№ 1541
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520105490 по описа за 2025 година
за да се произнесе взема предвид:
Производството е с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. чл. 2, ал. 1 и
ал.2 от Закона за защита от домашното насилие.
Подадена е молба от П. С. И. в лично качество и в качество й на майка и
законен представител на малолетните деца К. М. И. и Н. М. И. против М. М.
И. за защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че страните са съпрузи от 22.08.2020 г., като от
брака си имали две деца – малолените К. и Н.. Семейството живеело в
апартамент собственост на съпруга. Твърди се, че вечерта на 22.09.2025 г.,
около 22,00 часа, молителката сложила сина си да спи в стаята му и заедно с
дъщеря си се приготвили за лягане, като се намирали в коридора. В същото
време, ответникът бил легнал в спалнята. В един момент, той се развикал, че
светлината от коридора му пречела да заспи, скочил от леглото и отишъл при
молителката и дъщеря им. Ударил силен шамар на молителката, след което я
хванал за гушата и я блъснал силно в стената. В резултат на което, тя си
ударила главата. След това, стиснал силно ръцете й и ги извил. Детето К.,
станало свидетел на случилото и се разпищяло, след което хванало за ръката
майка си. Детето Н. също се разплакало. След това ответникът се прибрал в
1
спалнята и си легнал. Молителката и дъщеря й отишли да спят в другата стая,
тъй като майката се страхувала от молителя, да не я набие. Твърди, че на
следващия ден, събрала малко багаж на децата и на нея. Напуснала семейното
жилище и отишли в дома на майката на молителката.
Твърди се, че заедно с това молителката потърсила и помощ от
Сдружение „Център Динамика“, откъдето я посъветвали да се снабди с
медицинско удостоверение за нанесените й телесни повреди. Поради това
посетила Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ Канев, където се
снадила със СМУ №*******/2025 г. Подала жалба и във Второ ОДМВР – Русе.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед
за защита, с която ответникът да се задължи да се въздържа от домашно
насилие; да се забрани на ответника да приближава молителката и децата, до
тяхното жилище и до местата за социални контакти и отдих на по-малко от 50
метра за срок от 18 месеца; да се забрани да осъществява контакт с
пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез
електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други
средства и системи за комуникация.
Ответникът взема становище, с което признава, че е бил умишлено
предизвикан от страна на молителката и реакцията му е била да хване здраво
ръцете й, за да предотврати нейната обичайна ответна реакция - да го дере по
лицето. Отрича да е удрял силен шамар на молителката, да я хващал за гушата
и да я блъскал в стената. Излага следните факти: На 22.09.2025 г. /почивен
ден/, цялото семейство били в къщи. Както всяка вечер той измил детето Н.,
сменил памперса и се приготвили за лягане в спалнята. От две години
ответникът спял с Н. в спалнята, а молителката и детето К. спели в детската
стая. Спалнята била със стъкло на вратата и след 22 ч., молителката светнала
лампата в коридора. Говорили си нещо с детето К. и понеже това продължило
повече време, малкият им син се разбудил. Ответникът извикал от стаята да
загасят лампата в коридора. Извикал и втори път, на което молителката му
отговорила:“И аз ще ти правя на пук!“. Тогава ответникът излязъл от стаята и
загасил лампата, но докато се връщал в стаята, молителката светнала отново и
започнала да го изтиква към стаята. Това вкопчване довело до падането и на
двамата на леглото, след което ответникът хванал ръцете на молителката и се
върнали в коридора, а ответникът се върнал в стаята и заключил вратата.
2
Молителката от начало искала да влезе, но после се отказала и се прибрали с
К. в детската стая. Ответникът написал на майката на молителката съобщение,
в което й казал как се държи съпругата му, оплакал се, че прави както
предходна вечер, че детето Н. не спи, че стоят в коридора нарочно и по-
голямото дете К. плаче. Посочил, че не знае какво става от време на време със
съпругата му, но в последствие се оказвал виновен. Казал й, че се е заключил в
стаята си, но тогава майка й му отговорила с въпрос: „Защо е ударил дъщеря
й?“. Ответникът отговорил, че само я бутнал, за да затвори вратата на стаята,
защото малкото дете трябвало да спи и му писнало. Твърди, че на следващия
ден - 23.09.2025 г. - работен и учебен ден, както всяка сутрин той станал в 6,00
ч., направил закуска на по-голямото дете събудил по-малкото, направил му
каша и го нахранил, след което го приготвил за ясла, закарал го и отишъл на
работа. След обяд двамата съпрузи разговаряли по какъв начин ще приберат
детето от яслата, защото то било разстроено. Ответникът казал, че отива да
вземе детето, но молителката отговорила, че го е взела и се прибират. Като се
върнал от работа ответникът тръгнал към детската площадка, където били
молителката и децата и във входа се срещнал със свидетеля Р.Г., на която
разказал случката от предната нощ.
Заявява, че този път е нямал белези по лицето от ноктите на
молителката, както това се било случило веднъж. По-късно ответникът
прибрал по-малкото дете от площадката и го приготвил за вечеря и лягане.
Молителката останала още малко с по-голямото дете на площадката и в 19.41
ч. го питала: “Хляб има ли?“. Същата вечер след вечерята, ответникът си
играл с двете деца в детската и по-късно сложил малкото дете да спи в
спалнята. Твърди, че на 24.09.2025 г. сутрешният ритуал се повторил. Той
завел по-малкото дете на ясла и отишъл на работа. В следобедните часове,
след като са си писали с молителката, че трябва да се пазарува, ответникът
видял движение на камерата пред входната врата на апартамента им -
събиране на вещи и изнасяне, и започнал да пише на майката на молителката:
….къде е съпругата му?, …. че не може така да взема децата, писал й че:
…“Вината е в мен, ти самата ми каза, че П. е все на опаки, на терсене.“
След като не получил никакво обяснение от никого на 26.09.2025 г.
ответникът отишъл да ги търси на адреса на майката на П., която живеела на
квартира и отглеждала непълнолетния си син, който е със 100% ТЕЛК и му
била личен асистент. Тъй като не му бил даден достъп, на мястото дошли
3
полицаи и той им обяснил ситуацията. Полицаите не могли да направят нищо,
защото към този момент е нямало ограничителна заповед и защото той с
поведението си, не е застрашавал живота и здравето на майката и децата.
На 29.09.2025 г. ответникът бил извикан във Второ РПУ, по повод
подадената жалба и му била връчена снимка на издадената заповед за
незабавна защита. На 03.10.2025 г. ответникът е предупреден да бъде в
апартамента си, защото молителката и родителите й, в присъствието на
полицаи, щели да дойдат да вземат багаж на молителката и на децата. Тогава
му били връчени всички документи по делото. В някакъв момент двамата
съпрузи останали насаме и молителката му заявила, че това е за кратко, да си
починат взаимно и ще се върнат. Твърди, че всички следващи действия на
ответника са насочени към приятелката на молителката от съседен блок, с
които той говорил, да се върнат и да продължат да си гледат децата, тъй като
това било крайно неудобно, както за майката, така и за децата, а също и за
майката на молителката и нейния брат.
Счита, молбата за неоснователна и дори и да се приемело, че е имало
някакъв конфликт между съпрузите, то този конфликт е бил част от
ежедневието им, тъй като и двамата били натоварени с грижите за децата,
техните проблеми, здравословното състояние на самата майка и с цел
запазване на физическото и психическо здраве на децата, моли
производството да се прекрати и семейството да се събере отново.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак
молителката П. С. И. и М. М. И. са съпрузи от 22.08.2020 г.
Представени по делото са два броя удостоверения за раждане, видно от
които е, че П. И. и М. И. са родители на мололетните деца К. М.а И., родена на
17.08.2021 г. и Н. М. И., роден на 05.08.2023 г.
Подадена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, сочеща осъществен на
22.09.2025г. около 22,00 часа акт на физическо насилие над молителката П. И.
от ответника. В декларацията молителката е декларирала, че на отразената от
нея дата била сложила синът им в леглото и вратата на стаята му била
отворена. Била заедно с дъщеря им в коридора и се приготвяли да си лягат. По
едно време ответникът се развикал от спалнята, че лампата от коридора му
4
светела и му пречела да спи. Скочил от леглото и отишъл при нея. Ударил й
силен шамар, след което я хванал за гушата и я блъснал силно в стената, от
което си ударила главата. След което я стиснал за ръцете и ги извил. Актът на
домашно насилие бе извършен от ответника в присъствието и пред очите на
децата им К. и Н.. К. се разпищяла и я хванала за ръката, а Н. се разплакал.
Представено е по делото съдебномедицинско удостоверение №
9284/2025 г. от дата 23.09.2025 г., издадено от съдебен лекар в Отделение
„Съдебна медицина“ към УМБАЛ Канев, в което е описано състоянието на
молителката при прегледа. Съдебният лекар е дал заключение, че при прегледа
са установени одрасквания по дясна мишница и двете предмишници.
Охлузвания на десен лакет. Кръвонасядане на дясна предмишница.
Охлузвания по пръстите на дясната ръка. Установените увреждания са
резултат на действието на твърди тапи и ръбести предмети и давност могат да
бъдат получени както се съобщава в предварителните сведения.
Видно от приетата по делото № ************/2025 г. по описа на Второ
РУ - Русе, видно от която, че същата е започнала по заявление на молителката
до МВР, подадено на 24.09.2025 г. в него молителката е описала подробно
както упражнено спрямо нея физическо насилие от ответника на 22-.09.2025 г.,
така и преходна негова проява на насилие от м. май 2025 г.
По делото е представен социален доклад от ДСП Русе. Видно от него, че
социалните работници от дирекцията са провели беседа с родителите на двете
малолетни деца. Бащата категорично отричал да е удрял децата си, но се
случвало да ги „шляпне по задните части“. При беседата, майката споделила,
че се случвало бащата да повишава тон на децата и да „шляпне по задните
части“. При социалното проучване е установено, че към настоящия момент
основни грижи за децата се полагат от майката, която е подкрепяна от своите
родители. Бащата също проявява загриженост и среща подкрепа от своите
роднини. Посочено е, че детето К. посещава редовно детска градина, като по
данни на педагозите момичето било добре социализирано в групата,
включвало се активно в общи игри, следвало правилата и инструкциите на
учителя. Детето било със спокойно поведение, проявявало интерес към редене
на пъзели, обичало да рисува стремяло се да оцветява в контур и било
старателно при самостоятелна работа. Дете било добре обгрижвано, в чист и
спретнат вид. Майката се интересувала от детето и се отзовавала при нужда.
5
По данни на родителите децата имали изградена връзка и с двамата.
По делото в качеството на свидетели бяха разпитани водената от
молителката К.Д. – нейна майка и Д.Д.В., както и водената от ответника Р.Г..
Свидетелката Д. заяви, че за инцидента на 22-ри срещу 23-ти знае от
нейната дъщеря, която й писала в „Месинджър“, че ответника – зет на
свидетелката, я ударил и й зашлевил шамар, при което я заболяло много.
Ответникът също бил писал на свидетелката, че е ударил молителката, че я
блъснал, искали да спят с Н., а молителката и К. се смеели. Свидетелката
изнесе, че молителката й казала, че този път нямало да остави така нещата и
ще си извади медицинско. Предходния път – било през месец май, ответникът
отново бил стискал ръцете на дъщеря й и я бил захапал. Тогава молителката
изпитвала болки в ръцете, което наложило свидетелката да й помага при
носенето на детската количка нагоре по стълбището на блока. Според
свидетелката и двете деца са станали свидетели на случилото се. К. била в
коридора с майка си, а Н. бил в спалнята.
Свидетелката изнесе, че дъщеря й с внучетата дошли да живеят в
жилището й ден или два след инцидента (23-24.09). Няколко дни по-късно,
свидетелката била в близост до по-голямото дете К., което си играело с
куклите. Докато играло детето казало само без да бъде попитано, че баща й
ще я набие. Свидетелката я попитала защо смята така, а детето отговорило:
„Не знам, ей така ми прави, шляп, после хвана мама за гушата“.
Според свидетелката по-голямото дете откакто живеело в дома им
станало по-спокойно, вече можело да говори и участвало активно в детската
градина. Преди това детето стояло настрани и не разговаряло с никого, не се
включвало по никакъв начин в заниманията и игрите
Свидетелката Д.Д.В. – Управител на Сдружение „Център Динамика“,
изнесе, че сдружението е неправителствена организация, която е доставчик на
социални услуги, кризинес център за жертви на домашно насилие.
Молителката се обърнала към тях през м.юни на настоящата година. При
срещата си със свидетелката разказала, че между нея и съпругът й възникнали
конфликтни ситуации. Разказала, че бащата е упражнил физическо и
психическо насилие над нея и децата. Показала клипчета, в които се виждало
какво прави бащата с децата. Молителката била тревожна и напрегната.
Според свидетелката молителката посетила центъра на няколко пъти, но
6
отказала да подаде молба за защита от домашно насилие.
Свидетелката изнесе, че отново на 22-ри вечерта, много късно получила
по „Вайбър“ съобщение от молителката, в което съобщавала за осъществено
физическо насилие от съпруга й и се страхувала от него, като едновременно с
това питала какво да предприеме. На следващия ден молителката отишла в
офиса на сдружението. От там била насочена към съдебен лекар, предоставена
й била кризисна интервенция, тъй като била объркана тревожна, хаотична.
Страхувала се за децата си и за себе си. Освен към съдебен лекар била
насочена и към полицията, като лично свидетелката й съдействала да
осъществи среща с кординатора от второ РУ на МВР-Русе. Впоследствие
свидетелката изнесе, че периодично тя и молителката се чували по телефона.
Молителката отишла да живее в дома на майка си заедно с децата.
Свидетелката Р.Г. изнесе, че е съседка на страните. Заяви, че за случката
научила от ответника, който я срещнал вечерта на 23-ти септември в блока.
Ответникът изглеждал угрижен. Разказал й, че предната вечер се прибрал от
детската площадка с по-малкото дете, изкъпал и го нахранил. Вечерта, когато
го слагал да спи, по-голямото дете и майката били в коридора и светнали
лампата. Освен това си говорели без да се съобразят, че малкия трябва да бъде
приспан. Врата на стаята била с прозерец и светлината пречела. Ответникът
направил забележка на съпругата си, но тя не предприела действие, поради
което самият той станал и изгасил осветлението в коридора. Майката обаче
включила отново осветлението. Той й обяснил, че иска да закара детето на
градина по-рано, но молителката била против. След това започнало да го
блъска в посока стаята. Разменили си и няколко думи. През товавреме и
двамата се отзовали в спалнята и паднали на леглото, при което ответника я
хванал силно за ръцете. Спорът им продължил и двамата отново излезли в
коридора. За да прекрати ситуацията ответникът влязъл в стаята и я заключил.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приетите доказателства се установява, че
молителката и ответникът имат сключен граждански брак, като от брака си
две малолетни деца – К. и Н.. Молителката попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, които могат да търсят защита по този закон.
Молбата за защита от домашно насилие е подадена в рамките на срока,
7
визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото се твърди извършено насилие на
дата 22.09.2025 г., а молбата до съда е подадена на 29.09.2025 г., поради което
същата е допустима.
От анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна за
твърдяното домашно насилие над молителка и следва да се уважи. Съобразно
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, сексуално,
психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство
или в интимна връзка, представлява такъв на домашно насилие. За психическо
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие.
В производство по ЗЗДН доказателствената тежест да установи
наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху
молителя. В случая актът на домашно насилие, извършен вечерта на
22.09.2025г. е описан в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В нея
молителката е посочила, че ответникът й е ударил силен шамар, след което я
хванал за гушата и я блъснал в стената, от което си ударила главата. Стиснал я
за ръцете и ги извил. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН,
декларацията по чл. 9, ал. 3 от закона е годно доказателствено средство. За да
бъде годно доказателствено средство, декларацията следва да съдържа
описание на конкретни действия, които биха могли да се определят като акт на
домашно насилие. В конкретния случай представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, от които се
установява осъществено спрямо нея физическо насилие по смисъла на чл. 2 от
закона, поради което съдът приема, че с нея се доказва акта на домашно
насилие, извършен на посочената от нея дата.
Следва да се отбележи, че описания в молбата и декларацията акт на
домашно насилие се подкрепя от останалите доказателства по делото. На
първо място това са данните от съдебномедицинското удостоверение. В него
са отбелязани установените от съдебния лекар на следващия ден наранявания,
които са основно по гръбната повърхност на дясна мишница и на двете
8
подмишници на молителката, както и охлузване на десния лакет. Т.е.
наряванията, които молителката е получила в областта на гръбната част от
крайниците, напълно съвпадат с описания от нея механизъм на получаването
им, а именно, че е била блъсната в стената, а не както твърди ответника - при
падане на двамата на леглото в спалнята. Освен това съдебният медик е
заключил, че установените от него и подробно описани в СМУ увреждания, са
резултат на действието на твърди тъпи (каквато е стената) и ръбести (каквито
са ръцете) предмети и по давност могат да бъдат получени както се съобщава
в предварителните сведения – 22.09.2025 г., около 22,00 часа.
Описаният акт на домашно насилие в декларацията на молителката се
подкрепя и от останалите доказателства по делото. В тази връзка съдът
кредитира показанията на свидетелката Д.Д., която е безпристрастен свидетел
и към която молителката се обърнала за помощ и съдействие още във вечерта
на инцидента. Именно тази свидетелка насочила молителката да се
освидетелства и да подаде жалба в полицията. Показанията на свидетелката
К.Д. – майка на молителката, кореспондират с останалите доказателства,
поради което съдът също им дава вяра. Д., макар да не е присъствала на
инцидента, е придобила лични впечатления непосредствено след него от
разговор с молителката и чат кореспонденция с нея и ответника в социалната
мрежа „Месинджър“. От показанията на тази свидетелка се установява, че
дъщеря й писала, че ответникът я е блъснал в стената, ударила се е и й извил
ръцете, което напълно кореспондира с твърденията на молителката и
установените при прегледа наранявания. Актът на физическо насилие се
доказва и от данните, съдържащи се в образуваната полицейска проверка. В
нея са снети обяснения от ответника, в които същият признава, че е ударил
шамар на молителката и я хванал за шията. В подаденото до полицията
заявление на 24.09.2025 г. молителката подробно е описала упражненото
спрямо нея физическо насилие, като написаното кореспондира с това,
посочено в декларацията й по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в хода
на производството по делото се доказа, осъществен от страна на ответника акт
на физическо насилие спрямо молителката на датата 22.09.2025 г. Актът на
домашното насилие е станал в присъствието на двете им деца К. и Н., като
същото не се оспорва от ответника.
9
Предвид на това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответника,
следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката и децата им К. и Н..
Съдът намира, че поисканата от молителката мярка по т.3 за
основателна. При определянето й съдът се съобрази с факта, че с нея се цели
да се предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие от страна на
ответника, като се ограничи възможността му да продължи упражняването на
евентуално друго физическо насилие спрямо молителката и то в присъствието
на децата им. В тази връзка съдът приема, че на ответника следва да бъде
забранено да приближава молителката и двете им деца на разстояние по-
малко от 50 метра, както и жилището, в което живеят, местата за социални
контакти и отдих. Съдът определя срок за тази мярка в размер на десет месеца,
който счита за напълно достатъчен и адекватен за конкретния случай и като
изхожда от наличието на данни за предходни прояви на физическа агресия от
страна на ответника спрямо молителката. В тази връзка съдът взе предвид, че
са налице и данни за осъществено насилие и над по-голямото дете. Освен това
от събраните по делото доказателства се установи, че детето, което е било
затворено, е започнало да общува и взема участие в заниманията в детската
градина едва след извеждането му от жилището на бащата. Обстоятелството,
че майката на децата има по-малък брат, който е с проблеми от аутистичния
спектър не е във вреда на децата. Напротив, в такава среда децата ще получат
нужното внимание и няма да бъдат „пошляпвани“ по дупето, което баща им
намира за нормално, както сам е посочил в обясненията дадени по
полицейската проверка и социалния работник.
Отново с цел превантивна мярка ответника да не упражнява насилие над
пострадалата, съдът следва да приложи и мярката за защита по т.4,
предвидена в разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗЗДН, а именно на ответника да се
забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. По горните
съображения определя този срок да бъде десет месеца.
Съдът намира, че следва да се приложи и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 от
ЗЗДН - временно определяне местоживеенето на децата при пострадалия
родител или при родителя, който не е извършил насилието. За налагането на
10
последната, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3 от ЗЗДН съда следва
задължително да извърши преценка, когато пострадалият и извършителят
имат дете. Настоящият съдебен състав, като съобрази естеството на
извършените от ответника действия, събраните данни от социалния доклад,
извършената полицейска проверка и свидетелските показания, намира, че в
интерес на децата е местоживеенето им да бъде определено при тяхната
майка.
Съдът, след като съобрази, че е издал Заповед за незабавна защита №
************** г. в настоящото производство, намира, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и да приспадне от
определения от съда срок от десет месеца на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, т4 и
т.5 от ЗЗДН, срока на действие на същите, наложени на ответника със
заповедта за незабавна защита.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да
заплати РС-Русе държавна такса за производството в размер на 50,00 лева,
както и да заплати сторените от молителката разноски в размер от 600, 00 лв.
за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т.3, т.4 и т.5 от Закона
за защита от домашното насилие, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗНД, М. М. И., с ЕГН:
********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на П. С. И., с ЕГН: **********, К. М. И. с ЕГН ********** и Н.
М. И., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, на М. М. И., с ЕГН:
********** да приближава на разстояние по - малко от 50 метра П. С. И., с
ЕГН: **********, К. М. И. с ЕГН ********** и Н. М. И., с ЕГН **********,
жилището, в което живеят, находящо се на адрес: гр. Русе, ул. *********** 3,
бл.12, вх.В, ет.4, както и местата им за социални контакти и отдих, за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
11
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, на М. М. И., с ЕГН:
********** да осъществява контакт с П. С. И., с ЕГН: **********, К. М. И. с
ЕГН ********** и Н. М. И., с ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН местоживеенето на
децата К. М. И. с ЕГН ********** и Н. М. И., с ЕГН ********** при майката
П. С. И., с ЕГН: ********** за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действие на
горните мерки, наложени на М. М. И., с ЕГН: ********** от тези, наложени
със Заповед за незабавна защита № ************** г. по гр. дело №
********/2025 г. по описа на РС – Русе.
ДА СЕ ИЗДАДЕ въз основа на решението заповед за защита, която
подлежи на незабавно изпълнение.
ДА БЪДАТ ВПИСАНИ в заповедта за защита последиците от
неизпълнението й съгласно чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, а именно при неизпълнение на
заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи
М. М. И., с ЕГН: ********** и уведомява незабавно органите на
прокуратурата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от заповедта и от решението на страните и на
РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул.
************* 68, бл.**********, вх.А, ет.4 да заплати сумата от 50,00
(петдесет) лева– държавна такса в полза за бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Русе.
12
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул.
************* 68, бл.**********, вх.А, ет.4 да заплати на П. С. И., с ЕГН:
**********, сторените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин)
лева.
Решението подлежи на обжалване в седмодневен срок от датата на
обявяването му пред Окръжен съд – Русе, чрез Районен съд – Русе.
Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
13