Решение по дело №33037/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 802
Дата: 4 февруари 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20211110133037
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. София, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110133037 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Подадена е молба за защита на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН от Й. В. Х., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. Г. М., ЕГН: **********,
срещу В. С. Х., ЕГН **********, за извършено домашно насилие в рамките на периода от
28.05.2021г. до 18:00ч. на 30.05.2021г., когато молителят се е намирал при ответника.
В подадената молба за защита и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са
изложени твърдения, че в периода от 28.05.2021г. до 30.05.2021г., когато съгласно
действащия режим на лични отношения детето се е намирало с бащата и под неговата
грижа, след връщането му в дома на майката, детето споделя първо на баба си, а след това и
на майка си „една тайна“ и нещо „много срамно“, а именно че бащата на детето, В. С. Х., го
е удрял между двете бузи с юмрук. На следващо място са изложени твърдения, че детето е
разказало как баща му го е събудил и му е слагал крем в дупето с показалеца си, който крем
бил изваден от черна чанта, бил розов на цвят и че детето го е заболяло, когато бащата е
сложил крема много навътре в дупето му, при което детето казало че го боли, но бащата не
спрял. Твърди се още, че детето е споделило, че баща му му е пипал пишката, което се е
случило докато му се е карал, че пишката му е станала голяма като според думите на детето
това станало така, защото бащата два пъти я е пипал. С молбата е направено искане за
издаване на заповед за защита, с която на ответника да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал.
1, т. 1, т. 4, т. 5 и по чл. 5, ал. 4, както и особено искане за издаване на заповед за незабавна
защита. Представени са и следните доказателства: удостоверение за раждане на детето,
1
социален доклад от ДСП Младост изх. № ПР/Д-С-М/86-001/21.04.20202г., определение от
30.04.2020г. и определение от 07.12.2020г., постановени по гр.д. № 14130/2020г., по описа
на Софийски районен съд, протокол от 07.06.2021г. по ч.н.д. № 7897/2021г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 121 с-в, постановление с № 13171/08.06.2021г. от СРП и
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Претендират се направени в настоящото производство
разноски.
От особено значение за изясняване на въпросите в производството е представения
протокол от 07.06.2021г. по чнд № 7897/2021г., НО 121 с-в, по описа на Софийски районен
съд за разпит на малолетният Й. В. Х.. Същият е дал следните обяснения - показания „тати
дойде да ме вземе от градината и ме би по дупето“, „Ние бяхме в леглото, неговото легло,
когато ми слагаше крем, бяхме легнали, но тати ме събуди и ми слагаше крем в дупето с
този пръст /сочи показалеца на дясната ръка/.“, „Тати взима крем от кутийка, която си
държи в черна чанта, такава като на Батман. Той не се маже с този крем, намаза мен“, „Аз
казах на баба една тайна, /показва знак за тайна с пръстче на устата си/, но това е много
срамно. Знам какво е срамно. Това е нещо, което никой човек няма да го хареса. Аз си
мисля, че е тайна, защото е срамно. Казах на баба: „Бабо, Велин ме удря по дупето.“ „Велин
ме удряше по дупето между двете бузи. Знам какво са бузи /сочи дупето си/, знам, че и това
са бузи /сочи лицето си/“, „Тати ме удари само мен по дупето, ето така /свива юмруче и се
удря по дупето/“, „Чаршафът на леглото беше черен, смени го с друг чаршаф.“ (лист 17)
На основание чл. 18 от ЗЗДН е издадена заповед за незабавна защита №
36/16.06.202021г., с която В. С. Х., ЕГН **********, е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Й. В. Х., както и забранява на В. С. Х. да
приближава Й. В. Х. на разстояние по-малко от 3 /три/ метра.
По делото е постъпил отговор на молба за защита срещу домашно насилие от
ответника В. С. Х.. Ответникът не оспорва, че с майката на малолетния Йоан, В. Г. М., са
живели на семейни начала и че са родители на детето Й. В. Х.. Ответникът оспорва всички
твърдения за неразбирателство между него и майката, както и че е проявявал агресия към
нея по време на съжителството им. В подадения отговор ответникът отрича всички
направени в молбата за защита твърдения за извършени от него непристойни или
блудствени действия с детето, както и какъвто и да се било акт на насилие спрямо него.
Оспорва също твърдението, че на 28.05.2021г., когато е взимал Йоан от детска градина го е
удрял, както и изобщо някога да го е удрял, както и да е удрял детето с юмрук между бузите
на дупето му. В отговора ответника подробно излага какво е правило детето докато е било
под неговите грижи в периода от 28.05.2021г. до 30.05.2021г. С допълнителна молба са
направени доказателствени искания и са представени 8 бр. доказателства, част от тях
недопустими, тъй като не са събрани по предвидения в процесуалния закон ред.
По делото е постъпил социален доклад изх. № ПР/Д-С-М/178-001/23.07.2021г. и
социален доклад изх. № ПР/Д-С-М/178-002/04.08.2021г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Младост.
Молителят представя становище по отговора на молбата за защита като се
2
противопоставя на представената от ответника фактическа обстановка, а по отношение на
твърденията, касаещи събития извън процесния период възразява, че същите са неотносими.
Представя по делото амбулаторен лист за преглед на пациент, малолетния Й.Х., от
30.05.2021г., в който е отразено „без видими увреди по кожата и лигавицата на ануса и
перинеума. Леко намален тонус на аналния сфинктер – „зее“.
За изясняване на делото от фактическа страна са допуснати двама свидетели на
молителя и трима на ответника.
Разпитан е свидетел за молителя Димана К. А.а, кръстница на детето. Свидетелят
дава сведения за отношението на детето към майката и бабата след прекарано време с
бащата, както и за случилото се на 30.05.2021г. след като детето е върнато от бащата в дома
на майката, където е присъствала и свидетелката. Свидетелката не познава бащата на детето.
Според нейния разказ на 30.05.2021г. детето се е върнало отпуснато, тревожно и много
нервно, след което се е разплакало и извикало баба си да излезе от стаята. След като бабата
на детето се е върнала в стаята е разказала какво и е казал Йоан. След разказа свидетелката,
майката и бабата на детето са го събули и са видели дълбока резка червена, а дупето на
детето е било подуто. Свидетелката пояснява, че докато е била в стаява с детето, майката и
бабата, Йоан отново е разказал какво се е случило при баща му, което съвпадало с разказа на
баба му от по-рано. Детето казало, че го боли дупето и че това е лошо нещо, че бащата го е
подпирал с юмрук в бузата. След това свидетелката си е тръгнала от дома.
Разпитан е свидетел за молителя Стефан Бисеров Ищовколев, приятел на семейството
на майката. Не познава бащата на детето. Свидетелят е присъствал на 30.05.2021г. в дома на
майката, когато детето е върнато. Според свидетеля то е било тъжно, уплашено и
разтревожено. Според свидетеля от думите на детето присъстващите са разбрали, че е имало
посегателство срещу него чрез проникване с пръст от страна на баща му в дупето му и с
жестове детето е показало (свидетеля показва удар с юмрук по бузата), а в последствие
детето разказало на баба си в другата стая какво му се е случило. Това твърдение, че детето
първо е показало и след това е разказало в другата стая само на баба си случилото се
различава от твърденията направени в молбата за защита, както и от показанията на първия
свидетел. На следващо място показанията на свидетеля се различават и в твърдението, че
бабата на малолетния Йоан го е извикала в съседната стая, след като детето е направило
жест. Свидетелят сочи, че детето е показало, че баща му го е ударил с юмрук по лицето.
Свидетелства, че детето не се е хранило и пило вода няколко дни след случката.
Разпитан е свидетел на ответника ЛЮДМ. ЕВГ. П., учител в детската градина, която
Йоан посещава, свидетелства че детето е умно и будно, че не е забелязала нещо тревожно в
поведението му. Познава бащата на детето и дава сведения, че след първите няколко пъти,
когато бащата е взимал детето от детската градина то тича към него и реагира добре на
него, не е ставала свидетел бащата да е посягал на детето и отбелязва че Йоан се е хвалел с
баща си.
Разпитан е втори свидетел на ответника Ралица Заркова Харбазанова, съпруга на
3
брата на ответника. Свидетелства за добрите отношения между бащата и сина, както и че в
процесния период, последната събота и неделя на месец май Йоан е доведен от баща си в
дома им, за да си играе с нейните деца, когато в поведението не е забелязала нищо тревожно.
Разпитан е и трети свидетел на ответника Владимир Илиев Сапунджиев, който
свидетелства, че на 30.05.2021г. е видял ответника и малолетното дете Йоан непосредствено
преди детето да бъде закарано в дома на майка му, като не е забелязал нищо тревожно в
поведението на детето, то е било усмихнато и не е било притеснено.
От съществено значение по делото е изготвеното заключение по назначената
комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, в което се сочи, че към момента
на прегледа не се установяват поведенчески и емоционални отклонения, както и агресивни
прояви, няма отклонения и в настроението на детето. Посочено е, че детето демонстрира
крайно отхвърлящо отношение към баща си, приема го като „лош герой“. В експертизата е
посочено още, че по време на изследването при разказите на детето за процесните събития
то отговаря декларативно и не оставя впечатление за преживяна психотравма, в допълнение
е посочено, че използваният речник с който описва случилото се е крайно нехарактерен за
дете на тази възраст. На стр. 14 от заключението се сочи, че в поведението на детето се
наблюдават данни за манипулации и внушения от страна на майката и разширеното
семейство, детето употребява изрази, неприсъщи за възрастта му, но присъщи за конфликтна
ситуация между родителите и за настроенията в интеракциите им.
С оглед процесния случай за твърдяно сексуално насилие над детето вещите лица
сочат, че твърденията, които детето възпроизвежда като заучени ако хипотетично са реално
случили се, то дете на тази възраст не би могло да ги възприеме като заплаха и насилие, а
по-скоро като игра. Пояснява се, че децата преживели насилие са объркани, с високи
емоционални регулации, хиперкативни и с високи колебания във вниманието и тревожни,
което не се наблюдава при Йоан.
Експертизата разкрива също, че при въпроси за бащата, детето не се фрустрира,
говори без емоции, което не е характерно за деца, жертви на побойни действия. Децата
жертви на сексуално малтретиране нямат опит и знания, за да разберат какво става, рядко
разказват или дават показания за случилото се.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице, което има
право да търси защита по реда на ЗЗДН. Молителят е активно процесуалноправно
легитимиран да търси защита за малолетното си дете, а ответникът като баща на детето е
пасивно процесуалноправно легитимирана да отговаря по този закон /чл. 3 ЗЗДН/.
Съгласно легалната дефиниция на понятието "домашно насилие", която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физически, сексуален, емоционален или
икономически тормоз, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо определена категория
4
лица, в която попадат страните по делото. Тежестта за доказване на извършеното
посегателство е върху молителя, който трябва да докаже главно и пълно конкретния акт на
насилие, че същият е извършен от ответника, както и вредоносните последици от акта на
насилие – телесни увреждания, болки и страдания и други.
Съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съпоставени със
сезиращите съда фактически твърдения, обуславят изводите на решаващия състав, че в
конкретния случай акт на домашно насилие, имащ характеристиките на деяние по смисъла
на чл. 2 ЗЗДН спрямо молителите не е извършен.
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на
ответника. Още от самата молба става ясно, че свидетели-очевидци на отделните деяния
няма, което предполага доказването да бъде извършено само с косвени доказателства. За
такива могат да се приемат свидетелските показания, които обаче нямат информативна
насоченост, която да дава възможност на съда да установи извършването на твърдените
актове на насилие. Няма свидетел, който да има непосредствено възприятие от посочените
актове на домашно насилие. Двете групи свидетели, водени от страните, пресъздават
различна картина на отношенията между детето и баща му както и за състоянието на детето
след срещата му с бащата. От свидетелските показания прави впечатление, че само
свидетелите на молителката сочат промяна в поведението на детето след срещите с баща му
и единствено те твърдят, че детето се оплаква от болки в дупето, унило е и се страхува от
баща си. Ето защо съдът намира, че тези показания са заинтересовани и не гради изводите
си на тях.
От съществено значение по делото е изготвеното заключение по назначената
комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертиза, което съдът приема и цени като
пълно и достоверно. В даденото заключение се посочват признаци за психическо
въздействие върху детето от страна на майката и бабата по майчина линия, настройване
спрямо ответника и превръщането му в „лош герой“ в съзнанието на малолетното дето, но
не се съдържат никакви данни за насилие от страна на ответника. По време на своето
изследване вещото лице не е констатирало отклонение от нормалното сексологично
развитие на бащата. Преди издаването на заповед за незабавна защита, отношенията между
баща и син са били добри, не е констатирано детето да изпитва страх от баща си. Към
момента на прегледа вещото лице е констатирало , че психичното състояние на детето е
стабилно. Не се забелязват аномалии в емоциите и поведението на детето.
Настоящият съдебен състав не може да постанови дали са извършени блудствени
действия с детето, тъй като това е престъпление и следва да бъде доказано от наказателен
съдебен състав. Единствено съдът към настоящия момент следва да констатира дали
детето е изпитало болка за процесния период, причинена от бащата. Не са събрани
безспорни доказателства за това, че бащата е причинил болка на детето със свои действия,
няма данни детето да се намира в риск при срещите с баща си, поради което намира, че не
следва да се издава заповед за защита. В производството не се доказа извършен акт на
5
домашно насилие от ответника спрямо В. Г. М., като молителката по никакъв начин не
представи доказателства за това, дори и от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН
не става ясно в какво се изразява акта на домашно насилие спрямо нея. Представената
декларация по отношение на детето не се цени като доказателствено средство, тъй като
същото е малолетно и не би могло да носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.
От горните данни съдът намира молбата за неоснователна, поради което следва да се
отхвърли, както и да се отмени заповедта за незабавна защита, преценена от настоящия
състав като вредна за детето, поради ограничаване контактите му с единия родител.
При този изход на делото, право на разноски има ответникът, който претендира
сторените по делото направени деловодни разноски в размер 40 лв. депозит за призоваване
на свидетели, депозит за изготвяне на СППЕ в общ размер от 1092 лв. както и да се
изплати възнаграждение за оказана безплатна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА в
размер на 400 лева за адв. А.. Искането за присъждане на разноски на молителя следва да се
остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 16
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителя В. Г. М. да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер
на 25 лева.
Доколкото молителят Й. В. Х. не е навършил 18 г., същият не дължи държавна такса,
независимо от изхода на делото – чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Г. М., ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на Й. В. Х., ЕГН ********** за издаване на заповед за защита на нея и сина
Й. В. Х., ЕГН ********** срещу В. С. Х., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ Заповедта за незабавна защита издадена по делото на 16.06.2021г.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен
съд държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН ********** да заплати на В. С. Х., ЕГН **********
сторени разноски в размер общ размер от 1 132/ хиляда сто тридесет и два/лева.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на адв.М.А. А. от САК
възнаграждение в размер на 400.00/четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СГС в седмичен срок от връчването му на
страните.
За отменената Заповед за незабавна защита да се уведоми съответното РУ СДВР
след влизане на решението в сила.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7