Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2. РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. дело
№ 526 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Софийски окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на И.В.П. срещу решение № 49/25.04.2019 г., постановено по гр.д.
№ 401/2018г. на РС- Пирдоп, в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на
издръжка за минало време за разликата от 837, 00 лева /присъдената издръжка за
минало време по 100 лв. месечно за периода от 01.10.2017 г. до 12.06.2018 г./
до претендирания общ размер от 9621,66 лв., представляващ сбора от
претендираната издръжка от 1 150, 00 лв. месечно, на основание чл.
149, вр. с чл. 144 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
издръжка, считано от падежа й до окончателното й изплащане; в частта, в която е
отхвърлен иска за издръжка за бъдещо време за разликата от присъдения размер от
100 лв. до претендирания размер от 1 150, 00 лева месечно, на осн. чл. 144 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
до окончателното й изплащане, до настъпване на основание за прекратяване или
изменяването й; в частта за разноските в размер на 368, 18 лв., съразмерно с
уважената и отхвърлена част от иска и присъдени в размер на 6, 15 лева разноски,
дължими от ответника.
В жалбата си въззивника
И.В.П. навежда твърдения за необоснованост и неправилност на решението.
Посочва, че първоинстанционният съд не се съобразил всички събрани по делото
доказателства, с оглед установяване на възможностите на ответника да дава
издръжка. От обжалваното решение не ставало ясно въз основа на какво е направен
извод, че възможностите на ответника са да дава издръжка в размер на 100, 00
лева месечно. Сочи, че преди заминаването й в Барселона, баща й дал обещание да
участва в издръжката й за обучание. От доказателствата по делото се
установявало, че за периода на обучение в Барселона е имала нужда от месечна
издръжка в размер на 2
300 лева / като в тази сума са включени
семестриални такси, наем за университетско общежитие, храна и разходи за учебни
помагала/, която сума била заплатена от майка й, осигурени от кредити от заеми
и близки. Посочва, че по делото са събрани доказателства за размера на доходите
на баща й и имотното му състояние. Доказано било, че реализира доход от трудово
възнаграждение неколкократно надхвърлящ минималната работна заплата, притежава
движимо и недвижимо имущество, няма други задължения за издръжка. Представената
от ответника служебна бележка от КТ П. А. и удостоверение за текущо задължение
по кредит на У. Б. не удостоверяват посочените задължения, тъй като не са
подкрепени от други доказателства, нито свидетелски показания.Неправилно била
обсъждана издръжката й за обучение в Х., което финансирала със студентски заем
и била издържана от двамата си родители, като след това отношенията им се
влошили. Не било взето предвид представено удостоверение №
22-00062894/16.11.2018 г. от НОИ, което касае обезщетение в размер на 3 599,47
лева. Предвид на изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението в
обжалваната част и да бъде постановено друго такова, с което да бъдат уважени
предявените искове в пълен размер.
Препис от жалбата е бил връчен на насрещната страна в
производството. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който
жалбата се оспорва и е депозирана насрещна въззивна жалба от В.Д.П., с която
обжалва решението, в часттите, в които са уважени предявените искове. Излага
съображения, че не е в състояние да изплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря,
тъй като това би му причинило особени затруднения. Решението да учи в чужбина е
на дъщеря му, която заявявала, че има доходи да покрива обучението си. Посочва,
че не се е ангажирал да финансира такова образование, още повече, че тя е в
състояние да полага труд, от който да получава доходи. Не било взето предвид от
съда обстоятелството, че месечно разполага с парични средства около минималната
работна заплата, тъй като погасява кредит към банка "У.К.Б." в размер
на 420 лв. месечно и ВСК при "А." АД гр. П. в размер на 310 лева
месечно, които кредити е изтеглил и заплатил обучението на дъщеря си в Х. за
4-годишния срок на обучение там. Моли да бъде отменена обжалваното решение и
отхвърлени като неоснователни предявевите искове.
По насрещната въззивна жалба е депозиран отговор от ищцата И.В.П.,
която оспорва жалбата като неоснователна.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на
обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят и съдът приема за установено,
че ищцата И.В.П. (сега въззивник) е дъщеря на ответника В.Д.П., родена на *** г.
За удостоверяване на обстоятелството, че
ищцата е студентка редовно обучение в Автономен Университет на Барселона,
академичен курс, в направление "Магистри и докторанти", специалност
"Право на животните и обществото" за учебната 2017/2018 г. е
представен регистрационен формулар за академичен курс, издаден от UAB -Автономен Университет на Барселона. От представеното
удостоверение, заместващо издаване на диплома се установява, че ищцата е
преминала обучението.
От представеното пред въззиваната инстанция удостоверение
за образователна степен се установява, че И.В.П. е завършила успешно четиригодишната
бакалавърска програма по специалността "Право"- редовна форма на
обучение, в Хагския университет за приложни науки.
Видно от служебна бележка изх. № 2/13.07.2018
г. на А.АД, гр. П., че ответника В.Д.П. има заем в размер на 13 050
лева с месечна вноска от 310, 00 лева, която вноска погасява редовно по
ведомост.
От служебна бележка от 06.08.2018 г.,
издадена от А. Б. АД се установява, че В.Д.П. на длъжност "Пещар ТП I-ниво старши майстор" за периода 07.2017-06.2018 г. е
получил нетно възнаграждение в размер на 21 889,12 лева.
От писмо изх. № 0269-64-009857/16.07.2018 г.
на У.К.К.Ф. ЕАД се установява, че В.Д.П. към 13.07.2018 г. има задължение по
банков кредит в размер на 16106,42 лева.
От представено от Община -Пирдоп
удостоверение за декларирани данни се установява, че В.Д.П. е съсобственик на
1/2 ид.ч. от имот, находящ се в гр. П., ул. "С. С." №00,
представляващ жилище от 71,39 кв.м., мазе и таван и притежава лек автомобил
Рено Меган, декларирани в Община Пирдоп.
Разпитаният свидетел Ф. И.Ф. /вуйчо на
ищцата по майчина линия/ дава показания, че племенницата му завършила
обучението си от 4 г. в Холандия, след което специализирала в Испания. Майка й
я издържала за обучението. Свидетелят също помогнал финансово с 4 000 лева.
Баща й бил уведомен за обучението.
Свидетеля М.Д.П. /брат на ответника/ дава
показания, че племенницата му учела в Холандия. Бащата на ищцата ходил няколко
пъти до Холандия, боядисвал в общежитието.През последните една -две години
2017-2018 г. свидетелят посочва, че брат му е пращал пари на дъщеря си, но не
знае какви суми.
От договор за настаняване в университетско
жилище, сключен между ищцата И.П. и дружеството "У.Г.А.Д." се установява,
че месечният наем, който е заплащан е в размер на 395 евро, като е платена и гаранция
в същия размер, както и 170, 00 евро допълнителна гаранция. Доказани са разходи
към Автономен Университет на Барселона в размери на 2 376, 00 евро и 1584, 00
евро
От удостоверение на НОИ
№22-00062894/16-11-2018 г. се установява, че са извършени плащания за периода
от 01.07.2017 г. до 30.06.2018 г. за парично обезщетение на В.Д.П. в размер на
3599,47 лева.
От представен договор за потребителски
паричен кредит и погасителен план към него, сключен между В.Д.П. и У. К. Ф. ЕАД
от 01.08.2019 г. се установява, че е отпуснат кредит на В.Д.П. в размер на
22 000 лева, с месечна вноска от 606, 80 лева, за период от 42 месеца.
Представени и приети са договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.04.2016 г., договор
за стоков кредит, месечни извлечения, удостоверяващи поемане на задължения от
майката на ищцата С.И. П..
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е
подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен
срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Насрещната въззивна жалба също
е допустима. Преценени по същество въззивната жалба е частично основателна, а насрещната въззивна жалба
неоснователна.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите
следва да бъдат разгледани по същество.
Предявеният в производството иск е с правно основание
чл.144 СК, каквато е и правната квалификация, определена от първостепенния съд.
Претендира се издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образование във
висше учебно заведение до навършване на двадесет и пет годишна възраст. Тази
издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на родителите за
издръжка по чл.143, ал.2 СК, защото законът предвижда, че издръжка на
пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени
затруднения. Това означава, че законът поставя допълнително условие за
задължението на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е
свързано с техните материални възможности.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства е
безспорно, че въззиваемата когато е навършила 24 години (и не е навършила 25
год.) е продължила обучението си във висше учебно заведение, академичен курс
2017-2018. По делото не се установява,
че същата има доходи или имущество, от което да може да се издържа. Поради
липсата обаче и на опровергаващи доказателства, настоящия съд прие, че
въззиваемата има право да претендира издръжка от въззивника – неин баща.
Задължението на родителите за издръжка на децата им, навършили
пълнолетие, не е така безусловно, както това по отношение на непълнолетните –
съобразно чл.144 от СК издръжка на навършили пълнолетие деца се дължи, ако тя
не съставлява особени затруднения за родителите. В тази връзка съдът намира, че възражението на
ответника, че доходът му е нисък и даването на издръжка за пълнолетната му
дъщеря би съставлявало особено затруднение за него, е неоснователно. В закона
няма легално определение за понятието "особени затруднения", но
същността му може да се изясни като се има предвид същността на издръжката като
задължение за доставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. В ППВС №
5/70г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка
е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. Следователно, дали са
налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните
възможности на родителите, както и с оглед на наличието на други обстоятелства,
които пряко рефлектират върху тези материални възможности. Изложеното води на
извод, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и
за издръжка на пълнолетното си дете (в т.см. практика на ВКС по чл.290 ГПК:
Решение №170/24.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№1339/2012 г., III г.о.;
Решение №273/17.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№1694/2010 г., III г.о.;
Решение №199/17.05.2011 г. на ВКС по гр.д.№944/2010 г., III г.о.).
При определяне на издръжката за пълнолетни деца, съдът не е
обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата
на чл.142, ал.2 от СК, а единствено следва да се прецени, дали с оглед
икономическата обстановка престирането на определен размер издръжка ще съставлява
затруднение за съответното задължено лице.
Съгласно ППВС № 5/1970
г. - т. 4 и т. 19 нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за
живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение при съобразяване възможностите
на родителите.
В конкретният случай, от представената служебна бележка от
06.08.2018 г., издадена от А.Б.АД се установява, че В.Д.П. на длъжност
"Пещар ТП I-ниво старши майстор" за периода
07.2017-06.2018 г. е получил нетно възнаграждение в размер на 21 889,12 лева /
средно месечно по 1824,09 лева/. Отделно от това е получил и парично
обезщетение от НОИ в размер на 3599,47 лева, съгласно писмо
№22-00062894/16-11-2018 г., което увеличава нетния му доход до размер от 2 124,
04 лева месечно. Доказаните разходите, които има са месечна вноска от 310, 00
лева по заем /служебна бележка изх. № 2/13.07.2018 г. на А.АД, гр. П./ и
задължение по банков кредит в размер на 16106,42 лева, по което не е посочена
месечна вноска /по твърдения на ответника в размер на 420, 00 лева месечно/. От
събраните доказателства се установява намаляване на получаваните доходи на ответника
и съответно доказани разходи, които
прави. Вземайки в предвид съществуващите в страната
социално-икономически условия и финансовите възможности на въззивника, същият е
в обективна възможност да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря.
При съобразяване социалния статус на въззиваемия и след
сравняване нетния размер на получаваното от него трудово възнаграждение и
доказани разходи, може спокойно да се приеме, че същият може да осигурява
издръжка на пълнолетната си дъщеря, но в размер от 150,00 лева, като плащането
на тази сума няма да му създаде особени затруднения, съобразявайки и
необходимите средства за собствената издръжка, а за разликата над 150,00 лв.
претенцията е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена. Представеният пред въззивния съд договор за потребителски кредит, с
който се установява, че В.П. от 01.08.2018 г. следва да заплаща месечна вноска
в размер на 606, 80 лева е неотносим, тъй като не касае релевантния период, за
който се претендира издръжката. Касае се за
нововъзникнало задължение, което е поел ответника по договора за заем,
но което не съвпада с периода на претенцията за издръжка.
Също така следва да се отбележи, че така определената
издръжка на осн. чл. 144 СК, се дължи до навършване на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, който води до
прекратяване на нейната дължимост. В случая се дължи от 12.06.2018 г. до
15.06.2018 г. или общо 20, 00 лева.
Основателен и доказан се явява и искът по чл. 149, вр. с чл.
144 СК за заплащане на издръжка за минало време в същия размер от 150,00 лева.
Не се доказа категорично, че през този
период ответника да е давал издръжка на дъщеря си. С.М.П. заявява, че мисли, че
брат му е давал доста пари за обучението, че е пращал пари по банков път, но не
се представиха писмени доказателства в подкрепа на твърденията на свидетеля.
Ето защо, съдът преценява свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК.
Безспорно се доказа, че ищцата по време на обучението си в гр. Барселона е
имала нужда от средства за обучение, учебни пособия, храна, квартира облекло и
други ежедневни разходи, но възможностите на родителя да заплаща издръжка на
детето си, без това да създаде особено затруднение на него по см. на чл. 144 СК
е именно визирана по-горе сума от 150, 00 лева. В обобщение за 8 месеца и 11
дни /от 01.10.2017 г. до 12.06.2018 г./ искът е основателен за сумата от общо
1255, 00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 9 660, 00 лева
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Въззивният съд констатира, че е налице съвпадане на крайния
резултат от изводите на първата и настощата инстанции по отношение
основателността на иска, а по отношение на размера на издръжката, намира, че следва
да бъде увеличен на 150, 00 /сто и петдесет лева/ лева, поради което решението
следва частично да се отмени в отхвърлителната му част за разликата над 100,00
лева до 150,00 лв., а искът да се уважи като основателен. За разликата над
сумата 150,00 лв. месечна издръжка, до пълния предявен размер от 1150,00 лв.
искът е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд, в която обжалвана
част решението следва да се потвърди.
Следва да бъде преразгледан и въпроса за
разноските в първоинстанционното производство. Съразмерно с уважените искове /1275,
00 лв./, ответникът ще дължи на ищцата разноски в размер на 92, 22 лева, а
съразмерно с отхвърлената част /8499, 99 лв./ ищцата ще дължи на ответника 356,
52 лева. И.В. има право на разноски за въззивната инстанция, съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 8, 59 лева, а ответникът В.Д.П. има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 347,82
лв. /триста четиридесет и седем лева и осемдесет и де стотинки/.
При този изход на делото пред въззивната
инстанция, на основание чл.78,ал.1 ГПК,
на ищцата следва да се присъдят общо за двете инстанции разноски в размер на
сумата 100, 81 лв. /сто лева и осемдесет и една стотинки/. Ответникът има право
на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и такива следва да му се
присъдят за двете инстанции – общо в размер на сумата 704,34 лв /седемстотин и
четири лева и тридесет и четири стотинки/. С оглед на това решението на РС-
Пирдоп следва да се отмени в частта на присъдените на двете страни разноски.
На ответника по иска за издръжка, следва да се
възложи заплащането и на сумата от още 72, 00лв. – дължима държавна такса,
изчислена върху уважената част от исковете.
Водим от изложеното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 49/25.04.2019
г., постановено по гр.д. № 401/2018 г. по описа на РС –Пирдоп, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от ищеца И.В.П. с ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 144 СК, против В.Д.П. с ЕГН: ********** ***, над
размера на сумата
100 лв. /сто/ лева месечно до размера на сумата 150 лв. /сто и
петдесет/ лева месечно, считано от предявяване на исковата молба
12.06.2018 г. до 15.06.2018 г. /или над 13, 33 лева до 20, 00 лева/, в частта,
в която е отхвърлен иска по чл. 149 от СК над размера на сумата 100 лв. /сто/ лева месечно до размера на сумата 150 лв. /сто и петдесет/ лева месечно /или
в отхвърлителната част над 837, 00 лева до 1 255, 00 лева/, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от падежа й до
окончателното изплащане както и в частта
за разноските, КАТО УВАЖАВА ИСКА ЗА ИЗДРЪЖКА ЗА минало време от 01.10.2017 г. до 12.06.2018 г. в размер на
150, 00 лв. /сто и петдесет/ лева месечно, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна издръжка, считано от падежа й до окончателното й
изплащане, или за целия период в общ размер на 1255, 00 лв. /хиляда двеста
петдесет и пет/ лева и УВАЖАВА ИСКА ЗА ИЗДРЪЖКА за бъдещо време в размер
на 150, 00 лв. /сто и петдесет/ лева месечно, за периода от 12.06.2018 г. до
навършване на 25-годишна възраст на 15.06.2018 г. /сума в общ размер на
20, 00 лева/, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 49/25.04.2019
г., постановено по гр.д. № 401/2018 г. по описа на РС –Пирдоп, в частта, с която,
са уважени исковете до посочените размери, както и в частта, с която
е отхвърлен предявеният иск за издръжката за минало време, за периода
от 01.10.2017 г. до 12.06.2018 г. за разликата над сумата от 150, 00
лв. /сто и петдесет/ лева месечно до 1150, 00 лв. /хиляда сто и петдесет/ лева
месечно / в общ размер за разликата от 1255, 00 лв. до пълния предявен размер от
9621, 66 лева/, ведно със законна лихва върху всяка просрочена месечна
издръжка, считано от падежа й до окончателното изплащане, както и в частта, с
която е отхвърлен иска за месечна издръжка за разликата над 150,00 лв. /сто и
петдесет/ лева до 1150, 00 лв. /хиляда сто и петдесет/ лева месечно, за периода
от 12.06.2018 г. до 15.06.2018 г., ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на И.В.П. с ЕГН: **********
***, направените
разноски пред първата и въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на сумата от
общо 100, 81 лв. /сто лева и осемдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА И.В.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на основание
чл.78, ал.3 ГПК на В.Д.П. с ЕГН: ********** ***, направените разноски пред
първата и въззивната инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата от общо 704,34
лв. /седемстотин и четири лева и тридесет и четири стотинки/.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати по сметката на СОС и сумата 72,00лв.
/седемдесет и два лева/ - дължима ДТ до пълния изискуем размер на ДТ върху
уважената част от исковете за издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.