РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Варна, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20213110110886 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Д., ЕГН
********** и ИВ. Р. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. София, бул.
„Н.Й.В.“ № **, ет.*, ап.** срещу В. Д. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна,
С.О. „В.“ № 583, п.к. 221 по чл.34 от ЗС за делба на следните недвижими
имоти: поземлен имот с площ от 1144 кв.м., находящ се в гр. Варна, „В.З.“,
ул. О.“ **, представляващ УПИ с идентификатор *********** по КККР на
гр. Варна, при граници: ПИ с идентификатори ***********, заедно с
построените в него масивна вилна сграда с идентификатор ***********.4 по
скица със застроена площ от 75 кв.м., включваща първи етаж с площ от 74,92
кв.м., втори етаж с площ от 68,72 кв.м., трети етаж с площ от 61,65 кв.м. и
таванско помещение с площ от 61,65 кв.м., както и гараж с идентификатор
***********.5 с площ от 29 кв.м., при квоти: 7/12 ид.ч. за М. Д. Д., 4/12 ид.ч.
за М. Д. Д. и ИВ. Р. Д. в СИО и 1/12 ид.ч. за В. Д. Г..
В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата и ответницата са
наследници на своя баща д.в.п., починал на 24.01.1989г. С нот. акт № 72, том
II, д. № 595/1965г. на нотариус при ВРС наследодателят бил признат за
собственик по силата на давностно владение на хавра от 1144 кв.м.,
1
съставляваща парцел **-*** в кв.*** в местност „В.“ по плана на вилната
зона на гр. Варна. С договор за дарение, сключен с нот. акт № 158, том II, д.
№ 629/1985г. на нотариус при ВРС д.в.п. дарил на дъщеря си М. Д. Д. ½ от
описания поземлен имот, заедно с ½ ид.ч. от построената в мястото вилна
сграда със ЗП от 75 кв.м., включваща първи етаж с площ от 74,92 кв.м., втори
етаж с площ от 68,72 кв.м., трети етаж с площ от 61,65 кв.м. и таванско
помещение с площ от 61,65 кв.м. След смъртта си д.в.п. оставил за
наследници своята съпруга А.И.В. и двете си дъщери, които общо наследили
½ ид.ч. от мястото, от вилната сграда и от построения заедно със сградата
гараж в периода 1976-78г. при равни части – по 1/6 ид.ч. за всяка от тях. С
договор за дарение, сключен с нот. акт № 139, том ХI, д. № 3553/1989г. на
нотариус при ВРС М. Д. Д. и В. Д. Г. дарили на майка си А.И.В. по 1/12 ид.ч.
от поземления имот, заедно с 1/12 ид.ч. от построената вилна сграда и от
гаража. За вилната сграда имало издадено удостоверение за търпимост от
2015г. С договор, сключен с нот. акт № 147, том **, рег. № 4250 /2015г. на
нотариус с рег. № 529 в НК А.И.В. прехвърлила на дъщеря си М. Д. Д.
собствените си 4/12 ид.ч. от поземления имот, сградата в него и гаража срещу
задължение за издръжка и гледане. Последният договор бил сключен по
време на брака на М. Д. Д. с ИВ. Р. Д.. А.И.В. починала на 26.09.2020г., като
нейното наследство не включвало части от процесните имоти. Ищците
твърдят, че понастоящем поземленият имот и сградите в него се заемат и
ползват изцяло от ответницата, която не ги допуска в имота и препятства
възможността им да ползват своите ид.ч., поради което ищците отправят
искане за заплащане на 400 лева месечно за ползването на техните ид.ч. от
поземления имот и сградите.
В законоустановения срок ответницата е депозирала писмен отговор, с
който заявява, че не възразява срещу предявения иск за делба и посочените от
ищците квоти по отношение на поземления имот и построената в него вилна
сграда. Възразява по отношение на квотите в съсобствеността върху гаража.
Твърди, че с дарението от 1985г. наследодателят не е прехвърлил на ищцата ½
ид. ч. върху гаража, като по данни на ищците самият гараж е построен след
1985г. По изложените съображения ответницата счита, че има квота от 4/12
ид.ч. от гаража, от които 3/12 ид.ч. придобити по наследство от баща й и 1/12
ид.ч. придобита по наследство от майка й. Оспорва искането за заплащане на
обезщетение, предвид липсата на отправена до момента писмена покана.
2
Твърди, че е освободила процесния имот и не го ползва от м.юни 2021г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт № 72, том II, д. № 595/1965г. на нотариус при ВРС
Д.В.И. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот: хавра от 1 декар и 144 кв.м., съставляваща парцел **-*** в кв.*** в
местност „В.“ по плана на вилната зона на гр. Варна.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158, том II, д. №
629/1985г. на нотариус при ВРС Д.В.И. е дарил на дъщеря си М.Д. В.-Д. ½
ид.ч. от лозе от 1144 кв.м., находящо се в гр. Варна, местност „В.“,
представляващо парцел **-*** в кв.*** по плана на гр. Варна, заедно с ½
ид.ч. от вилната сграда, построена върху мястото.
Видно от удостоверение за наследници от 01.03.2006г. Д.В.И. е починал
на 24.01.1989г. и е оставил за наследници А.И.В. (съпруга), В.Д. В. (дъщеря)
и М. Д. Д. (дъщеря).
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139, том ХI, д. №
3553/1989г. на нотариус при ВРС М. Д. Д. и сестра й В. Д. Г. са дарили на
своята майка А.И.В. своите ид.ч., получени по наследство след смъртта на
баща си Д.В.И. от следния недвижим имот: общо 1/6 ид.ч. от вилно място,
представляващо парцел **-*** в кв.*** по плана на гр. Варна, местност „В.“,
целият с площ от 1144 кв.м., заедно с 1/6 ид.ч. от вилната сграда и 1/6 ид.ч. от
гаража, построени в мястото.
Видно от нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане № 147, том **, рег. № 4250
/2015г. на нотариус Максимилиан Динчев с рег. № 529 в НК А.И.В. е
прехвърлила на дъщеря си М. Д. Д. собствените си 4/12 ид.ч. от поземлен
имот с площ от 1144 кв.м., представляващ УПИ с идентификатор
*********** по КК и КР на гр. Варна, ведно с всички насаждения,
подобрения, приращения и съответното право на строеж върху мястото,
3
заедно с построените в имота масивна вилна сграда с идентификатор
***********.1, както и гараж с идентификатор ***********.2.
Представено по делото е удостоверения за търпимост №
191/27.08.2015г. по отношение на вилна сграда на три етажа и гараж,
находящи се в ПИ *********** по КК и КР на гр. Варна, започнати с
позволителен билет от 19.06.1969г. за вила на един етаж от 45 кв.м. и
разрешение за строеж от 09.03.1979г. на временен гараж от 22 кв.м. В същото
е вписано, че посочените вилна сграда и гараж за завършени в отклонение на
одобрените строителни книжа през 1979г. и представляват търпими строежи.
По делото е разпитан един свидетел на страната на ответницата –
Валентина Драгнева Димитрова. Съгласно показанията на свидетелката
същата е съсед на процесния имот от 1980г. Децата й били родени през 1982и
1984г. и като се разхождала с тях из района й правело впечатление, че в имота
на съседите се достроява голяма къща, а за нейната къща не получила
разрешение за разширение. Процесната имала приземно ниво, два етажа и
мансарда, а отстрани до нея в този период било построено нещо на нивото на
пътя и гараж. После сочи, че когато е заживяла в местността през 1980г.
къщата в имота вече я е имало, а гаражът до нея е построен по-късно – в
периода 1984-85г.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС.
В първата фаза на производството по съдебна делба следва да се
установи дали е налице съсобственост, между кои лице и при какви квоти.
Всяка от страните следва да докаже правата си в съсобствеността.
Установи се по делото, че наследодателят на страните Д.В.И. е
придобил собствеността на процесния имот по силата на давностно владение,
като липсва спор между страните, че същият е бил едноличен собственик на
имота, а не при условията на съпружеска имуществена общност със съпругата
си, както и че приживе през 1985г. е дарил на дъщеря си М. Д. Д. е ½ ид.ч. от
поземления имот, ведно с построената в него вилна сграда. В нотариалния акт
не се сочи, че се дарява и ½ ид.ч. от гаража. За да са изведе извод дали
гаражът е бил предмет на дарението от значение е обстоятелството дали
същият е би изграден към този момент и е съществувал като самостоятелен
4
обект на собственост или е възникнал като такъв след 1985г. Относими към
този въпрос са показания на свидетелката Димитрова, които съдът намира за
неясни досежно какво точно и кога се е достроявало и съдържащи известни
вътрешни противоречия. От друга страна в удостоверението за търпимост,
прието като доказателство по делото е вписано, че сградата и гаража са
завършени в отклонение на одобрените строителни книжа през 1979г. В този
смисъл противоречие и невъзможност да се приеме еднозначен извод кога е
построен гаража, но съдът намира, че това обстоятелство за настоящия казус
се явява без съществено значение. Безспорно е между страните и се
установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 139, том ХI, д.
№ 3553/1989г., че към 1989г., която е и годината на смъртта на наследодателя
Д.В.И., гаражът в дворното място вече е бил изграден. Дори и да се приеме,
че ½ ид.ч. от същия не е придобита от ищцата с договора за дарение от
1985г., то тя е придобита впоследствие по силата на приращението, тъй като
тя е била собственик ½ ид.ч. от дворното място, в което гаража е построен.
След смъртта на Д.В.И. през 1989г. собствеността върху останалата ½
ид.ч. е преминала по наследство върху съпругата му А.И.В. и двете й дъщери
(ищцата и ответницата), като всеки от наследниците е получил по 1/6 ид.ч. от
поземления имота, вилната сграда и гаража.
Установи се, че с договор за дарение от 1989г. двете дъщери на А.И.В.
са прехвърлил на своята майка общо 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот,
ведно с построените в него вилна сграда и гаража, които са получили по
наследство от баща си. Следователно всяка от тях е прехвърлила по 1/12 ид.ч.
от имота. Така ответницата е останала собственик на 1/12 ид.ч., придобита по
наследство, а ищцата на 1/12 ид.ч., придобита по наследство и ½ ид.ч.,
придобита по силата на договора за дарение, сключен с баща й (общо 7/12
ид.ч.).
Безспорно през 2015г. с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане А.И.В. е прехвърлила на дъщеря си М. Д. Д. своите
идеални части от поземления имот, вилната сграда и гаража (1/6, придобита
по наследство и 1/6, придобита по дарение, или общо 4/12). Предвид че към
този момент ищцата е била в брак с И.Р. Д. 4/12 ид.ч. от имота са придобити
от двамата съпрузи в условията на съпружеска имуществена общност.
По гореизложените съображения съдът намира, че процесният
5
недвижим имот е съсобствен между страните по делото, при квоти, както
следва: 7/12 ид.ч. за М. Д. Д., 4/12 ид.ч. общо за М. Д. Д. и ИВ. Р. Д. в
условията на съпружеска имуществена общност и 1/12 ид.ч. за В. Д. Г..
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на делба на следните недвижими имоти:
поземлен имот с площ от 1144 кв.м., находящ се в гр. Варна, „В.З.“, ул. О.“
**, представляващ урегулиран ПИ с идентификатор *********** по КККР на
гр. Варна, при граници: ПИ с идентификатори ***********, заедно с
построените в него масивна вилна сграда с идентификатор ***********.4 по
скица със застроена площ от 75 кв.м., включваща първи етаж с площ от 74,92
кв.м., втори етаж с площ от 68,72 кв.м., трети етаж с площ от 61,65 кв.м. и
таванско помещение с площ от 61,65 кв.м., както и гараж с идентификатор
***********.5 с площ от 29 кв.м., при квоти: 7/12 ид.ч. за М. Д. Д.,
**********, 4/12 ид.ч. в условията на съпружеска имуществена общност за
М. Д. Д., ********** и ИВ. Р. Д., ЕГН ********** и 1/12 ид.ч. за В. Д. Г.,
ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6