Решение по дело №12324/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260512
Дата: 24 януари 2021 г.
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20191100512324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р      Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

                                     град София, 25.01.2021 година

 

         В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:                                        

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12324 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

          С решение №137168 от 10.06.2019г., постановено по гр.дело №48870/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е осъден Г. Ф. да заплати на З.„Д.и З.”АД сумата от 1672.48 лв., представляваща недължимо платено от ищеца застрахователно обезщетение поради липса на валидно сключен с ищеца към датата на ПТП от 12.05.2017г., настъпило в Република Румъния, застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил, марка Опел, рег.№*******ведно със законната лихва от 30.04.2018г. до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 367 лв., разноски по делото.

            Постъпила е въззивна жалба от ответника - Г. Ф., чрез юрисконсулт Й.Ш., с която се обжалва изцяло решение №137168 от 10.06.2019г., постановено по гр.дело №48870/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди се, че неправилен е изводът на първостепенния съд, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на Г. Ф. по реда на чл.499, ал.5 КЗ да заплати на ищеца - З.„Д.и З.”АД регресно вземане в размер на процесната сума от 1672.48 лв., която е била изплатена от ищеца по образувана щета №0802-000691/2018 на 30.04.2018г. на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. Твърди се, че обстоятелството, че застрахователният посредник не е изпълнил задължението си по чл.337, ал.2 от КЗ не е основание за застрахователя да подаде информация в Информационния център към Гаранционния Ф., че съответният договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратен поради неплащане на разсрочена вноска по застрахователната премия, тъй като разпоредбата на чл.294, ал.4 от КЗ предвижда, че когато застрахователният посредник сключва застрахователен договор от името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователната услуга премия или вноска, се смята, че премията или вноската е получена от застрахователя. Поддържа се още, че към процесната застрахователна полица е издаден и валиден сертификат „Зелена карта“, обхващащ целия период на застрахователния договор 10.06.2016г. – 09.06.2017г., което е основание да се приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и водача на лек автомобил, марка Опел, рег.№*******който е виновен за настъпилото на територията на Република Румъния застрахователно събитие – ПТП, станало на 12.05.2017г.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

            Въззиваемата страна - З.„Д.и З.”АД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

            Предявен е от З.„Д.и З.”АД срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ.

            Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не се спори по делото и се установява от събраните доказателства, че на 12.05.2017г. на територията на Република Румъния е настъпило ПТП с участието на лек автомобил, марка Опел, рег.№*******като по повод събитието е образувана щета на Румънското национално бюро с №BААR/MGD/17/RO/05549 и щета на З. „Д.и З.”АД №0802-000691/2018, по която е изплатено от ищеца на 30.04.2018г. в полза на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сума в размер на 1672.48 лв.. Безспорно между страните е и обстоятелството, че втората вноска по застрахователната премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ досежно лек автомобил, марка Опел, рег.№*******обективирана в застрахователна полица №БГ/30/116001620970, издадена от дружеството-ищец - З.„Д.и З.”АД, не е заплатена от застрахованото лице в срока, посочен в полицата- 10.12.2016г..

       Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.       

          Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

            Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от З.„Д.и З.”АД срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. 

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

По делото е спорен основният елемент от фактическия състав за освобождаване от отговорност на застрахователя спрямо Г. Ф. по смисъла на  чл.499, ал.5 от КЗ - наличие/липса на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност " към момента на настъпване на застрахователното събитие, поради неплащане на дължима вноска по договора от деликвента.

Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.5 от КЗ,  когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Г. Ф. и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Г. Ф., той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В конкретния случай се установява, че ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", е платил процесната сума от 1672.48 лв., по образувана щета №0802-000691/2018 на 30.04.2018г. на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи. В процесната хипотеза ищецът твърди, че застрахованият не е платил застрахователна вноска, поради което договорът автоматично е прекратен на основание чл.368, ал.4 от КЗ и при изрична уговорка в застрахователната полица. В случая в застрахователна полица №БГ/30/116001620970, издадена от дружеството-ищец - З.„Д.и З.”АД, досежно лек автомобил, марка Опел, рег.№*******е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на две вноски – първата, платима на 10.06.2016г. и втората, платима на 10.12.2016г.. Страните са постигнали съгласие, че при неплащане на вноска в срок, договорът се прекратява автоматично 15 дни след падежа на неплатената вноска. Посоченото е в съответствие с разпоредбата на чл.368, ал.1 КЗ, която предвижда, че в случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. В хипотезата на чл.368, ал.4 КЗ при задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, страните могат да постигнат съгласие относно предвидената в разпоредбата възможност за автоматично разваляне на договора за застраховка „Гражданска отговорност” след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Следователно в настоящия случай е налице хипотеза, при която връчването на писмено предупреждение /и въобще на писмено изявление/ за прекратяване е фингирано от закона, т.е. прекратяването настъпва автоматично след изтичането на посочения 15-дневен срок. В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че застрахованото лице не е заплатило втората вноска по застрахователната полица. Ето защо неоснователни се явяват доводите във въззивната жалба, че застрахователният посредник не е изпълнил задължението си по чл.337, ал.2 от КЗ, което обаче не е основание за прекратяване на сключения застрахователен договор от страна на застрахователя. В случая при доказателствена тежест за ответника няма ангажирани доказателства застрахованото лице да е платило на застрахователният посредник в предвидения в полицата срок втора вноска по уговорената застрахователна премия. Затова и с оглед уговорката между страните, съдът намира, че договорът е бил прекратен, считано от 26.12.2016г., т.е. към датата на ПТП на 12.05.2017г. не е съществувало валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Затова и доколкото разпоредбата на чл.488, ал.2 от КЗ предвижда, че при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия, застрахователя е длъжен да издаде сертификат «Зелена карта» за целия срок, за който е платена застрахователната премия, съдът намира, че в случая към датата на ПТП не е имало валиден сертификат по «Зелена карта». В тази връзка съдът намира, че и от представената от ответника справка от базата данни на Информационния център към Г. Ф., се установява, че процесната застрахователна полица №БГ/30/116001620970 е подадена като прекратена в центъра на 27.02.2017г., т.е. преди настъпване на процесното ПТП - 12.05.2017г.. Налице е целият фактически състав за прекратяване на застрахователния договор - неплащане на разсрочена застрахователна премия и изпратено уведомление до Информационния център към Г. Ф., че застрахователният договор е прекратен, считано от точно определен момент, предхождащ настъпването на застрахователното събитие. Следователно се налага извода, че по делото са доказани предпоставките на иска по чл.499, ал.5 от КЗ и в полза на ищеца  е възникнало право на регресно вземане спрямо ответника, който дължи претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на плащането, която в случая е 30.04.2018г. до окончателното плащане. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил предявения иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но доколкото няма заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №137168 от 10.06.2019г., постановено по гр.дело №48870/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.

             РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1./

 

 

                                                        2./