Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно
заседание на десети декември две хиляди десет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4246 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 20030775 от 02.02.2021 г., постановено по гр. д. № 8040/2019 г. по
описа на СРС, I ГО, 50 състав, е признато за установено по иска с правно
основание чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че з. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
съществува право на парично вземане по отношение на И.И.И., сумата от 600 лв. –
главница, представляваща неизплатена заемна сума по договор за паричен заем №
5163900/04.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до
изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 92, 28 лв. за периода
18.03.2015 г„ до 11.11.2015 г., с мораторна лихва за забава в размер на 137, 16
лв. за периода 19.03.2019 г. –
28.11.2017 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 83476/2017 г. по описа на СРС, като са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.92 ЗЗД – за признаване за установено по отношение на И.И.И., че з.“А.з.с.н.в.“
съществува правото на парично вземане за такса за разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150 лв., такса за разходи за събиране на просрочени
вземания в размер на 100 лв., неустойка за недадено обезпечение в размер на
494, 46 лв. за периода 18.03.2015 г. – 11.11.2015 г., дължими по договор №
5163900/04.03.2015 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 83476/2017 г. по описа на СРС.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, сумата от 42, 94 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от
510, 41 лв. – разноски в исковото производство.
Срещу
постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявения иск,е
депозирана въззивна жалба от ответника И.И.И., чрез адв. Е.С., назначена по
реда на чл.47, ал.6 ГПК. Излага съображения, че решението е необосновано и
неправилно. Тъй като договорът за заем е реален, елемент от фактическия състав
е предаване на заетата сума. Поддържа, че по делото не е установено предаване
на сумата по процесиня договор за паричен кредит. С исковата молба е представен
РКО № 80 от 04.05.2015 г., в който не е положен подпис от ответника. С оглед на
това счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца - „А.З.С.Н.В.“
АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че с изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза
категорично е установено, че заетата сума е предоставена на ответника. Освен
това в самия договор е посочено, че същият служи като разписка за получаване на
сумата. Представеният с исковата молба РКО е подписан от двете страни по
правоотношението, в каквато насока са и изводите на решаващи съд. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски„
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира
следното:
СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове
съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.12.2015 г. е подписано Приложение № 1 към
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.,
сключен между „Вива Кредит“ №№Д и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на който
вземането на „Вива Кредит“ ООД, произтичащо от договор за паричен заем №
5163900/04.03.2015 г. е прехвърлено в собственост на ищеца, заедно с всички
привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Цедентът е упълномощил ищеца да уведоми длъжниците от негово име за своя сметка
за извършената цесия. Уведомлението е изпратено на посочения в договора адрес,
но е върнато в цялост с отбелязване, че не е потърсено от лицето. Изпратено
било и второ писмо чрез куриер, което не е получено, тъй като лицето не е
намерено на посочения адрес. Препис от уведомлението е приложен към исковата
молба за връчване на длъжника. По силата на договора за заем заемодателят е
предоставил на ответника сумата от 600 лв., срещу насрещното му задължение да
върне заетата сума заедно с договорна лихва в размер на 92, 28 лв., на 18 равни
двуседмични погасителни вноски в размер на 38, 46 лв., като падежът на първата
погасителна вноска е 18.03.2015 г. С подписване на договора за заем ответникът
е удостоверил, че е получил заетата сума. На основание чл.12 от договора, при
забава на плащането на погасителните вноска по договор за предоставяне на
паричен заем за суми в размер на 200 лв. и 300 лв. заемателят дължи на
кредитора 12, 50 лв. всеки четвърти и единадесети ден на забава, като
максималният размер на начислените разходи не може да надвишава 125 лв.,
представлява направените разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на покани и електронни съобщения за събирането на просрочени
вземания, а при забава на плащането на погасителна вноска по договор за
предоставяне на паричен заем за суми в размер на 400 лв. до 1500 лв.,
заемателят дълги на кредитора заплащането на 12, 50 лв. на всеки четвърти и
единадесети ден забава, като максималният размер на начислените разходи не може
да превишава сумата от 150 лв. С оглед на това на ответника е начислена сумата
от 150 лв. Също така е уговорено, че при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема с повече от
57 календарни дни на петдесет и осмият ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума
в размер на 100 лв.,, представляваща направени разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това
основание на длъжника се начислява такса разходи за дейност на служител в
размер на 100 лв. Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора – поръчител, физическо лице, което да представи на заемателя бележка
от работодателя си, издадена не по – рано от3 дни от деня на представяне и да
отговаря на определени в договора изисквания. Тъй като заемателят не е не е
предоставил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 494, 46 лв., която се заплаща
разсрочено в размер на 27, 47 лв., дължими на падежните дати на погасителните
вноски. Така общият размер на погасителната вноска възлиза на 65, 93 лв. Към
момента непогасената част от задължението на ответника възлиза на 1 573, 90
лв., от която: 600 лв. – главница, 92, 28 лв. – договорна лихва, 494, 46 лв. –
неустойка, 150 лв. – такса разходи за събиране на вземания, 100 лв. – такса
разходи за дейност на служител, както и 137, 16 лв. – мораторна лихва. За тези
суми срещу ответника е постановена заповед за изпълнение, която е връчена чрез
залепване на уведомление. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че му дължи горепосочените суми. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди,
че заетата сума не е предадена на заемателя. От представения по делото препис
от РКО № 80/04.03.2015 г. се установява, че липсва положен подпис от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.
На 28.11.2017 г. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД
е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.И.И. за сумата от 600 лв. – главница, 92, 28 лв. – договорна лихва
за периода 18.03.2015 г. – 11.11.2015 г., 150 лв. – такса разходи за събиране
на просрочени вземания, 100 лв. – такса разходи за дейност на служител, 494, 46
лв. – неустойка за периода 18.03.2015 г. – 11.11.2015 г., 137, 16 лв. – лихва
за забава за периода 19.03.2015 г. – 28.11.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. В т.12 от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“,
са заявени същите обстоятелства, като посочените в обстоятелствената част на
исковата молба.
С разпореждане от 11.12.2017
г., постановено по ч. гр. д. № 83476/2017 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав,
съдът е постановил исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 81, 48 лв., от които: 31, 48 лв.
– държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е
връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
По силата на договор за
предоставяне на паричен заем „VIVA Express“ № 5163900, сключен на 04.03.2015
г., между „Вива Кредит“ ООД – заемодател и И.И.И. – заемател, заемателят
предоставя в собственост на заемателя сумата от 600 лв., срещу насрещното му
задължение да върне заетата сума за срок от 36 седмици на 18 вноски, всяка от
които 38, 46 лв.В договора са посочени датите на плащане, считано от 18.03.2015
г. до 11.11.2015 г. Годишният процент на лихвата е 40, 30 %. Общият размер на
всички плащания е 692, 28 лв. Годишният процент на разходите е 49, 39 %. В
чл.3, ал.10, т.2 от договора е предвидено, че с подписването на този договор
заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заетата сума, като договорът
има силата на разписка.
По делото е представен РКО №
80/04.03.2015 г. за предаване на сумата от 600 лв. от „Вива Кредит“ ООД на И.И.И..
Налице е положен подпис от името на дружеството, както и подпис, положен срещу
името на ответника, а не в секцията „получил сумата“.
На 22.01.2013 г. е сключен
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на
който „Вива Кредит“ ООД – продавач, се е задължил да прехвърля н. „А.з.с.н.в.“
ООД – купувач, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания,
произтичащи от договори за заем, сключени от продавача с физически лица, които
не изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще бъдат индивидуализирани
в Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата
на неговото съставяне. Страните са се съгласили, че моментът на подписване на
съответното Приложение № 1 се счита за началната дата, на която вземанията са
валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна
част от рамковия договор. В чл.4.5 от договора е предвидено, че купувачът се
задължава от името на продавача и за своя сметка да изпраща писмени уведомления
до длъжниците за сключен договор за цесия в рамките на един календарен месец,
считано от подписване на съответното Приложение № 1.
Представено е пълномощно от
„Вива Кредит“ ООД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООДда уведоми от името на „Вива
Кредит“ ООД всички длъжници (кледитополучатели, солидарни длъжници, поръчители
и всички трети задължени лица) и по всички вземания на дружеството, възникнали
по силата на сключени договори за заем и договори за потребителски кредити,
които дружеството е цедирало съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) , сключен на 22.01.2013 г.
между „Вива Кредит“ ООД – цедент и „А.з.с.н.в.“ ООД – цесионер.
С потвърждение от 01.12.2015 г.
„Вива Кредит“ ООД – продавач, на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и сключения договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и „А.з.с.н.в.“
АД – купувач, потвърждават извършената цесия на всички вземания, , посочени в
Приложение № 1/01.12.2015 г.
По делото е представено препис
– извлечение от посоченото Приложение № 1, в което под № 29 фигурира вземането
на цедента към ответника, произтичащо от договор от 04.03.2015 г. в общ размер
от 1 436, 74 лв. Същото не е оспорено от
ответника.
Ищецът е изпратил от името на
„Вива Кредит“ ООД уведомление до ответника на посочения в договора за
предоставяне на паричен заем „VIVA Express“ № 5163900, сключен на 04.03.2015
г., както и покана за доброволно изпълнение на задълженията, произтичащи от
този договор, чийто размер възлиза на 1 436, 74 лв. На 02.01.2016 г. известието
за доставяне е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
На 22.01.2016 г. ищецът отново
е изпратил уведомление на посочения в договора адрес от името на „Вива Кредит“
ООД за извършената цесия на процесното вземане, както и покана за доброволно изпълнение.
Същото е изпратено чрез куриер – „Лео Експрес. Съгласно съставената обратна
разписка пратката не е доставена, тъй като няма никой на адреса, както и
телефонът не отговаря.
От заключението на вещото лице М.Г.М.по
изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните,
се установява, че съгласно справка погасителен план по договор за паричен заем
№ 5163900/04.03.2015 г., издадена от „Вива Кредит“ ООД, ответникът не е
извършил плащания по процесния договор за предоставяне на паричен заем. Към
01.12.2015 г. вземанията на заемателя възлизат, както следва: 600 лв. –
главница, 92, 28 лв. – договорна лихва, 494, 46 лв. неустойка за периода
18.03.2015 г. – 11.11.2015 г. 150 лв. – такса разходи за събиране на предсрочни
вземания, 100 - такса разходи за дейност
на служител. Общият размер на задължението възлиза на 1 436, 74 лв. Размерът на
задължението към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 28.11.2017 г., възлиза на 1 573, 90 лв., в това число: 600 лв. –
главница, 92, 28 лв. – договорна лихва за периода 18.03.2015 г. – 11.11.2015
г., 494, 46 лв. – неустойка за периода 18.03.2015 г. – 11.11.2015 г., 250 лв. –
такса разходи и 137, 16 лв. – лихва за забава за периода 19.03.2015 г. –
28.11.2017 г. Размерът на законната лихва върху всяка една от главниците за
периода от тяхната дължимост до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение възлиза на 143, 45 лв.Размерът на задължението на
ответника по процесния договор за предоставяне на паричен заем, определено като
сбор от главница – 600 лв., договорна лихва за периода 18.03.2015 г. –
11.11.2015 г. – 92, 28 лв. и лихва за забава за периода 19.03.2015 г. –
28.11.2017 т. – 143, 45 лв. общо възлиза на 835, 73 лв.
Съдът възприема заключението на
вещото лице, като компетентно дадено и задълбочено обосновано. Вещото лице е
съобразило относимите за поставените задачи материали, като е дало точен
отговор на тях. Експертното заключение изцяло кореспондира с останалите събрани
по делото доказателства. Не са ангажирани такива, които да разколебаят изводите
на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен
установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от
длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция срок. Целта на
ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
От ангажираните по делото
доказателства се установи, че между „Вива Кредит“ ООД и ответника е сключен
договор за предоставяне на паричен заем „VIVA Express“ № 5163900 от 04.03.2015 г., по силата на който
заемателят предоставя на заемодателя заем в размер на 600 лв. срещу насрещното
му задължение за върне заетата сума за срок от 36 седмици на 18 равни вноски,
всяка от които в размер на 38, 46 лв., при договорна лихва в размер на 40, 30 %
и годишен процент на разходите от 49, 39 %. Общият размер на всички плащания
възлиза на 692 лв. Погасяването на дълга следва да се извърши в периода
18.03.2015 г. – 11.11.2015 г.
По силата на сключения между „Вива
Крадит“ ООД и „А.з.с.н.в.“ ООД рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 22.01.2013 г. и Приложение № 1/01.12.2015 г. към него вземания
на „Вива Кредит“ ООД спрямо ответника, произтичащи от договор за предоставяне
на паричен заем „VIVA
Express“ № 5163900 от 04.03.2015 г.,
са прехвърлени н. „А.з.с.н.в.“ ООД – обстоятелство, за което липсва спор между
страните.
Жалбоподтелят - ответник
релевира довод, че не е налице валидно сключен договор за заем, тъй като
заетата сума не е предадена на заемателя.
В чл.3, ал.2 от договор за
предоставяне на паричен заем „VIVA Express“ №
5163900 от 04.03.2015 г. е посочено, че с подписване на този договор заемателят
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има
силата на разписка. По този начин ответникът извънсъдебно е признал получаването
на сумата. В тази насока е и представения по делото РКО № 80/04.03.2016 г., в
който е удостоверено получаване на сумата от 600 лв. от ответника. Действително
подписът на ответника е поставен срещу неговото име, а не в определеното за това
място за получил сумата. Това писмено доказателство обаче следва да се цени при
извършване на съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, а
не изолирано. Макар подписът на ответника да не е положен на изрично
определеното място за това, представеният РКО е подписан от него и удостоверява,
че изявлението изхожда от него. Този извод кореспондира с изричното
волеизявление на ответника, съдържащо се в договора за получаване на заетата
сума от 600 лв. В тази насока са и счетоводните записвания на заемателя и на
ищеца, съгласно изслушанатасъдебно – счетоводна експертиза, която не е оспорена
от ответника. По делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
или опровергаят изявлението на ответника за получаване на заетата сума.
По изложените съображения
въззивният съд счита, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да
докаже по делото предаване на уговорената с договор за предоставяне на паричен
заем „VIVA
Express“ № 5163900 от 04.03.2015 г.,
сума в размер на 600 лв. С оглед на това релевираните оплаквания от ответника в
тази насока се явяват неоснователни.
Жалбоподателят не е изложил
оплаквания относно размера на установените с решението в обжалваната част
вземания на кредитора, поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси
стоят извън съдебния контрол. Решаващият съд е съобразил установените със
съдебно – счетоводната експертиза непогасени размери на главницата, договорната
лихва и лихвата за забава.
Тъй като крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
сторените от ответника по жалбата разноски. Техният размер възлиза на 200 лв. –
заплатено възнаграждение за особен представител на жалбоподателя.
Тъй като ответникът по жалбата
е защитаван в настоящото производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал8
вр. с ал.3 ГПК, следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20030775 от 02.02.2021 г., постановено по
гр. д. № 8040/2019 г. по описа на
СРС, I ГО, 50 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която е признато за установено по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че з. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******,
съществува право на парично вземане по отношение на И.И.И., ЕГН **********, сумата
от 600 (шестстотин) лв. – главница,
представляваща неизплатена заемна сума по договор за паричен заем №
5163900/04.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2017 г. до
изплащане на вземането, с договорна лихва в размер на 92, 28 (деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лв. за
периода 18.03.2015 г. до 11.11.2015 г., с мораторна лихва за забава в размер на
137, 16 (сто тридесет и седем лева и
шестнадесет стотинки) лв. за периода 19.03.2019
г. – 28.11.2017 г., удостоверено в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 83476/2017
г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, ж. к. *******и съдебен адрес *** – адв. Е.С., да заплати н. „А.З.С.Н.В.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 200 (двеста)
лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство, каккто и да
заплати сумата от 100 (сто) лв., на
основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението
в останалата част, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила, като
необжалвано.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.