Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 25.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА
и с участието на прокурор ………. разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№12324 по
описа за 2019 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №137168 от 10.06.2019г.,
постановено по гр.дело №48870/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав, е
осъден Г. Ф. да заплати на З.„Д.и З.”АД сумата от 1672.48 лв., представляваща недължимо платено от ищеца
застрахователно обезщетение поради липса на валидно сключен с ищеца към датата
на ПТП от 12.05.2017г., настъпило в Република
Румъния, застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил, марка „Опел“, рег.№*******ведно със
законната лихва от 30.04.2018г. до окончателното плащане, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата 367 лв., разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника - Г. Ф.,
чрез юрисконсулт Й.Ш., с която се обжалва изцяло решение №137168 от
10.06.2019г., постановено по гр.дело №48870/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О.,
145-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ. Инвокирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства. Твърди
се, че неправилен е изводът на първостепенния съд, че са налице основанията в
закона за ангажиране на отговорността на Г. Ф. по реда на чл.499, ал.5 КЗ да заплати на ищеца - З.„Д.и З.”АД
регресно вземане в размер на
процесната сума от 1672.48 лв., която е била
изплатена от ищеца по образувана щета
№0802-000691/2018 на 30.04.2018г. на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи. Твърди се,
че обстоятелството, че застрахователният посредник не е изпълнил задължението
си по чл.337, ал.2 от КЗ не е основание за застрахователя да подаде информация
в Информационния център към Гаранционния Ф., че съответният договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е прекратен поради неплащане на разсрочена вноска
по застрахователната премия, тъй като разпоредбата на чл.294,
ал.4 от КЗ предвижда, че когато застрахователният посредник сключва застрахователен
договор от името на застраховател и получава от ползвателя на застрахователната
услуга премия или вноска, се смята, че премията или вноската е получена от
застрахователя. Поддържа се още, че към процесната застрахователна
полица е издаден и валиден сертификат „Зелена карта“, обхващащ целия период на
застрахователния договор 10.06.2016г. – 09.06.2017г., което е основание да се
приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и водача
на лек автомобил, марка „Опел“, рег.№*******който е виновен за
настъпилото на територията на Република Румъния застрахователно събитие – ПТП,
станало на 12.05.2017г.. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата
страна - З.„Д.и З.”АД, не депозира писмен отговор и не взема становище относно
подадената въззивна жалба.
Предявен
е от З.„Д.и З.”АД срещу Г. Ф. иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ.
Софийският
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния
съд. Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и
ал.3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори
по делото и се установява от събраните доказателства, че на 12.05.2017г. на територията на Република Румъния е настъпило ПТП с участието на лек
автомобил, марка „Опел“, рег.№*******като по повод събитието е образувана щета на
Румънското национално бюро с №BААR/MGD/17/RO/05549 и щета
на З. „Д.и З.”АД №0802-000691/2018, по която е изплатено от
ищеца на 30.04.2018г. в полза на Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи сума в размер на 1672.48 лв.. Безспорно между страните е и обстоятелството, че
втората вноска по
застрахователната премия по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ досежно лек автомобил, марка „Опел“, рег.№*******обективирана в застрахователна полица №БГ/30/116001620970, издадена от дружеството-ищец - З.„Д.и З.”АД, не е заплатена от застрахованото лице в срока, посочен в полицата-
10.12.2016г..
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявения от З.„Д.и З.”АД срещу Г. Ф.
иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон. Доводите изложени в
жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се
добави и следното:
По делото е спорен основният
елемент от фактическия състав за освобождаване от отговорност на застрахователя
спрямо Г. Ф. по смисъла на чл.499, ал.5 от
КЗ - наличие/липса на застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност " към момента на
настъпване на застрахователното събитие, поради неплащане на дължима вноска по
договора от деликвента.
Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.5 от КЗ, когато
застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България,
ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Г. Ф. и застрахователя, сключил задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това
кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Г. Ф., той възстановява на
застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата
на плащането. В конкретния случай се установява, че ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", е платил процесната сума от 1672.48 лв., по образувана щета
№0802-000691/2018 на 30.04.2018г. на Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи. В процесната
хипотеза ищецът
твърди, че застрахованият не е платил застрахователна вноска, поради което договорът
автоматично е прекратен на основание чл.368, ал.4 от КЗ и при изрична уговорка в застрахователната
полица. В случая в застрахователна полица №БГ/30/116001620970, издадена от дружеството-ищец - З.„Д.и З.”АД, досежно лек автомобил, марка „Опел“, рег.№*******е уговорено разсрочено
плащане на застрахователната премия на две вноски – първата, платима на
10.06.2016г. и втората, платима на 10.12.2016г..
Страните са постигнали съгласие, че при неплащане на вноска в срок, договорът
се прекратява автоматично 15 дни след падежа на неплатената вноска. Посоченото
е в съответствие с разпоредбата на чл.368, ал.1 КЗ, която предвижда, че в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в
срока, уговорен в застрахователния договор. В хипотезата на чл.368, ал.4 КЗ при
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато е
уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, страните могат да
постигнат съгласие относно предвидената в разпоредбата възможност за
автоматично разваляне на договора за застраховка „Гражданска отговорност” след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който
не може да бъде по-кратък от 15 дни. Следователно в настоящия случай е налице
хипотеза, при която връчването на писмено предупреждение /и въобще на писмено
изявление/ за прекратяване е фингирано от закона, т.е. прекратяването настъпва
автоматично след изтичането на посочения 15-дневен срок. В случая не се спори между
страните относно обстоятелството, че застрахованото лице не е заплатило втората вноска по
застрахователната полица. Ето защо неоснователни се явяват доводите във въззивната
жалба, че застрахователният посредник не е изпълнил задължението си по чл.337, ал.2
от КЗ, което обаче не е основание за прекратяване на сключения застрахователен
договор от страна на застрахователя. В случая при доказателствена тежест за
ответника няма ангажирани доказателства застрахованото лице да е платило на
застрахователният посредник в предвидения в полицата срок втора вноска по
уговорената застрахователна премия. Затова и с оглед уговорката между
страните, съдът намира, че договорът е бил прекратен, считано от 26.12.2016г., т.е. към датата на ПТП
на 12.05.2017г. не е съществувало
валидно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Затова и доколкото разпоредбата на чл.488, ал.2 от КЗ предвижда, че при договорено разсрочено плащане
на застрахователната премия, застрахователя е длъжен да издаде сертификат
«Зелена карта» за целия срок, за който е платена застрахователната премия,
съдът намира, че в случая към датата на ПТП не е имало валиден сертификат по
«Зелена карта». В тази връзка съдът намира, че и от представената от ответника
справка от базата данни на Информационния център към Г. Ф., се установява, че процесната
застрахователна полица №БГ/30/116001620970 е подадена като прекратена
в центъра на 27.02.2017г., т.е. преди настъпване на процесното ПТП - 12.05.2017г.. Налице е целият
фактически състав за прекратяване на застрахователния договор - неплащане на
разсрочена застрахователна премия и изпратено уведомление до
Информационния център към Г. Ф.,
че застрахователният договор е прекратен, считано от точно определен момент,
предхождащ настъпването на застрахователното събитие. Следователно се
налага извода, че по делото са доказани предпоставките на иска по чл.499, ал.5 от КЗ и в полза на ищеца е възникнало право на регресно вземане спрямо
ответника, който дължи претендираната сума, ведно със законната лихва от
датата на плащането, която в случая е 30.04.2018г. до окончателното плащане. Първостепенният
съд като е достигнал до същия правен извод и е уважил предявения иск с правно основание чл.499, ал.5 КЗ вр. чл.519, ал.1 КЗ е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото няма заявена в този смисъл претенция съдът не следва да се произнася
в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №137168 от 10.06.2019г., постановено по гр.дело №48870/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 145-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./