№ 136
гр. С.З. , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501303 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІ-ро от
Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна частна жалба на Б. П. Д. от гр.Г. и Д. П. Д. от гр.С. против
определение № 260061/ 05.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 489/2019 г. по описа на Г.
районен съд, с което е допълнено определение № 260052/06.11.2020 г. в частта му за
разноските.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и се претендира неговата
отмяна.
В срока за отговор на частната жалба такива са били подадени от насрещните страни
С. П. И., Т. К. И. и К. Т. И., чрез адв.П.Х., с които жалбата е оспорена като неоснователна.
Претендира се оставянето й без уважение и присъждането на сторените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение.
След запознаване със становищата на страните и материалите по делото съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Гр.д.№ 489/2019 г. по описа на Г. районен съд е било образувано по искова молба на
Б. П. Д. от гр.Г. и Д. П. Д. от гр.С. срещу Т. К. И. от с.П., обл.С.З., С. П. И. от с.П. и К. Т. И.
от гр.Г., с която е бил предявен установителен иск за собственост на недвижим имот.
Извършена е размяна на книжата, а в срока по чл.131 от ГПК всеки един от тримата
ответници е подал отговор на исковата молба, с който е взел становище по предявените
искове и е поискал отхвърлянето им и присъждането на разноски за платено адвокатско
възнаграждение. Представени са договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи
заплащането от страна на всеки от тримата ответници на адвокатски възнаграждения в
1
размер от 1500 лв.
В откритото съдебно заседание, проведено на 25.02.2020 г. (трето заседание)
производството поделото е било спряно по взаимно съгласие на страните на основание
чл.229, ал.1 т.1 от ГПК.
С определение № 260052/06.11.2020 г. производството по делото е било прекратено
на основание чл.231 от ГПК.
Това определение е било обжалвано от Б. П. Д. и Д. П. Д., като с определение №
260158/01.02.221 г. по в.ч.гр.д.№ 1012/2021 г. по описа на СтОС, влязло в сила на 17.02.2021
г., е било потвърдено.
В срока за обжалване на определение № 260052/06.11.2020 г. ( на 14.12.2020 г.) всеки
от Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. е подал молба за допълване на прекратителното определение
в частта за разноските чрез присъждане на сторените разноски за адвокатски
възнаграждения.
Молбите са били връчени на насрещните страни за отговор, а на 08.01.2021 г. Б. П. Д.
и Д. П. Д., чрез пълномощника си адв.Д.К. са подали отговор, с който молбата е оспорена
като неоснователна. Изтъкнати са възражения за недължимост на разноските предвид
наличието на все още висящо производство по в.ч.гр.д.№ 1012/2021 г. по описа на СтОС и
предвид обстоятелството, че производството по делото е било спряно по взаимно съгласие
на страните, а в последствие прекратено на основание чл.231 от ГПК.
На 15.02.2021 г. Б. П. Д. и Д. П. Д., чрез пълномощника си адв.Д.К. са подали молба
до първоинстанционния съд, с който са поискали присъждане на сторените от тях в
първоинстанционното производството разноски и са възразили срещу присъждането на
разноски в полза на ответниците предвид непредставянето на списък на разноските и е
направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК.
С определение № 260061/05.03.2021 г. първоинстанцонният съд е допуснал
изменение на определение № 260052/06.11.2020 г. в частта му за разноските като е осъдил Б.
П. Д. и Д. П. Д. да заплатят на всеки от Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. съдебно-деловодни
разноски в размер от 1 500 лв.
При така установените правно-релевантни факти съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и
приложения, и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани лица, срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, в законоустановения срок за обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от съда за неоснователна по
следните съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Разноските за правна защита са разходи за производството и включват
възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК, а съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В конкретния случай с отговора си на исковата молба всеки от ответниците е поискал
присъждането на направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, а по делото са
представени договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи че Т. К. И., С. П. И. и
К. Т. И. са заплатили на пълномощника си адв.А.К. възнаграждения от по 1500 лв.
Молбата си за допълване на решението Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. са направили в
срока по чл.248, ал.1 от ГПК – срокът за обжалване на прекратителното определение, а
непредставянето на списък с разноските не обуславя недопустимост на молбата. (виж ТР№
6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – т.8).
Неоснователно е оплакването в частната жалба основано на възражение за
прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК Б. П. Д. и Д. П. Д. е следвало да
направят с подадения от тях отговор на молбите за допълване на определението в частта за
разноските, но те не са сторили това.
Ето защо правилно първоинстанционният съд не е обсъждал в обжалваното
определение направеното с подадената на 15.02.2021 г. възражение за прекомерност, т.к.
същото вече е било преклудирано.
В този смисъл е неоснователно оплакването в частната жалба основано на
приложение на разпоредбата на чл.250 от ГПК и предвидените в нея срокове, т.к. по
отношение на допълването и изменянето на крайния съдебен акт в частта за разноските е
налице специален ред – този по чл.248 от ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че ответниците нямат право на разноски при
прекратяване на делото по чл.231 от ГПК в хипотезата на спряно производство по взаимно
съгласие.
Както вече бе посочено по-горе в мотивите ответника има право на разноски освен
при отхвърляне на предявения срещу него иск и при прекратяване на производството, като
основанието за прекратяването е ирелевантно за възникването на това негово право.
Дори и производството по делото да е било спряно по взаимно съгласие на страните
ищецът остава активната страна в процеса, която е инициирала неговото започване и следва
да инициира необходимите процесуални действия, насочени към приключването му със
съдебно решение.
3
В този смисъл непоискването от някоя от страните на възобновяване на спряното
производство в срока по чл.231, ал.1 от ГПК се приравнява на оттегляне на иска и в този
смисъл е нормата на ал.2 на същия член.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответниците по частната
жалба имат право на разноски.
Такива би следвало да се присъдят в тяхна полза, т.к. са подали отговор на частната
жалба, с който са поискали присъждането им и са представили договори за правна защита и
съдействие, удостоверяващи договарянето на адвокатско възнаграждение в размер на по 200
лв., платимо по банков път.
Разноски в случая няма да бъдат присъдени в полза на Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И.,
т.к. те не са представили документи, удостоверяващи по надлежен начин заплащането на
договореното възнаграждение по банков път (виж ТР№ 6/2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС – т.1).
По изложените съображения и на основание чл.278, ал.4 от ГПК и чл.271, ал.1 пр.І-во
от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260061/05.03.2021 г., постановено по гр.д.№
489/2019 г. по описа на Г. районен съд, с което е допълнено определение №
260052/06.11.2020 г. в частта му за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Т. К. И., С. П. И. и К. Т. И. за
присъждането на съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
Определението на основание чл.274, ал.3, т.2 от ГПК подлежи на касационно
обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5