Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В.Т. , 24.01.2020 г.
Районен съд Велико Търново, осми състав в публично съдебно заседание на 12.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1147 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск
за съдебна делба във фазата за допускане на делбата - чл. 341 и сл. от ГПК.
Производство
по съдебна делба във фазата на допускането.
Ищецът Г.Д.Б.
твърди, че с първата ответницата са брат и сестра и са съсобственици на
описаните в исковата молба недвижими имоти по силата на наследствено
правоприемство от починалите им родители Бо.
Б. и Д.Б.. Заявява, че имотите са придобити от наследодателите им на
основание обезщетение за отчужден недвижими имот. Моли съда да постанови
решение, с което да допусне до делба описаните имоти- апартамент и гараж, при равни права за ищеца и първата ответница.
След конституиране на съпруга на
ответницата Х. като втори ответник, моли съда да допусне гаража до делба при права 1/2 ид.ч. за ищеца и общо 1/2 ид.ч
за ответниците, като съпрузи. Прави
възражение по чл. 30 от ЗН за накърняване на запазената част на ищеца от
наследството на Д.Б., оспорвайки универсалното завещание направено от общия
наследодател в полза на ответницата Х.. Моли съда да намали извършеното безвъзмездно разпореждане от наследодателя
чрез универсално завещание от 4.01.2012 г., обявено на 12.06.2013 г. от пом.нотариус
при нотариус с рег. № 171 на НК, до размер на запазената част на ищеца от 1/3
ид.част и да възстанови запазената част на ищеца от наследството на Д.Б.. Претендира
делбата да се допусне при квоти 7/18 ид.ч от апартамента за ищеца и 11/18 ид.ч.
за ответницата. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.П. от ВТАК
заявява, че поддържа исковата претенция за делба, съобразена с направеното
възражение за възстановяване на запазена част от наследството и признавайки
вложените от наследодателя лични средства при придобиване на дадените като обезщетение имоти.
В срока за отговор ответницата К.Д.Х., чрез
пълномощника си адв.К. *** не оспорва иска за делба, но възразява срещу
посочените от ищеца права на страните в съсобствеността. Твърди, че по
отношение на апартамента имота следва да се допусне до делба при квоти 6,58% за
ищеца и 93,42% за ответницата. Заявява, че наследодателят Б. е завещал на
дъщеря си със саморъчно завещание цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което ищецът получава само
част от дела на майка си. Твърди, че участието на съпрузите Бакърджиеви в
придобиването на имота определя дяловете на страните. Заявява, че вложените лични средства, освен
общите семейни средства определят права
на Д.Б., равняващи се на 86,85%, които по силата на универсалното завещание към
момента на смъртта му са получени от ответницата Х.. С придобития дял от майка
си Бо. Б. се заявява ответницата да има
общо 93,42% от съсобствеността, а ищецът- 6,58%. По отношение на гаража на
основание извършената приживе разпоредителна сделка ответницата претендира
права в режим на СИО с ответника Х. от 86,85% и лична квота от 6,58% ,
като твърди правата на ищеца да са 6,58%.
Ответникът В. С. Х. в отговора на исковата молба
излага идентични съображения по отношение делбата на гаража.
В съдебно заседание ответницата Х. лично и чрез адв.К.,
представляваща двамата ответници заявява, че поддържа иска за делба при квоти
за гаража , посочени в отговора на исковата молба, а относно апартамента,
съобразявайки направеното възражение от ищеца по чл. 30 от ЗН, при квоти 35,52%
за ищеца и 64,48% за ответницата.
В хода на производството ищецът е починал и като
страни са конституирани законните му наследници Т.М.Б., Д.Г.Б. и М.Г.Б.. Чрез
пълномощника си адв.П. от ВТАК поддържат заявените претенции.
Съдът, след като обсъди становищата на страните и
събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа
обстановка :
Г.Д.Б. и К.Д.Х. са законни наследници на майка си Б.К.
Б., починала на 27.02.2008 г., оставила законни наследници съпруга си Д.Г.Б.,
дъщеря си К.Д.Х. и сина си Г.Д.Б. , видно от удостоверение №
*********/16.02.2016 г. на Община Пловдив, както и на баща си Д.Г.Б., починал
на 19.05.2013 г. , оставил законни наследници сина си Г.Д.Б. и дъщеря си К.Д.Х.,
видно от удостоверение №*********/16.02.2016 г. на Община Пловдив. От нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 185, том 2, дело № 1638/7.07.1992 г. на нотариус при ВТРС е видно, че Д.Г.Б.
е собственик на недвижими имоти- апартамент и гараж, дадени му като обезщетение
за отчужден недвижим имот , именно: 1.Апартамент , находящ се на втория етаж
от жилищна сграда в гр.Велико Търново, ул. "П. Ти." № 4-А, построен в парцел кв. 291 по плана
града, който се състои от стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор,
тоалетна, баня с тоалетна и две входни антрета с обща застроена площ към 1990 г.- 87,68 кв.м. , както
и прилежащата към този апартамент маза на нивото на етажа със светла площ от
8,12 кв.м. и съответните на този имот 54,07 % ид.ч. от общите части на сградата
и правото на строеж, съобразно застроената площ на имота от горепосочения
парцел, при граници на апартамента: изток-държавно място, запад- къща на
А.Генчева, север-къща на Б.Великов, юг-външно стълбище и площадка,
горе-покривна ж.б. плоча и долу-апартамент на Л.Капитанов. 2. Гараж № 3 със ЗП
към 1990 г.-21,45
кв.м., находящ се в гр.В.Търново, ул."М.Пр." № 1 в гаражна група, построена в парцел IV в кв.291, както и съответните ид.ч. от общите части и
правото на строеж при граници- от изток-улица; запад-подпорна стена; север-къща
на Д.Тодоров, юг-гараж на ОбС В.Търново.
Издадени са удостоверение № 94- Д-178/9.06.1992 г. на Община В.Търново в уверение на това, че
жилищният етаж, който Д.Б. притежава попадащ в парцел II- 1433 кв.291 по регулационния план на В.Търново се
състои от две входни антрета за достъп от към ул."П.Типо." № 4а и ул."Поп Матей
Преображенски" №1, стая, кухненски бокс, дневна, тоалетна, две спални ,
маза и баня с тоалетна, представлява едно самостоятелно жилище. Подобно
удостоверение е издадено с изх.№ 954/8.06.2010 г. като към него е включена и тераса. От
приложените по делото документи се установява, че със заповед № 632/12.04.1985
г. е отчужден част от имот пл. номер 1433, парцел II , кв.291 по плана на В.Търново, получен при делба от 1959 г. от Д.Б.. Със заповед № 960/15.05.1988 г. е
отчужден в полза на държавата за
мероприятие "Обществено жилищно строителство" част от имот пл.№ 1433, включен в парцел II , кв.291 по плана на В.Търново, находящ се на ул.
"Поп Матей" №1, собственост на Д.Г.Б. и имота, видно от заповедта и
протокол от 2.04.1986 г. е оценен на 7529 лева. Сумата е преведена от СДИСС на
31.12.1986 г. по сметка на Б. открита в Държавна спестовна каса, видно от
приложената спестовна книжка № 4-027712-9. Върху нея е натрупана лихва до
22.05.1992 г. , с което сумата е нараснала до 12270,53 лева. Със заповед
№1749/14.11.1991 г. е определен конкретният имот, който се отстъпва като
обезщетение на Д.Г.Б.- втори жилищен етаж от новоизградената жилищна сграда на
ул. "Янаки Дончев" № 4а, състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, две спални, коридор, баня-тоалетна, чардак със застроена
жилищна площ 87,68 кв.м. , изба на нивото на етажа със светла площ от 8,12
кв.м., 54,07% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и Гараж № 3
със застроена площ от 21,45 кв.м. и право на строеж. Върху заповедта е направена отметка, че
жилището и гаражът са изплатени с кв.295/22.05.1992 г. по сметка 180/001 в
размер на 20263 лева /след обжалване
определената оценка от 24416 лева е намалена на 20263 лева/. Плащането е потвърдено
с писмо 2344/22.05.1992 г. на ДСК В.Търново и е направена отметка в спестовната
книжка. На 4.01.2012 г. Д.Б. е изготвил
саморъчно завещание, с което завещава на дъщеря си К.Д.Х. цялото си движимо и
недвижимо имущество. Завещанието е обявено на 12.06.2013 г. от пом.нотариус при
нотариус № 171 с район на действие РС Пловдив. С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 217, том втори, рег.№ 1970, дело № 14682012 г. от
11.06.2012 г. Д.Г.Б. продава на съсобственика К.Д.Х. негова индивидуална
собственост по трансформация на лично имущество и наследство,
именно 86,85% ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор № 10447.508.315.1.2
с предназначение-гараж в сграда, гараж № 3 със ЗП от 21,45 кв.м. в гр.В.Търново
,ул."М.Пр." № 1 в гаражна
група построена в кв.291 по плана на града с граници изток-улица, запад-подпорна
стена, север-къща на Д.Тодоров, юг-гараж № 2 на ОбС В.Търново, както и
съответните ид.ч от общите части и правото на строеж. По делото е назначена
съдебно -техническа експертиза, изготвена от вещо лице- архитект, който е извършил архитектурно заснемане на делбения
имот-апартамент. Според него отразеното в удостоверение №94-Д-178/9.08.1992 г. и
удостоверение № 954/8.06.2010 г. на Община В.Търново съответства на
първоначалните проекти на НИПК от 86
г. , както и на установеното на място и отразено в заснемането.
Установеното със заснемането фактическо положение на място практически съответства
на установеното с проекта от 1986
г. с несъществени разлики в конфигурацията и размерите,
дължащи се на неточности при строителството, както и на неточности в проекта,
предвид сложната конфигурация и ограничените тогава технически средства. Според
вещото лице, процесният обект представлява жилище, разположено в частично
преизградена сграда -адаптация на източната част на сградата по проект от 1986 г. Адаптираната и
преизградена източна част съответства точно на дадения като обезщетение втори
жилищен етаж по заповед № 1749/14.11.1991 г. В нея не е описана частта ,
попадаща в съществуващата сграда-стая с площ 15,71 кв.м и проход в южната част
на съществуващата сграда. Запазената западна сграда е на два етажа.Северната
част на първия етаж и целият втори етаж представляват самостоятелно жилище на
друг собственик. Южната част-стая и проход и втория етаж на преизградената
източна сграда са функционално свързани и представляват едно самостоятелно
жилище.Това се доказва от функционалната връзка на двете части, както и на
липсата на връзка или достъп до южната част от първия етаж на съществуващата сграда
от друг обект в процесния имот. Първият приземен етаж на преизградената източна
сграда е самостоятелно жилище на друг собственик. Към заключението, което се
поддържа в съдебно заседание е изготвена скица, неразделна част от него. Вещото лице пояснява, че имотът така, както е
описан в представения нотариален акт, отговаря на извършеното архитектурно заснемане. Изготвена е и съдебно- техническа експертиза
от вещо лице- геодезист, което след извършено геодезическо заснемане на имота е
изготвило скица-проект за изменение на сграда 10447.508.553.1, с проектни
координати. След изпращане на СТЕ и изготвените скици и схеми-проект с писмо №
20-75395/1.11.2019 г. СГКК В.Търново е уведомила, че изменение на кадастралната
карта следва да се извърши след влязло в сила съдебно решение на основание чл. 54,ал.2 от ЗКИР.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Доколкото правото на делба произтича от
конкретна имуществена общност и се обуславя
от същата , за да уважи иск за съдебна делба съдът следва да установи, че е
налице съсобственост между страните върху процесните имоти, както и че същите
не могат да го поделят доброволно. Не се
спори между страните, че ищецът Г.Д.Б. и ответницата К.Д.Х. са законни
наследници на починалите си родители Д.Г.Б. и Б.К. Б.. За да бъдат правилно
определени квотите на съделителите в делбата следва да бъде установен обемът от
права, който е притежавал всеки от праводателите им върху двата имота, предмет
на делба, при релевираните възражения от ответницата за частична трансформация
на лично имущество, както и да се разгледа релевираното възражение по
чл.30,ал.1 от ЗН касателно намаляване на завещателното разпореждане на Д.Б. до
размера на запазената част на ищеца Г.Б. и възстановяването на същата. От
събраните по делото доказателства се установи, че след отчуждаването на имот,
лична собственост на Д.Б., получен от него при съдебна делба извършена през 1959 г., същият е
обезщетен с процесните имоти- апартамент
и гараж. Не се спори между страните и от
приложените писмени доказателства- заповед № 960/15.05.1986 г., спестовна
книжка на Д.Б., Заповед № 1749/14.11.1991 г. се констатира, че от общата
изплатена сума за апартамента и гаража от 20263 лева, сумата от 12270,53 лева е
изплатена с лични средства на Д.Б.. От тях сумата от 7529 лева е преведена на 31.12.1986 г. по
жилищния влог в резултат на отчуждаването , а сумата от 4741,53 лева са
натрупаните върху нея лихви до датата на изплащането на имотите- 22.05.1992
г. Следователно и на основание
чл.23,ал.1 от СК, Д.Б. е притежавал личен дял в размер на 60,56 % от двата имота. Останалата част до
пълната сума от 20263 лева, именно 7992,47 лева е заплатена със средства, за
които законовата презумпция установява, че са семейна имуществена общност. Следователно 39,44 % от собствеността върху имотите е
придобита в режим на СИО между Д.Б. и Бо.
Б.. Тази бездялова съсобственост е била прекратена със смъртта на
съпругата Бо. Б. , чиито наследници по
закон са съпругът ѝ Д.Б. и децата ѝ Г.Б. и К.Х., като съобразно чл. 9,ал.1 и чл.5,ал.1 от ЗН всеки от тях е наследил по 1/3
ид.ч. от притежаваното от починалата имущество. Измеримо в процентно съотношение
от нейната половина от прекратената СИО, тоест от 19,72 %, всеки от тримата е получил
по 6,57%. Така личната квота на Д.Б. от процесните имоти следва да се изчисли,
като към личния му дял от 60,56% се прибави половината от прекратената СИО,
именно 19,72% и 6,57% по наследство от починала му съпруга, или общо неговата
квота в имотите е била 86,85%. Децата на починалата съответно са придобили по
наследство от майка си по 6,57%. С нотариален акт №
217,том втори, рег.№ 1970, дело № 146 от 11.06.2012 г. наследодателят Д.Б. е
извършил възмездно разпореждане, като
е продал притежаваната от него 86,85% ид.ч от Гараж № 3 на ответницата К.Х..
Тъй като сделката е извършена по време на брака ѝ с втория ответник В.Х.,
тези 86,85% ид.ч. от гаража са придобити от тях двамата при режим на СИО, а 6,57% ид.ч. са нейна лична собственост по
наследство от майка ѝ. Наследените от ищеца Г.Д.Б. 6,57% ид.ч. от гаража,
придобити по наследство от починалата му майка, следва да се разделят поравно
по правилото на чл. 5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН между неговите законни наследници,
конституирани в процеса като ищци след смъртта му, като за Т.М.Б. се определят
2,19% ; за Д.Г.Б.-2,19% и за М.Г.Б. -2,19%. Доколкото гаражът е бил предмет на
възмездна разпоредителна сделка, квотите на съделителите в съсобствеността
върху него не следва да се обсъждат в контекста на релевираното от ищеца
възражение по чл. 30,ал.1 от ЗН.
Правото на
възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени
разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има
имуществен характер и което може да се упражни, както чрез конститутивен иск, така и чрез възражение по чл.30 от ЗН. От това
следва, че съдът дължи произнасяне на формираната от него воля в диспозитива на
съдебното решение, тъй като правната
промяна – отпадане правата на облагодетелствания от разпореждането и съответно
придобиване на вещни права от безвъзмездно разпореденото имущество от
наследника със запазена част настъпват за в бъдеще с влизане в сила на решението. Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. В случая не е необходимо
наследникът да е приел наследството по опис, доколкото упражнява правото си
срещу друг наследник по закон. Не е необходимо още да се спази алгоритъма
разписан в чл. 31 от ЗН, тъй като наследодателят Д.Б. е направил универсално
завещание в полза на дъщеря си К.Х..
Непротиворечиво в съдебната практика се приема, че когато правото на запазена част от наследството е
накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не
се образува маса по чл. 31 ЗН, а намаляването се извършва в дробна част, равна
на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН. В
случая наследодателят не е оставил съпруг, а само двете си деца, тоест
приложима е разпоредбата на чл.29,ал.1
от ЗН, според която запазената част от имуществото на наследодателя е 2/3,
за ищеца- 1/3. С универсалното завещание направено от наследодателя Д.Б.
на 4.01.2012 г. в полза на ответницата К.Х. той се е разпоредил с цялото си
имущество за след смъртта си, с което е накърнил
запазената част от наследството на ищеца Г.Б.. Релевираното възражение по чл.
30,ал.1 от ЗН е основателно и следва да се уважи, като следва да се намали
безвъзмездното разпореждане извършено с универсалното завещание от 4.01.2012
г., обявено от нотариус на 19.05.2013
г. от Д.Г.Б. в полза на К.К.Д.Х. до
размер от 1/3, представляваща запазената част от наследството и да се
възстанови тази запазена част на Г.Д.Б.. Притежаваните от Д.Б. 86,85 % от апартамента и гаража при оценка от 20394 за жилището и 4022 лева
за гаража в процентно съотношение се изразяват като 83,93% към 16,07%. След намаляване на оценката с решение по
гр.д.№ 63/92 г. на ВТОС на 20263 лева, при същото процентно съотношение, стойността на апартамента е 17007 лева, а
стойността на гаража е 3256 лева. Така в дроби по отношение на гаража дяловете
на съделителите стават - 2828/3256 ид.ч. за К.Д.Х. и В. С. Х. в режим на СИО; 214/3256
ид.ч. лично за К.Д.Х. и 214/3256 ид.ч. за Г.Д.Б.. След смъртта му неговите наследници,
ищци по делото- Т.М.Б., Д.Г.Б. и М.Г.Б.
наследяват по равно по 71,33/3256 ид.ч. Относно квотите на съделителите
от процесния апартамент при уваженото възражение по чл. 30,ал.1 от ЗН за
намаляване на завещателното разпореждане
и възстановяване на запазената част от наследството на Д.Б. на законния му
наследник Г.Д.Б. и при оценка на
апартамента от 17007 лева, първоначалната квота на Д.Б. от 14771/17007 ид.ч.,
която е завещал на К.Д.Х. се редуцира поради възстановяване запазената част на Г.Д.Б..
Последния следва да получи по наследство от баща си 4924/17007 ид.ч. , които
прибавени към наследството от майка му от 6,57%, изразени в дроб са общо
6041/17007 ид.ч. Заместен в процеса от тримата си законни наследници-ищци по
делото, същите следва да получат от апартамента при равни права, както следва Т.М.Б.-
2014/17007 ид.ч. /11,84%/. ; Д.Г.Б.- 2014/17007 ид.ч. / 11,84%/; М.Г.Б. - 2014/17007 ид.ч. или 11,84%. К.Д.Х.
следва да получи 10966/17007 ид.ч., или
64,48%. По отношение индивидуализацията на процесния имот-апартамент: по делото
се установи , че имотът няма поставен идентификатор в кадастралната карта и кадастралните регистри,
изготвени от СГКК В.Търново, поради наличието на спор между съделителите и
трето за собствеността лице. Липсата на идентификатор на имота не е пречка за
допускането му делба, тъй нанасянето в кадастралната карта и кадастралните
регистри, съответно идентификационните данни относно индивидуализацията на
имотите за целите на кадастъра, не са титул за собственост и обратно, липсата
им не може да отрече правото на собственост върху определен имот на лица,
легитимиращи се като собственици на този имот на правно основание. По делото се установи, че апартаментът е
индивидуализиран в нотариален акт № 185,том 2, дело № 1638/92г. от 7.07.1992 г. на нотариус при ВТРС, като
относно описанието на същия са издадени две удостоверения от Община В.Търново и
е извършено архитектурно заснемане, установяващо фактическото положение на имота. Вещото лице - архитект, чието
заключение е прието от страните, а съдът кредитира като компетентно и
обосновано, е изготвило и схема към съдебно-техническата експертиза. Според
него, съществуващото състояние при архитектурното заснемане отразява
състоянието на имота описано в процесния нотариален акт и двете изходящи от Община
В.Търново удостоверения. В заключение, следва да се допуснат до съдебна делба
следните недвижими имоти: 1.АПАРТАМЕНТ, находящ се на втория етаж на жилищна
сграда в гр.Велико Търново, ул."П.Типо." № 4А, построен в парцел II-1433 в кв.291 по плана на града, който апартамент се
състои от стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с
тоалетна и две входни антрета с обща ЗП към 1990 г. -87,68 кв.м., както
и принадлежащата към този апартамент маза на нивото на етажа със светла площ от
8,12 кв.м., както и съответните на този имот 54,07 % ид.ч . от общите части на
сградата и правото на строеж съобразно застроената площ на имота от
горепосочения парцел, при граници на апартамента: държавно място, къща на
А.Генчева, къща на Б. Великов, външно стълбище и площадка, покривна ж.б. плоча
и долу-апартамент на Л.Капитанов, съгласно Нотариален акт № 185,том2, дело №
1638/92 от 7.07.1992 г. на нотариус при ВТРС; съгласно скица на сграда №
15-40389-23.01.2018 г. на СГКК В.Търново находящ се в сграда , разположена в
поземлен имот с идентификатор 10447.508.553 и за който апартамент е изготвена
съдебно-техническа експертиза и архитектурно заснемане на имота, документирано
в скица, неразделна част от СТЕ от 22.04.2019 г., между съделителите Т.М.Б., Д.Г.Б.,
М.Г.Б. и К.Д.Х., при следните квоти:
-
за Т.М.Б.- 2014/17007 ид.ч. /11,84%/;
-за
Д.Г.Б.- 2014/17007 ид.ч. / 11,84%/;
- за М.Г.Б. - 2014/17007 ид.ч. /11,84%./ ;
-за К.Д.Х.- 10966/17007 ид.ч. /64,48%/.
2. ГАРАЖ №3, находящ се в гр.Велико
Търново, ул."М.Пр." № 1, в
гаражна група построена в парцел IV, в кв.291 по плана
на града, както и съответните на гаража ид.ч. от общите части и правото на
строеж съобразно застроената част на гаража в общия парцел, при граници на
гаража: изток-улица, запад-подпорна стена, север-къща на Д.Тодоров, юг-гараж №
2 на ОбС В.Търново, съгласно нотариален акт № 217, том втори, рег.№ 1970, дело
№ 146/2012 г. на нотариус Д.Рачевец, а съгласно схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-40280-23.01.2018 г. на СГКК В.Търново, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10447.508.315.1.2 с предназначение-гараж в сграда,
гараж № 3 със ЗП от 21,45 кв.м. в гр.В.Търново ,ул."М.Пр." № 1, между съделителите Т.М.Б., Д.Г.Б., М.Г.Б., К.Д.Х. и В. С. Х.,
както следва:
-за Т.М.Б.- 71,33/3256 ид.ч /2,19%;/
- за
Д.Г.Б.-71,33/3256 ид.ч /2,19%/;
- за М.Г.Б.
- 71,33/3256 ид.ч. /2,19% /;
-за К.Д.Х.- 214/3256 ид.ч. /6,57%/ лично;
-за К.Д.Х. и В. С. Х. - 2828/3256 ид.ч./
86,85% /в съпружеска имуществена общност.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН
запазената част на Г.Д.Б. с ЕГН **********
***/ починал на 26.8.2019 г., заместен от законните си наследници Т.М.Б., Д.Г.Б.,
М.Г.Б./ от наследството на баща му Д.Г.Б. , починал на 19.05.2013 г. , КАТО
НАМАЛЯВА с 1/3 /една трета/ идеална част универсалното завещателно разпореждане
на Д.Г.Б. в полза на К.Д.Х. , извършено на 4.01.2012 г. , обявено на 12.06.2013
г. от пом.нотариус при нотариус рег .№ 171 от НК с район на действие РС
Пловдив .
ДОПУСКА
на основание чл. 34 от ЗС до делба следните недвижими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ, находящ се на втория етаж
на жилищна сграда в гр.Велико Търново, ул."П.Типо." № 4А, построен в парцел II-1433 в кв.291 по плана на града, който апартамент се
състои от стая, кухненски бокс, дневна, две спални, коридор, тоалетна, баня с
тоалетна и две входни антрета с обща ЗП към 1990 г. -87,68 кв.м., както
и принадлежащата към този апартамент маза на нивото на етажа със светла площ от
8,12 кв.м., както и съответните на този имот 54,07 % ид.ч . от общите части на
сградата и правото на строеж съобразно застроената площ на имота от
горепосочения парцел, при граници на апартамента: държавно място, къща на
А.Генчева, къща на Б. Великов, външно стълбище и площадка, покривна ж.б. плоча
и долу-апартамент на Л.Капитанов, съгласно нотариален акт № 185,том 2, дело №
1638/92, от 7.07.1992 г. на нотариус при ВТРС ; съгласно скица на сграда №
15-40389-23.01.2018 г. на СГКК В.Търново находящ се в сграда , разположена в
поземлен имот с идентификатор 10447.508.553, и за който апартамент е изготвена
по делото съдебно-техническа експертиза
и архитектурно заснемане на имота, документирано в скица, неразделна част от
СТЕ от 22.04.2019 г., между съделителите Т.М.Б. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Б. с
ЕГН ********** *** , М.Г.Б. с ЕГН ********** *** и К.Д.Х. с ЕГН ********** *** , при следните
квоти:
- за Т.М.Б.- 2014/17007 ид.ч. /11,84%/;
-за
Д.Г.Б.- 2014/17007 ид.ч. / 11,84%/;
- за М.Г.Б. - 2014/17007 ид.ч. /11,84%./ ;
-за К.Д.Х.- 10966/17007 ид.ч. /64,48%/.
2.ГАРАЖ №3, находящ е в гр. Велико
Търново, ул."М.Пр." № 1, в
гаражна група построена в парцел IV, в кв.291 по
плана на града, както и съответните на гаража ид.ч. от общите части и правото
на строеж съобразно застроената част на гаража в общия парцел, при граници на
гаража: изток-улица, запад-подпорна стена, север-къща на Д.Тодоров, юг-гараж №
2 на ОбС В.Търново, съгласно нотариален акт № 217, том втори, рег.№ 1970, дело
№ 146/2012 г. на нотариус Д.Рачевец, а съгласно схема на самостоятелен обект в
сграда № 15-40280-23.01.2018 г. на СГКК В.Търново, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор № 10447.508.315.1.2 с предназначение-гараж в сграда,
гараж № 3 със ЗП от 21,45 кв.м. в гр.В.Търново ,ул."М.Пр." № 1, между съделителите съделителите Т.М.Б. с ЕГН ********** ***, Д.Г.Б.
с ЕГН ********** *** , М.Г.Б. с ЕГН ********** *** и К.Д.Х. с ЕГН ********** *** и В. С. Х. с ЕГН **********
*** , както следва:
-за
Т.М.Б.- 71,33/3256 ид.ч /2,19%;/
- за
Д.Г.Б.-71,33/3256 ид.ч /2,19%/;
- за М.Г.Б.
- 71,33/3256 ид.ч. /2,19% /;
-за К.Д.Х.- 214/3256 ид.ч. /6,57%/ лично;
-за К.Д.Х. и В. С. Х. - 2828/3256 ид.ч./
86,85% /в съпружеска имуществена общност.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението до страните пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново.
Районен
съдия: