Р Е Ш Е Н И Е
№……..……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа гoдина, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
секретаря Антоанета Атанасова катo разгледа дoкладванoтooт съдията гр. Делo
№ 9003 пo oписа за 2020 г., за да се прoизнесе, взе предвид
следнoтo:
Предявен
е иск от „В.и к.“ ООД, ЕИК: ********* срещу И.Р.Н., ЕГН ********** с адрес ***,
с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Излага, че по образувано ч.гр.д № 4994/2020г. е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. На 28.02.2020г., ищецът
бил уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл. 415,ал.1 от ГПК, тъй като
длъжникът подал възражение.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: 326,14 лв. главница, дължима за
периода от 05.08.2015 г. до 24.03.2020г.,
за ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № ***, за който
има издадени фактури за периода от 30.09.2015 г. до 27.03.2020г. за имот,
находящ се в гр.В., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, сумата
от 84,87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.10.2015г.
до 12.03.2020г. Претендира
и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът
изразява становище, като прави възражение за частичното погасяване по давност
на предявените искове.
Не оспорва наличието на облигационна връзка с „В и К
Варна" ООД, както и качеството си на потребител на ВиК услуга доставка на
вода. Оспорва претенцията над сумата от 226,91 лв. главница и 49,67 лв. лихва,
като погасена по давност. По останалата част не прави възражения. Претендира
съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 4994/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК срещу длъжникът И.Р. Николаев, в
полза на „В.и к.“ ООД за сумата от 326,14 лв. главница, дължима за
периода от 05.08.2015 г. до 24.03.2020г.,
за ползвани и незаплатени В и К услуги по абонатен номер № ***, за който
има издадени фактури за периода от 30.09.2015 г. до 27.03.2020г. за имот,
находящ се в гр.В., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 20.05.2020г. до окончателното й изплащане, сумата
от 84,87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.10.2015г.
до 12.03.2020г., ведно със сумата от 25,00 лв., за платена държавна такса,
както и сумата от 50,00 лв./петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.26 от НБПП.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобор на частен абонат от 21.07.2020
г. разпечатка на фактури за периода от
30.09.2015 г. до 27.03.2020г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет да се установи
съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е
издадена заповедта за изпълнение.
Няма спор по делото, а се
установява и от представените писмени доказателства, че по писмено заявление на
ищеца против ответника е издадена заповед по чл. 417 от ГПК за сумите, предмет на настоящия
иск, както и че в законния срок длъжникът е възразил.
За успешното
провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника
са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя
страна при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от
страна на ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за
възникване на вземането предпоставки и неговия размер. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Съгласно
чл.57, ал.1 от общите правила на дружеството ищец, потребителите
на предоставяните услуги се идентифицират и им се открива партида след
представяне на нотариален акт за собственост. С откриване партида на свое име
собствениците на съответния имот се задължават да заплащат потребеното
количество питейна вода. В раздел ІІ от представените по делото общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В и К оператор „Водоснабдяване и
канализация –Варна” ООД е регламентиран начина за промяна или закриване на партида. Ответникът не оспори
да е титуляр на партидата, като видно от събраните по делото доказателства
партида с аб.номер № *** е с абонат И.Р.Н.. В първо по делото заседание съдът е
приел за безспорно, че между
страните, че се намират в облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги.
Ответникът
признава задължението си за сумата от 226,91 лв. главница за периода от
23.03.2017г. до 24.03.2020г. и 49,67 лв. обезщетение за забава, считано от
падежа на всяка една фактура до 12.03.2020г.
Следва да се разгледа възражението на ответника за
погасяване по давност относно вземанията в периода 05.08.2015г.-23.03.2017г..
Съгласно задължителната практика, установена
с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по
смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С
три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/ и съгласно
чл.116 се прекъсва с подаването на иск. Безспорно е, че заявлението по чл.410
от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на 20.05.2020 г. за издаване на
заповед за изпълнение, което действие, принципно прекъсва давността от тази
дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД,
тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземанията за
Вик услуги по фактури за претендирания период от 05.08.2015 г. до 23.03.2017г.
са погасени по давност.
По отношение на задължението за заплащане
на законната лихва за забава върху главницата, съдът намира, че предвид
акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта
на главното вземане и неизпълнението му в срок, но на основание чл. 119 ЗЗД
същото е погасено по давност.
С оглед гореизложеното предявените искове са
основателни в размер на 226,91
лв. главница за периода от 23.03.2017г. до 24.03.2020г. и 49,67 лв. обезщетение
за забава, считано от падежа на всяка една фактура до 12.03.2020г.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС
на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да
се присъдят в размер на 25 лв.за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете сумата от 50,50 лв.
При този изход на
спора, съразмерно на уважената част от иска, по реда на чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски д.т.-75 лв., и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП или съразмерно с уважената
част от исковете общо сумата от 84,11 лв.
На ответника следва да се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, на осн.чл.78 ал.3
от ГПК от внесеното адв.възнаграждение от 300 лв. за сумата от 98,12 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 от ГПК, че И.Р.Н., ЕГН **********, с адрес *** дължи на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 7994/2020 г. на ВРС, за сумата от 226,91 лв. (двеста двадесет и
шест лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща остатък от незаплатени главници за ползвани В и К услуги за
периода от 23.03.2017г. до 24.03.2020г., отчитани по партида
с абонатен номер ***, за имот, находящ се в гр.В., както и сумата от 49,67 лв. (четиридесет и девет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща
остатък от обезщетение за забава за плащане върху главницата от 226,91 лв. за
периода от 24.05.2017г. до 12.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от 20.05.2020 г.
– датата на депозиране на заявлението в съда, до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата над 226,91 лв. до претендираните 326,14 лв. за
периода 05.08.2015г. до 23.03.2017г. и за обезщетение за забава за горницата
над 49,67 лв. до претендираните 84,87 лв. за периода от 30.10.2015г. до
12.03.20г.
ОСЪЖДА И.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата
50,50 лв. (петдесет лева и петдесет стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4994/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА И.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 84,11 лева (осемдесет и четири лева и единадесет стотинки), на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД,
ЕИК ********* да заплати И.Р.Н., ЕГН **********, с адрес ***, на сумата от 98,12 лева (деветдесет и осем лева и
дванадесет стотинки), на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен
съд.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: