Решение по дело №676/2019 на Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 24.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 676 по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от А.И.К. с ЕГН: ********** ***, с адрес за кореспонденция гр. С., ул. „0-ти С.“ № 00, ет. 0 срещу П.н.Р.Б. за осъждане на ответника да й заплати сумата от 30 000,00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на увреждането /26.09.2014 г./ до пълното изплащане на вземането.

Ищцата сочи, че на 26.09.2014 г., около 12,16 часа претърпяла ПТП на автомагистрала "Тракия", общ. Ихтиман, в района на 46-ти км. Управлявала лек автомобил Опел Астра с ДК № СА 5411 ВН, служебен автомобил на Българска национална телевизия /БНТ/, в посока Пловдив-София. Колата била ударена отзад вляво от джип марка "Инфинити", модел "КХ" с рег. № СА 8031 ХК, управляван от БД М.

По случая било образувано досъдебно производство № 305/2014 г. пред РУМВР-Ихтиман и пр.пр. № 1606/2014 г. пред РП-Ихтиман срещу Б. Д. М., за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1, пр. 5 и пр. 6 от ЗДвП; чл. 25, ал. 2, изр. 1 от  ЗДвП; чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица - ММ и НТ, средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяваща се в мозъчно сътресение, което е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата, и средна телесна повреда на ищцата - с трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво/, като деецът е избягал от местопроизшествието.

С решение на РС-Ихтиман от 25.01.2016 г., постановено по нахд № 543/2015 г. подсъдимият е оправдан, потвърдено с Решение на Софийски окръжен съд, първи въззивен състав по ВНОХД № 114/2016 г., постановено по реда на чл. 78а НК и е влязло в сила на 06.05.2016 г.

Мотивите на съда били, че не е установено авторството на деянието. Разследващите органи, които са действали под ръководството на РП-Ихтиман, не са взели отпечатъци от двете МПС. Поради това приетите по досъдебното производство автотехническа експертиза и в съдебното производство тройна автотехническа експертиза, формират хипотези на причиняване на ПТП, а не ясни и категорични изводи за механизма на ПТП. Албумът с цветни снимки към Протокола за оглед на място от 26.09.2014 г. не било веществено доказателство. Посочва, че на снимка 8 от албума ясно личат тъмно-сини следи върху предна броня на МПС "Инфинити" и охлузвания на предна дясна джанта. Експертът, извършил СТЕ по НОХД № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман на стр. 70 от делото, прави изводи за зажулване върху МПС "Инфинити" със синя боя в резултат на контакт с друго МПС, без да е взел материал от двете МПС. Това било прието по-късно от съда само за предположение.

На 09.10.2014 г., преди да приключи досъдебното производство, наблюдаващ прокурор от РП-Ихтиман, по молба на Генералния директор на БНТ и молба от Б.Д. М., двете МПС веднага били върнати на собствениците им, преди да са извършени всички необходими следствени действия по събиране на доказателства за причиненото ПТП.

В хода на съдебното производство пред първата инстанция, съдът е допуснал повторна автотехническа експертиза, но експертът не могъл да извърши поставените задачи и по технически път да установи дали водачът на МПС "Инфинити" е причинил ПТП, като е блъснат колата на ищцата вляво отзад - и в резултат от удара МПС е изведено от магистралата в близките тревни площи до платното.

Допуснатата тройна АТЕ констатира, че няма доказателства за осъществен контакт между двете МПС. Посочва, че тези веществени доказателства е трябвало да бъдат събрани от разследващите органи, действали под инструкциите на РП-Ихтиман, която следи за установяване на обективната истина и за събиране на всички доказателства. Десет дни преди да е приключило разследването прокурора връща МПС на собствениците им, вместо да ги задържи до приключване на наказателното производство.

В първоинстанционното решение и решението на въззивната инстанция е прието, че единствено спорно е дали е бил налице удар между процесните МПС. Според експертизата не били налице събрани по надлежния ред доказателства за траектория на движение на автомобилите, характеристични данни за разположението на деформациите по автомобилите - отстояния от терена, форма, големина и дълбочина на деформациите, наличие или отсъствие на следи от приплъзване по твърд предмет с друг цвят, разположението на следите от издраскване. Сочи, че в резултат на пропуските на прокуратурата, експертите не са могли да бъдат категорични в заключенията си. Съдът е констатирал следното: че са налице пропуски в протокола за оглед на местопроизшествието; че липсват надлежни данни за евентуално място на настъпване на произшествието, за наклона на пътя, радиуса на завоя, както и конкретни характеристики на пътното платно; че намерените следи върху автомобила "Инфинити" от тъмносиня боя изобщо не са изследвани, така че да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил "Опел".

Заявява, че изброените пропуски представляват бездействия на наблюдаващия прокурор, като е нарушена разпоредбата на чл. 13 от НПК, не е осъществил определените от закона правомощия по ръководство и надзор за законосъобразност на разследването, съгл. чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от НПК, чл. 196 от НПК и чл. 197 от НПК. РП-Ихтиман е освободила двете МПС-та, участвали в ПТП преди завършване на наказателното производство, в нарушения на разпоредбите на чл. 111 от НПК. РП-Ихтиман не е дала указания да се вземат отпечатъци от двете МПС-та, каквито е трябвало да се съберат, съгл. чл. 125 НПК. РП-Ихтиман не е изпълнила задължението си да осигури законност и своевременност в разследването, съгл. чл. 203 НПК. В резултат на тези действия Б.Д.М. е оправдан от съда и е отхвърлен гражданския иск на ищцата срещу неговия застраховател ЗАД "А." АД с влязло в сила решение № 219/24.01.2017 г. на САС, ГО, 1 състав, по гр.д. № 3493/2016 г.

Ищцата излага съображения, че  в резултат на бездействията на прокуратурата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване, напразни очаквания за справедлив процес, нравствени, емоционални, психически терзания за изхода на процеса, накърнена чест, достойнство.

В срока за отговор е постъпил такъв от П.на РБ. В отговора се излагат съображения, че искът е неоснователен. Ответникът сочи, че не е извършил действия, с които да навреди на ищцата. На първо място твърди, че не всеки общественоопасен резултат е причинен от виновно действащо лице, извършило престъпление. На следващо място посочва, че ищцата е приела изключително пасивна позиция в наказателния процес - не се е конституирала като частен обвинител и не е подкрепила по нинакъв начин обвинението. Пълното дезинтересиране от наказателния процес не е адекватно на твърдението за изживени нравствени, емоционални, психически и психологически терзания. Оспорва твърденията за настъпила вреда, която да е в причинно следствена връзка с действия /бездействия/ на Прокуратурата. Оспорва твърденията на ищцата, че Прокуратурата не е изпълнила задълженията си, предвидени в НПК, а освен това евентуалното им нарушаване не е годно да обоснове противоправността като елемент от фактическия състав. Не е противоправно поведение и ненамирането на причинителя на ПТП.  РП-Ихтиман е предприела необходимите действия за разкриване на истината от 26.09.2014 г., а от друга страна разкриването на истината е резултат, възможен и от действията на лице, твърящо, че негови права и законни интереси са засегнати от деликт. Искът на ищцата бил предявен преди да е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което оставала открита възможността да се установи, че на 26.09.2014 г. е извършено престъпление. По същество моли да бъде отхвърлен предявения иск, в условията на евентуалност да бъде присъдено по-нисък размер на обезщетение. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претенцията за лихва. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че е предявен иск по чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД.

По делото се установяват следните факти:

Приложени по делото са ДП № 305/2014 г. по описа на РУ-Ихтиман,  НАХД № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман и ВНАД № 114/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.

С постановление на К.Л.Б. – ст. разследващ полицай при РУ-Ихтиман по ДП № 305/2014 г. по описа на РУ-Ихтиман е назначена съдебно-автотехническа и оценителна експертиза. На 10.11.2014 г. е депозирана автотехническа експертиза от инж. Н.К., към която са приложени  и цветни снимки на автомобилите.

На 08.10.2014 г. е депозирана молба вх. № 1606/14 по описа на РП-Ихтиман от Б.И. К. /упълномощен представител на Б. Н. Т./, с която моли да бъде разпоредено връщане на автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № СА0000, собственост на БНТ, след приключване на всички процесуално-следствени действия.

С Постановление от 08.10.2014 г. на Д.Х.-прокурор в РП-Ихтиман е уважена молбата на Б.И. К. за връщане на веществено доказателство  лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № СА 0000ВН, собственост на БНТ. Прието в постановлението е, че са извършени необходимите процесуално-следствени действия и връщането на автомобила преди завършването на наказателното производство не би затруднило разкриване на обективната истина по делото.

На 13.10.2014 г. е депозирана молба вх. № 1606/14  по описа на РП-Ихтиман от Б.Д. М., с която моли да бъде разпоредено връщане на товарен автомобил марка „Ихфинити КХ 70“, с рег. № СА 0000 ХК, след приключване на всички процесуално-следствени действия.

С Постановление от 13.10.2014 г. на Д. Х.-прокурор в РП-Ихтиман е уважена молбата на Б.Д.М. за връщане на веществено доказателство  товарен автомобил марка „Инфинити КХ 70“, с рег. № СА 0000 ХК. Прието в постановлението е, че са извършени необходимите процесуално-следствени действия и връщането на автомобила преди завършването на наказателното производство не би затруднило разкриване на обективната истина по делото. На същата дата 13.10.2014 г., автомобила е получен от Б.Д.М., видно от подписаната разписка /л. 125 от ДП№ 305/2014 г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр. 1606/14 г. по описа на РП-Ихтиман/.

С решение от 25.01.2016 г., постановено по нахд № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман Б.Д.М. е признат за невиновен в това, че на 26.09.2014 г. около 12,16 часа на автомагистрала "Тракия", общ. Ихтиман, в района на 46-ти км., при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка "Инфинити", модел "КХ" с рег. № СА 0000 ХК, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП-"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 1 пр. 5 и пр. 6 от ЗДвП - " Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия......., с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие",; чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - "При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водача е длъжен да пропусне ППС, които се движат по нея"; чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - "Водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство", в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица, както следва: на М.А.М., средна телесна повреда....., на А.И.К. - средна телесна повреда - трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок по-голям от 30 /тридесет/ дни, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво/, като деецът е избягал от местопроизшествието и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 1, пр. 3, алт. 1, буква "а", пр. 2, във вр. ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В мотивите на решението на РС-Ихтиман е посочено, че намерените следи върху автомобила „Инфинити“ от тъмносиня боя въобще не са изследвани така че да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил „Опел Астра“. Тези следи не биха могли и да бъдат изследвани след като автомобилът е бил върнат на собственика.

С определение от 26.10.2015 г., постановено по НАХД № 543/2015 г. е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, при която вещото лица да отговори на поставените в хода на досъдебното производство задачи, както и на допълнителни такива. В депозираната на 18.11.2015 г. експертиза, изготвена от в.л. В.В. И. се посочва, че оглед нe може да се извърши на процесните автомобили, тъй като са върнати на собствениците им и най-вероятно не са във вид и състояние каквото е било непосредствено след ПТП.

С решение от 06.05.2016 г., постановено по ВНАД № 114/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд е потвърдено изцяло решение от 25.01.2016 г., постановено по НАХД № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман. Постановеното решението е окончателно.

В мотивите на решението на Софийски окръжен съд е посочено, че за правилното решаване на делото най-съществено е обстоятелството, дали между процесните автомобили е бил налице удар. Констатирано е следното: "В огледния протокол липсват надлежни данни за евентуалното място на настъпване на произшествието, за наклона на пътя, радиусът на завоя както и конкретните характеристики на пътното платно, включително и интензивността на дъжда и наличието на водни пространства /локви/, намерените следи върху автомобила "Инфинити" от тъмносиня боя изобно не са изследвани така че да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил "Опел Астра". В тройната съдебно-автотехническа експертиза вещите лица са посочили, че са възможни различни варианти на механизъм на настъпване на ПТП, тъй като липсват данни за траекторията на движение на автомобилите, характеристични данни за положението на деформациите на автомобилите-отстояния от терена, форма, големина и дълбочина на деформациите, наличие или отсъствие на следи от приплъзване по твърд предмет с друг цвят, разположението на следите от издраскване.

От приета епикриза № 711, издадена от УМБАЛ "Света Анна" АД-София, клиника по неврохирургия се установява, че А.И.К. е постъпила на 26.09.2014 г. и изписана на 29.09.2014 г., с диагноза "Мозъчно сътресение.Контузия на меките тъкани на главата париентално вляво. Фрактура на 9-то ребро в дясно".

Приета е и друга медицинска документация епикриза от ВМА- клиника по нервни болести за периода на лечение от 23.07.2018 г. до 27.07.2018 г., етапна епикриза от Специализирана болница за рехабилитация - "Тузлата" ЕООД - гр. Б., епикриза от ВМА- клиника по нервни болести за период на лечение от 16.03.2015 г. до 20.03.2015 г., епикриза от ВМА- клиника по нервни болести за период на лечение от 11.08.2016 г. до 18.08.2016 г., епикриза от УМБАЛ "Св.Иван Рилски"-неврологична клиника, за период на лечение от 16.10.2014 г. до 21.10.2014 г.

Установява се от приложените болнични листа както следва: болничен лист № Е 20182036678 г.,  болничен лист № Е201520031075, болничен лист № Е20171098347, болничен лист № 0135236, и болничен лист № 581435, че ищцата е била временно неработоспособна от 26.09.2014 г. до 20.11.2014 г. в следствие на претъпените травми в резултат на ПТП и за други периоди през 2017 г. и 2018 г. по повод неврологична симптоматика.

По делото да разпитана двама свидетели на ищцата.

От разпита на Б.В.П. /съпруг на ищцата/ се установява, че на 26 септември 2014 г. бил уведомен за инцидента от колеги. Силно се притеснил, защото разбрал, че се касае за тежко произшествие. Инцидентът се случил по време на служебна командировка на А.К.. На връщане от предизборния дебат, състоял се в Пловдив, е станал инцидента. ПТП били реализирано със служебна кола, в която е имало нейни колеги – водещият на дебата М.М. и редакторката на този дебат Н.Т.. А. е била продуцент на тази кампания и е била водач на колата. След инцидента я видял веднага на следващия ден. Била в изключително тежко състояние. В Окръжна болница не допускали хора до нея. Дълго време след това приемала само течна храна. Не виждала с едното око и имала и други поражения. Била в тежко състояние, и не изглеждала никак добре.

По повод ПТП-то се водело разследване. А. живо се интересувала от разследването - контактувала с разследващите органи по тяхна инициатива, явявала се, когато била призована и търсела всякаква информация в рамките на закона. Била абсолютно сигурна, че справедливостта ще възтържествува. Буквално в секундата преди инцидента, тя е видяла колата -  марка „Инфинити”. Свидетелят посочва, че ищцата никога не е отказвала съдействие на разследващите. Била е активна страна за това да се разкрие справедливостта. След като разбрала, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда за лицето, което тя е посочила като водач на другото МПС, причинило ПТП, била в абсолютен шок. Не можела да повярва, че това е възможно. Шокът бил грандиозен, физически не можела няколко дни да спи. Била в сложна позиция спрямо другите двама нейни колеги, които са се намирали в колата по време на инцидента, тъй като тя е била шофьор. За нея било очевидно, че няма вина за настъпилото ПТП, но носела морална отговорност за другите хора, които са били в колата. Изпитвала огромна болка, защото й е отказана справедливост. Тя и до днес търпяла физическите, психическите последици от това произшествие. Изпитвала вина и отговорност спрямо другите двама в колата, които получили травми за цял живот.

В процеса на досъдебната фаза на производството, тя търсела информация в рамките на закона. Отговаряла на молбите на тези органи, участвала в следствените действия. Споделяла, че след тези контакти като че ли нищо фактологично не е подлежало на съмнение. Вярвала, че ще получи справедливост.

След оправдателната присъда изпитвала болки на психологическо разстройство, всяка асоциация с автомобили и разследване и тежала изключително много. Дълго време не се престрашила да управлява МПС и в момента изпитва страх при шофиране. Получава главоболие, безсъние, чести сълзи, спиране на телевизора, когато стане дума за дело. Миналата година пролетта разбрали за пропуските в следствените действия.

От разпита на Д.Г. К. се установява, че познава А.К., като запознанството им датира непосредствено след въпросното ПТП. Запознанството било по повод оплаквания, вследствие злополуката. Свидетелят е лекар, невролог във ВМА и е извършвал многократно неврологични прегледи на ищцата и 1 – 2 пъти я е хоспитализирал в клиниката, в която работи. По отношение на медицинското й състояние посочва, че повечето от оплакванията й са възникнали след злополуката. Най – вече характеризиращи се хронични оплаквания на гръбнака и вследствие на мозъчна травма. За състоянието й след инцидента неколкократно се е срещал с нея по повод тези оплаквания. Свидетелят посочва, че психически в малка или голяма степен, преживяването на една такава мозъчна контузия, след нея настъпват определени функционални промени в мозъчната кора. Неминуемо тази злополука има обективен ефект върху нейното психическо състояние.

Пред свидетеля ищцата е споделяла, че тече разследване във връзка със случая и че очаква някаква справедливост от това разследване, тъй като се предполага, че причинителя на това ПТП не е тя. Споделяла е, че очаква обективност и справедливост от това разследване. Свидетелят следи състоянието й към днешна дата. Заявява като специалист, че при такова ПТП остават трайни хронични увреждания по повод двигателния апарат-гръбначният стълб, в частност шийния отдел на гръбначния стълб. До голяма степен и в процес на бъдещи изследвания да бъдат предполагани увреждания и на централната нервна система.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД.

    Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Доколкото това са правопораждащи факти ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Липсата на която и да е от тези кумулативни предпоставки водят до неоснователност на претенцията.

Не се спори, а и се установява от приложеното нахд № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман и ВНАД № 114/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, че на 26.09.2014 г. около 12,16 часа на автомагистрала "Тракия", общ. Ихтиман, в района на 46-ти км., ищцата управлявайки лек автомобил Опел Астра с ДК № СА 0000 ВН, служебен автомобил на Българска национална телевизия /БНТ/, в посока Пловдив-София, претърпяла ПТП, при което получава средна телесна повреда - трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок по-голям от 30 /тридесет/ дни, изразяваща се в счупване на челюст /счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво/, като деецът е избягал от местопроизшествието. С решение от 25.01.2016 г., постановено по нахд № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман Б.Д.М. е признат за невиновен в това, че на 26.09.2014 г. около 12,16 часа на автомагистрала "Тракия", общ. Ихтиман, в района на 46-ти км., при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил марка "Инфинити", модел "КХ" с рег. № СА 0000 ХК, е нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица, както следва: на М.А. М. и на А.И.К.. Решението е потвърдено с решение от 06.05.2016 г., постановено по ВНАД № 114/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е наличието на противоправно деяние т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. За да е противоправно едно деяние, то трябва служителят на ответника да има нормативно или договорно вменено задължение, което да го задължава да извършва такива действия. Отговорността на Прокуратура на РБ произтича от ръководната функция на прокурора в досъдебното производство, който решава всички възникнали въпроси в рамките на това производство, включително и относно доказателствата / чл. 196 и чл. 197 от НПК/, като последната е свързана с обстоятелството, че събирането на доказателства е подчинено изцяло на преценката на прокурора, доколкото той е субектът, който доказва обвинението в съда.

Съгласно чл. 109 от НПК като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. 

По делото бе установено, че процесните автомобили "Инфинити", модел "КХ" с рег. № СА 0000 ХК и „Опел Астра“ с ДК № СА 0000 ВН са приобщени като веществени доказателства към ДП№ 305/2014 г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр. 1606/14 г., а веществените доказателства се пазят до завършването на наказателното производство - чл. 111, ал. 1 от НПК. Според ал. 2 на правната норма-предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.

С постановление от 08.10.2014 г. на Д.Х.-прокурор в РП-Ихтиман е уважена молбата на Б.И.К. за връщане на веществено доказателство  лек автомобил марка „Опел Астра“, с рег. № СА 000ВН, собственост на БНТ. С постановление от 13.10.2014 г. е уважена молбата и на Б.Д.М. за връщане на веществено доказателство  товарен автомобил марка „Инфинити КХ 70“, с рег. № СА 000 ХК.Прието в постановленията е, че са извършени необходимите процесуално-следствени действия и връщането на автомобилите преди завършването на наказателното производство не би затруднило разкриване на обективната истина по делото.

Действието по изземването на веществените доказателства е част от наказателния процес, а негова цел е защита на ценност от най-висш порядък – защита на обществения ред чрез предотвратяване извършването и наказване на извършилия престъпление. Изземването на веществените доказателства (независимо дали е принудително или чрез доброволно предаване) има за задача да обезпечи събирането на доказателствата в наказателния процес. Разпореждането с тях по време на следствието става по нареждане на прокуратурата, а в съдебната фаза - с разпореждане на съда, включително и с присъдата по реда на чл. 53 НК. Веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство, след което се връщат на правоимащите.

Установява се по категоричен начин от мотивите на нахд № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман и мотивите по ВНАД № 114/2016 г. по описа на Софийски окръжен съд, че връщането на процесните автомобили на техните собственици е затруднило разкриване на обективната истина. С определение от 26.10.2015 г., постановено по НАХД № 543/2015 г. по описа на РС-Ихтиман е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, при която вещото лице е имало за задача да отговори на поставените в хода на досъдебното производство въпроси, както и на допълнителни такива. В депозираната на 18.11.2015 г. експертиза, изготвена от в.л. В.В.И. се посочва, че оглед не може да се извърши на процесните автомобили, тъй като са върнати на собствениците им и най-вероятно не са във вид и състояние каквото е било непосредствено след ПТП. В мотивите на решението на РС-Ихтиман е посочено, че намерените следи върху автомобила „Инфинити“ от тъмносиня боя въобще не са изследвани така че да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил „Опел Астра“. Тези следи не биха могли и да бъдат изследвани след като автомобилът е бил върнат на собственика. Идентични мотиви са изложени и от състава на Софийски окръжен съд, достигайки до извод, че намерените следи върху автомобила "Инфинити" от тъмносиня боя изобно не са изследвани така че да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил "Опел Астра". В тройната съдебно-автотехническа експертиза вещите лица са посочили, че са възможни различни варианти на механизъм на настъпване на ПТП, тъй като липсват данни за траекторията на движение на автомобилите, характеристични данни за положението на деформациите на автомобилите-отстояния от терена, форма, големина и дълбочина на деформациите, наличие или отсъствие на следи от приплъзване по твърд предмет с друг цвят, разположението на следите от издраскване.
         С оглед изводите, до които са достигнали съдебните състави, се налага извод, че Постановленията от 08.10.2014 г. и от 13.10.2014 г. на РП - Ихтиман за връщане на автомобилите, са постановени в нарушение на чл. 111, ал. 1 от НПК, тъй като автомобилите са върната преждевременно и това е затруднило наказателното производство и разкриване на обективната истина. Законодателят възлага на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в досъдебното производство (чл. 196 НПК), а прокурорът не е направил необходимото, за да обезпечи извършване на необходимите следствени действия.

Съдът намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на Прокуратурата и  така предявеният иск се явява доказан по основание.

Вредите, които е претърпяла ищцата и които се претендират са неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определя на принципа на справедливостта, съгл. чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта на това обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид  при определяне на размера. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредения. Съгласно трайната установена съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно болките, страданията, психичните преживявания и моралните ценности понесени от увредения вследствие на увреждането.

От свидетелските показания, които съдът кредитира, се установява, че ищцата е претърпяла такива неимуществени вреди. От показанията на съпругът й Бойко Петров се установява, че след като разбрала, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда за лицето, което тя е посочила като водач на другото МПС, причинило ПТП, била в абсолютен шок. Не можела да повярва, че това е възможно. Шокът бил грандиозен, физически не можела няколко дни да спи, тъй като носела морална отговорност за другите хора, които са били в колата. Изпитвала огромна болка, защото й е отказана справедливост, а вярвала, че ще получи такава. Ищцата получава главоболие, безсъние, често плаче, когато става дума за делото. От разпита на Д.Г.К. се установява, че ищцата споделяла с него, че очаква някаква справедливост от това разследване, тъй като се предполага, че причинителя на това ПТП не е тя. Споделяла е, че очаква обективност и справедливост от разследването.

Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е бездействала и е приела изключително пасивна позиция в наказателния процес - не се е конституирала като частен обвинител и не е подкрепила по нинакъв начин обвинението. На първо място частният обвинител е винаги акцесорна страна в наказателния процес, а главна такава е прокурорът, който повдига и поддържа обвинението. Частният обвинител не може да повдигне обвинението, тъй като по дела от общ характер това е изключително конституционно правомощие на прокурора. Наред с това, следва да се отбележи, че НПК (чл. 111, ал.3) не предвижда съдебен контрол за този вид постановления, като по този начин гражданите се лишават от вътрешноправни средства за защита пред съд срещу незаконосъобразни актове на прокурора за връщане по негова преценка на иззети веществени доказателства (такава защита е предвидена само при отказ за връщане).

Съобразявайки изложеното дотук съдът счита, че житейски оправдано е да се определи обезщетение на ищцата в размер на   5 000 лева, което е съответно на принципите на справедливостта, а до пълният предявен размер от 30 000 лева, искът следва да се отхвърли. Съдът определя по-нисък размер от претендирания, тъй като дори да са извършени всички процесуални действия с нужното качество и акуратност и съответно автомобилите задържани до приключване на наказателното производство, не може да се определи с категоричност изначално, какъв ще е крайният резултат от изхода на наказателното производство и съответно дали  извършителят ще бъде открит и наказан. Но с оглед на това, че има пропуски в действията на прокуратурата, в резултат на които ищцата е претърпяла определени негативни емоции и психични състояния, тези вреди несъмнено следва да бъдат възмездени.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.    

        Възражение е  частично основателно, по следните съображения:  

Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и от който дължи обезщетение за забавено плащане,  е датата на увреждането. В случая за дата на увреждането следва да се приеме  датата на постановлението от 13.10.2014 г. на прокурора в РП-Ихтиман, с която е уважена молбата на Б.Д.М. за връщане на веществено доказателство  товарен автомобил марка „Инфинити КХ 70“, с рег. № СА 0000 ХК. Длъжникът изпада в забава при задължения, произлизащи от непозволено увреждане от деня на увреждането, без да е необходима покана.

С оглед периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от три  години от началната дата, на която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три години. С оглед възражението за погасителна давност и датата на предявяване на иска- 26.09.2019 г.,  акцесорният иск за лихви е погасен по давност за времето от 13.10.2014 г. до 25.09.2016 г., а от 26.09.2016 г. до датата на предявяване на иска 26.09.2019 г., не е погасен по давност и лихви се дължат от 26.09.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните и да се произнесе по тях.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 450, 00 лева, съобразно уважената част от иска.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100, 00 лева, съобразно отхвърлената част от иска.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на А.И.К.-П., с ЕГН: ********** ***, на основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата от 5000 лв. /пет хиляди/ лева, представляща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на Постановления от 08.10.2014 г. и от 13.10.2014 г. по ДП№ 305/2014 г. по описа на РУ МВР-Ихтиман, пр.пр. 1606/14 г., ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 26.09.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 52 от ЗЗД, предявен от А.И.К.-П., с ЕГН: ********** *** срещу П. на РБ, за горницата над 5000, 00 лв. /пет хиляди/ лева до пълният предявен размер от 30 000 лв. /тридесет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на А.И.К.-П., с ЕГН: ********** *** срещу П. на РБ, за заплащане на законна лихва върху уважения размер на главницата от 5 000, 00 лв. /пет/ хиляди лева за периода от 26.09.2014 г. до 25.09.2016 г., като погасен по давност.

 

ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на А.И.К.-П., с ЕГН: ********** *** разноски за производството в размер на 450, 00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, съобразно уважената част.

 

ОСЪЖДА А.И.К.-П., с ЕГН: ********** *** да заплати на П. на РБ разноски за производството в размер на 100, 00 лв. /сто лева/, съобразно отхвърлената част.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

   СЪДИЯ: