РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Омуртаг, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тоня П. Георгиева
при участието на секретаря Диянка Б. Константинова
като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233510200166 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Същото е образувано по жалба от Е. Б. Б., ЕГН **********, чрез адв. Р.
Е. Р., против Наказателно постановление № 23-0308-000598/01.08.2023 г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и
чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.
103 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл.
150 ЗДвП, за това, че на 07.07.2023 г. в 17:30 ч. в общ. Омуртаг, на път първи
клас № 4, като водач на лек автомобил Фолксваген Поло, рег. № ***, при
обстоятелства: на ПП 1-4 км, 207 + 193, общ. Омуртаг, с посока на движение
от гр. Варна към гр. София, управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. № ***, собственост на Е. Ж. И., с ЕГН **********, като при подаден ясен
сигнал за спиране, водачът не спира и продължава движението си към гр.
София. След извършена проверка в АНД се установи, че водачът не
притежава СУМПС (неправоспособен). Срещу съставения АУАН е постъпило
възражение с вх. № 363000-22177/13.07.2023 г. По случая е извършена
проверка, като се установи, че възражението е неоснователно. Посочено е, че
водачът е извършил следното: не спира плавно на посоченото място или в
1
най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от
контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 ЗДвП и управлява ППС,
без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.
Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно,
жалбоподателят Е. Б. Б. моли същото да бъде отменено. Твърди, че
автомобилът е обявен за продажба и се е управлявал от различни лица, които
имали интерес да го закупят. Сочи, че видно от амбулаторен лист, издаден в
16:45 ч. в гр. Варна на 07.07.2023 г., е обективно невъзможно жалбоподателят
да е бил на преглед в гр. Варна и в 17:30 ч. да се е придвижил до мястото,
посочено в АУАН. По изложените съображения счита и второто нарушение
за неосъществено. Претендира присъждане на разноски съобразно приоложен
списък.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Р. Р., редовно упълномощен, който поддържа жалбата
и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по
съображения, че към датата на нарушението жалбоподателят е бил в гр.
Варна, както и че в НП не е записано за каква неправоспособност става
въпрос. Претендира присъждане на разноски съобразно приоложен списък.
Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган
Началник РУ в ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, редовно призован, не
изпраща представител по делото. Изразява становище, с което моли НП да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО -
Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява
становище.
Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.07.2023 г. е съставен Акт серия GA № 842018 за установяване на
административно нарушение от П. Е. Е. на длъжност полицай при ОДМВР –
Търговище, РУ – Омуртаг, в присъствието на свидетелите по акта М. М. М. и
С. С. Е., против Е. Б. Б., ЕГН **********, като водач на л.а. Фолксваген Поло,
рег. № ***, за това, че на 07.07.2023 г. в 17:30 ч. в общ. Омуртаг, при
обстоятелства: на ПП 1-4 км, 207 + 193, общ. Омуртаг, с посока на движение
от гр. Варна към гр. София, управлява лек автомобил „Фолксваген Поло“, с
рег. № ***, собственост на Е. Ж. И., с ЕГН **********, като при подаден ясен
сигнал за спиране, водачът не спира и продължава движението си към гр.
София. Посочено е в АУАН, че след извършена проверка в АНД се
установило, че водачът не притежава СУМПС (неправоспособен). Като
нарушени законови разпоредби са посочени чл. 103 от ЗДвП и чл. 150 от
ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и един свидетел, като в полето за
подпис на нарушителя е отбелязано „отказва“, удостоверено с подпис на
свидетел.
2
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 23-0308-000598/01.08.2023 г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР – Търговище, РУ – Омуртаг, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение по чл. 103 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за
нарушение по чл. 150 ЗДвП.
По делото са приети като писмени доказателства заверени копия на
АУАН серия GА, № 842018 от 11.07.2023 г., Наказателно постановление №
22-0308-000598/01.08.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
Докладна записка рег. № 308р-10045/10.07.2023 г. на РУ – Омуртаг, Докладна
записка рег. № 308р-10562/17.07.2023 г. на РУ – Омуртаг, Писмо рег. № 363р-
18770/17.07.2023 г. на ОДМВР – Търговище, Възражение рег. № 363000-
22177/13.07.2023 г. на ОДМВР – Търговище, Амбулаторен лист №
23118В007F6В от 07.07.2023 г., изд. от д-р А. К., Писмо рег. № 308000-
6193/01.08.2023 г. на РУ – Омуртаг, Докладна записка рег. № 308р-
11178/01.08.2023 г. на РУ– Омуртаг.
За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
допуснати и разпитани като свидетели актосъставителят – П. Е. Е. и
свидетелите по акта – М. М. М. и С. С. Е..
В показанията си свидетелят П. Е. потвърждава констатациите по акта,
като посочва всички обстоятелства, свързани с проверката на процесния
автомобил, както и действията му по спиране на автомобила. Посочва, че на
07.07.2023 г. около 17:30 ч. на главния път София-Варна, ПП 1-4, на
отбивката за с. Беломорци, в посока от Варна към София, свидетелят подал
ясен сигнал със стоп палка на описания автомобил „Фолксваген Поло“, като
същият не се подчинил на подадения от Е. знак, който разпознал
жалбоподателя като водач, т.к. според свидетеля е известен на полицията.
Сочи, че жалбоподателят живее на 200 м. от РУ на полицията, но свидетелят
не знае с какво се занимава и дали се занимава с продажба на коли. Сочи, че
при направена справка в системата било установено, че жалбоподателят е
неправоспособен, като по спомени на свидетеля според системата СУМПС е
отнето в началото на годината в Котел.
Свидетелят С. Е. допълнително в своите показания сочи, че при
посочения от П. Е. ясен сигнал за спиране със стоп палка автомобилът дори
не намалил скоростта си на движение, а продължил в посока гр. Омуртаг.
Сочи, че успял да види водача, като го разпознал, т.к. същият живеел в блока
зад полицията в гр. Омуртаг.
Свидетелят М. М. не излага относими към делото обстоятелства.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите П. Е. и С. Е., тъй като
същите са логични, последователни и кореспондират помежду си.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз
3
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за частично основателна, но не поради изложените в нея
съображенията, а поради следните:
От приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министерството на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя и наказващия орган, която не се оспорва от страните.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН изцяло кореспондира на тази,
посочена в НП. Както АУАН, така и НП са връчени на и подписани от
жалбоподателя. Съдът счита за недоказани изложените в жалбата възражения.
Въпреки това съдът счита, че наказателното постановление в частта, в която
на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по чл. 150 ЗДвП, за
незаконосъобразно, а в останалта част, с която на жалбоподателя е наложено
наказание за нарушение по чл. 103 ЗДвП, съдът намира, че НП следва да бъде
изменено, като размерът на наложената глоба бъде намален. Съображенията
за това са следните:
Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
Основната защитна теза на жалбоподателя срещу така издаденото
наказателно постановеление е, че не той е управлявал автомобила по време
на извършване на нарушението, т.к. тогава е бил на преглед в гр. Варна, за
което в преписката се съдържа амбулаторен лист № 23118В007F6В от
07.07.2023 г., 16:45 ч. (л. 17 по делото), както и че автомобилът бил обявен за
продажба и се управлявал от различни лица, които имали интерес да го
закупят.
Изложеното от жалбоподателя обаче не намира опора в доказателствата
по делото. От посочения амбулаторен лист не става ясно кое е издалото го
лечебно заведение – никъде в същия не е посочен гр. Варна, а поставеният на
него печат е нечетлив. В тази връзка съдът споделя аргументите, съдържащи
се в докладна записка № 308р-11178/01.08.2023 г. По делото се съдържат
данни (л. 19 по делото), че жалбоподателят разполага с оригинала на
посочения амбулаторен лист, но същият не го представя, въпреки че е бил
наясно, че именно поради нечетливостта на печата органът е приел
възражението му за неоснователно. Нещо повече, при поискване на оригинала
на процесния амбулаторен лист, жалбоподателят не го е представил на
органа, а при изискване на допълнителни сведения във връзка с
местоположението му по време на процесното нарушение, жалбоподателят е
отказал да даде информация, заявявайки, че „това е вмешателство в личния
му живот“. Изложеното поставя под съмнение твърдението на жалбоподателя,
че по време на извършване на нарушението същият в действителност е бил в
4
гр. Варна.
По делото не бяха представени доказателства и в подкрепа на това, че
жалбоподателят се занимава с продажба на автомобили, както и че
процесният автомобил е бил обявен за продажба и в деня на нарушението се е
управлявал от друго лице. В случай че това е било така, жалбоподателят е
следвало по реда на чл. 188 ЗДвП да посочи лицето, което е управлявало
автомобила. В допълнение, от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че жалбоподателят е познат на полицията, същият живее в
близост до районното управление, но въпреки това всички разпитани по
делото свидетели сочат, че не им е известно жалбоподателят да се занимава с
продажба на автомобили.
По изложените причини съдът намира, че по делото не са ангажирани
неоспорими и несъмнени доказателства в подкрепа на възражението на
жалбоподателя, че не той е управлявал автомобила. При така установената
фактическа обстановка, съдът счита, че са налице положителните
предпоставки за ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение
по чл. 103 ЗДвП, респективно че липсват основания за отпадане на
отговорността му за това нарушение.
Съгласно цитираната разпоредба, при подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания. Според трайната съдебна практика, за да е осъществен състава на
чл. 103 ЗДвП, сигналът, подаден от контролния орган, следва да бъде по един
от изброените в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със
сигнали, които не се нормативно уредени, водачите не са длъжни да се
съобразяват. В процесния случай се установи, че сигналът за спиране е
подаден от контролния орган по ясен и недвусмислен начин със стоп-палка,
който начин е изрично посочен в чл. 170, ал. 3 ЗДвП и чл. 207 ППЗДвП. От
представената към административнонаказателната преписка докладна записка
с рег. № 308р-10045/10.07.2023 г., приета по делото като писмено
доказателство, се установява, че полицейските служители са се опитали да
спрат управлявания от жалбоподателя автомобил със стоп-палка, като е
указано да спре пред патрулния автомобил, но същият не се е подчинил, а е
продължил движението си към гр. София. Това поведение може да се обясни
единствено с намерението на водача да избегне проверката на полицейските
служители.
В допълнение, съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Според трайната съдебна практика тази норма следва да се разбира като
вменяваща задължение за водача всеобхватно във всеки един момент да
наблюдава околната пътна обстановка, включително за сигнали, подавани от
контролните органи по пътищата. От друга страна, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
5
задължава водачите във всеки един момент да управляват МПС с такава
скорост, че да спрат пред всяко предвидимо препятствие, в този смисъл те са
длъжни да управляват МПС по начин, позволяващ им да спрат и при подаден
сигнал от контролните органи. От гореизложеното е видно, че
жалбоподателят не е спрял, от което следва, че трябва да носи отговорност за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят, с оглед наведените от него възражения, следваше да
обори констатациите в АУАН за наличие на извършени административни
нарушения, за тяхното авторство и вината на нарушителя. В хода на
производството обаче не са представени несъмнени доказателства в подкрепа
на защитната позиция на жалбоподателя за това, че не той е управлявал
автомобила по време на извършване на нарушението. Този факт следва да
бъде установен по начин, който да създаде сигурно убеждение в съда в
истинността на това фактическо твърдение, а не само да създаде вероятност,
т.е. едно не напълно сигурно убеждение в съда. Ето защо съдът намира, че от
обективна и субективна страна е установено осъществяване на елементите от
фактическия състав на нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Съдът съобрази и че обществените отношения, които регулират ЗДвП,
са от особена значимост, дотолкова, че законодателят да предвиди в чл. 189з
от ЗДвП неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо и предвид изложеното
по-горе съдът счита, че в конкретния случай нарушението по чл. 103 ЗДвП не
следва, а и няма възможност да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Относно нарушението по чл. 150 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
В настоящия случай както в АУАН, така и в атакуваното НП, е изрично
посочен номер на свидетелство за управление на МПС, а именно СУМПС №
*********. В наказателното постановление дори е посочено, че към
01.08.2023 г. на водача остават 26 контролни точки. Следователно съществува
противоречие между обстоятелствената част на акта и на постановлението, от
една страна, и наложеното на жалбоподателя наказание, от друга. При
положение, че в акта и НП е посочен номер на СУМПС и оставащи
контролни точки на водача, то нарушението по чл. 150 ЗДвП – управляване на
МПС, без да е правоспособен водач, се явява несъставомерно и
незаконосъобразно наложено.
В допълнение, по делото липсват доказателства – справки за водача, от
които да се установява, че същият е неправоспособен. Липсват и данни в
6
АУАН и НП относно категорията, за която се отнася посоченото СУМПС №
*********, както и неговия срок на валидност с оглед преценка дали същото е
относимо към процесния автомобил и дали е с изтекъл срок към датата на
нарушението. Поради това съдът намира НП в частта, в която на
жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал.
1, т. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 150 ЗДвП за незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено в тази част.
Поради изложените обстоятелства, съдът намира, че жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НП в частта, в която жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 150
от ЗДвП, съдът намира за незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено в тази част.
По отношение размера на наложеното административно наказание за
нарушението по чл. 103 ЗДвП – санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право на управление на моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. В
конкретния случай на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба от 200 лв., което е законово предвидения максимум на това наказание.
Предвиденият в съответния диапазон размер на административното
наказание налага извършването на преценка от страна на органа на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Въпреки липсата на изложени мотиви
в тази насока в издаденото НП, съдът следва при преценката за справедливост
на наложените административни наказания да обсъди тези обстоятелства.
Относно тежестта на нарушението съдът намира, че демонстрираният
от жалбоподателя отказ да изпълни даденото му от контролния орган
разпореждане, показва проявено от него драстично незачитане на правилата
за движение и пренебрежение към институциите и техните представители,
натоварени с правомощието да контролират движението по пътищата. Ето
защо случаят не може да бъде определен с ниска степен на обществена
опасност. Липсват изтъкнати и доказани подбуди на дееца, които да извинят в
определена степен неговото поведение, като липсва и справка за нарушител,
от която могат да бъдат изведени доводи относно наличието или липсата на
упоритост от страна на дееца за извършването на нарушения. Доказателства
за имущественото състояние на жалбоподателя липсват по
административнонаказателната преписка, както и по настоящото дело, но
същият предвид възрастта му е в трудоспособна възраст. В допълнение,
процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че последният се
занимава с продажба на автомобили.
При съвкупния анализ на тези обстоятелства, както и предвид
демонстрираното от жалбоподателя незачитане и пренебрежение към
органите на реда, съдът счита, че наказанието е справедливо да бъде
определено при балансиращи вината обстоятелства, но при лек превес на
7
отегчаващиите вината такива, като същото бъде определено около средния
предвиден от закона размер, а именно – 100 лв. Ето защо съдът намира
основание да измени НП по отношение размера на наложеното с него
административно наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл.
103 ЗДвП, като същото бъде намалено до размера от 100 лв.
Предвид изхода на спора право на присъждане на разноски има
жалбоподателят съразмерно на частично отмененото, съответно изменено
наказателно постановление. При това положение съдът дължи произнасяне по
направеното от органа възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения („Наредбата“) за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административнонаказателен характер
възнаграждението е 500 лв. В настоящия случай именно това е размерът на
претендираното от жалбоподателя възнаграждение, с оглед на което
възражението за прекомерност е неоснователно. Съобразявайки, че НП в
частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв., е отменено, а в останалата част размерът на глобата е намален от 200
лв. на 100 лв., съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 2 и чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0308-000598 от 01.08.2023
г. на Началник РУ в ОДМВР-Търговище, РУ-Омуртаг, В ЧАСТТА, с която
на Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП му е наложено, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста
лева), като НАМАЛЯ размера на глобата от 200 лв. (двеста лева) на 100 лв.
(сто лева).
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0308-000598 от 01.08.2023
г. на Началник РУ в ОДМВР-Търговище, РУ-Омуртаг, В ЧАСТТА, с която
на Е. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършено административно
нарушение по чл. 150 от ЗДвП му е наложено, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2
ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева).
ОСЪЖДА ОДМВР-Търговище да заплати на Е. Б. Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. (четиристотин
лева), на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на
глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: Тоня П. Георгиева
8