съдът не ги обсъжда.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца Н.А.П.против ответниците “К.” ЕООД и “Н.И.Т.” ЕООД иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК да бъде обявена за недействителна спрямо държавата направената непарична вноска (апорт) от ответника длъжник “К.” ЕООД в капитала на ответника “Н.И.Т.” ЕООД, по отношение на следните недвижими имоти: апартамент № 401 В на четвърти етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 17А, апартамент № 501 В на пети етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 10А, апартамент № 601 В на шести етаж в секция “В” със застроена площ от 74,30 кв. метра и прилежащото му мазе № 33А, ателие № Д 102 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 67,22 кв. метра и прилежащото му мазе № 12ДЕ и мазе № 13ДЕ, ателие № Д 103 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 75,59 кв. метра и прилежащото му мазе № 25ДЕ, мазе № 27ДЕ и мазе № 31ДЕ, ателие № Д 105 на първи етаж в секция “Д” със застроена площ от 100,17 кв. метра и прилежащото му мазе № 51ДЕ, мазе № 57ДЕ и мазе № 58ДЕ, както и апартамент № П 302 на трети етаж в секция “П” със застроена площ от 131,82 кв. метра и прилежащото му мазе № 15Н, извършена с акт за назначаване на вещи лица № 20160701165457/06.07.2016 г. и вписана в Търговския регистър, са основателни и следва да бъдат уважени.
Поради
уважаването на главните искове за горепосочените седем недвижими имота, не се е
сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявените при условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т.6 от ДОПК и при условията
на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
По разноските:
Съгласно нормата на чл. 84, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. С оглед изхода на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците, които са необходими другари по иска, следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 7 246,79 лева – държавна такса по делото, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. с чл.71, ал.2 вр. с 69, ал. 1, т. 4 вр. с ал. 2 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Ищецът претендира разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “К.” ЕООД претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и за депозити за вещи лица. Предвид липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК съдът изчислява разноските за депозит за вещи лица в общ размер на 1745 лева.
Ответникът “Н.И.Т.” ЕООД претендира разноски по делото. Предвид липсата на списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът изчислява направените от този ответник разноски на 275 лева – депозит за вещо лице.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав намира, че на ищеца и съответно на ответника “К.” ЕООД следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно чл. 25, ал. 2 вр. с 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което да се вземе предвид при изчисляването на разноските по делото.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240,93 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на ответника “К.” ЕООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 402,66 лева, съразмерно с прекратената част от исковете.
По изложените съображения съдът намира, че в полза на ответника “Н.И.Т.” ЕООД следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 54,15 лева, съразмерно с прекратената част от исковете.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 3250/10.01.2019 г. в частта по искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК, при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК и при условията на евентуалност с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, предявени от Н.А.П.против ответниците “К.” ЕООД, ЕИК ******, и “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, за обявяване на недействителността на извършената сделка за следните недвижими имоти, находящи се в комплекс с апартаменти, ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, в УПИ I-414, 415, 416 от квартал 64 по плана на гр. София, местността “Манастирски ливади - Изток”, а именно: апартамент № Л 201 на втори етаж в секция “Л” със застроена площ от 83,95 кв. метра и прилежащото му мазе № 26Л, апартамент № 503 А на пети етаж в секция “А” със застроена площ от 67,31 кв. метра и прилежащото му мазе № 1А, и паркомясто № 35 Л, на второ ниво в общия сутерен на секция “Л” и секция “М” със застроена площ от 12,50 кв. метра, и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 66/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в тази част.
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание
чл. 216, ал. 1, т. 3 от ДОПК по отношение на държавата, по иск на Н.А.П.против ответниците
“К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, извършената
от “К.” ЕООД в капитала на “Н.И.Т.”
ЕООД непарична вноска (апорт) на
следните недвижими имоти, находящи се в комплекс с апартаменти,
ателиета, магазини, подземни гаражи, мазета и трафопост, в УПИ I-414, 415, 416 от квартал 64
по плана на гр. София, местността “Манастирски ливади - Изток”, извършена с акт за назначаване на вещи лица № 20160701165457/06.07.2016
г. и вписана в Търговския регистър, а
именно:
1. АПАРТАМЕНТ № 401 В (четиристотин и едно “В”), находящ се
на четвърти етаж в Секция “В”, на кота +8,50 (плюс осем цяло и петдесет стотни)
метра, който обект се състои от дневна с кухненски бокс, спалня, баня с
тоалетна, тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от 74,30 (седемдесет и
четири цяло и тридесет стотни) кв.метра, при граници на апартамента: входна
площадка - коридор на Секция “В”, апартамент № 402 В (четиристотин и две “В”), апартамент № 403 Б (четиристотин
и три “Б”),
асансьорна шахта на Секция “Б”, апартамент № 404 Б (четиристотин и четири “Б”), двор и стълбище на Секция “В”, заедно с припадащите му се 0,98 %
(нула цяло, деветдесет и осем стотни върху сто) идеални части от общите части
на тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи
в тези секции), които изчислени в квадратни метри, представляват 11,04
(единадесет цяло и четири стотни) кв.метра, като общата квадратура на апартамента
с включени идеални части е 85,34 (осемдесет и пет цяло и тридесет и четири
стотни) кв.метра, заедно с 0,98 % (нула цяло, деветдесет и осем стотни върху
сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези
секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 17 А (седемнадесет “А”), находящо
се на второ ниво в общия сутерен на Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В”, на кота -6,40 (минус
шест цяло и четиридесет стотни) метра, с площ от 11,30 (единадесет цяло, и
тридесет стотни) кв.метра, при граници на мазето: коридор, мазе № 21 А
(двадесет и едно “А”), мазе № 10 А (десет “А”), двор и мазе № 18 А (осемнадесет “А”), заедно с припадащите му се 0,04 %
(нула цяло и четири стотни върху сто) идеални части от общите части на тази
част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”,
Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции);
2. АПАРТАМЕНТ № 501 В (петстотин и едно
“В”), находящ се на пети етаж в Секция “В”, на кота +11,40 (плюс единадесет
цяло и четиридесет стотни) метра, който обект се състои от дневна с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от
74,30 (седемдесет и четири цяло и тридесет стотни) кв.метра, при граници на
апартамента: входна площадка - коридор на Секция “В”, апартамент № 502 В (петстотин и
две “В”),
апартамент № 503 Б (петстотин и три “Б”), асансьорна шахта на Секция “Б”, апартамент № 504 Б (петстотин и
четири “Б”),
двор и стълбище на Секция “В”, заедно с припадащите му се 0, 98 % (нула цяло,
деветдесет и осем стотни върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи
в тези секции), които изчислени в квадратни метри, представляват 11,04
(единадесет цяло и четири стотни) кв.метра, като общата квадратура на
апартамента с включени идеални части е 85,34 (осемдесет и пет цяло и тридесет и
четири стотни) кв.метра, заедно с 0,98 % (нула цяло, деветдесет и осем стотни
върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези
секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 26 А (двадесет и шест “А”),
находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В”, на кота -6,40 (минус
шест цяло и четиридесет стотни) метра, с площ от 10,67 (десет цяло, шестдесет и
седем стотни) кв.метра, при граници на мазето: коридор, мазе № 29 А (двадесет и
девет “А”),
мазе № 27 А (двадесет и седем “А”), паркомясто № 18 А (осемнадесет “А”), паркомясто № 10 А (десет “А”), двор и мазе № 28 А (двадесет и
осем “А”),
заедно с припадащите му се 0,04 % (нула цяло, и четири стотни върху сто)
идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция
“А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции) и
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните
гаражи в тези секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 10А (десет “А”), находящо се на второ
ниво в общия сутерен на Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В”, на кота -6,40 (минус шест цяло и
четиридесет стотни) метра, с площ от 5,83 (пет цяло, осемдесет и три стотни)
кв.метра, при граници на мазето: коридор, мазе № 9 А (девет “А”), двор, мазе № 17 А (седемнадесет “А”), мазе № 21 А (двадесет и едно “А”) и мазе № 12 А (дванадесет “А”), заедно с припадащите му се 0,02 %
(нула цяло, и две стотни върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”,
Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции);
3. АПАРТАМЕНТ № 601 В (шестстотин и
едно “В”), находящ се на шести етаж в Секция “В”, на кота +14,30 (плюс четиринадесет
цяло и тридесет стотни) метра, който обект се състои от дневна с кухненски
бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от
74,30 (седемдесет и четири цяло и тридесет стотни) кв.метра, при граници на
апартамента: входна площадка - коридор на Секция “В”, апартамент № 602 В (шестстотин и
две “В”),
апартамент № 603 Б (шестстотин и три “Б”), асансьорна шахта на Секция “Б”, апартамент № 604 Б (шестстотин и
четири „Б”), двор и стълбище на Секция “В”, заедно с припадащите му се 0,98 %
(нула цяло, деветдесет и осем стотни върху сто) идеални части от общите части
на тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи
в тези секции), които изчислени в квадратни метри, представляват 11,04
(единадесет цяло и четири стотни) кв. метра, като общата квадратура на
апартамента с включени идеални части е 85,34 (осемдесет и пет цяло и тридесет и
четири стотни) кв.метра, заедно с 0,98 % (нула цяло деветдесет и осем стотни
върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези
секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 33 А (тридесет и три “А”),
находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В”, на кота -6,40 (минус
шест цяло и четиридесет стотни) метра, с площ от 8,85 (осем цяло, осемдесет и
пет стотни) кв. метра, при граници на мазето: мазе № 32 А (тридесет и две “А”), двор, мазе № 34 А (тридесет и
четири “А”) и паркомясто № 20 А (двадесет “А”), заедно с припадащите му се 0,03 %
(нула цяло и три стотни върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “А”, Секция “Б” и Секция “В” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “А”,
Секция “Б” и Секция “В” (без подземните гаражи в тези секции);
4. АТЕЛИЕ № Д 102 (“Д” сто и две),
находящо се на първи етаж в Секция “Д”, на кота 0,00 (нула цяло) метра, състоящо се от дневна
с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, антре и тераса, със
застроена площ от 67,22 (шестдесет и седем цяло двадесет и две стотни)
кв.метра, при граници на ателието: от две страни - двор, стълбище и входна
площадка - коридор на Секция “Д” и ателие № Д 101 (“Д” сто и едно), заедно с
припадащите му се 0,87 % (нула цяло, осемдесет и седем стотни върху сто) идеални части от общите
части на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без
подземните гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни метри,
представляват 8,36 (осем цяло тридесет и шест стотни) кв.метра, като общата
квадратура на апартамента с включени идеални части е 75,58 (седемдесет и пет
цяло, петдесет и осем стотни) кв. метра, заедно с 0,87 % (нула цяло, осемдесет
и седем стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази
част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните
гаражи в тези секции), и заедно с принадлежащото му мазе № 6 ДЕ (шест “ДЕ”),
находящо се на първо ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота
-3,10 (минус три цяло и десет стотни) метра, с площ от 3,42 (три цяло,
четиридесет и две стотни) кв.метра, при граници на мазето: коридор, мазе № 5 ДЕ
(пет “ДЕ”), двор и мазе № 7 ДЕ (седем “ДЕ”), заедно с припадащите му се 0,01 %
(нула цяло и една стотна върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в
тези секции) и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за
тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”; и заедно с
принадлежащото му мазе № 12 ДЕ (дванадесет “ДЕ”), находящо се на първо ниво в
общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота -3,10 (минус три цяло и десет
стотни) метра, с площ от 1,99 (едно цяло, деветдесет и девет стотни) кв. метра,
при граници на мазето: коридор, мазе № 13 ДЕ (тринадесет “ДЕ”), двор и мазе № 1
ДЕ (едно “ДЕ”), заедно с припадащите му се 0,01 % (нула цяло, и една стотна върху сто)
идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция
“Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се
от Секция “Д” и Секция “Е”, и заедно с принадлежащото му мазе № 13 ДЕ
(тринадесет “ДЕ”), находящо се на първо ниво в общия сутерен на Секция “Д” и
Секция “Е”, на кота -3,10 (минус три цяло и десет стотни) метра, с площ от 2,
00 (две цяло) кв. метра, при граници на мазето: коридор, мазе № 14 ДЕ
(четиринадесет “ДЕ”), двор и мазе № 12 ДЕ (дванадесет “ДЕ”), заедно с
припадащите му се 0,01 % (нула цяло, и една стотна върху сто) идеални части от
общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”
(без подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и
Секция “Е”;
5. АТЕЛИЕ № Д 103 (“Д” сто и три),
находящо се на първи етаж в Секция “Д”, на кота 0,00 (нула цяло) метра, състоящо се от дневна
с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, перално помещение,
дрешник, антре, със застроена площ от 75,59 (седемдесет и пет цяло петдесет и
девет стотни) кв.метра, при граници на ателието: двор, ателие № Е 101 (“Е” сто
и едно), стълбище на Секция “Е”, ателие № Д 104 (“Д” сто и четири), входна площадка -
коридор и стълбище на Секция “Д”, заедно с припадащите му се 1,21
% (едно цяло, двадесет и една стотни върху сто) идеални части от общите части
на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без
подземните гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни метри,
представляват 11,62 (единадесет цяло, шестдесет и две стотни) кв. метра, като
общата квадратура на апартамента с включени идеални части е 87,21 (осемдесет и
седем цяло, двадесет и една стотни) кв. метра, заедно с принадлежащата към
апартамента покрив- тераса с площ от 28,58 (двадесет и осем цяло петдесет и
осем стотни) кв. метра, заедно с 1,21 % (едно цяло,двадесет и една стотни върху
сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези
секции); и заедно с принадлежащото му мазе № 25 ДЕ (двадесет и пет “ДЕ”),
находящо се на първо ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота
-3,10 (минус три цяло и десет стотни) метра, с площ от 4, 04 (четири цяло и
четири стотни) кв. метра, при граници на мазето: маневрено пространство,
паркомясто № 11 ДЕ (единадесет “ДЕ”), мазе № 24 ДЕ (двадесет и четири “ДЕ”) и
абонатна, заедно с припадащите му се 0,02 % (нула цяло, и две стотни върху сто)
идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция
“Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се
от Секция “Д” и Секция “Е”, и заедно с принадлежащото му мазе № 27 ДЕ (двадесет
и седем “ДЕ”), находящо се на първо ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция
“Е”, на кота -3,10 (минус три цяло и десет стотни) метра, с площ от 3, 15 (три
цяло и петнадесет стотни) кв.метра, при граници на мазето: маневрено
пространство, паркомясто № 13 ДЕ (тринадесет “ДЕ”), мазе № 28 ДЕ (двадесет и
осем “ДЕ”) и двор, заедно с припадащите му се 0, 01 % (нула цяло, и една стотна
върху сто) идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се
от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези секции) и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от комплекса,
състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”; и заедно с принадлежащото му мазе № 31
ДЕ (тридесет и едно “ДЕ”), находящо се на първо ниво в общия сутерен на Секция
“Д” и Секция “Е”, на кота -3,10 (минус три цяло и десет стотни) метра, с площ
от 3,67 (три цяло шестдесет и седем стотни) кв. метра, при граници на мазето:
маневрено пространство, паркомясто № 15 ДЕ (петнадесет “ДЕ”), мазе № 32 ДЕ
(тридесет и две “ДЕ”) и мазе № 29 ДЕ (двадесет и девет “ДЕ”), заедно с
припадащите му се 0,02 % (нула цял, и две стотни върху сто) идеални части от
общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”
(без подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и
Секция “Е”;
6. АТЕЛИЕ № Д 105 (“Д” сто и пет),
находящо се на първи етаж в Секция “Д”, на кота 0,00 (нула цяло) метра, състоящо се от дневна
с кухненски бокс, две спални, две бани с тоалетна, тоалетна, дрешник, антре,
със застроена площ от 100,17 (сто цяло и седемнадесет стотни) кв. метра, при
граници на ателието: двор, от две страни входна площадка - коридор на Секция “Д”, ателие № Д 104 (“Д” сто и четири),
заедно с припадащите му се 1,60 % (едно цяло и шестдесет стотни върху сто)
идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция
“Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези секции), които изчислени в квадратни
метри, представляват 15,41 (петнадесет цяло, четиридесет и една стотни) кв.
метра, като общата квадратура на апартамента с включени идеални части е 115,58
(сто и петнадесет цяло, петдесет и осем стотни) кв. метра, заедно с
принадлежащата към апартамента покрив-тераса с площ от 25,05 (двадесет и пет
цяло и пет стотни) кв. метра, заедно с 1,60 % (едно цяло и шестдесет стотни
върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези
секции); и заедно с принадлежащото му мазе № 51 ДЕ (петдесет и едно “ДЕ”),
находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота
-5, 90 (минус пет цяло и деветдесет стотни) метра, с площ от 3, 04 (три цяло и
четири стотни) кв.метра, при граници на мазето: двор, коридор, мазе № 50 ДЕ
(петдесет “ДЕ”) и мазе № 52 ДЕ (петдесет и две “ДЕ”), заедно с припадащите му
се 0,01 %
(нула цяло и една стотна върху сто) идеални части от общите части на тази част
от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в
тези секции) и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото за
тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”; и заедно с
принадлежащото му мазе № 57 ДЕ (петдесет и седем “ДЕ”), находящо се на второ
ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота -5,90 (минус пет цяло
и деветдесет стотни) метра, с площ от 2,88 (две цяло осемдесет и осем стотни)
кв. метра, при граници на мазето: от две страни коридор, стълбище, мазе № 56 ДЕ
(петдесет и шест “ДЕ”) и мазе № 54 ДЕ (петдесет и четири “ДЕ”), заедно с
припадащите му се 0,01 % (нула цяло и една стотна върху сто) идеални части от
общите части на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”
(безподземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от Секция “Д” и
Секция “Е”, и заедно с принадлежащото му мазе № 58 ДЕ (петдесет и осем “ДЕ”),
находящо се на второ ниво в общия сутерен на Секция “Д” и Секция “Е”, на кота
-5,90 (минус пет цяло и деветдесет стотни) метра, с площ от 4,15 (четири цяло,
и петнадесет стотни) кв.метра, при граници на мазето: коридор и стълбище на
Секция “Е”, мазе № 61 ДЕ (шестдесет и едно “ДЕ”), машинно, асансьорна шахта на
Секция “Е”, заедно с припадащите му се 0,02 % (нула цяло, и две стотни върху
сто) идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се от
Секция “Д” и Секция “Е” (без подземните гаражи в тези секции) и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото за тази част от комплекса,
състояща се от Секция “Д” и Секция “Е”;
7. АПАРТАМЕНТ № П 302 (“П” триста и
две), находящ се на трети етаж в Секция “П”, на кота +6,40 (плюс шест цяло и
четиридесет стотни) метра, който обект се състои от дневна с кухненски бокс,
три спални, три бани с тоалетна, антре, коридор и тераса, с обща застроена площ
от 131,82 (сто тридесет и едно цяло и осемдесет и две стотни) кв.метра, при
граници на апартамента: от три страни - двор, апартамент № П 303 (“П” триста и
три), входна площадка - коридор на Секция “П” и апартамент № П 301 (“П” триста
и едно), заедно с припадащите му се 2,28 % (две цяло, двадесет и осем стотни
върху сто) идеални части от общите части на тази част от комплекса, състояща се
от Секция “Н” и Секция “П” (без подземните гаражи в тези секции), които
изчислени в квадратни метри, представляват 19, 05 (деветнадесет цяло и пет
стотни) кв. метра, като общата квадратура на апартамента с включени идеални
части е 150,87 (сто и петдесет цяло, осемдесет и седем стотни) кв. метра,
заедно с 2,28 % (две цяло, двадесет и осем стотни върху сто) идеални части от
правото на строеж върху мястото за тази част от комплекса, състояща се от
Секция “Н” и Секция “П” (без подземните гаражи в тези секции), и заедно с
принадлежащото му мазе № 15 Н (петнадесет “Н”), находящо се на първо ниво в
общия сутерен на Секция “Н” и Секция “П”, на кота -3, 10 (минус три цяло и десет
стотни) метра, с площ от 3,36 (три цяло, тридесет и шест стотни) кв. метра, при
граници на мазето: маневрено пространство, паркомясто № 15 Н (петнадесет “Н”),
мазе № 14 Н (четиринадесет “Н”) и стълбище на Секция “П”, заедно с припадащите
му се 0,02 % (нула цяло и две стотни върху сто) идеални части от общите части
на тази част от комплекса, състояща се от Секция “Н” и Секция “П” (без
подземните гаражи в тези секции) и съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото за тази част от
комплекса, състояща се от Секция “Н” и Секция “П”.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, и “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно на Н.А.П., с адрес: гр. София, ул. “******, сумата от 240,93 лева (двеста и четиридесет лева и деветдесет и три стотинки)- разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.А.П., с адрес: гр. София, ул. “******, да заплати на “К.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 402,66 лева (четиристотин и два лева и шестдесет и шест стотинки) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.А.П., с адрес: гр. София, ул. “******, да заплати на “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 54,15 лева (петдесет и четири лева и петнадесет стотинки) - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с прекратената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “К.” ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на
управление:***, и “Н.И.Т.” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплатят солидарно в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 7 246,79 лева (седем хиляди двеста четиридесет и шест лева и седемдесет и девет
стотинки) - държавна такса по
делото и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата от 5 лева
(пет лева) – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
в прекратителната част има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението му, а в останалата част решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ
: