Решение по дело №107/2018 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 85
Дата: 13 юни 2018 г. (в сила от 13 юни 2018 г.)
Съдия: Веселин Христов Коларов
Дело: 20185630100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Харманли  13.VІ.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Харманлийският районен съд в открито заседание на петнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселин Коларов

 

при секретаря Елена Георгиева , с участието на прокурора ..........................., като разгле-да докладваното от Председателя  Гражданско дело  № 107по описа на съда за 2018г. за да се произнесе взе предвид :

 

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно осно-вание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .

 

Ищеца „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ...., гр.Пловдив, , чрез юрисконсулт К.А. твърди, че в качеството си на краен снабди-тел, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.  Действащите Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.V.2008г. – влезли в сила на 27.VІ.2008г. Сочи се, че съгласно чл.35 ал. 1 общите условия влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството.

Твърди се , че по силата на чл.7 т.1 от общите условия ищцовото дружест-во поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН 16 26572, находящ се в с. Българин. За ответницата Т.А.П. бил отк-рит клиентски номер **********.

Ответницата  от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от Общите условия, се за-дължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електричес-ка енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18 ал.1 и ал. 2.

Сочи се , че съгласно чл.27 ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

Твърди се , че в изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът доставил на обекта на Т.А.П. за периода 11.ХІ.2014г.-10.ІХ.2015г. електроенергия на обща стойност 143.30 лв., която не била заплатена.

Поради забава в заплащане на главницата ответницата дължала и  законна лихва в общ размер от 33.93лв. за периода 16.І.2015г. - 19.ХІ.2017г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на съ-щата до датата на предявяване на претенцията.

Твърди се , че на 20.ХІ.2017г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД де-позирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Харманли за вземанията си към Т.А.П.. По Заявле-нието било образувано ч.гр.д. № 1138/2017г. по описа на съда.  По делото била издадена Заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Това обстятелство породила правния интерес у ищцовото дружество от предявяване  на настоящата искова претенция .

 

Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД към Т.А.П., за сумите както следва:

- 143.30лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на пот-ребителя електрическа енергия за периода 11.ХІ.2014г.-10.ІХ.2015г.

- 33.93лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 16.І.2015г. -19.ХІ.2017г. ,

и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 20.ХІ.2017г., до окончателното изплащане на задължението

Претендира се присъждане на съдебни разноски по настоящото и по заповедното производство (съгл. Тълкувателно решение № 4 от 18.VІ.2014г. на ВКС по Тълк. Дело № 4/2013г. т.12).

 

В законоустановени срок по чл.131 от ГПК ответницата Т.А.П. ЕГН **********,***, не е депозирала отговор на исковата молба. Не е представил доказателства и не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призована ( по смисъла на чл.41 ал.2 от ГПК) -  не се явява и не изпраща процесуален представител.

 

Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото дружество искане за постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно основателен,  да се уважи.

 

Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е, че  съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ размер на 75.00лв.,предмет на издадената заповед по чл.410 отГПК.

 

С оглед изхода на делото ,на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е допри-несъл за тях .По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени напра-вените от него разноски в размер на 75.00лв. внесена държавна такса и 50лв. юрис-консултско възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК съдът,

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т.А.П. ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на „ЕВН България Електроснабдяване  ЕАД,  ЕИК ...., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Х. Г. Д.” №....,  за сумите както следва: 143.30лв., представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода 11.ХІ.2014г.-10.ІХ.2015г. ; 33.93лв., представляваща стойността на законната лихва за забава за периода 16.І.2015г. -19.ХІ.2017г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от  20.ХІ.2017г.(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК  № 756 от 21.ХІ.2017г.  по г.гр.д. № 1138 по описа та РС Харманли за 2017г., СЪЩЕСТВУВА .

 

ОСЪЖДА Т.А.П. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснаб-дяване  ЕАД,  ЕИК .... гр. Пловдив сумите от 25.00лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение - направени деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1138  по описа та РС Харманли за 2017г, която сума е включена в издадената от съда Заповед № 756 от 21.ХІ.2017г. 

 

ОСЪЖДА Т.А.П. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЕВН България Електроснаб-дяване  ЕАД,  ЕИК .... гр. Пловдив деловодни разноски за исковото производство в размер на 75.00лв. внесена държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                         Районен съдия: ........................