Решение по дело №284/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2997
Дата: 14 май 2018 г. (в сила от 14 януари 2019 г.)
Съдия: Иванка Колева Иванова
Дело: 20181100500284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

                                                                           мл. с. МАРИЯ БОГДАНОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. дело № 284 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПКчл.273 ГПК.

С решение № II-55-234321/10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 42790/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като незаконосъобразно уволнението на М.К.Г. - П., , извършено със заповед № 3/14.06.2017 г. на нотариус С.В.В. - Д.. Ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 2 368, 42 лв., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225,ал1. КТ, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.06.2017 г. - 26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен над присъдения размер до пълния претендиран от 6 000 лв., поради извършено прихващане, както и за периода 27.09.2017 г. - 14.12.2017 г., като неоснователен. Ответницата е осъдена да заплати на ищцата сумата от 657, 35 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото, ищцата е осъдена да заплати на ответницата сумата от 726, 36 лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и ответницата е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 144, 74 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.   

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск  с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ за сумата 2 631, 59 лв., е депозирана въззивна жалба от ищцата М.К.Г. - П., като не е оспорено в частта на извършеното прихващане с обезщетението по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 1 000 лв. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, довели до неговата неправилност. Претърпените от ищцата вреди от незаконното уволнение не са ограничени само за периода, за който е уважен предявения иск, тъй като и към момента на депозиране на въззивната жалба не е постъпила на работа. Нормата на чл.225, ал.1 КТ регламентира правото й на обезщетение за оставането й без работа за периода, не повече от 6 месеца. Моли съда да отмени решението в обжалваната от нея част, като й присъди обезщетение за целия претендиран период и за сумата от още 2 631, 59 лв. освен присъдената сума от  2 368, 41 лв. (общо 5 000 лв.), както и да й присъди сторените по делото разноски.  

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата С.В.В. - Д., с която я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и законосъобразно. Устните състезания пред първата инстанция са приключили на 26.09.2017 г., когато е представена трудовата книжка на ищцата в оригинал за установяване на оставането й без работа. С оглед на това правилно е определен периодът на обезщетението за оставането на ищцата без работа. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищцата част.

Постъпила е въззивна жалба и от ответницата, срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно. Съгласно формираната практика на ВКС за мотивирането на заповедта за уволнение е достатъчно посочване на правото основание, което отговаря на фактическата обстановка, което в разглеждания случай е сторено. Като безспорно в отношенията между страните е отделено обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата. От събраните по делото доказателства счита, че е установено липсата на качества на ищцата за ефективно изпълнение на възложената й работа. С оглед на това счита, че уволнението на ищцата е законно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове, както и да й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата,  с който оспорва депозираната от насрещната страна въззивна жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и законосъобразно. Счита, че съдебната практика, на която се позовава ответницата, няма отношение към разглежданото уволнително основание. При уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е задължително излагането на конкретни факти, за да може уволненият да организира адекватно защитата си. В случая това не е сторено. Изводите на решаващия съд за незаконност на уволнението счита, че са правилни и обосновани.

С определение № 263295/09.11.2017 г., постановено по горепосоченото дело, е оставена без уважение молбата на ищцата за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските.

Срещу това определение е депозирана частна жалба от ищцата. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че при преценка основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, съдът не е съобразил обстоятелството, че конкретният спор не се характеризира с особена правна или фактическа сложност. Също така усилията на защита се изчерпват с писмения отговор на исковата молба и явяване в едно съдебно заседание. Исканията за събиране на гласни доказателства при постановена немотивирана заповед за уволнение счита, че сочи на непознаване на съдебната практика, формирана по искове за отмяна на заповед с правно основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, в която не са изложени факти. Дори да не е посочено адвокатското възнаграждение по всеки един от исковете, няма пречка съдът да приложи Наредбата за минималните адвокатско възнаграждения за всеки един от тях. Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа е отхвърлен поради обективния факт на неизтеклия 6 - месечен срок, както и поради извършеното прихващане.  Моли съда да уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като присъди на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 105 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответницата, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което правилно искането за изменение на първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските не е уважено. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от  фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищцата твърди, че е работила при ответницата по трудов договор с уговорен срок за изпитване от 6 месеца, като е заемала длъжността „юрисконсулт“, при месечно трудово възнаграждение в размер на 1 000 лв. Със заповед № 3/14.06.2017 г. трудовото й правоотношение е прекратено от ответницата на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Излага съображения, че уволнението й е незаконно, тъй като заповедта е немотивирана, издадена при липса на посоченото в нея материално - правно основание за уволнение.  Не са изложени конкретни факти, относими към възложената на ищцата работа по трудово правоотношение, за да може съдът да направи преценка за законността на уволнението, както и правилното им квалифициране и подвеждане под правната норма. Това води и до възпрепятстване на ищцата при упражняване на правото й на защита срещу уволнението й. В този смисъл е и формираната константна съдебна практика на ВКС.  Моли съда да отмени уволнението й като незаконно, да осъди ответницата да й заплати сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение за период от 6 месеца, считано от 14.06.2014 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното му изплащане, както и сторените по делото разноски        

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата оспорва предявените искове. Ищцата е работила при нея по трудов договор в продължение на 2 години, което не обосновава извода, че притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на длъжността. Съгласно практиката на ВКС работодателят може винаги да преценява дали на определен работник или служител липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа, независимо от това колко продължителен е периодът на съответната длъжност. Съгласно длъжностната й характеристика ищцата е следвало да посреща клиентите на нотариалната кантора, за изяснява тяхната воля и да решава поставените от тях казуси, като им оказва квалифицирана юридическа помощ. Ищцата не е проявявала нужното внимание към клиентите, разпитвала ги продължително време, като им задавала едни и същи въпроси и не била в състояние да им окаже квалифицирана юридическа помощ. В резултат на това дългогодишни клиенти на кантората се оплаквали устно и писмено до ответницата, както и преустановили работата си с нотариалната кантора. Също така ищцата е следвало да борави с правната материя и да решава поставените й юридически казуси. Ищцата не се справяла с поставените й юридически казуси. При сходни казуси ищцата не можела да се справи с този с по - високата стойност. Естеството на работата и организацията на работния процес в нотариалната кантора не позволяват да се работи по избор. За наличието на този проблем е била нееднократно сезирана от помощник - нотариус Й.П.. Твърди, че ищцата не се справяла с чисто деловодни задачи като разнасяне на кореспонденция на нотариалната кантора, което е част от работата на юрисконсулт в нотариалната кантора. Нееднократно на ищцата е възлагано да изготви нотариални актове и след цял ден проучване тя заявявала, че това не може да го напише. Счита, че ищцата не притежава необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената й работа, поради което счита, че е налице регламентираното в чл.328, ал.1, т.5 КТ основание за прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски. В случай, че съдът приеме предявените искове за основателни, прави възражение за прихващане между претендираното обезщетение за оставане без работа и изплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестие.  

Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищцата е работила при ответницата по силата на трудов договор, като е заемала длъжността „юрисконсулт“.

Със заповед № 3/14.06.2017 г. на нотариус С.В. - Д., връчена на същата дата, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ - поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1 000 лв.

От представения препис от трудовата книжка на ищцата се установява, че трудовото й възнаграждение възлиза на 1 000 лв.

По делото е представено заявление от 02.09.2016 г. от Й.П. - помощник нотариус, до ответницата, в което е посочено, че ищцата не спазва трудовата дисциплина и непрекъснато се конфронтира с нея. Не била спокойна за нещата, които подписва и се налагало непрекъснато да я контролира.

Със заявление от 18.01.2017 г. помощник нотариус Й.П. е уведомила ответницата, че ищцата си позволява да подбира работата си и определя кое да работи и кое - не. Отказва да разнася кореспонденция, което допълнително затруднява работата й. Когато й се налагало да обработва документи с по - голям материален интерес или други, които отнемат повече време, веднага започвала да мрънка и да прави коментари. Отправено е искане ответницата да накара ищцата да спазва трудовата дисциплина.

По делото са представени две молби съответно от 12.12.2016 г. 05.04.2017 г. от клиенти на нотариалната кантора, в които е посочено, че не са доволни от ищцата, както и е отправено искане да не бъдат обслужвани то нея.

Съгласно представената длъжностна характеристика за длъжност „юрисконсулт“, сред основните задължения са посочени: да посреща клиентите в нотариалната кантора и изяснява тяхната вола; да участва при разработването на проекти на нотариални актове за покупко - продажба на недвижими имоти, дарения и др., договорни и законни ипотеки, завещания, договори за покупко - продажба на МПС, нотариални покани; пълномощни; да прави справки по поставени от нотариуса задачи в Службата по вписванията, данъчните служби, техническите служби, УАГ, кадастър ЕСГРАОН, СРС, СГС,, СОС, САС и да изготвя писмени становище и проекти за решения по поставената задача и др.

От показанията на свидетелката Й.П. се установява, че работи при ответницата като помощник нотариус от 4-5 години. Има преки отношения от работата на ищцата, която работила като юрисконсулт. Възложила на ищцата да изготви проект за нотариален акт. Цял ден папката стояла на бюрото на ищцата, след което тя демонстративно я хвърлила и казала, че това не може да го свърши. Също така след проведени разговори с клиентите ги разказвала на свидетелката или на ответницата, за да решат казуса. Непрекъснато питала свидетелката или ответницата.

Пред СРС е разпитан и свидетеля А.А.. От показанията му се установява, че познавал ответницата, както и ищцата от момента на назначаването й през 2016 г. Тя приемала документи в кантората , преглеждала ги и пишела договори за покупко - продажба на МПС. Като клиент на кантората е контактувал с ищцата. По негови наблюдения, когато ставало въпрос за изясняване на казус, ищцата казвала, че не може и ще попита някой друг. Много пъти е коментирал с ответницата некомпетентността на ищцата, но ответницата му обяснявала, че е нова и ще се научи.

В проведеното на 26.09.2017 г. открито съдебно заседание е извършена констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, при което е установено оставането й без работа след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответницата.

Във въззивното производство в проведеното на 23.03.2018 г. открито съдебно заседание е извършена констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, при което е установено, че ищцата е регистрирана в ТП на НОИ за периода 14.06.2017 г. - 14.02.2018 г. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.  

Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата е работила при ответницата по трудов договор, като е заемала длъжността „юрисконсулт“.

Работодателят е упражнил потестативното си право едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Жалбоподателката – ответник релевира довод, че за мотивирането на уволнителната заповед е достатъчно посочването на правното основание, което отговаря на фактическата обстановка. Съгласно трайно установената и непротиворечива съдебна практика на ВКС качествата на работника за ефективно изпълнение на работата се проявяват както чрез неговите действия и бездействия, така и чрез постигнатите трудови резултати. Съдът формира преценката си дали работникът е притежавал необходимите качества за изпълнение на работата чрез проверка на фактите, сочени от работодателя в заповедта за уволнение - с какви възложени му задължения работникът не се е справял и какви са допуснатите пропуски. Именно поради това, заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е мотивирана, както когато в нея са посочени конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата, така и когато са описани трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълнява задоволително - решение № 318/11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 267/02.11.2017 г. по гр. д. № 818/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 81/08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. За работодателя няма да е налице задължение изрично да посочи отделните качества, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът или служителят не е в състояние да изпълни. За необходимите качества може да се съди по поведението на работника, чрез неговите действия и бездействия, както и постигнатите резултати. С оглед на това качествата могат да бъдат посочени общо или по – конкретно, респ. може да се посочи начинът на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Съдебната практика, на която се позовава ответницата, няма отношение към разглежданото уволнително основание, поради което няма значение за спорното право.

В случая работодателят не е изложил конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата от ищцата, нито са описани трудовите задължения, които същата не е в състояние да изпълнява задоволително. Този пропуск на работодателя не може да се санира посредством ангажираните в хода на съдебния спор доказателства, тъй като липсата на мотиви препятства съдебния контрол за законност на уволнението и дава пълна възможност на уволнения служител да организира защитата си в трудовия спор относно законността на уволнение.

По изложените съображения и предвид липсата на мотиви на обжалваната уволнителна заповед, следва да се приеме, че уволнението на ищцата е незаконно и като такова същото следва да се отмени. Ето защо изводите в тази насока на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразно. С оглед на това решението в частта на разглежданата искова претенция следва да се потвърди.

Основателен е и предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца. Оставането без работа на ищцата за целия заявен период се установи в хода на въззивното производство посредством извършената констатация по представената в оригинал трудова книжка на ищцата, тъй като към момента на провеждане на устните състезания е изтекъл само част от заявения период. Предвид обстоятелството, че полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението по смисъла на чл.228 КТ, възлиза на 1 000 лв., то полагащото й се обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца поради незаконното уволнение възлиза на 6000 лв.

Ответникът своевременно е направил евентуално процесуално възражение за прихващане между претендираното от ищцата обезщетенвие за оставане без работа и изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ в размер на 1 000 лв. Изплащането на такова обезщетение е определено с постановената заповед, като страните не спорят, че ищцата е получила начисленото й обезщетение. Същото е поставено в зависимост от наличието на законно уволнение, каквото в случая не е налице. С оглед на това изплатеното обезщетение по чл.220, ал.1 КТ подлежи на връщане и с него може да се направи прихващане. Тъй като ищцата има право на заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение в размер на 6 000 лв., а изплатеното обезщетение за неспазен срок на предизвестие е в размер на 1 000 лв., то предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ се явява основателен за сумата от 5 000 лв. Ето защо доводите на жалбоподателката – ищца относно размера на полагащото й се обезщетение, след извършване на прихващане, са основателни.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение за сумата над 2 368, 41 лв. до 5 000 лв., като на ищцата следва да се присъди сумата от още 2 631, 59 лв.

По разноските по производството:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателката - ищца следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски. Техният размер възлиза на 414 лв. – възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба, както и 460 лв. – възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.10.2017 г. се установява, че уговореното възнаграждение в размер на 414 лв. за подготвяне и подаване на въззивна жалба е платено изцяло и в брой. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.11.2017 г. уговореното възнаграждение за депозиране на писмен отговор на въззивната жалба на другата страна в размер на 460 лв. е частично погасено, като е платена в брой сумата от 130 лв. Съгласно разписка от 16.03.2018 г., подписана от ищцата и процесуалния й представител остатъкът от уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. е платено. С оглед на това уговорените между ищцата и процесуалния й представител адвокатски възнаграждения са изцяло платени изцяло, в брой.

Ответницата своевременно е направила възражение за прекомерност.

Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

В конкрутния случай адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателката ищца за депозиране на въззивна жалба и на писмен отговор на въззивната жалба на насрещната страна са под установените в минимални размери, регламентирани м чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.1, т.1 и вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на ответницата се явява неоснователно. С оглед на това на ищцата следва да се присъди сумата от 874 лв. – сторени разноски във въззивното производство.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 52, 63 лв., а по сметка на СРС държавна такса в размер на още 105, 26 лв.

 Изходът на правния спор следва да се съобрази и при разпределяне отговорността за разноските в първоинстанционото производство. Предвид обстоятелството, че предявените от ищцата искове са изцяло основателни, но са частично отхвърлени поради извършеното прихващане по реда на чл.104, ал.1 ЗЗД, ответницата следва да понесе отговорността за разноските по отношение на сумите, за които исковете са отхвърлени във връзка с извършеното прихващане (определение от 04.06.2015 г., постановено по гр. д. № 2349/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ ГО).  Ето защо в тежест на ответницата следва да се възложат всички реално сторени разноски от ищцата в първоинстанционното производство. Техният размер възлиза на 960 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. Тъй като с обжалваното решение на ищцата е присъдена сумата от 657, 35 лв., на ищцата следва да се присъди сумата от още 302, 65 лв.

Обжалваното решение следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищцата са възложени сторените от ответницата разноски по съразмерност.

С оглед изхода на спора, следва да се приеме, че е отпаднал правният интерес от разглеждане на депозираната частна жалба срещу определението, постановено на 09.11.2017 г. по реда на чл.248 ГПК. Ето защо частната жалба следва да се остави без разглеждане.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № II-55-234321/10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 42790/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., срещу нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.с чл.225, ал.1 КТ за сумата над 2 368, 41 (две хиляди триста шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) лв. до 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 27.09.2017 г. - 14.12.2017 г., както и в ЧАСТТА, с която М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., е осъдена да заплати на нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***,  сумата от 726, 36 (седемстотин двадесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА  нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ, сумата от още 2 631, 59 (две хиляди шестстотин тридесет и един лева и петдесет и девет стотинки) лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното й уволнение за периода 27.09.2017 г. - 14.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане.   

ПОТВЪРЖДАВА решение № II-55-234321/10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 42790/2017 г. по описа на СРС, II ГО, 55 състав, в останалата ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, като незаконосъобразно уволнението на М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., извършено със заповед № 3/14.06.2017 г. на нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***; последната е осъдена да заплати на М.К.Г. - П., ЕГН **********, сумата от 2 368, 41 (две хиляди триста шестдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки) лв., на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал1. КТ, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 14.06.2017 г. - 26.09.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***, да заплати на М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., сумата от 874 (осемстотин седемдесет и четири) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски във въззвното производство; да заплати сумата от още 302, 65 (триста и два лева и шестдесет и пет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски в производството пред СРС.

ОСЪЖДА нотариус С.В.В. - Д., ЕИК *******, с адрес ***, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 52, 63 (петдесет и два лева и шестдесет и три стотинки), представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от още 105, 26 (сто и пет лева и двадесет и шест стотинки) лв., представляваща държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 5180177/29.11.2017 г., депозирана от М.К.Г. - П., ЕГН **********, със съдебен адрес *** - адв. Р.Д., срещу определение № 263295/09.11.2017 г., постановено по гр. д. № 42790/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 55 състав, по реда на чл.248 ГПК,.  

Решението в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

                                               

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                   2.