Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1539

 

гр. Пловдив, 28 септември 2023 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                            НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                     ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,

 при секретаря П.П.и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдия Недялко Бекиров административно, касационно дело №1665 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.1, пр.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Директор на Дирекция “Обслужване“ в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представляван от юрисконсулт К.Б.- пълномощник, обжалва Решение №959 от 31.05.2023г. по Н.А.Х дело №20235330201833 (1833) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., VIIІ-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №687186-F684379 от 19.01.2023г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” в ТД- Пловдив на НАП, с което на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Супермаркет Сани, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150,00 лв. (общо 300,00 лв.) за всяка една инстанция, съгласно списък на направените разноски. Възразява за евентуална прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, ако същото е над законоустановения минимум.

Ответникът по делото- “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание. Чрез Районен съд- Пловдив е подаден отговор по касационната жалба с Вх.№58782 от 26.08.2023г. от адвокат Л.К.- пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Жалбата е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна проверка на 16.08.2022г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено, че дружеството ответник, в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е подало справката-декларация (СД) по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчния период 01.07.2022г. – 31.07.2022г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок- до 15.08.2022г. включително, тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден.

На 09.11.2022г. В. Г. К.- старши инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №F684379, с който деянието на ответника, изразяващо се в неподаване на СД по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС до 15.08.2022г. (тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден) за данъчния период месец 07.2022г., се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според процесния АУАН, СД по смисъла на чл.125 от ЗДДС за месец 07.2022г. е подадена в ТД- Пловдив на НАП и е заведена с Вх.№16005193934 от 14.09.2022г.

Доказателствата по делото не позволяват формирането на извод дали процесният АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството ответник; в акта е обективирана нарочна разписка, според която екземпляр от същия е получен на 25.11.2022г. от Гергана Стоева Паланова- представляващ (управител на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД); а като възражение е вписано “Ще бъде подадено възражение от счетоводителя“.

По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Според разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, посочена като основание за издаване на процесното НП, лице, което, като е длъжно, не подаде СД по чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2 (“VIES декларация (Value Added Tax Information Exchange System - информационна система за обмяна на информация по ДДС)“ е обобщена декларация, използвана за целите на контрола и обмена на информация между държавите членки (§1, т.44 от ДР на ЗДДС)), отчетните регистри по чл.124 (дневник за покупките, дневник за продажбите) или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

Според разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС, заедно със СД по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период.

Според разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, декларациите и отчетните регистри следва да бъдат подадени до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

А според разпоредбата на чл.125, ал.7 от ЗДДС, декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3 се подават по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) освен в случаите на ал.13 и чл.126, ал.4, 7 и 8.

Според настоящия състав на съда, формулирана по посочения начин, разпоредбата на чл.179, ал.1 от ЗДДС очертава множество състави на административни нарушения, като за всяко съставомерно деяние, представляващо неизпълнение на което и да е от посочените задължения на задължено лице, както и изпълнението на което и да е от тези задължения след изтичане на установения от закона срок (какъвто е настоящият случай, тъй като СД за месец 07.2022г. е подадена на 14.09.2022г. (чл.179, ал.1, пр.4 от ЗДДС)), е предвидена санкция.

Следователно, всяко самостоятелно нарушение е наказуемо със самостоятелно наказание.

Във връзка с цитираното в оспореното решение АНД №1834/2023г. по описа на ПРС, които има за предмет издадени АУАН и НП, с които същият субект (“МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД“) е наказан за неподаване на отчетни регистри за същия данъчен период 01.07.2022г. – 31.07.2022г., настоящият състав на съда констатира, че по жалба на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД против НП с №687188-F684381 от 19.01.2023г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване“ в ТД- Пловдив на НАП, на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева заради неподаване в законоустановения срок до 15.08.2022г. включително (тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден) на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период месец 07.2022г. НП с №687188-F684381 от 19.01.2023г. е издадено въз основа на АУАН с №F684381 от 09.11.2022г. С Решение №1418 от 15.08.2023г.[1] по Н.А.Х. дело №20235330201834 (1834) по описа на Районен съд- Пловдив, XI-ти наказателен състав, е отменено НП с №687188-F684381 от 19.01.2023г., като не може да се направи извод дали Решение №1418 от 15.08.2023г. е влязло в сила.

Настоящият състав на съда намира, че съставянето на АУАН с №F684379 от 09.11.2022г., въз основа на който е издадено процесното НП с №687186-F684379 от 19.01.2023г, с което на ответника по делото е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева заради извършено нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване на СД за данъчния период месец 07.2022г. в законоустановения срок до 15.08.2022г. (тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден), както и съставянето на АУАН с №F684381 от 09.11.2022г., въз основа на който е издадено НП с №687188-F684381 от 19.01.2023г, с което на ответника по делото е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева заради извършено нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в неподаване на отчетните регистри за данъчния период месец 07.2022г. в законоустановения срок до 15.08.2022г. (тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден), е в съответствие с разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, според която норма, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че неправилно от районния съд е прието, че е налице единно нарушение, което може да бъде извършено в няколко алтернативни форми на деяние и издаването на два броя НП, съответно за неподаване на СД в законоустановения срок, както и за неподаване на отчетните регистри в законоустановения срок, представлява незаконосъобразно мултиплициране на административнонаказателната отговорност на ответника по делото, респективно нарушаване на материалния закон, обуславяща незаконосъобразността и на двете НП.

На следващо място, обстоятелствата, че ответното търговско дружество е регистрирано лице по смисъла на ЗДДС към датата на инкриминиране на разглежданото нарушение и в това си качество е длъжно да подаде СД за периода месец 07.2021г. най-късно до 15.08.2022г., тъй като 14.08.2022г. е неделя, почивен ден, 4.10.2021, което обаче е направено на 14.09.2022г., са установени по делото и не са спорни между страните.

Съответно, налице е от обективна страна административното нарушение, за чието извършване е наказано ответното дружество, а административнонаказателното производство, приключило с издаването на процесното НП, е проведено от компетентни за целта органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Независимо от посоченото обаче, съгласно легалното определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая, обстоятелствата, че СД и отчетните регистри за периода месец 07.2022г. са подадени на 14.09.2022г. или в следващия данъчен период и преди съставянето на процесния АУАН с №F684379 от 09.11.2022г., което закъснение не е значително, противно на приетото от страна на издателя на процесното НП; както и че нарушението е извършено за първи път и от същото не са настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод за наличието на “маловажен случай“ на административно нарушение. Последно посоченото не е съобразено от административнонаказващия орган, поради което издаването на процесното НП е направено при неправилно прилагане на закона и процесното НП е неправилно. От своя страна, като отменя неправилното НП, макар и по различни съображения, районният съд постановява правилно решение. Също така, решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.

В полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в условията на евентуалност, съдът съобрази следното:

Според чл.63д, ал.2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция (в случая 500,00 лева) и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на (имуществената) санкция до 1 000,00 лева минималното адвокатско възнаграждение е 400,00 лева (чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.).

По Договор за правна помощ от 25.06.2023г. с адвокат К. от ответното дружество е заплатена в брой сумата от 200,00 лева, което адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №959 от 31.05.2023г. по Н.А.Х. дело №20235330201833 (1833) по описа на Районен съд- Пловдив за 2023г., VIII-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №687186-F684379 от 19.01.2023г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване“ в ТД- Пловдив на НАП, с което на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД, ЕИК ***, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК ***, да заплати на “МАГАЗИН ПАЗАР“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Супермаркет Сани, ЕИК ***, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:   1………………

 

2………………