РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бяла, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20224510100157 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба от М. А. М.
, ЕГН:**********, адрес: село Бъзовец „Георги Димитров” № 111 против З. Мехедов
М. с ЕГН ********** с адрес: гр. Две могили, община Две могили, област Русе, ул.
„Цар Освободител“ № 41,С. З. А. с ЕГН **********c адрес: гр. Две могили, община
Две могили, област Русе, ул. „Христо Ботев“ № 38 и Н. М. А. с ЕГН ********** с
адрес: гр. Русе , община Русе, област Русе, ул. „Прага“ № 5. Моли съда да постанови
решение по силата на което да признае за установено по отношение на ответниците, че
ищецът М. А. М. е собственик на 12/144 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07212.28.31, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Бъзовец, община Две могили, област Русе, одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от
09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК, местност АРМАНДЖИК СЪРТ, с
площ от 605 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: ЛОЗЕ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07212.6.48, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе ,
одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на
АГКК, местност БАЛЪК БАИР, с площ от 5000 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: НИВА, както и да отмени
Нотариален акт по обстоятелствен проверка № 12, том 5 per. Дело № 3189, дело № 539
от 12. 05.2014 г. на Нотариус № 567 - Районен съд - Бяла, вписан в служба по
вписванията - град Бяла, придобит чрез давностно владение.Претендира направените
по делото разноски, съобразно приложен списък.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали писмен
отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
1
Между страните не съществува спор, че са наследници на общия наследодател
Милан Минков Караминев/ М. Мусов Карамусов/,починал на 31.08.1998г.
С решение №13 от 14.07.1999г.на ОСЗГ гр.Две могили е възстановено правото
на собственост на наследниците на М. Мусов Карамусов,б.ж. на с.Бъзовец,община Две
могили.
С Нотариален акт по обстоятелствен проверка № 12, том 5 per. дело № 3189,
дело № 539 от 12. 05.2014 г. на Нотариус № 567 - Районен съд - Бяла, вписан в служба
по вписванията - град Бяла и последващ Нотариален акт за дарение на земеделски земи
№ 13, том5, per. № 3192, дело № 540 от 2014г., М. М. М. ЕГН **********,в
качеството си на наследник на Милан Минков Караминев е дарил на сина си З. М.
М.,следните недвижими имоти, а именно
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07212.28.31, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени
със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК с
адрес местност АРМАНДЖИК СЪРТ, с площ от 605 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 07212.6.48, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село
Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени със Заповед № РД - 18 -627 от
09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК с адрес местност БАЛЪК БАИР, с
площ от 5000 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: НИВА.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав приема от
правна страна следното:
Предявен е иск по чл. 124 ГПК, обективно съединен с искане по чл. 537,ал.2 от
ГПК.
От доказателствата по делото се налага изводът, че се касае до съсобственост,
възникнала по пътя на наследяването. Този извод се подкрепя и от приложеното по
делото решение №13 от 14.07.1999г.на ОСЗГ гр.Две могили,с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на М. Мусов Карамусов,б.ж. на
с.Бъзовец,община Две могили.
Предвид фактическите твърдения и поддържания петитум на исковата молба
съдът приема исковата претенция за процесуално допустима по отношение на първия
ответник , като е налице правен интерес от предявяването й. Правният интерес при
установителния иск е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска и на процеса, за която допустимост съдът следи служебно във
всяко положение на висящия исков процес.
Правният интерес в настоящия казус е обоснован от вида на търсената защита,
като при уважаването му правните последици следва да рефлектират в правната сфера
на ищеца като запазят имуществото му.Съдът счита ,че в случая не е налице правен
интерес на ищеца от провеждане на установителния иск по отношение на втория и
третия ответник,т.к. от доказателствата по делото безспорно се установява,че след
снабдяване на констативния нотариалан акт за собственост М. М. М.,в качеството си
на наследник на Милан Минков Караминев е дарил в цялост на сина си З. М. М.
процесните недвижими имоти. Съгласно установената от ВКС практика, в т.ч и от
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
относно правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост,
2
преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на
спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в
правната сфера на ищеца.Съобразно изложеното настоящият съдебен състав намира, че
предявеният положителен установителен иск е недопустим по отношение на
ответниците С. А. и Н. А. и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане.За да е
налице правен интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се
оспорва претендирано от ищеца право, или да се претендира оспорваното от ищеца
право. В настоящото производство не са налице такива индиции по отношение на тези
ответници,които между другото не са и пасивно правно легитимирани,предвид
факта,че процесните земеделски земи са прехвърлени в цялост с договор за дарение на
първия ответник .
Предвид изложеното с доклада по делото съдът е разпределил доказателствената
тежест ,като е указал,че в тежест на ищеца да докаже чрез главно и пълно доказване
правото си на собственост на твърдяното придобивно основание, както и че са налице
действия на ответниците оспорващи правото му на собственост.
В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
Съгласно дадените разяснения с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълк.
дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на
основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да се установи, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от
какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от
съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Ето защо от
значение е да се установи начинът, по който лицата , които претендират да са
владелци, са получили фактическа власт върху вещта. В настоящия случай към 2014г.
наследодателя на ответника З. М. М. е притежавал съответна идеална част от
възстановените в полза на наследниците на М.М.К. земеделски земи.Упражняването на
фактическата власт върху съсобствен имот продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието на което наследодателя
на ответника е придобил фактическата власт върху вещта, признава такава и на
останалите съсобственици, то те са владелци на своята идеална част и държатели на
идеалните части на другите съсобственици, с което е оборена и установената в чл. 69
ЗС презумпция.
Т. е. към релевантния момент – 2014г. М. М. А. ,в качеството си на
наследодател на З. М. е бил собственик на съответната ид.част от процесните имоти
по наследяване, което не обосновава намерение за своене на целия имот. Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №
1/2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ, презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между
3
съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на
което първоначално е установена фактическата власт сочи на съвладение. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при
което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите
на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи
чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да
бъдат доказани.“
По делото не се събраха доказателства, че праводадтеля на ответника,както и
самия ответник по какъвто и да било начин явно и открито са се противопоставяли на
собственическите намерения на ищеца. В решение №145/14.06.2011г., постановено по
гр.д.№627/2010г. на І ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради
неведение/ да се брани.При липса на доказателства за демонстрирано по отношение на
ищеца намерение за своене на правата му в съсобствения имот, не може да се приеме,
че същият е изгубил своите права и , че ответникът,респективно неговия праводател са
придобили същите на основание давностно владение.С решение № 81 от 11.07.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 2615/2017 г., I г. о., ГК, е прието, че нотариалният акт по
обстоятелствена проверка няма как да има легитимиращ ефект по отношение на
съсобствениците и няма как да обърне правилото за разпределение на
доказателствената тежест, установено с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и
разпределението се извършва по правилото, като снабдилият се с нотариален акт ще
следва да докаже своето право - фактическия състав на съответното удостоверено от
нотариуса придобивно основание.В случая ответникът не доказа завладяването на
частта на ищеца от имота и придобиването и на основание давностно владение.
С оглед основателността на иска, следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се
отмени издаденият в констативен нотариален акт до размера на правата на ищеца,а
имено до размера на 12/144 ид.ч. от процесните земеделски земи.
По разноските:
Предвид уважаване на предявените искове и съгласно разпоредбата на чл.
78,ал.1 от ЗС ищеца има право на разноски за настоящата инстанция в размер на 85
лв,съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. М. М. ,ЕГН **********, че
М. А. М.,ЕГН ********** е собственик по наследство, при права 12/144.ч. на следните
4
недвижими имоти, находящи се в с.Бъзовец,община Две могили,област Русе,а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07212.28.31, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени
със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК,
местност АРМАНДЖИК СЪРТ, с площ от 605 кв. м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: ЛОЗЕ;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 07212.6.48, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Бъзовец, община Две могили, област Русе , одобрени
със Заповед № РД - 18 -627 от 09.09.2019г, на Изпълнителния директор на АГКК ,
местност БАЛЪК БАИР, с площ от 5000 кв. м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: НИВА;
ОТМЕНЯВА Нотариален акт по обстоятелствена проверка №12,том 5,рег.
№3189,дело №539 от 12.05.2014г. на Нотариус №567 с район на действие РС
Бяла,вписан в СВ гр.Бяла, до размера на 12/144 идеални части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК З. М. М. ,ЕГН ********** да
заплати на М. А. М.,ЕГН ********** сумата от 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/,
разноски за настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от М. А. М.,ЕГН ********** иск с
правна квалификация чл.124 ГПК против ответниците С. З. А.,ЕГН ********** и Н. М.
А.,ЕГН **********,като процесуално недопустим и прекратява производството по
делото в тази му част.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5