РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242000500478 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 693/23.07.2024 год. по гр.д.№ 1046/2022 год. по описа на
Бургаския окръжен съд :
-е осъдена “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев да заплати на А. А. А., ЕГН **********, действащ със
съгласието на майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул. “Х. Д.“ * сумата от
150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/ главница, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания заради смъртта на неговия баща А. А. А., настъпила от ПТП на
**.**.**** г., като гражданската отговорност на причинителя на ПТП е
застрахована при ответния застраховател, сумата от 12 792,69 лева
/дванадесет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет
стотинки/ мораторна лихва на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от
уведомяването с извънсъдебна претенция - 02.09.2021г. до 05.07.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба – 06.07.2022г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за
горницата над 150 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до целия
претендиран размер от 200 000 лева.
-е осъдена “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
1
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев да заплати на А. А. А., ЕГН **********, представляван
от майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул. “Х. Д.“ * сумата от 150 000
лева /сто и петдесет хиляди лева/ главница, представляваща обезщетение за
понесени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания заради
смъртта на неговия баща А. А. А., настъпила от ПТП на **.**.**** г., като
гражданската отговорност на причинителя на ПТП е застрахована при
ответния застраховател, сумата от 12 792,69 лева /дванадесет хиляди
седемстотин деветдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/ мораторна
лихва на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от уведомяването с извънсъдебна
претенция – 02.09.2021г. до 05.07.2022г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба – 06.07.2022г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлеин иска за горницата над 150 000
лева обезщетение за неимуществени вреди до целия претендиран размер
от 200 000 лева.
-са осъдени А. А. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на
майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул.“ Х. Д.“ * и А. А. А., ЕГН
**********, представляван от майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул.
“Х. Д.“ * да заплатят на “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев сумата от общо 135 лева /сто тридесет и пет лева/ съдебно
– деловодни разноски.
-е осъдена “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев да заплати на адв. Р. И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул.
“Ц. А.“ *, ет. * на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 17 600 лева
/седемнадесет хиляди и шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение.
-е осъдена “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а,
представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев
да заплати по сметка на БОС сумата от 13 023,42 лева /тринадесет хиляди
и двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки/ такса за уважените искове
и сумата от 1071,04 лева /хиляда седемдесет и един лева и четири стотинки/
разноски за експертизи.
С определение № 2325/18.09.2024 год. по гр.д.№1046/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е отхвърлена молбата на адв. Р. М.,
пълномощник на ищците, за изменение на горепосоченото решение в частта за
разноските, което определение не е обжалвано и е влязло в сила.
1. Подадена е въззивна жалба от “Застрахователна компания Лев Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Симеоновско шосе“ 67а, чрез процесуален представител юрисконсулт К.
А., срещу решението в частите, с които предявените от ищците искове са
уважени за сумите над 120 000 лв. до размерите от 150 000 лв., ведно с
присъдените лихви считано от 02.09.2021 год. до окончателното плащане
2
на сумите и присъдените съответни съдебни разноски. Твърди се, че
размерите на присъдените в полза на ищците обезщетения са завишени с оглед
принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна
практика. Съдът не е определил точен паричен еквивалент на претърпените от
ищците морални и нематериални вреди, не е съобразил момента на
настъпване на ПТП, както и принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Твърди се, че съдът неправилно не е отчел съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увредения, който е пътувал без поставен
предпазен колан, поради което тялото се е движело свободно в купето и при
ПТП е изпаднало навън. Твърди се, че при поставен предпазен колан е било
възможно да не се стигне до смъртта на наследодателя на ищците, който извод
следва от заключенията на приетите по делото експертизи. Сочи се, че при
отчитане на съпричиняване от 20% от страна на пострадалия, размерите на
обезщетенията следва да бъдат намалени с този процент, поради което при
обезщетения от по 150 000 лв., дължимите от застрахователя суми са в размер
на по 120 000 лв. за всеки от ищците. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваните части и за разрешаване на спора по същество от
въззивния съд с отхвърляне на исковите претенции за над 120 000 лв. до
150 000 лв., ведно със съответните лихви и разноски.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците по
делото, чрез процесуалния им представител адв. Р. М. АК - С., с който е
направено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение и за
потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части. Изложени са
подробни съображения относно неоснователност на възражението за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от наследодателя на
ищците. Извършен е коментар на приетите по делото експертизи,
свидетелските показания, както и на други доказателства, с твърдението, че
анализът на доказателствата не води до извод за доказано при условията на
пълно и главно доказване съпричиняване на вредоносния резултат, а такъв
извод не може да се изведе от предположения. Направено е искане за
определяне и присъждане на възнаграждение в полза на адвоката за
процесуалната помощ за всеки от ищците на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата, съгласно Наредба № 1 за МРАВ, ведно с начислен ДДС.
2. Подадена е въззивна жалба от А. А. А., ЕГН **********, действащ
със съгласието на майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул. “Х. Д.“ * и А.
А. А., ЕГН **********, представляван от майка си П. Ю. В., чрез
процесуален представител адв. Р. М. АК - С., срещу решението в частите, с
които са отхвърлени исковете за размерите над по 150 000 лв. за всеки от
ищците до по 200 000 лв. за всеки от ищците, ведно със съответните
законни лихви считано от 02.09.2024 год. и присъдените разноски от 135
лв. В допълнителна молба е уточнено, че искането за отмяна на решението в
частта за разноските е направено в случай, че бъде уважена подадената
въззивна жалба, като няма характера на искане по чл.248 от ГПК. Твърди се,
че решението в обжалваните части е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие със съдебната практика по
прилагане на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че не са съобразени в достатъчна степен
душевните болки и страдания, както и изключителните емоционални
3
преживявания, претъпени от ищците в резултат на смъртта на техния баща,
които те продължават да търпят. Твърди се, че размерите на присъдените
обезщетения са изключително занижени. Изложени са съображенията по
обстоятелствата относно виновното противоправно поведение на водача на
автомобила причинил процесното ПТП и механизма за настъпването му,
извършен е анализ на заключенията на вещите лица по приетите по делото
експертизи и свидетелски показания, с твърдение, че единствената причина за
настъпване на ПТП в резултат на което е причинена смъртта на бащата на
ищците, са субективните действия на водача на автомобила. Твърди се, че
съдът не е отчел, че отношенията между бащата и неговите деца са били много
добри, основани на взаимна обич и уважение, а починалият е бил грижовен,
изцяло отдаден на възпитанието и отглеждането на децата си, както и, че те са
били много привързани към него, като той поел изцяло грижите за тях след
раздялата с майка им. Сочи се, че тези твърдения се установяват от
свидетелските показания на свидетелите А. и Т., от които става ясно, че и към
момента ищците продължават да страдат от загубата, която им се е отразила
изключително зле - децата постоянно скърбят и плачат, не могат да свикнат с
мисълта, че са загубили единствения родител, който е полагал грижи за тях.
Твърди се, че изводите на районния съд за размера на дължимите обезщетения
са направени при неправилна преценка в съвкупност на събраните
доказателства и обективно съществуващите обстоятелства, като не е отчетена
изключително близката емоционална връзка, младата възраст на починалия,
неговото обществено положение, грижите, които бащата е полагал за децата
като самотен родител, както и конкретните социално-икономически условия в
страната към момента на ПТП. Твърди се, че не е отчетен много дълбокия
интензитет на претърпените от ищците болки и страдания, както и размерите
на присъдени обезщетения от ВКС и други съдилища в идентични случаи.
Сочи се лаконичност и неизчерпателност на мотивите на окръжния съд и
допуснати съществени процесуални нарушения с недопускане на поисканата
съдебно-психологична експертиза за изследване психологичното и
емоционално състояние на ищците, и недопускане на още един свидетел за
установяване на емоционалното състояние и болките и страданията на ищците
към настоящия момент. Твърди се, че при недопускане на тези доказателства
делото е останало неизяснено от фактическа страна. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно уважаване на
исковите претенции до пълния претендиран размер от по 200 000 лв. за всеки
от ищците, ведно със законните лихви считано от 02.09.2021 год. и
присъждане на пълния размер на дължимото в полза на процесуалния
представител адв. М. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА за всеки един
от въззивниците, ведно с ДДС. Направено е искане за допускане на
съдебно-психологична експертиза от вещо лице психолог, която експертиза
след запознаване с материалите по делото и преглед на ищците да даде
отговор на въпросите: как се е отразила злополуката от 27.05.2021 год. при
която е загинал бащата на ищците върху тяхното психологично състояние,
какво е тяхното психологично и емоционално състояние към настоящия
момент, какви са последиците върху психиката им към момента и за в бъдеще.
Направено е искане за допускане до разпит и на трети свидетел при
довеждане за установяване на болките и страданията които са претърпели и
търпят към момента ищците, и относно характера на емоционалната връзка
4
между бащата и децата.
В даденият срок не е постъпил отговор на въззивната жалба, от
ответника по делото. С писмена молба е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба подадена от ищците, като е направено и
евентуално възражение за присъждане на възнаграждение на адвоката на
насрещните страни в минимален размер по Наредба №1 за МРАВ.
Въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на обжалване пред настоящия съд, поради
което са ДОПУСТИМИ.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по субективно и обективно съединени искове с правни основания
чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
След подаване на въззивната жалба от ищците, въззивникът А. А. А. е
навършил **-годишна възраст, като в изпълнение на указанията на съда по
делото е представено пълномощно за упълномощаване на адв.Р. М. за
представителството му пред въззивния съд, подписано лично от него със
съгласието на неговата майка.
С определението си по чл. 267 от ГПК въззивният съд е изложил
подробни съображения за неоснователност на искането на въззивниците-ищци
за допускане на доказателства от въззивния съд, като е оставил без уважение
доказателствените искания направени с въззивната жалба депозирана от тях.
Решението е влязло в сила в частите, с които исковете са уважени за
главници от по 120 000 лв. за всеки от двамата ищци, ведно със съответните
дължими мораторни и законни лихви върху тези суми.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е постановено по допустими искове и е
допустимо.
При проверка за правилност на решението в обжалваните части,
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивните жалби.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявените искове от
ищците А. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** – първият
непълнолетен, а вторият малолетен към момента на подаване на исковата
молба, чрез тяхната майка и представител по закон П. Ю. В., ЕГН **********,
чрез процесуален представител адв. Р. М., срещу “Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“Симеоновско шосе“ 67а, представлявано от Павел
Валериев Димитров и Валентин Валентинов Илиев, за осъждане на ответника
да заплати на всеки от ищците по 200 000 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. А. А. настъпила в
резултат на ПТП на **.**.**** год., по 12 792,69 лева лихва за забава
5
върху главниците за периода от 02.09.2021 год. до 05.07.2022 год. /уточнение
на исковата молба л.94/, ведно със законната лихва от 06.07.2022 год. до
изплащане на главниците. В исковата молба се твърди, че при ПТП на
**.**.**** год. на автомагистрала „Тракия“ в посока Бургас водачът на л.а.
Хюндай Н1, рег. № А8894НР, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответното дружество, водачът Д. С. не контролирал управляваното от него
МПС. След удар в мантинелата, автомобилът отскочил и се е преобърнал
вдясно извън пътното платно, като от това ПТП е причинена смъртта на
няколко лица – на водача и на пътници, в това число на пътника в автомобила
А. А. А. - баща на ищците. В исковата молба се твърди, че починалият е живял
на семейни начала с майката на ищците П. В. Тъй бил опората на семейството,
грижовен съпруг и баща, а след смъртта му ищците претърпели изключителни
мъка и скръб, които продължават и досега. Със смъртта му ищците загубили
най-важния член на семейството си, усещали и усещат празнота, която никой
не може да запълни. Децата се затворили в себе си, не искали да излизат
навън, не комуникирали. Твърди се, че и към момента децата изпитват плачат
за баща си, като техните морални страдания и душевна болка са огромни и
неописуеми, и ще ги следват цял живот. Сочи се, че след отправената на
02.09.2021 год. застрахователна претенция от ищците преди предявяване на
исковете, не е определено и извършено плащане от застрахователя, като пред
въззивния съд предявените искове се поддържат в пълните размери от по 200
000 лв. за всеки от тях.
Пред въззивния съд ответникът поддържа възраженията направени с
отговора относно завишен размер на обезщетенията, с оглед принципа на
справедливост, при неотчитане в достатъчна степен на установените по делото
факти, датата на настъпване на процесното ПТП и практиката на ВКС в
аналогични случаи, като се сочи, че справедливият размер на обезщетение
следва да е по 120 000 лв. за всеки от ищците, а над тези суми те биха
получили по-големи от дължимите им материални блага. Евентуално се
твърди, че съдът неправилно не е отчел съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на бащата на ищците, който в нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП е бил без предпазен колан, а при поставен такъв не би достигнал тавана
на преобърнатото МПС и не би изпаднал от него, респ. - не би настъпила
неговата смърт. Твърди се, че съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия следва да се определи от съда в размер на 20 %. Пред въззивния
съд искането на ответника е за постановяване на решение при уважаване на
тези възражения.
От представените удостоверения за раждане е видно, че починалото при
процесното ПТП лице А. А. А. ЕГН ********** – на ** години, е бащата на
ищците по делото, които към момента на смъртта на техния баща са били на
навършени съответно - А. на **, а А. на ** години.
На базата на представените доказателства и съдебно-техническа
експертиза и по безспорните към момента обстоятелства между страните,
следва да се приеме за установено, че на **.**.**** год. на автомагистрала
„Тракия“, при движение в посока гр. Бургас, водачът на л.а.“Хюндай Н1“, рег.
№ А 8894 НР не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС,
ударил се е вляво в мантинела, от удара автомобилът отскочил и се
преобърнал вдясно извън пътното платно. При ПТП-то са загинали както
6
водачът на автомобила Д. С., така и част от пътниците, сред които и бащата на
ищците А. А. А. Образуваното досъдебно производство е прекратено, поради
смъртта на виновният за процесното ПТП водач на автомобила.
От свидетелките показания на свидетелите Г. и Я. разпитани пред
окръжния съд, както и от заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза се установява механизма на ПТП, вината на
водача на автомобила и причинната връзка между процесното ПТП и
настъпилия вредоносен резултат, по които към момента не се спори –
установено е, че след като водачът на автомобила Д. С., движейки се в лявата
лента, се отклонил вляво, предното колело осъществило контакт с левия
бордюр. В състояние на странично триене по лява мантинела автомобилът
изминал разстоянието от 30 метра, след което водачът рязко завил волана в
посока надясно и задействал спирачките. Така автомобилът се преобърнал
през десния банкет по ската и останал в покой по таван в близост до телената
мрежа в дясно на магистралата. По време на ротацията на автомобила по
десния скат всички пътници са изпаднали от купето, като вътре е останал само
водачът С., който е бил с поставен предпазен колан. Скоростта на автомобила
непосредствено преди произшествието е била 113,3 км/ч. Причината за
произшествието е в поведението на водача. Той не е упражнявал непрекъснат
контрол над автомобила и това е довело до удара в левия бордюр и лявата
мантинела. Рязкото завъртане на волана надясно също довело до загуба на
управлението върху автомобила. Пострадалият А. е седял най-отзад, до
стъклото на задна врата /капак/. След навлизане на МПС-то в частта на
наклонения терен, при неизползвани предпазни колани, е започнало
разместване на телата на пътниците в посока напред и нагоре, възникнали са
центробежни сили и тялото на пострадалия А. е напуснало купето през
задното стъкло. Според вещото лице по приетата техническа експертиза,
тялото е изпитало най-силен удар във вътрешните повърхнини на автомобила,
когато е напускало пространството на купето. Ако пътникът е бил с предпазен
колан, тялото му е нямало да напусне купето. Инцидентът е причинен изцяло
от действията на водача на автомобила, който поради невнимание е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата.
От приетата от окръжния съд съдебно-медицинска експертиза е
установено, че пострадалият е имал комбинирана гръбначно-мозъчна, гръдна
и коремна травми. Причината за смъртта е тежък политравматизъм в резултат
на комбинираната травма. Налице е счупване на гръбначния стълб в шийната
област на ниво 1-2 шийни прешлени, кръвоизлив на малък и продълговат
мозък, счупване на ребра, разкъсване на слезка, разкъсване на сърдечна
торбичка, фрактура на дясна подлакетница, фрактура на лява бедрена кост,
като не се оспорва, че тези увреждания са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилото ПТП.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Както е посочено в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, т.1, на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В раздел 2-ри от същото постановление е
разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни
7
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при причиняването на смърт са момента на нейното
настъпване, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ориентировъчно значение
при определяне на размера на обезщетението имат икономическите условия,
както и нивата на застрахователно покритие, като последните две не са
определящи.
В този смисъл съдът съобрази, че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП е 10 420 000 лв. Показател за
икономическите условия с страната е размерът на минималната работна
заплата, която към момента на ПТП е била 650 лв.
От свидетелските показания на разпитаните от окръжния съд свидетели
А. А. – дядо на децата по бащина линия и Н. Т. – съсед на имота в който е
живял починалия при ПТП, изцяло се опровергават твърденията в исковата
молба относно това, че починалият при ПТП А., заедно с фактическата си
съжителка – майката на децата А. и А. – П. В., са били „щастливо и сплотено
семейство, които заедно градили планове за бъдещето, били задружни и се
подкрепяли във всичко, като двамата отглеждали и възпитавали своите деца в
атмосфера на любов и доверие.“ Свидетелите сочат, че първоначално бащата
на децата А. и тяхната майка П. В. са живели заедно с родителите на А. -
бабата и дядото на децата по бащина линия в една къща. Бащата А. бил добър,
контактен и разбран човек. Той много се радвал когато се родили децата, а
особено щастлив бил когато се родил малкият му син, когото кръстили на
него. Децата били съвсем малки - големият на няколко годинки, а малкият
дори още с памперси, когато майката и бащата се разделили. П. напуснала
общия им дом, създала друго семейство и не се интересувала от А. и А. Те
останали на родителските грижи на баща си, на когото в грижите за тях
помагали неговите родители. А. много обичал децата си и добре се грижел за
тях, а след раздялата с П., не се събрал с друга жена. Той бил отговорен към
децата си, осигурявал средства за издръжката им, възпитавал ги и ги
подкрепял в желанията им да се учат и да имат добро бъдеще. През
последните две години от живота си бащата А. работел във фирма „*******“
на нормално осемчасово работно време, но ако се налагало оставал един-два
часа повече. Връщал се от работа обикновено около 17 ч. Докато бил на
работа, децата били поверени на родителите му, но след като се върнел у дома
А. общувал с тях, вечеряли заедно, интересувал се как е преминал денят им.
Когато бил свободен, А. водел децата на училище и ги вземал от там. Когато
бил на работа, това правели неговите родители. Тримата били много задружни
и изпитвали силна взаимна обич един към друг. На **.**.**** год. А. отишъл
сутринта на работа. Първо дошла сестрата на А. в къщата на родителите си,
където били и децата, и съобщила за катастрофата. След това се обадили на
свидетеля А. - бащата на А. и казали, че той е починал при катастрофата. За
децата вестта за смъртта на баща им била шокираща. Веднага започнали да
8
плачат, били много разстроени. Децата присъствали и на погребението и
тежко преживели загубата. След това станали по-мълчаливи и затворени, по-
трудно се концентрирали в училище, но не прекъснали училищните си
посещения. Свидетелят А. сочи, че сега децата посещават гробищата,
споменават баща си, но се чувстват нормално. Според свидетелката Т. те още
не могат да свикнат с мисълта, че баща им го няма и очакват той да се върне.
Свидетелката сочи, че децата и родителите на А. все още не празнуват
празниците както е било преди това, тъй като тъгуват за А.
Съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели,
поради което намира за установено по делото, че непосредствено след смъртта
на баща си и по време на погребението му, неговите деца – ищците по делото
А. – тогава на ** г. и А. – тогава на ** г. са изпитвали душевни болки и
страдания от загубата с много висока интензивност, които обаче, съгласно
свидетелските показания на дядото на децата, който е съпътствал техния
живот и е полагал грижи за тях от раждането им и към момента, с времето са
отслабени, макар случилото се да е събитие в живота им, което никога няма да
преодолеят напълно. Установи се, че приживе между починалия при ПТП и
неговите деца е имало силна емоционална връзка на обич и уважение. Бащата
е бил единственият родител който е полагал грижи за децата, но не е бил
единствен, който се е грижел за тях. Той е бил подпомаган в голяма степен от
своите родители, на които след смъртта на баща си децата са продължили да
разчитат. Смъртта на бащата е причинила дълбока душевна болка на децата,
но не е променила съществено техния бит. Както сочи свидетелят А., и след
това те продължили с посещенията на училище, продължили да живеят с баба
си и дядо си в тяхната къща, а към момента на разпита през м.12.2023 година –
т.е. две години и половина след трагичното събитие, според показанията на
техния дядо, децата се чувстват нормално. Ето защо съдът намира, че поради
смъртта на техния баща ищците по делото са изпитвали характерните за
случилото се душевни болки и страдания, като не се установи по делото,
душевните страдания да са довели до заболявания на психиката им. Съдът
отчита, че смъртта на бащата е лишила децата от родителя, който в
съзнателния им живот е полагал грижи и е милеел за тях, но отчита и това, че
децата са имали и имат цялата подкрепа, грижа и обич на своите баба и дядо,
които са неотлъчно до тях от раждането им и заедно с бащата са били тяхна
опора, а също, предвид предявяването на исковете по делото със съгласието на
тяхната майка - явно са възстановили връзката си с другия родител.
Последните обстоятелства способстват възможността за поетапно
преодоляване на силните негативни емоции от загубата на бащата. Предвид
горното съдът намира, че окръжният съд е определил размера за обезщетяване
на неимуществени вреди на ищците при съблюдаване и правилна преценка на
критериите за справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД в размер на по
150 000 лв. за всяко от децата, които са с минимална разлика и поради
еднаквия характер и интензивност на претърпените душевни болки и
страдания, следва да получат еднакво обезщетение.
Върху дължимия размер на обезщетения, на осн. чл. 429, ал. 3 от КЗ за
претендирания период от 02.09.2021 год. – когато е предявена
застрахователната претенция, до деня предхождащ подаването на исковата
молба – 05.07.2022 год. е дължима лихва за забава в размер на по 12 792,69 лв.,
9
която също се дължи от застрахователя, ведно с лихвата върху главниците от
по 150 000 лв., считано от предявяване на исковете до окончателното
изплащане на сумите. За разликата над по 150 000 лв. до претендираните
размери от по 200 000 лв. предявените искове са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени, ведно с мораторните и законни лихви върху тази
разлика.
Както пред окръжния съд, така и пред настоящия съд страните спорят
налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат - дали бащата на
ищците е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради
непоставен от него предпазен колан. Твърденията на ответника са, че при
поставен такъв, при процесното ПТП смъртта на бащата на ищците не би
настъпила.
От приетата от окръжния съд комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза се установява, че бащата на ищците
действително е бил без поставен предпазен колан към момента на ПТП. В
писменото заключение е посочено, че ако А. е ползвал колан, това би
попречило на тялото да напусне автомобила и би препятствало той да получи
всяка от установените травми. При разпита на вещите лица от съда в съдебно
заседание е уточнено, че счупването на гръбначния стълб в шийната област е
възможно да настъпи и вътре в купето и при правилно поставен
обезопасителен колан. От корекцията на писменото заключение
извършено в съдебно заседание /л. 362 гръб/ се установява, че дори
пострадалият да е пътувал с предпазен колан, е можело да се получи счупване
на шийните прешлени, защото шията не е обезопасена, коланът почти няма
значение за шийната травма. Ако той е бил с колан, тялото му безспорно е
щяло да бъде прибрано към седалката и е нямало да напусне купето, но
би могло да получи същата гръбначна травма, която да доведе до летален
изход. Тази травма е водеща за смъртта на лицето. След корекциите на
писменото заключение, вещите лица са заявили пред съда, че предпазният
колан не е можел да предотврати всички травми, които са довели до
настъпване на смъртен изход за бащата на ищците.
Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
установяването на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Съдебната практика ППВС
17/1963 год., ППВС 4/1975 год., както и Решение № 206 от 12.03.2010 г. на
ВКС по т. д. № 35/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 54 от 22.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 316/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 66 от 1.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
650/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 350 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1382/2010 г., IV г. о., ГК и др. последователно приема, че не всяко нарушение
на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на дължимото обезщетение. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните
от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с
10
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
Предвид изложеното по-горе и от вещите лица по комбинираната
експертиза следва да се приеме, че предпазният колан в случая не е можел да
предотврати всички травми и в частност водещата травма, довела до
настъпване на смъртен изход за бащата на ищците. При липсата на
категорични данни, че при поставен предпазен колан смъртта на бащата на
ищците не би настъпила, съдът намира възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице за
недоказано, като не споделя възраженията на въззиваемия в този смисъл.
Първоинстанционното решение в обжалваните части, направено
при аналогични правни изводи се явява правилно и следва да бъде
потвърдено, включително в частта за присъдените пред първата инстанция
разноски.
С оглед изхода от делото, поради неоснователността и на двете въззивни
жалби, в полза на адв. Р. М. следва да се определи възнаграждение по чл.38 от
ЗА за защита на ищците срещу жалбата подадена от ответника. Тъй като
адвоката е регистрирано по ЗДДС лице, възнаграждението следва да включва
и ДДС. Съобразно заявения от ответника обжалваем интерес от по 30 000 лв.,
при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото и
извършените от адвоката фактически действия, съдът, намира, че следва да
определи възнаграждение в полза на адв. Р. М. в минимален размер съгласно
Наредба №1 за МРАВ от по 3360 лв. с ДДС за защита на всеки от ищците – т.е.
общо сумата от 6720 лв. с ДДС. Облагаема доставка за услугата по чл.38 от
ЗА, по смисъла на чл.2, т.1 от ЗДДС възниква на датата на която плащането
става дължимо с влизане в сила на акта на съда, с който е определено
възнаграждение на адвоката предоставил правна помощ по чл.38 от ЗА, тъй
като с определената за плащане сума на адвоката се променя характера на
доставката и тя от безвъзмездна става възмездна, като по нея се дължи ДДС.
В полза на ответника по иска следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение за защита срещу неоснователната въззивна жалба подадена от
двамата ищци, което съдът определя общо в размер на 540 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 693/23.07.2024 год. по гр.д.№ 1046/2022
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев да заплати на адв. Р. И. М., ЕГН ********** от гр. С., ул.
“Ц. А.“ *, ет. * на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от общо 6720 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за защита на двамата ищци срещу въззивната
жалба подадена от ответника.
ОСЪЖДА А. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********
действащи със съгласието на майка си П. Ю. В., с адрес гр. Б., кв. Р., ул. “Х.
11
Д.“ * да заплатят на “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Симеоновско
шосе“ 67а, представлявано от Павел Валериев Димитров и Валентин
Валентинов Илиев сумата от общо 540 лв. /петстотин и четиридесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение за защита на ответника срещу въззивната
жалба подадена от двамата ищци.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Събина Ненкова Христова Диамандиева
Оставам на особено мнение в частта, в която мнозинството от състава е взело
решение за произнасяне по същество по въпроса за дължимостта на ДДС
върху възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА, което се определя от съда.
На съда е известно, че с определение №42767/ 29.11.2023 г. по гр.д. №
42769/22 г. Софийският районен съд е направил преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:
1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26, ал.1, буква „б“
и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на
ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва: 1. предоставяне на безплатна правна
помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна
помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл,
че представлява:
1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по съдебно
дело.
2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна, която е
спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което би получил, ако е
договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и чл.26, ал.1, буква
„б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява предоставяне на безплатна правна помощ
(pro bono) от адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна
помощ.
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива № 2006/112/ЕО на
12
Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, следва да се тълкува в смисъл, че
представлява:
1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ
(pro bono) на страна по съдебно дело.
2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна правна помощ
(pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката (еднолично адвокатско
дружество) му се присъжда възнаграждението,което би получил, ако е договорено
възнаграждение по договор за правна помощ.
По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което
е висящо към момента на произнасяне.
На основание чл. 267, ал. 1 ДФЕС всеки български съд следва да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на
ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631,
ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал.
2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения
на Република България (чл. 633 ГПК).
От анализа на цитираните разпоредби следва извод , че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред
друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите
въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от
правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Затова производството в частта, в която се присъжда върху възнаграждението
по чл. 38 ЗА данък добавена стойност следва да бъде спряно до приключване
на дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз.
Съдия Събина Христова- Диамандиева
13