Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……. 06.07.2020
год.
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателен състав На пети юни
две хиляди и двадесета
година В публично заседание в следния
състав :
Председател: Георги Пепеляшев
Членове: Даниел Марков
Диана Асеникова - Лефтерова
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Даниел Марков
ВНЧХД № 292 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
С присъда
№ 8 от 20.01.2020г. по НЧХД № 1396/2019 г., Районен съд, гр. Бургас е
признал подсъдимия Р.П.П. ***, с ЕГН **********
за виновен в това, че на 01.10.2018 г., около 14:00 часа, в гр. Бургас, в
коридора на ОУ *******, в присъствието на колеги и ученици, казал публично
унизителни за честта и достойнството на Д.Г.Ж., ЕГН **********, в качеството й
на длъжностно лице – *******, в гр. Бургас, при изпълнение на
службата й, изявления, като многократно я е нарекъл „некадърница“,
„гъзоблизка“, „подлога на директора“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3
от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност
и му е наложил административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди)
лева, а на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението да е казал
думата „подмазвачка“.
С
присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Д.Г.Ж. сумата от 1500 (хиляда
и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди в резултат на извършеното престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението –
01.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
гражданския иск в останалата му част до предявения размер от 2500 лева.
Осъдил е
подсъдимият да заплати на частната тъжителка направените от последната разноски
по делото в размер на 100 лева – за адвокатски хонорар, както и да
заплати по сметка на съда сумата от 60 лева – държавна такса върху уважената
част от гражданския иск и 5 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.
С
Определение №219/10.02.2020 г. Бургаският районен съд, постановено на основание
чл.306, ал.1, т.4 от НПК е осъдил подсъдимия П. да заплати на Д.Ж. сумата от
400 лева, представляващи направени разноски за адвокат пред първата инстанция,
както и сумата от 12 лева – заплатена държавна такса за завеждане на тъжбата.
Присъдата
е обжалвана от защитника на подсъдимия П. – адв. Живко Нейчев от БАК. С
въззивната жалба се иска присъдата на БРС като неправилна и незаконосъобразна
да бъде отменена и бъде постановена нова, с която подс. Р.П. бъде признат за невиновен
за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск. Алтернативно се прави искане за намаляване размерите
както на наложеното административно наказание, така и на присъденото
обезщетение.
Подсъдимият
Р.П. моли да бъдат намалени размерите на
наложената глоба и на уважения граждански иск. Изразява съжаление за
извършеното. Като мотив за деянието си сочи поведението на колегите му учители,
които са го възпрепятствали да се види с дъщеря си. В дадената му последна дума
моли за намаляване на сумата, за която е осъден да заплати, защото със
заплатата си плащал и месечна издръжка
на дъщеря си в размер на 200 лева.
В съдебно
заседание тъжителката се явява лично. Повереникът й – адв. Иво Ханджиев от БАК
моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Излага съображения за правилност,
обоснованост и законосъобразност на постановената първоинстанционна присъда.
Досежно наложеното административно наказание глоба, счита че същото следва да
бъде увеличено от 2000 (две хиляди) лева на 3000 (три хиляди) лева с цел
индивидуалната превенция. По отношения на уважения граждански иск намира, че същият
е доказан по основание и размер, като моли същият да бъде потвърден.
Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, приема следното:
Подсъдимият
Р.П.П. е роден на *** г. в гр. А.. Той е ***, с ***
гражданство, ***, ***, работи като ******, гр.
Бургас и е с ЕГН **********.
Тъжителката
Д.Г.Ж. работи като ***** в гр. Бургас, като въз основа на заповед от 14.09.2018г.
на РУО, гр. Бургас, е изпълнява задълженията на **** на ***** до
завръщане на титуляра от отпуск, считано от 14.09.2018 г.
На
01.10.2018г. дневна смяна на портала на ОУ ******** била
свидетелката Д. И.. Около 14:00 часа подсъдимият П. влязъл през
врата на училището, без да спре на входа на сградата и продължил да се качва по
стълбите към втория етаж, като крещял на опитващата се да го настигне и спре свид. Д.И. , че ако го
доближи ще я убие. На втория етаж подс.П. първо чукал по вратата на директора
на училището, а като разбрал, че няма никой,
се отправил към третия етаж на училището. Насочил се към стаята на заместник-директорите, където
по същото време били тъжителката Д.Ж. и
свид. Р. Г.. Те чули
силни викове и крясъци откъм коридора и като излезли видели подсъдимият да бяга нагоре по
стълбите, а свид. Д. И. да го следва и да се
опитва да го спре. Още в коридора подс. П.
започнал да крещи и обижда тъжителката,
която му предложила да влезат в кабинета ѝ, за да не стане сцената
достояние на минаващите по стълбите ученици. Подс. П., на висок тон,
неуважително и жестикулирайки, многократно отправил към тъжителката Ж. обидни
думи и изрази, а именно: „подлога на директора“, „некадърница“, „слуга на
директора“, „нечистоплътна“, „гъзоблизка“, „че мирише“, „че не знае какво е
сапун“, „че ще я уволни“, кат ообидите започнали още в училищния коридора и продължили в кабинета на Ж., в присъствието на свидетелите Г. и Ж.Г., като
последната влязла в кабинета, след като чула, че някой крещи и говори на висок
тон.
Тъжителката
била много притеснена и не на себе си.
Почувствала се дълбоко унижена, потисната, изнервена и постоянно мислела за
инцидента. Била разсеяна и разконцентрирана, като допускала грешки в работата
си и не работела адекватно. Така създалата се ситуация се отразила негативно на
тъжителката. Казаните от подс. П. думи дълбоко засегнали Ж. и било нужно дълго
време, за да се успокои.
Настоящият
състав намира, че направените от първоинстанционния съд изводи от фактическа
страна са обосновани, логично и правилно изведени въз основа на сериозен анализ
на събраните по делото доказателства. Не се констатират пороци при формиране на
вътрешното убеждение на БРС , като фактическите изводи са изведени при
изискуемото от закона обсъждане на доказателствените средства поотделно и
комплексно в тяхната съвкупност, като с решаващо значение са показанията на свидетелите Р. Г., Ж.Г. и Д. И..
При така приетата за установена фактическа обстановка,
обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият е осъществил от субективна
страна състава на престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т.3 от НК, поради което
и в съответствие със закона е признал подс. Р.П. за виновен в рамките на така повдигнатото
с тъжбата обвинение, досежно изразите „некадърница“,
„гъзоблизка“, „подлога на директора“.
Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира основания за
приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
В
обжалваната присъда БРС ясно, точно и правилно е определил наличните квалифициращите
признаци на обидата - нанесена публично(съобразявайки времето и мястото на
извършване на деянието – около 14 часа на 01.10.2018 г., по време на учебната
година и мястото – ОУ *********, гр. Бургас и отправянето на
обидните думи от подсъдимия към тъжителката в присъствието на посочените
свидетели и на преминаващи по стълбите на ученици) и на длъжностно лице по
смисъла на чл.93, т.1 от НК при изпълнение на службата му ( предвид заеманата от
тъжителката Д.Ж. длъжност на директор на същото училище и изпълнение на
задълженията си към момента на осъществяване на деянието от подъсдимия).
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено, при форма на вината – пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е бил напълно наясно , че обидни
думи и изрази: „подлога на директора“, „некадърница“, „гъзоблизка“ са
унизителни за честта и достойнството на пострадалата , а викайки и отправяйки ги
към тъжителката в присъствието и на други хора, той ясно е съзнавал, че са
възприети от тъжителката в качеството й
на длъжностно лице по повод изпълнение
на службата ѝ, но и че те са станали и достояние на останалите присъстващи и е целял
именно това.
От
събраните по делото доказателства не се установи подсъдимият да е наричал тъжителката
„подмазвачка“, поради което и на основание чл. 304 от НПК правилно и
законосъобразно БРС го е оправдал по това обвинение.
За
извършеното престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 от НК, се предвижда
наказание глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.
Подсъдимият е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК. От деянието няма причинени съставомерни имуществени
вреди. При тези данни, приложението на чл.78а от НК е в съответствие със закона.
В
мотивите към присъдата БРС е обсъдил детайлно всички установени по делото
обстоятелства от значение за индивидуализацията на административното наказание.
Те са оценявани обективно , поради което и
правилно размера от 2 000лв. на наложеното административното наказание
глоба е определен при лек относителен привес на смегчаващи вината
обстоятелства.
При
определяне размера на административното наказание, правилно са отчетени от БРС
установените отегчаващи и смекчаващи
вината обстоятелства.Напълно неоснователно е искането на защитника да се
предаде по-голямо значение на повода за осъществяване на деянието от подсъдимия
– опита да се срещне с дъщеря си, което обаче е извършено не по установените в
училището ред и правила, с които П.,
учител по професия, би следвало да е добра запознат. Извършеното от подсъдимия
престъпление е с висока степен на обществена опасност, която се определя от
наличието на повече от един квалифициращи признаци и от вида и броя на употребените обидни думи. Така
отмереното административно наказание е съответно на деянието и на дееца и
реализацията му ще даде възможност да се
осъществи възпитателно, поправително и възпиращо въздействие върху подс. П..
По-малък размер на административното наказание би снижило общопредупредителното и възпитателно
въздействие на ангажираната административно-наказателната репресия и би било
проява на незаслужено снизхождение.
Направеното
едва във въззивно заседание искане на повереника за увеличаване размера на
наложеното от първоинстанционния съд административно наказание, при отсъствие
на съответна жалба е недопустимо и е ненужно да се обсъжда – чл.337, ал.2, т.3
от НПК
Няма нарушение на процесуалните правила при частичното
уважаване на иска за обезщетение за неимуществено вреди. Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение. По настоящото дело са
налице всички предпоставки за ангажиране деликтна отговорност на подс. П..
Престъплението, в което подсъдимият е признат за виновен, е противоправно,
виновно (при пряк умисъл) и от него са настъпили вреди. Налице е и причинна
връзка между виновното поведения на подсъдимия и настъпилия вредоносен
резултат.
В съответствие със закона, правилно БРС е осъдил
подс. П. да заплати на тъжителката Д.Ж. сумата в размер на 1500 лева,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху горната сума от датата на вредоносното деяние –
01.10.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданската
претенция до пълния предявен размер от 2500 лева. Така уваженият размер,
настоящият съдебен състав намира, че е определен по справедливост, като
районният съд е взел предвид емоционалното състояние на тъжителката след
деянието, установяващо се от показанията на свидетелите Г., Г. и И..
Нанесените от подсъдимия обиди са засегнали честта
и достойнството на тъжителката – изпълняваща длъжността директор в учебното
заведение, като всичко това се случило в присъствие на колеги и ученици. Освен
унижението, действията на подсъдимия са ѝ причинили за един некратък
период силни притеснения, което от своя страна се е отразило и върху работата
на тъжителката при изпълнение на задълженията си. Преценявайки вида и естеството на
процесното посегателство върху честта, репутацията и доброто име на Д.Ж., а също и неприятните емоции и отражението на извършеното върху потърпевшата,
първоинстанционният съд е присъдил една разумна и справедлива по размер
репарация на понесените от тъжителката неимуществени вреди. При определяне
размера на уважената част от гражданския иск, БРС е съобразил критерия за
справедливост на чл. 52 от ЗЗД, обема, естеството и характера на понесените от гражданската ищца и частна
тъжителка морални страдания. Задължението на подсъдимият е за пълна
обезвреда, поради което не следва да се
намалява присъденото обезщетение. Размерът на обезщетението се определя само в
зависимост от вредата, която правилно е установена при конкретните
обстоятелства, свързани с увреждането. Отмерването на дължимото възмездяване на
вредите от престъпление не зависи от финансовото положение на гражданския
ответник, поради което исканията в тази насока се явяват неоснователни.
В съответствие с Тарифа №1 към ЗДТ, правилно е
определен и размера на дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.
Правилно първоинстанционния съд е възложил разноските по
делото в тежест на подсъдимия.
При извършената служебната проверка на обжалваната
присъда, съдът не констатира основания за нейното изменяване или отменяване,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от
горното, Бургаският окръжен съд на основание чл. 338 от НПК
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 8 от 20.01.2020 г., постановена от Районен съд, гр. Бургас по НЧХД № 1396/2019
г.
ОСЪЖДА подсъдимия
Р.П.П., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Ж., ЕГН ********** сумата от 300
(триста) лева, представляваща направени разноски по ВНЧХД № 292/2020 г. по
описа на Окръжен съд, гр. Бургас за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.