Р
Е Ш Е Н И Е
260266/11.12.2020г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на втори декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д.№3734 по описа за 2019 г. на ШРС, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск, с правно основание чл.439 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът Р.Н.Й.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, излага, че с ответника М.Г.Й., ЕГН **********,***,
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение №86/10.02.2017 г.,
постановено по гр.д.№2529/2016 г. по описа на ШРС. Със същото решение, съдът е
предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в *** на ищцата, като
констатирал, че ответникът го е напуснал и е осъдил ищцата да заплаща на
ответника наем за ползване на ½ ид.ч. от семейното жилище, в размер на
125.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до датата на
прекратяване на ползването. Въз основа на това решение ответникът, през 2018 г.
се снабдил с изпълнителен лист и през 2019 г. е образувал изпълнително дело
№20199310400055 по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ. Ищецът твърди, че
след приключване на съдебното дирене по бракоразводното дело са настъпили нови
факти. На 23.06.2017 г. ответникът е прехвърлил срещу издръжка и гледане на
внука на страните цялата собственост върху семейното жилище, като си е запазил
правото на ползване на имота. На 31.05.2018 г., ищцата прехвърлила всичките си
собствени идеални части върху имота, като лятото се изнесла да живее в къщата
си в с. Р.Д.. Към датата на подаване на молбата в жилището живеел синът на
страните. Ищцата излага твърдения, че от 01.09.2017 г. не живее в жилището
имащо административен адрес: ***. Ищцата счита, че тези факти са основание за
прекратяване на наемното правоотношение, поради което предявява настоящия иск.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се
признае за установено, че след 01.09.2017 г. не дължи на ответника присъдените
с изп. лист №1765/18.09.2018 г. суми за главници и лихви, в общ размер на 3069,
16 лева, за чието принудително събиране е образувано ИД№20199310400055 по описа
на ЧСИ Р.Р., с рег. №931 на КЧСИ. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска и счита същия за
неоснователен, сочейки аргументи. В съдебно заседание заявява, че поддържа
изложените в отговора доводи и възражения.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна: Не се спори между страните, а се установява и от
приложените писмени доказателства, че същите са бивши съпрузи, като гражданският
брак е прекратен с развод, по силата на Решение №86/10.02.2017 г., постановено
по гр.д.№2529/2016 г. по описа на ШРС. Не се спори, че със същото решение,
съдът е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в *** на
ищцата, като констатирал, че ответникът го е напуснал и е осъдил ищцата да
заплаща на ответника наем за ползване на ½ ид.ч. от семейното жилище, в
размер на 125.00 лева месечно, считано от влизане в сила на решението до датата
на прекратяване на ползването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от датата на падежа /всяко 25-то число на текущия календарен
месец/ до окончателното ѝ изплащане. Видно от НА №45, том IV, рег. №3253, дело №437 от 2017 г. на нотариус А.А.,
с рег. №019 на НК, се установи, че ответникът е прехвърлил на внука си М. Д. Г.
собствеността върху процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, като
си е запазил правото на ползване върху имота. Тази прехвърлителна сделка е била
оспорена по съдебен ред, като с влязло в сила Решение №649/02.07.2018 г., е
признато, че приобретателят по горепосочената сделка М. Д. Г. е станал собственик
на 6966.08/9741 идеални части от същия имот. В мотивите на този съдебен акт е
посочено, че ищцата е собственик на 2774, 93/9741 ид.ч. от имота, като ползва
същия в едната част като собственик, а в другата държи като наемател по силата
на съдебното решение, с което ѝ е предоставено ползването върху имота,
предвид което искът за ревандикация на имота спрямо нея е отхвърлен. Решението
е влязло в законна сила на 11.09.2018 г. Междувременно има постановено и друго
съдебно решение /Решение №218/16.03.2018 г., постановено №2858/2017 г. по описа
на ШРС/, с което е признато за установено в отношенията между страните, че
ищцата е собственик на 2774, 93/9741 идеални части от процесния недвижим имот.
Видно от НА №187, том I, рег. №2416,
дело №166/2018 г. по описа на нотариус К.М., с рег. №222 на НК, ищцата, на
31.05.2018 г. е прехвърлила, чрез дарение, собствеността върху притежаваните от
нея 2774, 93/9741 идеални части от процесния недвижим имот на сина си Г.М.Г.. От
събраните гласни доказателства, показанията на разпитаните както по искане на
ищеца, така и по искане на ответника свидетели, се установи, че апартаментът в ***,
се ползва от двамата сина на страните, като ищцата също го ползва, като основно
го обитава през зимния период. От същите показания става ясно, че ищцата има
наследствена къща в с. Р.Д., която периодично посещава, като е съпровождана от
някое от децата ѝ, тъй като е трудно подвижна. По делото е представено и
удостоверение за настоящ адрес, от който документ е видно, че ищцата от
18.09.2017 г. има регистриран настоящ адрес в с. Р.Д.. От представената по
делото справка, издадена от „Енерго-Про Продажби“, става ясно, че през периода
от месец септември 2017 г. до декември 2019 г. са начислявани сравнително малки
суми за ползвана в имота електроенергия, като основно през зимните месеци не
отчитана използвана в имота ел. енергия.
От така изнесената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В разглеждания казус
ищецът основава претенцията си на новонастъпили, след приключване на устните
състезания по бракоразводното дело, обстоятелства, предпоставящи прекратяване
на наемното правоотношение между страните, като излага твърдения, че след
01.09.2017 г. вече не ползва жилището, възприето от съда, прекратил брака между
страните, като семейно. На следващо място сочи, че вече не притежава
собственост върху жилището. Няма спор в правната доктрина и съдебната практика,
че производството, в което е разгледана претенция за предоставяне ползване на
семейно жилище има характер на спорна съдебна администрация, т.е. решението, с
което ползването на жилището на единия от съпрузите няма сила на присъдено
нещо. Ето защо, при изменение на обстоятелствата относно ползването, всеки един
от бившите съпрузите може да иска от съда промяна на ползването, респ., както е
в случая, да иска прекратяване заплащането на наем във връзка с ползването
/арг. от текстовете на разпоредбите на чл.56, ал.6 и чл.57, ал.2 от СК/. В
случая ищецът твърди, че от 01.09.2017 г. не следва да дължи определения от
съда наем на ответника срещу ползването на имота, тъй като е преустановил
същото. Тези твърдения съдът приема за недоказани. По делото са събрани
достатъчно доказателства, установяващи, че ищецът продължава да ползва
жилището. Непротиворечиви в този смисъл са както събраните писмени, така и
ангажираните от страните гласни доказателства. От същите става ясно, че
противно на факта, че ищцата е посочила по съответния административен ред за настоящ
адрес ***, същата през определени периоди в годината /студените месеци/ живее в
бившето семейно жилище. Тези факти и обстоятелства са установяват и от мотивите
на представеното по делото Решение №649/02.07.2018 г., които също имат
доказателствена стойност. Но предвид ангажираните по делото безспорни
доказателства, че считано от 31.05.2018 г. ищцата вече не е собственик на
имота, респ. на идеални части от него, съдът приема, че е настъпило прекратително
основание за плащането на наем срещу ползването. Съгласно разпоредбата на
чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище по чл.56, възниква наемно правоотношение, т.е.
между страните е налице облигационно-правна връзка имаща характер на договор за
наем и съответно приложение следва да намерят нормите на чл.228 и сл. ЗЗД. Ето
защо заключава, че с оглед на факта, че ищцата от горепосочената дата вече не
притежава собственост върху жилището, бивше семейно жилище, а собственик на
нейната идеална част е трето лице, т.е. носител и на правото на ползване, като
част от правото на собственост, е трето лице, то евентуална претенция за наем
или обезщетение срещу ползването следва да бъде отправена към това лице /арг.
от чл.237 от ЗЗД/. Поради изложеното стига до извода, че искът е частично
основателен и следва се уважи, като се признае за установено, че ищцата не
дължи на ответника определения с Решение№86/10.02.2017 г., постановено по
гр.д.№2529/2016 г. по описа на ШРС, месечен наем в размер на 125.00 лева срещу
ползването на имота, имащ административен адрес: ***, считано от 31.05.2018 г.,
за чието принудително събиране е инициирано изпълнително производство по ИД№20199310400055
по описа на ЧСИ Р.Р.. За останалата част, до пълния заявен размер искът следва
да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, в размер на 273, 11 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят извършените по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, в размер на 196, 36 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията
между страните, че Р.Н.Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на М.Г.Й.,
ЕГН **********,***, определения с Решение№86/10.02.2017 г., постановено по
гр.д.№2529/2016 г. по описа на ШРС, месечен наем в размер на 125.00 лева /сто
двадесет и пет лева/ срещу ползването на семейното жилище, имащо административен
адрес: ***, считано от 31.05.2018 г., за чието принудително събиране е
инициирано изпълнително производство по ИД№20199310400055 по описа на ЧСИ Р.Р.,
като отхвърля иска в останалата му част.
ОСЪЖДА
М.Г.Й.,
ЕГН **********,***, да заплати на Р.Н.Й.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата от 273, 11 лева /двеста седемдесет
и три лева и единадесет стотинки/, представляваща извършените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Р.Н.Й., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, да заплати на М.Г.Й.,
ЕГН **********,***, сумата от 196, 36 лева /сто деветдесет и шест лева и
тридесет и шест стотинки/, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: