Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Г.Т.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Г.Т., наказателна колегия, в
публичното заседание на двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Росен Стоянов
В
присъствието на секретаря Радостина Стоянова, разгледа докладваното от Съдията
н.а.х.д. № 0028 по описа на Районен съд –
Г.Т. за 2019г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Съдебното производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба от Н.Т., роден на ***г.,
румънски гражданин, чрез адв. В. В. от АК – Д., срещу наказателно
постановление № 18-0851-001593/23.07.2018г. на Началник група СПП към ОД на МВР
– Д., с което на жалбоподателя, за извършени нарушения по чл.139, ал.V и чл.140, ал.І
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300, 00
лв. и „глоба“ в размер на 50, 00
лв. на основание чл.179,ал.ІІІ,т. 4 и на
основание чл. 175, ал.І, т.1 от ЗДвП.
В
жалбата се твърди, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени при съществено нарушение на
административно-наказателните правила, тъй като са съставени на неразбираем за
жалбоподателя език, без присъствието на преводач.
Въззиваемата
страна не изразява становище по внесената жалба.
След преценка на ангажираните по делото писмени и
гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.07.2018г. служители на РУ -. Г.Т. при ОД на МВР –
Д., осъществявали контрол по ЗДвП на изхода на гр. Г.Т. в посока с. К., срещу
входа за ресторант „Д. р.“, като
възприели лек автомобил „Land Rover Range Rover“ с рег. №***** и
установили, че предния регистрационен номер на автомобила не е поставен на
определеното за това място. След като
последвали МПС на ГКПП К. полицейските служители установили, че жалбоподателят
управлява автомобила на територията на Р. Б. без залепен валиден винетен
стикер за платена винетна такса в долния
десен ъгъл на предното стъкло на МПС, съгл. чл.10,ал.І,т.1 от Закона за
пътищата.
Служителите на МВР установили водача на МПС- Н.Т.,
който бил румънски гражданин, след което го отвели в РУ – Г.Т. при ОД на МВР -
Д. В районното управление бил съставен АУАН за констатираните нарушения, след
което незабавно му било връчено обжалваното наказателно постановление.
Предвид обстоятелството, че водачът на лекият
автомобил е бил румънски гражданин и не владеел български език, било повикано
едно лице, което да преведе на румънския
гражданин.
АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и един
свидетел. Наказателното постановление е
издадено от компетентния административнонаказващ орган /визираната в НП заповед е предоставена за служебно
ползване в ГТРС/, в рамките на
преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН и е надлежно връчено на
жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна съдът
намери от правна страна следното:
Описаната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява показанията на
актосъставителя П.К., свидетелят М.Г., както и от приложените по делото писмени
доказателства.
Съобразно трайната съдебна практика на Административен
съд – Д.:
Не е нарушено правото на
защита на санкционирания гражданин по чл.21 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на
наказателното постановление представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на факта на липсата на протокол за извършен превод, което
автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице.
Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния
принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и
чл. 48, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява
приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на румънския
гражданин.
Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето
случаи наказателните постановления за административни нарушения на
"наказателно обвинение" по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят
разграничение с оглед спецификите на всеки казус /Решение на ЕСПЧ по делото
Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04/. Следва да се има предвид и че
правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и
правото му на зачитане на правото му на защита, а последното несъмнено намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред Районен съд Г.Т..
В случая, настоящият състав на съда съобрази, че
изискването за наличие на заплатен винетен стикер, т.е. задължението за
заплащане на такса за ползване на пътя е задължение за водачите на МПС не само
в Република Б., а и във всички съседни на РБ държави, вкл. и в Република Р. А в
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извода, че касаторът, макар и румънски гражданин, е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено
наказателно постановление. От свидетелските показания на актосъставителя П.К.
се установява, че при съставянето на акта друг полицейски служител в КПП К.,
владеещ румънски, е обяснил на чуждия гражданин за какви нарушения му се
налагат глоби.
Видно от материалите по делото, нарушителят
своевременно е упълномощил адвокат за защита на интересите си и е обжалвал
наказателното постановление пред съда в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Следователно, дори да се приеме липсата на надлежен превод на двата санкционни
акта, е видно, че това не е попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен
правото си на защита срещу НП. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал. 1 НПК въззивният съд проверява изцяло законосъобразността и правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните. В
случая, жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви в съдебно заседание,
за да реализира лично защитата си, като в тази връзка поиска назначаване на
преводач, който да извърши превод на НП, да упълномощи адвокат, както е
направил, който надлежно да защитава интересите му.
Следва да се има предвид, че
административно-наказателното производство по налагане на сравнително малка по
размер санкция от 350 лева за незаплащане на дължими към държавата такси за
ползване на път, не представлява същинско наказателно осъждане. В тази връзка е
разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство, когато законодателството на държава-членка
предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен
от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия
случай, настоящата директива се прилага единствено за производството по
обжалване пред този съд.
Поради тези обстоятелства не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е накърнило правото на защита на
наказаното лице в хода на проведеното административнонаказателно производство.
В този смисъл са решения по канд № 570/2014г по канд № 571/2014г ., по канд №
654/2014г ., по канд № 527/2015г ., по канд № 435/2015г ., всички на
Административен съд Д.; решение по канд № 99/2017 г. на Административен съд П.;
решение по канд № 158/2016 г. на Административен съд К., както и други.
Воден от изложените фактически констатации
и правни изводи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление
№ 18-0851-001593/23.07.2018г. на Началник група
СПП към ОД на МВР – Д., с което за
извършени нарушения по чл.139,ал.V и
чл.140,ал.І от ЗДвП, на Н.Т., роден на ***г.,
румънски гражданин, са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 300, 00 лв. и „глоба“ в размер на 50, 00 лв. на основание чл.179, ал. ІІІ, т. 4 и на
основание чл. 175, ал.І, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд – Д. в 14-дневен срок от уведомяването на
страните.
Съдия: