Р Е Ш Е Н И Е
№481
гр. Пловдив, 05.03.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, І състав в съдебно заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2899 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на И.Н.Н., ЕГН: **********,***, против заповед № 20-1030-000601
от 26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2, б. „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно спиране
от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
Твърди се в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение изискването за
форма и превратно тълкуване на материалния закон. Според него, още на
04.03.2020г. е уведомил ПП – КАТ – гр. Пловдив, че ще отремонтира техническия
проблем и е представил фактура № 0…5850/04.03.2020г., ведно с фискален бон към
нея, издадена от специализиран сервиз по ауспухови системи, съгласно която „е
сменена мека връзка“. Оспорват се изцяло констатациите в съставения АУАН, с
твърдението, че след като е разбрал за възникналия технически проблем
„неуплътнена шумозаглушителна уредба“ го е отстранил и не следва да му бъде
налагано административно наказание – глоба и наложената ПАМ е с прекратено
действие, считано от 06.03.2020г. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в депозиран по делото писмен отговор (допълнение към жалба).
Ответникът, чрез
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Пловдив, в писмено
становище оспорва жалбата. Прави изрично възражение за прекомерност на
договорения адвокатски хонорар и намаляването му до минималния размер, съгласно
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата й редакция/.
Окръжна прокуратура –
Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство,
не изразява становище по жалбата.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената
заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея.
Същата е допустима, като подадена в предвидения от закона срок.
Разгледана по
същество, е основателна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на 26.02.2020г. около 0.40ч. в с. Йоаким Груево, на
ул. „5-та“, до № 39, от длъжностно лице при ответника е установено, че
жалбоподателят управлява лек автомобил, марка Хонда Акорд, рег. № ****, лична
собственост, което е технически неизправно, с неуплътнена шумозаглушителна
система. На Н. е съставен АУАН бл. № 324410 от 26.02.2020г., в който е посочено
включително нарушение на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така
установеното административно нарушение Началник група към ОД на МВР – гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед – предмет на настоящото
съдебно производство. Представена е
оправомощителна заповед за компетентност на издателя на обжалвания
административен акт, а именно заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на
ОД на МВР – гр. Пловдив, заповед № 8121з – 1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и заповед № 8121к
– 5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи за преназначаване на
държавни служители на ръководни длъжности в МВР /л. 224 – 226/. Приета е по
делото и Справка за нарушител водач на И.Н.Н. /л. 222 – 223/.
В хода на съдебното
производство не са ангажирани други доказателства, извън административната
преписка.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на
задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т.
4 и т. 5 АПК. С процесната заповед се налага принудителна
административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 2, б.
„А“ от ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "А"
от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при установяването на които
органът, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ. Спорът между
страните по делото е дали техническата неизправност е констатирана от
извършилия проверката административен орган по надлежния ред и дали се касае за
„значителни неизправности“ по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП и чл. 10, т.
10, б. „Б“ от ППЗДвП.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 2, б. „А“ от ЗДвП (в приложима
редакция), временно се спира от движение ППС до отстраняване на неизправността,
когато превозното средство е технически неизправно.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически неизправно пътно
превозно средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправности като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни /т. 1/, значителни /т. 2/ или опасни
неизправности /т. 3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6, тт. 71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че „незначителни
неизправности“ включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както
и други незначителни несъответствия. „Значителни
неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на
проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното
средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а „опасни неизправности“, включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват
пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат
въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една неизправност ЗДвП
с нормата на чл. 101, ал. 4 препраща към наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а
именно Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл. 37,
ал. 1 - 4 от посочената Наредба, категоризираните незначителни, значителни и
опасни неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо
уредбата в § 6, тт. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Класификация на неизправностите
се извлича и от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към чл. 31,
ал. 1 от Наредбата, съгласно която, неизправностите се оценяват от гледна точка
на рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата.
По делото не се формира спор, че на посочената дата –
26.02.2020г. жалбоподателят е бил в с. Йоаким Груево, със собствения си лек
автомобил, марка Хонда Акорд, рег. № ****. На практика от събраните по делото доказателства се
установява, че действително на
посочената в АУАН и ЗППАМ дата не е било извършвано замерване на шума от
двигателя на същия с технически уреди.
На първо място, в ЗППАМ е отразено като обстоятелства
по извършване на нарушението, че шумозаглушителното устройство е неизправно,
което представлява значителна неизправност. Същевременно, обаче, не става ясно
дали е налице видоизменение на шумозаглушителната система, неправилен монтаж
или цялостна повреда или на отделен елемент от нея /арг. от Наредба № Н - 32 от 16.12.2011г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства/.
Липсва посочването на каквито и да било действия от страна на водача, с които
същият да е осъществил вмененото му нарушение. Следва да бъде посочено, че проверката
е извършена от контролен орган, без използване на технически средства за
замерване на шума, поради което може да се предположи, че е определянето на
нивото на шума е изключително субективно „по слух“ на проверяващия орган.
Подобно процедиране съдът намира за абсолютно
недопустимо, доколкото се касае до установяване на техническа характеристика, а
самото нарушение, което е вменено на жалбоподателя, третира неспазване на конкретни
норми за шум. При това положение и настоящата инстанция съдът намира, че така
визираното нарушение се явява и недоказано по категоричен начин, като самият
негов начин на установяване поставя под съмнение изводите за наличието на
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.
В допълнение на изложението следва да бъде посочено,
че принципно правилни са аргументите на ответника, че пускането в движение на
МПС, спряно поради констатирана техническа неизправност, следва да се извърши
по реда на Наредба № І-45 от 2000г., изискващ представянето на автомобила от
собственика в сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив за извършване идентификация и
преглед от техник – механик, в рамките на които да се установи отстраняването
на неизправността. В този смисъл, действително не е достатъчно представянето
единствено на фактура за изпълнена ремонтна дейност, идентифицирана като „мека
връзка“ от съответния модел. Независимо от това, обаче, при неустановяване на
извършеното нарушение от контролния орган чрез използване на техническо
средство за измерване на шума, не може да се приеме, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си за представяне на автомобила за преглед от техник –
механик на място в сектор ПП при ОД на МВР – Пловдив.
По отношение твърдението, че ЗППАМ е
незаконосъобразна, тъй като НП, съставено въз основа на АУАН, с който е
констатирано извършеното административно нарушение, е предмет на обжалване по
съдебен ред, настоящият съдебен състав намира, че в молбата на л. 175 са
посочени единствено данни за образувано НАХД № 6764 от 2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив и не е представено постановено по него съдебно решение,
влязло в законна сила. Следва да бъде отбелязано, че се касае за две отделни
производства – административно наказателно, протичащо по реда на ЗАНН и
административно, протичащо по реда на АПК, които са независими едно от друго
При така изложените
аргументи съдът намира, че наложената със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
20-1030-000601 от 26.02.2020г. принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2, б. „А“ от ЗДвП е необоснована и
немотивирана. Това, от своя страна, като резултат има за последица нарушение на
материалния закон и следва обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка да бъде отменена.
Предвид изхода на спора,
на оспорващия следва да бъдат присъдени разноски по делото. От страна на
жалбоподателя не е представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, но съдът
констатира, че е представен единствено платежен документ за внесена държавна
такса в размер на 10лв. На жалбоподателя следва да бъде присъдена сумата в
размер на 10лв. (десет лева) направени по делото разноски.
Мотивиран от горното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на И.Н.Н., ЕГН: **********,***, заповед № 20-1030-000601
от 26.02.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2, б. „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно спиране
от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив да заплати на И.Н.Н., ЕГН: **********,*** сумата в размер на
10лв. (десет лева) направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: