Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 15.05.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
16.04. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 2526 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил
Димитров Кръстев - Прокурист,
чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Г.Г., съдебен адрес:*** срещу Д.Б.П., ЕГН **********,***.
Ищецът
твърди, че със заповед № 709 за изпълнение на парично задължение от
12.08.2015г. и изпълнителен лист от 12.08.2015г., издадени по ч.гр.д. №
1216/2015г. по описа на Районен съд – Дупница ответникът в настоящото
производство е осъден да заплати солидарно на „Банка ДСК” ЕАД с Никола Стоянов
Стойнев, ЕГН ********** следните суми по Договор за кредит за текущо
потребление от 25.06.2008 г.: 9 147, 99 лева - главница по Договор за кредит за
текущо потребление от 25.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 12.08.2015г. до изплащане на вземането; 2 196, 06 лева - редовна
лихва за периода от 07.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 77, 07 лева - наказателна
лихва за периода от 14.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 120 лева - дължими такси и
разноски; 230, 82 лева - държавна такса и 618, 53 лева - юрисконсултско
възнаграждение, като на 19.02.2016 г. заявителят по ч.гр.д. № 1216/2015г. по
описа на Районен съд Дупница „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания им прехвърлил процесното вземане ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, с което
обосновава активната си процесуална легитимация. Сочи, че на 25.06.2008 г.
между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Никола Стоянов Стойнев, ЕГН **********,
като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление
съгласно който „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на Никола Стоянов Стойнев кредит в
размер на 15 000 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез
разплащателна сметка № 6649193 с титуляр Никола Стоянов Стойнев. Кредитът се
погасява чрез разплащателна сметка № 6649193 с месечни вноски, дължими на всяко
7-мо число от месеца съгласно погасителен план към договора, който договор е
обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото
производство. Твърди, че договора за кредит за текущо потребление е обявен за
предсрочно изискуем от страна на банката, поради преустановяване на плащанията
от кредитополучателя, което обявяване на предсрочна изискуемост е съобщено на
длъжника и на поръчителя чрез връчване на нотариални покани – съответно на
17.02.2015г. и 29.07.2015г. Предвид
горното и описаното в исковата молба цесионно правоотношение моли съда да
постанови решение, с което да признае по отношение на ответника съществуването
на вземанията, описани по – горе, за които са издадени Заповед № 709 за
изпълнение на парично задължение от 12.08.2015г. и Изпълнителен лист от
12.08.2015г. по ч.гр.д. № 1216/2015г. по описа на Районен съд - Дупница,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2008 г. В
условията на евентуалност предявява осъдителен иск срещу ответника на основание
чл. 79 ЗЗД за сумата от 9 147, 99 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на
вземането. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 25.06.2008 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Никола Стоянов Стойнев, ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на Никола Стоянов Стойнев кредит в размер на 15 000 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка № 6649193 с титуляр Никола Стоянов Стойнев и се погасява чрез разплащателна сметка № 6649193 с месечни вноски, дължими на всяко 7-мо число от месеца съгласно погасителен план към договора, който договор е обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производство.
На 29.07.2015г. на ответника в производството е връчена нотариална покана, с която „Банка ДСК” ЕАД го уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията му по сключен с „Банка ДСК’ ЕАД Договор за банков кредит от 25.06.2008, отпуснат в размер на 15000 лв., отчитан по сметка 0000000015787073 и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, както и че от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Уведомяване на обявената от „Банка ДСК’ ЕАД предсрочна изискуемост на процесния кредит е настъпило за кредитополучателя на 17.02.2015г.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1216/2015г. по описа на РС – Дупница се установява, че е издадена заповед № 709 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 12.08.2015г. и изпълнителен лист от 12.08.2015г., с която на ответника в настоящото производство е разпоредено да заплати солидарно на „Банка ДСК” ЕАД с Никола Стоянов Стойнев, ЕГН ********** следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2008 г.: 9 147, 99 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2015г. до изплащане на вземането; 2 196, 06 лева - редовна лихва за периода от 07.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 77, 07 лева - наказателна лихва за периода от 14.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 120 лева - дължими такси и разноски; 230, 82 лева - държавна такса и 618, 53 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С договор за прехвърляне на вземания от 19.02.2016 г. заявителят по ч.гр.д. № 1216/2015г. по описа на Районен съд Дупница „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземанията си по процесния договор за кредит, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Никола Стоянов Стойнев, ЕГН ********** на 25.06.2008г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, което вземане обезпечено с договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производство, което прехвърляне на вземания е съобщено на ответника в производството на 25.04.2016г. чрез съобщение, получено от сина му Ботьо Димитров П..
По делото е прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Н.Ш., от което заключение се установява, че на 25.06.2008 г. чрез разплащтателна сметка № 6649193 с титуляр кредитополучателят Никола Стоянов Стойнев, ЕГН ********** е преведена сума в размер на 15 000 лв. съгласно сключения договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2008г. между него и „Банка ДСК” ЕАД, сумата на кредита в размер на 15 000 лв. е усвоена еднократно на 25.06.2008г. чрез разплащателна сметка № 6649193 с титуляр Никола Стоянов Стойнев, ЕГН **********; за погасяване на кредита кредитополучателят е извършил плащане на месечните вноски по кредита в размер на 15 288, 54 лв., с което са погасени 67 месечни вноски, както следва: 54, 44 лв. - санкционираща лихва; 9 385, 13 лв. - договорна лихва; 5 852, 01 лв. – главница; преустановнване на плащането е извършено м. 09.2014г., последното частично погасяване е извършено през м. 09.2014г., когато на 18.09.2014г. е внесена сума в размер на 94, 41 лв. в т. ч 43, 91 лв. – главница; 49, 40 лв. - договорна лихва; - 1, 10 лв. - санкционираща лихва; размерът на непогасените изискуеми задължения по кредита на кредитополучателя към „Банка ДСК” ЕАД до 12.08.2015г. - датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е на стойност 10 703, 11 лв., включваща: - 9 147, 99 лв. – главница; 1 357, 44 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2014г. до 12.08.2015г.; 77, 68 лв. - наказателна лихва за периода от 01.04.2014г. до12.02.2015г.; 120, 00 лв. - такса изискуемост на основание чл. 13 от Договора за кредит от 25.06.2008г.; размерът на дължимите суми на кредитополучателя към „Банка ДСК” ЕАД към датата на изготвяне на заключението - 05.04.2019г. е на стойност 17 317, 43лв.,от които: - 9 147, 94 – главница; 4 025, 69 лв. - договорна лихва до 24.06.2018г. /краен срок за изплащане на кредита/; 77, 68 лв. - наказателна лихва за периода от 01.04.2014г. до 12.08.2015г.; 120, 00 лв. - такса изискуемост на основание т. 13 от Договора от 25.06.2008г.; 3 946, 12 лв.- лихва за забава на плащането за периода от 13.02.2015г. - дата на подаване заявлението в съда - 05.04.2019 г. - дата на изготвяне на заключението.
От приетото по делото удостоверение
от ЧСИ Валентина Христова с район на действие района на ОС – Кюстендил се
установява, че по образуваното изп. дело № 105/2018г. по описа на същия ЧСИ,
образувано въз основа на ИЛ, издаден по ч.гр.дело № 1216/2015г. по описа на РС
– Дупница, от
наложения запор върху трудовото възнаграждение на Д.Б.П. по изпълнителното дело
са постъпили месечни вноски по 100лв. и две вноски в размер на 173, 63лв. от
наложен запор върху банковата му сметка в СЖ „Експресбанк” АД или обща сума в
размер на 1 073, 63лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на
задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите
си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на
чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да е предявил иска по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение. Втората хипотеза е заповедта за изпълнение де е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С иска по чл. 422 от ГПК се цели със сила на присъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила. (арг. от чл. 416 ГПК). Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.
За допустимостта на настоящия
установителен иск основен въпрос в случая е дали при частно правоприемство,
основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода
след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът – „ОТП Факторинг България”
ЕАД е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за
незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и
произтича от особеното качество на кредитора – банка. В т. 10б от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 4/2013 г. е формулиран общ
принцип, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило
в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска,
легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния казус
следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за
частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство.
Съгласно т. 4г от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата
на чл. 417 т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното
качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият
правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество,
за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на
праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез
издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично
посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за
събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение
на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е
изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента
на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на
кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК,
когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист. С оглед горното разрешение
прието в практиката на ВКС и решение № 1 от 01.02.2017г., постановено по т.д. №
3228/2015г. по описа на ВКС, ТК, второ отделение, което съдът намира, че следва
да бъде съобразено, когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на
основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано
на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. В случая настоящия състав
намира, че ищецът по делото „ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД – частен правоприемник
на „БАНКА ДСК” ЕАД няма качество на банка и не е легитимиран да предяви
специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК, такъв е само цедента, поради
което, предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК са
недопустими, поради липса на активна легитимация на ищеца и производството по
този иск следва да бъде прекратено, като недопустимо. В случая обаче исковият съд няма правомощие да обезсили издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - в правомощията на заповедния съд по заповедното
производство е да прецени дали заявителят е предявил иск в указания му
едномесечен срок и съответно в тази връзка да прецени дали се налага
обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Предвид горните съображения на съда относно предявените главни искове, съдът следва да разгледа предявените евентуални осъдителни такива.
Следва да се отчете, че съобразно задължителните указания на ВКС, предвидени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК в чл. 60 от Закона за кредитните институции се допуска предсрочна изискуемост на банков кредит, но този факт настъпва с волеизявление на една от страните по договора за банков кредит и при наличието на две кумулативни предпоставки: неплащане от страна на длъжника-кредитополучател на една или повече вноски и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед предвиденото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В конкретния случай, предвидената от процесния договор за кредит предсрочна изискуемост на кредита е обявена на длъжника от страна на банката на 17.02.2015г. – с оглед приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба:
Възражението му, че срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл, поради което не дължи претендираните от него суми, съдът счита за основателно - съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013г. на ВКС, началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е датата на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока – в случая това е 17.02.2015г. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на предявяване на иска в случая, срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл. В настоящия случай, доколкото съдът приема, че допустимите и разглеждани по същество са евентуалните искове и те са осъдителни такива, съответно съдът ги счита за предявени от датата на депозиране на исковата молба ( не от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК) предвид ищеца по тях – частен правоприемник на заявителя, следва да се приеме, че срокът по чл. 147 ЗЗД не е спазен и осъдителните искове да се отхвърлят, като неоснователни на това основание – от 17.02.2015г. до датата на депозиране на исковата молба са минали повече от три години, далеч повече от предвидения в закона шестмесечен срок за насочване на претенцията на кредитора към поръчителя. В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема за основание на предявените евентуални осъдителни искове цедирането на процесното вземане на ищеца, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея ИЛ от заявителя по ч.гр.дело № 1216/2015г. по описа на РС – Дупница, поради което и изложеното по – горе относно активната процесуална легитимация на ищеца предвид описаното частно правоприемство между ищеца и банката – заявител, счита предявените осъдетелни искове от 18.06.2018г.
Предвид горното, съдът счита за ненужно да обсъжда направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, касаещи липсата на процесуална легитимация на ищеца предвид оспорванията на ответника във връзка сключения между ищеца в настоящото производство и „БАНКА ДСК” ЕАД договор за цесия от 19.02.2016г. и касаеща доказателствена стойност на документите, представени от ищеца, удостоверяващи прехвърляне на процесното вземане; неуведомяване на ответника в производството за настъпилата цесия; възражението на ответника за погасяване по давност на наказателна лихва за периода 14.01.2013г. – 11.08.2015г., както и за погасяване на претендираната сума от 2 196, 06 лева – редовна лихва за периода 07.01.2013г. – 11.08.2015г.
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват сторените в производството разноски в размер на 900, 00 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2526/2018г.
по описа на РС – Дупница по отношение предявените искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ОТП
Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2
(универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец
считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под №
20121115101316), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен
директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист срещу Д.Б.П., ЕГН **********,***
за признаване за установено между страните, че „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с
ЕИК ********* има вземане към Д.Б.П., ЕГН **********,*** за сумите, както
следва: 9 147, 99 лева - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 25.06.2008 г. (сключен между „Банка
ДСК” ЕАД, като кредитор и Никола Стоянов Стойнев, ЕГН ********** като кредитополучател,
обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Д.Б.П.,
ЕГН **********) ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2015г. до
изплащане на вземането; 2 196, 06 лева -
редовна лихва за периода от 07.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 77, 07 лева - наказателна лихва за
периода от 14.01.2013 г. до 11.08.2015г., 120
лева - дължими такси и разноски, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1216/2015г. по описа на Районен съд Дупница, като недопустимо.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК
********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г.
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист
срещу Д.Б.П., ЕГН **********,*** искове за сумите, както следва: 9 147, 99 лева - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 25.06.2008 г. (сключен между „Банка ДСК” ЕАД,
като кредитор и Никола Стоянов Стойнев, ЕГН ********** като кредитополучател,
обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Д.Б.П.,
ЕГН **********) ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.08.2015г. до
изплащане на вземането; 2 196, 06 лева -
редовна лихва за периода от 07.01.2013 г. до 11.08.2015г.; 77, 07 лева - наказателна лихва за
периода от 14.01.2013 г. до 11.08.2015г., 120
лева - дължими такси и разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист да заплати на Д.Б.П., ЕГН **********,*** сумата в размер на 900, 00 (деветстотин) лева, представляващи сторени по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението, имащо характер на определение в частта му, с която производството по делото се прекратява подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: