Решение по дело №126/2019 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 ноември 2019 г. (в сила от 22 ноември 2019 г.)
Съдия: Петранка Стоянова Жекова
Дело: 20192300600126
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142                                                 22.11.2019г.                                        гр.Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 Ямболският окръжен съд                                         І- ви въззивен наказателен състав

 На 23 октомври                                                                                               2019 година

 В публично заседание в  следния състав:

                                                                     Председател: Васил Петков

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Иван Иванов

Секретар М.Коматарова

Прокурор Е.Гоцев

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

 Внохд. № 126  по описа за 2019г. За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия В.Б.Б. против  присъда № 33/7.03.2019г. постановена по нохд № 1281/2017г.по описа на Районен съд- Ямбол.

С обжалваната присъда въззивника- подсъдим В.Б.  е признат за виновен в това, че за времето от 15ч.до 15,35ч. на 30.05.2016г. от апартамент № 69, на ул."Николай Петрини", бл.38, вх.В, чрез използване на техническо средство неустановена марка и модел, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 53 810.40 лв., собственост на Д.Г.Д. и вещи на обща стойност 2520,00 лв., собственост на К.Д.Д., всички вещи на стойност 56 330,40 лв., от владението на собствениците им Д.Д. и К.Д., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери, поради което и на основание чл. 195, ал.2, вр.ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Подс.Б. е признат за невиновен, в това да е извършил инкриминираното деяние на 30.05.2016 г. за времето от 13.00 часа до 14.59 часа и за времето от 15.36 часа до 17.10 часа, както и да е отнел 1 бр.запалка „Pierre Cardin"; 1 бр. гривна изработена от кожа ЦАМ – цинк, алуминий и мед, с метална част по средата, собственост на Д.Д., да е отнел вещи над стойност 53 810.40 лв. до размер на 53 909.40 лв., собственост на Д.Д., както и да е отнел вещи над обща стойност 56 330,40 лв. до размер на 56 429,40 лв., всички вещи от владението на собствениците Д.Д. и К.Д., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така предявеното му обвинение в тази част.

Подсъдимият Б. е осъден да заплати на гражданския ищец Д.  Д., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 53 810.40 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъден е да заплати на гражданския ищец К.Д., обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 520.00 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Веществените доказателства патрон на брава на входна врата, ведно с 1 бр. оригинален ключ за него,защитен метален пръстен на патрон, частичен отпечатък стъпка, отпечатък от стъпка, 5 бр.празни кутии от мобилни телефони, 9 броя дактилоскопни следи, 3бр.тампони с обтривки,  заключващ механизъм на брава на каса са отнети в полза на държавата и като вещи без стойност е постановено тяхното унищожаване.

Веществените доказателства часовник от жълт метал марка „Ролекс“, мъжки часовник марка „Ферари“, метален синджир с метални ключалки в двата края,  метален ключодържател представляващ мотор с халка и оригинален ключ за метална каса е постановено да се върнат на  Д.  Д..

Веществените доказателства мъжки часовник марка „Ротари“, мъжки часовник марка „Avialic, кутия с надпис „Pierre Cardin“ ведно със  запалка и черна кожена гривна с метална част по средата, черна кутия с надпис „Роliсе“, ведно с кожена мъжка гривна и метален синджир с надпис „Роliсе“, 1 метален синджир с метална плочка с надпис „Роliсе“, чифт мъжки обувки черни на цвят и чифт мъжки спортни обувки марка „HILFIGER се връщат на В.Б..

          Подсъдимият Б. е осъден да заплати и всички направени по делото разноски, както следва- 1 029.55 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОД на МВР Ямбол, 471.14 лв. в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС, 300лв.на гражданския ищец и частен обвинител Д., както и 2 253.22 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Постановена е и допълнителна присъда № 40/21.03.2019г., с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Д.Д. против подсъдимия Б. граждански иск  за обезщетение на причинени  имуществени вреди  за разликата от 53 810,40лв.до 53 909,40лв.

В жалбата на подсъдимия Б. се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на присъдата. Твърди се, че съдът е постановил осъдителна присъда при липса на доказателства за авторството на деянието. Излагат се съображения за нарушаване на разпоредбата на чл.303 от НПК, че присъдата не може да почива на предположения.  На това основание се иска въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова, с която да го оправдае, както ида се отхвърлят изцяло гражданските искове като неоснователни.

Депозирано е допълнение към въззивната жалба от защитника на подсъдимия, в което се изразява несъгласие с приетото от първоинстанционния съд изменение на обвинението. Твърди се, че заявения за откраднат мъжки часовник марка "Ролекс" от Д. е различен от намерения часовник в дома на подсъдимия и поради това прокурора е "нагодил" обвинението като е направил изменение в тази посока. Излагат се подробни съображения, че присъдата почива на предположения, а не на установени факти и доказателства, като се сочи, че приетото от съда обстоятелство, че подсъдимия  е пътувал от гр.Карнобат за гр.Ямбол на 30.05.2019г.с неустановено МПС, по автомагистрала "Тракия" за 45мин. с цел да извърши кражба, за да набави парични средства, че за времето на от 15 часа до 15,35часа на 30.05.2016г.е извършил кражба от процесния дом, отворил е входната врата с неустановено техническо средство са все предположения неподкрепени с доказателства. Сочи се също така, че съда приема, че в кражбата освен подсъдимия са участвали и други неустановени лица, но не взето предвид, че подсъдимия не е от гр.Ямбол и не би могъл да има предварителна информация за навиците на собственика и  за имущественото му състояние.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба изготвено от подсъдимия,  в което се сочи, че приетото от съда изменение на обвинението е порочно. Твърди се, че Д.  описва откраднатия му мъжки часовник "Ролекс"  като позлатен с камъни, като същия ги описва и като диаманти, както и че е с батерия и е стойност 1350лв. Това описания се различава от иззетия  часовник от квартирата на подсъдимия, тъй като този часовник е механичен, с дефект и е китайска реплика на марката "Ролекс". Сочи се, че съдът е нарушил правото му на защита като му е отказал да постави иззетия часовник на ръката си, тъй като е щяло да се установи, че този часовник му е по мярка. Оспорва се извършеното на ДП разпознаване на вещи от страна на Д., тъй като на същия са били показани иззетите вещи от квартирата на подсъдимия и Д. е посочил кои вещи според него са негови и кои не. Оспорва се законосъобразността на изземваните но вещите от квартирата на подсъдимия на 26.07.2016г., тъй като същото е станало в отсъствието на собственика на жилището св.В.. В тази насока се анализират показанията на свидетелите Б. и Н и се сочи същите противоречат на показанията на св.В.. Изразява се несъгласие с приетото от съда да не се кредитират показанията на св.Н. в частта им в която сочи, че св.Н е казал на св.Т как да се държи в залата, както и да каже , че не си спомня нищо за да й прочетат показанията от ДП. Сочи се, че показанията на св.Т са противоречеви и ако съдът ги е анализирал подробно е щял да стигне до този извод. Оспорва се извършеното разпознаване по ДП като се твърди, че е направено при нарушение на  разпоредби на НПК, тъй като останалите лица не са със сходни на него белези, както че само той е бил с къси панталони. Прави се анализ на показанията на свидетелите Г, Д. , Х. и Х.а, различен от това което е приел съда. По отношение на начина на отключване на входната врата се сочи, че съдът не си е направил труда да изясни точно с какви инструменти е отворена ключалката.

Във въззивната жалба срещу допълнителната присъда не са направени никакви искания, като се сочи, че същата се обжалва.       

Участващият по делото  прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата на подсъдимия и прави искане същата да не бъде уважавана.

Въззиваемите граждански ищци и частни обвинители Д.Д. и К.Д. участват чрез повереника си адв.Б., чрез който правят искане да не се уважава жалбата на подсъдимия и съответно да се потвърди изцяло обжалваната присъда.

  Въззивникът Б.  участва, чрез упълномощения си защитник адв.П., чрез която поддържа изцяло жалбата и допълнителните такива. Поддържа се становището за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата и се иска същата да бъдсе отменена като се постанови нова с която подс.Б. да бъде изцяло оправдан, поради липса на доказателства за неговата вина.

ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на защитника на въззивника- подсъдим Б., на повереника на гражданските ищци и частни обвинители  и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на  присъдата и приема следното:

Жалбата против присъдата и жалбата против допълнителната присъда са процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес да обжалва. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, поради което и твърдението в жалбата за необоснованост на съдебния акт е неоснователно.

По безспорен и несъмнен начин е установено, че в края на м.октомври 2015г. подс.В.Б. наел апартамент в гр.Бургас, ж.к. "Братя Миладинови", бл.56, вх.6, ет.7, десен ап., собственост на св.Здравка В., в който живял до  лятото на 2016г.

Около 15часа на 30.05.2016г. подсъдимият пристигнал в гр.Ямбол на  ул."Николай Петрини", бл.38, вх.В, с цел да извърши кражба от апартамент №69, собственост на св.Д.Д.. По това време собственика му се намирал извън дома си. Чрез използване на техническо средство /неустановена марка и модел/ отключил входната врата на апартамента и влязъл вътре. От жилището взел следните вещи: златен ланец 200 грама, златна емблема представляваща крилото на мотор „Хонда" 120 грама, златна гривна „Версаче" 60 грама, златен мъжки пръстен царска селекция с изображение на буквата „Д", отварящ се нагоре 40 грама, златен мъжки пръстен с 10 бр. камъчета от рубин и по средата един голям камък от цирконий 25 грама, позлатен часовник марка „Даниел Клайн" с бял циферблат, позлатен часовник марка „Ролекс-Дайтона"- позлатен китайска реплика, позлатен часовник марка „Касио", златист на цвят часовник марка „Джи шок", часовник- телефон „смартфон", позлатен часовник марка „Ориент", черен метален часовник светещ, с черен бутон встрани, никелиран испански часовник тип гривна, ръчен часовник „Ферари Хублот Лит Банг“, фаб № 07/1000 и 935763 с черна и червена  обвивка с гумена верижка, на която на металната част е записано „HUBOT GENEVE“, мобилен телефон, представляващ количка „Ферари", мобилен телефон, представляващ ключ на „Мерцедес", мобилен телефон представляващ кола „Митсубиши", сумата 4000 евро /парична равностойност 7823,24 лв./, сумата от 4000 лева, сумата от 2500лв, шушлеков джоб, златен пръстен с герба на Р България 20 грама, златен пръстен царска селекция със зелен камък сапфир 25 грама, златен пръстен тип рокерски 30 грама,  револвер „ZX" тип "Магнум", 6 броя бойни патрона, 3 стоп патрона със сачми със сини прозрачни глави, кожен кобур с презрамка, метален синджир с метална ключалка в двата края, метален ключодържател, представляващ мотор с халка, всички вещи собственост на св.Д.Д.. От апартамента взел и вещи собственост на дъщерята на св.Д.- св.К.Д. както следва: златен синджир 20 грама и чифт златни обеци, висящи с бели камъни 16 грама.  Деянието е извършено в период от време между 15часа и 15,35 часа на 30.05.2016г. С част от откраднатите вещи подсъдимият се е разпоредил по неустановен начин, а часовниците марки "Ролекс" и "Ферари", металния синджир с метални ключалки в двата края и металния ключодържател представляващ мотор отнесъл в квартирата си в гр.Бургас.

Малко след 17 часа на 30.05.2016г.св.К.Д. отишла до апартамента на баща си и установила извършването на кражбата, като се обадила на майка си, която от своя страна уведомила бившия си съпруг св.Д. и полицията.

При проведения оглед на местопроизшествие на апартамента на Д. е иззет патрона на входната врата. От заключението на техническата експертиза изготвена от вещото лице М. В /прил.на л.94-99 от ДП/ е видно, че механизмът с фирмен знак LS предназначен за отключване и заключване на входната врата е изправен, като не са установени трасологични следи оставени от друго техническо средство, освен от действието на оригинален ключ. От изисканите от съда справки по инициатива на подсъдимия от "Метал" АД- гр.Варна /прил.на л.34, т.3 от нохд/ и "Кодкий технолоджис" ООД - гр.Стара Загора /прил.на л.38, т.3, нохд/ е видно, че и двете ключалки могат да бъдат отключени без да бъдат оставени следи със специализирани инструменти  в ключарските ателиета или техните копия продаващи се в китайски сайтове. От показанията на вещото лице М.В също е видно, че е възможно процесната ключалка да бъде отворена с подправен ключ или с друго техническо средство без да бъдат оставени следи, като това зависи от способността и качествата на лицето, което отключва дадената ключалка и от съответните инструменти, с които се работи.        

По друго досъдебно производство № 486/16г.е било извършено претърсване и изземване в апартамент находящ се в гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, бл. 57, вх.6, ет.7 , десен апартамент, ползван под наем от подс.В.Б.. При това процесуално следствено действие са иззети различни вещи, между които часовник от жълт метал с надпис "Ролекс". Същия е  предаден с протокол по ДП № 371/16г. в предвид показанията на св.Д., че процесния часовник е негов и че е бил откраднат от дома му.

Откраднатите от дома на св.Д. мъжки часовник  "Ферари" на цвят с червено черни ленти, метален синджир с метални ключалки в двата края, метален ключодържател представляващ мотор са предадени по делото от св.В. с протокол за доброволно предаване от 26.07.2016г. Същата е заявява, че тези вещи са на наемателя й подс.Б.. Със същия протокол са предадени и часовници марки "Ротари" и "Авиалик", черна кутия с надпис "Пиер Карден", ведно със запалка и черна кожена гривна от същата марка, черна кутия с надпис "Полис", видно с гривна и синджир същата марка и два чифта мъжки обувки, за които е установено че са собственост на подсъдимия.    

 Общата стойност на отнетите вещи от дома на св.Д. е 56 330,40лв., от които вещите негова собственост са на стойност 53 810лв., а 2 520лв.е стойността на отнетите бижута собственост на св. К.Д..

На 11.09.2016г.е извършено разпознаване, като св.М- Д. Т. разпознава подсъдимия като лицето, което е видяла на 30.05.2016г.около 15,03часа срещу блока, в който живее тя и съседа й св.Д. *** и гледа нагоре в посока апартамента на Д., а след това го е видяла след около 25-30минути да излиза от техния вход, заедно с още двама мъже.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като е направил подробен, обоснован и логичен правен анализ на събраните доказателства, който се споделя напълно от въззивната инстанция и е ненужно да ги преповтаря. Съдът е взел отношение, като подробно е анализирал всички събрани на съдебното следствие доказателства, както и доказателствата събрани на досъдебното производство и приобщени по съответния процесуален ред, който анализ  се споделя от проверяващата съдебна инстанция. В тази насока съдът ще вземе отношение само по доводите и възраженията във въззивната жалба.

Изводът на районния съд, че подс.В.Б. е автор на инкриминираното му деяние е напълно обоснован и подкрепен от събраните доказателства, поради което оспорването в жалбата в тази насока е неоснователно. Безспорно е установено, че на инкриминираната дата 30.05.2016г.подсъдимият е видян от св.Т. в 15,03часа да стои на отсрещния тротоар пред жилищния блок на св.Д.Д. и да гледа нагоре, т.е в посока към апартамента на свидетеля, тъй като той живее на последния етаж, както и че след около 25-30минути същия придружен от още двама мъже е излизал от входа на блока. Правилно и обосновано районният съд е приел това обстоятелство за доказано от показанията на св.Т., дадени на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитане. Свидетелката е разпитана два пъти на съдебното следствие и два пъти на досъдебното производство на 31.05.2016г. и на 11.08.2016г., като тези показания са приобщени, чрез прочитане при спазване правилата на чл.281, ал.5, вр.с ал.1 т.2 от НПК. Във всички свои показания обаче същата е категорична, че е видяла много добре лицето, което е стояло на отсрещния тротоар  на инкриминираната дата в 15,05часа на 30.05.2016г.и е гледало в посока към последния етаж, на бл. 38, вх.В, ул."Николай Петрини" гр.Ямбол, т.е. към апартамента на св.Д., както и че около 25-30мин.по- късно е видяла същото това лице да излиза от входа на блока на Д., придружено от още две лица. Съдът напълно обосновано кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са последователни и логични, същата няма никакво отношение към инкриминираното деяние, не познава подсъдимия, поради което правилно е прието, че е непредубедена и незаинтерисована от изхода на делото. Свидетелката по безспорен и несъмнен начин е разпознала и посочила, че именно подсъдимия е лицето което е видяла пред входа и на излизане от блока на инкриминараната дата и място, поради което въззивната инстанция споделя  изводите на първоинстанционния съд за доказаност на това обстоятелство. Разпознаването е извършено  при стриктно спазване разпоредбите на чл.170 и чл.171 от НПК, тъй като св.Т. е разпитана преди извършване на това процесуално- следствено действие  за да обясни белезите по които би разпознала лицето, след което на същата са показани четири лица със сходни физически белези и облекло, при което същата без колебание е посочила подсъдимия като лицето, което е видяла пред и във входа на блока. Оспорването от страна на подсъдимия е неоснователно, тъй като същия дори и да е бил с къси панталони то това не се вижда /видно от приложения фотоалбум/, тъй като лицата са позиционирани по такъв начин, че се виждат от  разпознаващия от средата на бедрото нагоре. От показанията на свидетелите Х.Т., Н.С.и П. Г. е видно, че същите са служители на МВР, но длъжностите които изпълняват не са свързани с работа с граждани. Това обстоятелство не опорочава разпознаването, тъй като в закона няма ограничение и забрана служители на полицията да не могат да участват в това процесуално- следствено действие. Показанията на свидетелите надежда Х.а и С. Д.- поемни лица също в подкрепа на изводите за липса на допуснати процесуални нарушения при провеждане на разпознаването. Същите сочат, че свидетелката е посочила подсъдимия без колебание и с увереност. Показанията на  св.Т. за сочените от нея обстоятелства не са изолирани, тъй като кореспондират с показанията на св.Я В, също незаинтерисована от изхода на делото, която е видяла по същото време двама непознати мъже във входа на св.Д., които по нейните описания би следвало да са мъжете придружаващи подсъдимия и които не са установени по делото. Неоснователни са доводите в жалбата на подсъдимия , че показанията на св.Т. не следва да се кредитират, тъй като преди да бъде разпитана от съда е била инструктирана от св.Н /служител на полицията/ как да се държи в съдебната зала, като в подкрепа на тези свои твърдения са посочени показанията на св.Н.. Тъй като подсъдимият е оспорил показанията на свидетелката и пред районният съд със същите доводи, то те са получили аргументиран отговор от решаваща съдебна инстанция, който се споделя от въззивния съд. Св.Т.  е разпитана за пръв път на следващия ден след кражбата като е посочила убедително това което е възприела и с категоричност е заявила, че може да разпознае мъжа който е видяла два  пъти пред и във входа на блока. Същото е заявила и при следващия си разпит на досъдебното производство, както и при разпита на съдебното следствие. В предвид нейната убедителност, последователност и липса на каквато й да е заинтерисованост от изхода на делото правилно и обосновано нейните показания са кредитирани.

Решаващата съдебна инстанция е направила пълен анализ на соченото от подсъдимия алиби, че за времето когато е извършена кражбата се е намирал в гр. Карнобат в автосервиз "Халея ауто" ЕООД, като обосновано го е отхвърлила. Св. Г Х.а- управител на автосервиза потвърждава обяснението на подсъдимия, че на 30.05.2016г.той е отишъл да вземе оставения преди това за ремонт автомобил "Мерцедес". Малко след това обаче се върнал да направи рекламация, тъй като според него повредата не е била отстранена. По този повод са извикали и съпруга й св.Н Х., тъй като той отремонтира автомобилите. Св.Х. също потвърждава, че се видял с подсъдимия на 30.05.2016г. Кредитирайки показанията на посочените  свидетели районният съд напълно обосновано е приел за доказано, че подсъдимият се е намирал в процесния автосервиз на 30.05.2016г.до обяд, до около 13,30часа , след което е имал обективно достатъчно време да се придвижи до гр.Ямбол и да изврърши кражбата. Ирелевантен е факта по какъв начин подсъдимият се е придвижил до гр.Ямбол, с какво е пътувал и от къде е минал поради което доводите в жалбата в тази насока са неоснователни. Районният съд сравнявайки разстоянието между двата града, наличната автомагистрала убедително е отговорила на възраженията на подсъдимия, че придвижването за времето от 13,30ч.до 15,05ч.от гр.Карнобат до гр.Ямбол е  възможно. 

    Правилно е прието от районния съд за безспорно и несъмнено доказано, че вещите находящи се в обитавания от подсъдимия апартамент- часовник марка "Ролекс", часовник марка "Ферари" , метален синджир с метални ключалки в двата края, метален ключодържател представляващ мотор, са собственост на св. Д.Д. и че  са част от вещите, които подс.Б. е откраднал от жилището му. Споделят се аргументите на районния съд за кредитиране показанията на св.Д., както тези дадени на съдебното следствие така й показанията му от досъдебното производство в протоколи за разпит от 2.06.2016г. и на 3.08.2016г. и прочетени на съдебното следствие относно предмета на кражбата. Напълно е логично и житейски оправдано, че при разпита на съдебното следствие свидетеля не си спомня подробностите около извършената кражба в дома му, като в тази насока да се приеме, че тъй като на досъдебното производство е разпитан във време много близко до инкриминираното събитие тогава спомените да са много по- ясни и точни. Св.Д. още в първия си разпит е изброил подробно отнетите му вещи, като е посочил че са откраднати и два часовника марки "Ролекс" и "Ферари" и точно тези два часовника са открити в квартирата на подсъдимия. При предявяване на иззетите и предадените вещи от квартирата на подсъдимия на св.Д. са предявени още множество вещи от които същия е разпознал и  метален синджир с метални ключалки в двата края, метален ключодържател представляващ мотор, като е заявил, че тези вещи също са негови и че са му били откраднати. При предявяване на веществените доказателства съдът в открито съдебно заседание съдът е указал подсъдимия и св.Д. да поставят на ръката си часовника "Ферари" като е отразил в протокола , че същия е по мярка само на св.Д.. По тези съображения съдът счита, че показанията на св.Д. следва да бъдат кредитирани изцяло като логични, последователни и безпротиворечиви и кореспондиращи с обстоятелството, че часовника за който подсъдимия твърди, че е негов е по- мярка на св.Д..  От това следва и изводът, че е доказано по несъмнен начин, че посочените вещи открити в жилището на подсъдимия са собственост на св.Д., както и че същите са част от предмета на кражбата. За добросъвестността на свидетеля следва да се изходи и от обстоятелството, че на същия са били предявени и други вещи намиращи се в дома на подсъдимия, за които е заявил, че не са негови.  В тази насока правилно и обосновано не са кредитирани обясненията на подсъдимия в които сочи, че тези вещи са негови, тъй като това негово твърдение противоречи на показанията на св.Д., за които се изложиха аргументи защо се кредитират. В първите си показания дадени на  2.06.2016г./ прил.на л.53-55 от ДП/ и приобщени към доказателствения материал по надлежния ред св.Д. е описал отнетия му часовник "Ролекс"- позлатен часовник с бели камъни на циферблата и на 13.07.2016г.при претърсване в апартамента на подсъдимия е открит и иззет часовник със същите характеристики. В тази насока правилно и обосновано  са кредитирани показанията на св. Новаков, който е присъствал при претърсването в квартирата на подсъдимия и  пред когото подсъдимия е заявил, че часовника "Ролекс" не е негов. При разпита на същата дата св.Д. дава и подробно описание  и на втория негов   откраднат  часовник марка "Ферари" с червено - черни ленти. С протокол за доброволно предаване от 26.07.2016г.св.З В. /хазяйка на подсъдимия/ предава часовник със същите характеристики. Съдът счита, че тези доказателства са достатъчни за да се приеме за установено по несъмнен начин, че процесните часовници са собственост на св.Д. и че са му били откраднати от подсъдимия на инкриминираната дата.  

Съдът не споделя доводите в допълнителната въззивна жалба депозирана лично от подсъдимия за допуснато процесуално нарушение при предаване на вещите от св.В. на 26.07.2016г. Предаването е процесните вещи е станало доброволно, като протокола за доброволно предаване /прил.на л.74 от ДП/ е изготвен съгласно правилата на НПК. Районният съд в мотивите си е взел подробно отношение по това възражение, като е анализирал действията на лицата присъствали на предаването на вещите, който се споделя от проверяващата инстанция.

Неоснователно е възражението на подсъдимия, че разпознаването от страна на св.Д. на вещите предадени от св.В. с протокол за доброволно предаване не е  по правилата на НПК. По досъдебното производство действително не е било извършено разпознаване на вещи, а на св.Д. са били показани процесните вещи и от всички показани му вещи същия е посочил кои от тях са негови и са предмет на кражбата. Това се преценява като нарушение от страна на разследващите, но е от категорията на несъществените, а и не би могло да бъде поправено в последствие.

   По изложените съображения проверяващия съд счита, че авторството на деянието е доказано с косвени доказателства, които кредитирани и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствено възможния и несъмнен извод, че подсъдимия Б. е извършил инкриминираното му престъпление- кражба. За да  направи този извод съдът анализира и кредитира доказателствата в следния порядък- във времето когато е извършена кражбата от дома на св.Д., подсъдимият се е намирал пред входа на блока и е гледал в посока към апартамента на свидетеля, след което е видян да излиза от входа придружен от две други лица непознати за съседите, а след това при извършеното претърсване в апартамента в който по това време е живеел подсъдимия са открити вещи собственост на св.Д. и които са били предмет на кражбата.  Въззивният съд счита, че от посочените доказателства анализирани в тяхната съвкупност  следва да бъде направен единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на  инкриминираната кражба. Изключено е да има такова съвпадение, че по времето на извършване на кражбата подсъдимият случайно да се е намирал на мястото на извършване на престъплението и едновременно с това той да притежава всички тези вещи открити в дома му и  които са посочени от св.Д. че са му били откраднати.

Възраженията на подсъдимия, че не е от гр.Ямбол е не би могъл да има информация за имотното състояние  и навиците на св.Д. не променят изводите за авторството на деянието. Ирелевантно е обстоятелството от къде и от кого е разбрал за тези факти, но очевидно е бил запознат с тях.

Напълно се споделят изводите на  първата инстанция за доказаност по безспорен и несъмнен начин на предмета на кражбата,  като в тази насока правилно са кредитирани показанията на свидетелите Д., Д. и Г., които кореспондират с приложените писмени доказателства- 4 бр.фактури за изработка на златни накити, както и с вещите иззети и предадени от апартамента на подсъдимия, собственост на св.Д.. Св.Д. описва подробно, с фотографска точност отнетите му вещи, а  неговите показания напълно кореспондират с  приложените по делото фактури за изработка на златни накити. В дадените показания на 2.06.2016г.свидетеля описва по следния начин част от отнетите му  вещи - златен пръстен царска селекция с отварящ се капак и инициал буквата "Д" тежащ около 40гр., златен ланец около 180гр. златен пръстен с герба на Р България тежащ около 20гр. и златен пръстен царска селекция със зелен сапфир тежащ около 25 грама. Описанието тези вещи напълно съвпада с приложените по делото фактури за изработка на златни изделия. От фактура издадена на 23.07.2004г. /прил.на л.182 нохд / е видно, че Д.Д. е направил поръчка за изработка на златен пръстен със зелен централен камък сапфир с брутно тегло 25гр. Фактура от 18.04.2007г. /прил-.на л.183, нохд/ е за изработка на мъжки златен пръстен с монограм буква "Д" с отваряща се панта тежащ 41гр. Фактура от 26.04.2007г. / прил.на л.184/ е за изработка на мъжки златен пръстен с герба на РБългария тежащ 20,80гр. и фактура от 5.05.2002г. /прил.на л.185/е за изработка на златен ланец тежащ 200гр. Всички фактури са издадени на поръчител Д.Д.. От изложеното е видно, че Д.Д. е описал с точност  до грам процесните златни бижута, като следва да се има предвид, че фактурите са предадени не от него , а от бижутера, т.е. при снемането на показанията той не е разполагал с данните в тях.  Двата отнети часовника марки "Ролекс" и "Ферари" са описани от свидетеля  със същата точност, като по описание те напълно отговарят на откритите часовници в апартамента на подсъдимия. От изложеното е видно, че свидетеля с абсолютна точност е описал процесните вещи, поради което и следва да се приеме, че всички заявени от него вещи предмет на кражбата са били негова собственост и че са откраднати от подсъдимия. по същия начин  св.Д. е описал и отнетите златни бижута собственост на дъщеря му св.Д., като неговите показания напълно кореспондират с показанията на св. К.Д.. По тези съображения съдът намира възраженията във въззивната жалба за недоказаност на предмета на кражбата за неоснователни. 

По отношение оценяването на вещите предмет на престъплението са назначени и изготвени две комплексни експертизи една на досъдебното производство и една допълнителна от районния съд. Съдът е изложил своите съображения поради които кредитира напълно заключението на първоначалната и на допълнителната експертизи, която е съобразена със събраните доказателства на съдебното следствие относно характеристиките на част от отнетите вещи. Експертизите са приети след изслушване показанията на вещите лица О. и Д. и като компетентни и обективни същите следва да бъдат кредитирани изцяло. Следва да се приеме като безспорно доказано, че общата средна пазарна стойност на вещите предмет на кражбата е  56 330,40лв., като районният съд е посочил в мотивите си единичната цена на всяка една отнета вещ, която се споделя от въззивната инстанция и е ненужно да се преповтаря.

Споделят се изводите на районния съд за доказаност начина на отваряне на входната врата, че същата е отворена посредством техническо средство, неустановена марка и вид, като в тази насока правилно са кредитирани първоначалната и допълнителната технически икспертизи изготвени от вещото лице М.В, показанията му на съдебното следствие и приложените по делото справки от производителите на секретни брави и патрони "Метал" АД- гр.Варна и "Кодкий технолоджис" ООД - гр.Стара Загора. Безспорно е установено, че  процесната секретна ключалка може да бъде отключена освен с оригиналния ключ и със специални за целта технически технически средства, които могат и да не оставят следи  от надраскване. В тази насока следва да се кредитират показанията на свидетелите Б. и Новаков, които сочат че при претърсването на апартамента на подсъдимия са открити множество инструменти предназначени за отключване на брави, заготовки на ключове и др., т.е. подсъдимият е притежавал необходимите за това технически средства.

Като неоснователно се приема и  възражението в жалбата за допуснато процесуално нарушение при приемане изменението на обвинението от решаващия съд. Изменението е направено в съответствие с разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК при спазване на процедурата за това, поради което проверяващата съдебна инстанция не намери нарушение. Изменението на обвинението е изключително в правомощието на прокурора, поради което не би могло да се приеме, че със същото се нарушава правото на защита на подсъдимия.

  При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимия В. Б.  е осъществил както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление чл.195, ал.2, вр.с  ал.1 т.4, вр.с чл.194 ал.1, тъй като за времето от 15часа до 15, 35часа на 30.05.2016г.от апартамент №69, на ул."Николай Петрини", бл.38, вх.В на гр.Ямбол, чрез използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи  на обща стойност 56 330,40лв.,от владението на собствениците им д.Д. и К.Д., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

От обективна страна безспорно е установено, че на инкриминираната дата подсъдимият е извършил кражба на процесните вещи от дома на св.Д., като отнемането е станало без съгласието на собствениците на вещите, с намерение да ги присвои. Деянието е довършено, тъй като подсъдимият е присвоил процесните вещи.

Безспорно е доказано, че са осъществени два квалифицирани състава на кражбата по ал.2 на чл.195 от НК и по т.4 на ал.1, чл.195 от НК, тъй като стойността на отнетите вещи надхвърля 70 кратния размер на МРЗ към този период. МРЗ към 30.05.2016г.е 420лв., от което следва че 70 МРЗ са равни на 29 400лв., а общата стойност на отнетото е 56 330,40лв. Подсъдимият е използвал техническо средство за да отвори секретната ключалка  на входната врата  и съответно да проникне в апартамента на Д.Д..

Престъплението е извършено от подсъдимия от субективна страна с форма на вина пряк умисъл, тъй като същия е съзнавал обществената му опасност и е искал и целял настъпването на този противоправен резултат. 

Съдът намира за ненужно да излага своите съображения за правилността на присъдата в оправдателната й част, тъй като същата не е протестирана и не е обжалвана от частните обвинители. При извършената служебна проверка в тази част не намери основания за изменение или отмяна на оправдателната част на присъдата.

При разглеждане на делото районният съд е спазил разпоредбите на НПК и съответно не е до пуснал процесуално нарушение при събиране и проверка на доказателствата и  при постановяване на съдебния си акт.

 

Относно вида и размера на наложеното наказание:

Въззивната инстанция споделя напълно изложените от първата инстанция смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. Правилно е отчетена високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление обусловена от динамиката на този вид престъпления и  високата стойност на отнетото имущество. Личността на подсъдимия също е със сравнително  висока степен на обществена опасност, в предвид съдебното му минало, тъй като същия макар и да е реабилитиран е осъждан за тежки умишлени престъпления. На това основание наложеното му наказание пет години лишаване от свобода е законосъобразно и справедливо и не са налице основания за неговото намаляване. Първоначалния "общ" режим на изтърпяване на наказанието е съобразен с разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, поради което е законосъобразен.

Размера на наложеното наказание е пречка за прилагане разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, поради което районният съд правилно не е обсъдил тази възможност.

Не са налице основания за прилагане и на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК , тъй като не са налице нито многобройни смегчаващи вината обстоятелства, нито изключително такова. 

По отношение гражданските искове:

При горния изход на делото съдът правилно е уважил предявените от Д.Д. и К.Д. граждански искове за причинени имуществени вреди, като е осъдил подсъдимия Б. да заплати сумата от 53 810.40 лв.на Д. и сумата от 2 520лв.на К.Д., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумите. Въззивната инстанция споделя изцяло изложените мотиви на районния съд в тази насока относно доказаността на  претендиранираното обезщетение в този размер, както и мотивите за отхвърляне на гражданския иск на Д. за разликата от уважения размер до 53 909,40лв.

Правилно са присъдени всички направени по делото разноски, които следва да заплати подсъдимия Б..

Присъдата в частта й относно веществените доказателства също е законосъобразна и правилна.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда като правилна, законосъобразна и обоснована следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на осн.чл.338 НПК, Окръжен съд- Ямбол,                                                                                                                                                              

                         

                       Р             Е              Ш             И        :

 

ПОТВЪРЖДАВА  присъда № 33 от 7.03.2019г. и допълнителна присъда № 40 от 21.03.2019г. постановени по нохд № 1281/17г.по описа на Районен съд - Ямбол.

Решението  е окончателно. 

               

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.