Р Е
Ш Е Н
И Е № 57
гр.Кюстендил, 22.03.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на
прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева
кас. адм. дело № 424
по описа за 2022год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл.285 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на В.Д.Т.
***, предявена чрез адв. Х.П., против решение № 152 от 31.10.2022г., постановено по
адм. дело № 223/2022г. по описа на Административния съд – Кюстендил. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се нарушение на материалния закон и необоснованост. Налице са
доводи за доказаност на предявените искове по основание и размер, с оглед на
което се прави искане за отмяна на решението и уважаване на
исковите претенции. Твърди
се, че вследствие на незаконосъобразната дейност на администрацията при
ответника, ищецът е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ и е лишен от
адекватна и своевременна медицинска помощ, с което са извършени нарушения по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС и се следва парично
обезщетение за причинените неимуществени
вреди през исковия период.
В
съдебното заседание процесуалният представител на ищеца - адв. П., заявява становище за поддържане на жалбата и
искане за уважаване на предявените искове, които счита за доказани.
В
писмен отговор и в съдебно заседание представителят на ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – София, старши юрисконсулт Е.Г., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и
иска да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата,
сочейки, че съдът е постановил правилно и обосновано решение.
Кюстендилският административен съд, тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е допустима – подадена е от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, и в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на разглеждане пред първоинстанционния съд са предявени от касатора В.Д.Т. срещу
ответника, искове с правна квалификация по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 3 000,00лв., причинени вследствие
незаконосъобразна дейност на администрацията в затвора в гр. Бобов дол и в ЗООТ
– с. Самораново във връзка със следните задължения: за
осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ и за
осигуряване на медицинска помощ в
периода 17.09.2019г. – 05.11.2021г.
Ищецът претендира лоши
санитарно-хигиенни и битови условия,
изразяващи се конкретно: във влага, мухъл и мръсотия в помещенията; недостиг на
хигиенни препарати и наличие на дървеници в помещенията, както и неосигуряване
на навременна и адекватна медицинска помощ и съдействие за провеждане на
специализирано лечение на психични проблеми.
Горното ищецът счита за нарушения по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в резултат
на които твърди, че е претърпял
неимуществени вреди – увреждане на психическо здраве, свързано с
безсъние, трайна тревожност, нервно разстройство и депресия.
От фактическата страна на спора, въз основа на събраните
доказателствени средства, съдът е
установил, че ищецът е постъпил в затвора – Бобов дол на 17.09.2019г. за изтърпяване на наложено наказание
„лишаване от свобода“ и след престой в приемно отделение, на 03.10.2019г. е
разпределен в ЗООТ – с. Самораново към затвора – Бобов дол, където е престоял до
12.06.2020г., когато е преместен в затвора – Бобов дол до освобождаването си на
05.11.2021г. ; че по време на престоя в затвора, ищецът е извършвал трудова
дейност – работил е на щат като чистач на трета група.
Във връзка с битовите условия, при които е изтърпявал
наказанието си ищеца, съдът е приел писмени и гласни доказателствени средства,
от които се установява, че в ЗООТ е
обитавал три различни спални помещения, всяко с квадратура от 34 кв.м.,
разполагащи с прозорци, които се отварят, с боядисани стени и с локално парно
отопление; че в затвора е обитавал две спални помещения, всяко с квадратура от
30-35 кв.м., предоставени на трета
група, които са разположени в сградата на битовия корпус, където е извършен
основен ремонт през 2018г.-2019г., при който са подменени водопроводната и
електрическа инсталации, поставени са подова настилка от гранитогрес,
алуминиеви врати и прозорци, които се отварят и осигуряват пряка слънчева
светлина и свеж въздух, ново санитарно
обзавеждане, боядисани с латекс стени, обособени
санитарни помещения; че хигиенизирането
на спалните помещения е задължение и грижа на обитателите, на които ежемесечно
са предоставяни хигиенни материали и почистващи препарати; че отоплението на килиите се осъществява от изградена
локална парна инсталация.
Във връзка с наведените оплаквания за наличие на дървеници в
спалните помещения, съдът е събрал писмени доказателства /протоколи - инспекционни листа за извършена
ДДТ обработка от фирма „Фаворит“ и протокол за извършени услуги от фирма
„Килъри“/ и е разпитал свидетели /И., Д. и Х./ , а анализът на изложените данни
сочи, че през исковия период са осъществени мероприятия за дезинсекция и дератизация срещу вредители,
между които дървеници, с професионални препарати, а на лишените от свобода се
предоставя постелъчен инвентар, който е изпран, дезинфекциран и проверен за
вредители, като при нужда се извършва подмяна на дюшеци, възглавници и спално
бельо.
Във връзка с наведените оплаквания за неоказване на
адекватна медицинска помощ и на специализирано лечение на психично
заболяване, съдът е приел медицинска
справка и диференцирано психологическо заключение, от които е видно, че медицинското обслужване на лишените от свобода
в затвора и в ЗООТ се осигурява от специалист в Медицинския център; че при
постъпването си, ищецът не е съобщил за здравословни проблеми и не е представил
документи за такива; че по време на престоя си, ищецът е посетил МЦ 19 пъти,
като само при едно от посещенията си – на 20.01.2021г. се е оплакал от
тревожност и безсъние и му е извършен преглед от психиатър с предписано
медикаментозно лечение, а на 02.01.202г.
е конвоиран за преглед във външно лечебно заведение при уролог.
Относно заявените в исковата молба страдания, по делото са
събрани гласни доказателства, като в показанията на свид. Д. се сочи, че ищецът
е бил „неспокоен няколко пъти“, а в показанията на свид. Т. /сестра на ищеца/
се сочи, че при пребиваването си в затвора и след излизане на свобода, Т. е бил
тревожен, загубил е съня си, което е наложило да търси психиатрична помощ, като
е твърдял, че страданията му са следствие на лошите условия в затвора.
При тези фактически установявания, съдът е
формирал правен извод за допустимост, но неоснователност на исковете и с
оспореното решение ги е отхвърлил изцяло, съотв. иска за обезщетение в размер
на 2000,00лв. за неимуществени вреди във връзка с лоши битови условия и иска за
обезщетение в размер на 1000,00лв. за неимуществени вреди във връзка с неосигурено
медицинско обслужване. Решаващите мотиви са за недоказаност на кумулативните
предпоставки по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
и конкретно за недоказаност на
нарушения на чл.3, ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС.
По отношение на релевираните в исковата молба оплаквания, относими към
условията в затвора и в ЗООТ, съдът е констатирал изпълнение от страна на
администрацията, на задълженията за осигуряване на нормални битови условия в
помещенията, включително за пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, с оглед на което е
отречена верността на наведените от ищеца твърдения за наличие на влага и
мухъл, а във връзка с хигиената е прието, че поддръжката на същата е грижа на
лишените от свобода лица, на които от
затворническата администрация са предоставяни ежемесечно и при поискване
необходимите почистващи препарати, като борбата с вредителите /дървениците/ е
осъществявана по договор от външна фирма,
която е извършвала периодично дезинсекция, удостоверена със съставени
протоколи, както и чрез изпиране и дезинфекциране на спалното и постелъчно
бельо. Във
връзка с доводите на ищеца за лишаването
му от адекватно медицинско обслужване, включително от психиатрично лечение, съдът е констатирал недоказаност на същите, акцентирайки
на данните в медицинската справка и в
показанията на свидетелите за отсъствие на
оплаквания от горното естество с изключение на едно такова, по повод на което е извършена консултация с психиатър. По горните мотиви, съдът е приел липса на
нарушения по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС като елемент от фактическия състав на
отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Допълнително, изводите за
неоснователност на исковите претенции са мотивирани и със съображения за
недоказаност на претендираните неимуществени вреди.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че оспореното решение
е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустим иск. Преценено за съответствие с материалния закон, решението
се приема за правилно и следва да се
остави в сила. Съображенията за това са следните:
При
надлежно разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е установил
релевантните за спора факти и въз основа на тях е извел правните изводи за
приложимото право. Не се установява сочената от касатора необоснованост на
решението.
Касационната инстанция счита, че
административния съд е приложил правилно материалния закон. На анализа на събраните доказателства, респ.
на фактически установеното и на
относимите правни норми, съответстват формираните изводи за неоснователност на предявените искове. Съдът е изяснил релевантните за исковите
претенции факти, като е обсъдил писмените доказателства, свидетелските
показания и съобразявайки приложимата
правна уредба, е мотивирал доводите си по съществото на спора.
Както се посочи, предявените искове са с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а основателността им предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между нарушението и настъпилата вреда.
В изложения контекст, обосновано от преценката на събрания доказателствен материал по делото и законосъобразно с оглед приложимия закон, първоинстанционният съд е приел предявените искове за недоказани и неоснователни, а касационната инстанция счита решението за отхвърлянето им – за правилно и го оставя в сила.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и задържаните под стража, а в ал.2 на същата се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на забраната, сред които е поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на отопление, проветряване, медицинско обслужване, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В случая ищецът свързва
нарушенията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, на първо място с лоши хигиенно-санитарни и битови условия, като
твърди, че помещенията в затвора и в ЗООТ са мръсни и влажни,
с мухъл по стените, като в тях има и дървеници. Съдът е приел
недоказаност на горното фактическо основание на исковата претенция. Формираните
мотиви в този смисъл в оспореното
решение съответстват изцяло на събраните доказателства, които са преценени с
оглед на приложимия закон. Изискванията за осигуряване на благоприятни
условия са нормативно предвидени в чл.43
от ЗИНЗС и в случая се установява надлежното им изпълнение. Видно е, че ищецът е пребивавал в ремонтирани помещения -
с боядисани с латекс стени и гранитогрес
на пода, с поставени прозорци, осигуряващи
достатъчно количество дневна светлина и възможности за проветряване, с изградена локална парна инсталация за отопление.
Горните факти се установяват от
показанията на свидетелите И. и Христова, както и от изготвените писмени справки.
Признания за подобряване на битовите условия прави и свид. Дюлгеров, който
сочи, че след извършения ремонт в помещенията няма мухъл и влага. Следват изводи за доказани нормални битови условия във връзка с достъп на
светлина и на чист въздух, както и с отопляването на килиите, противно на твърденията на ищеца за наличие
на влага и мухъл, а във
връзка с хигиената, задълженията са за
лишените от свобода, които следва да поддържат чистотата в помещенията, както правилно е констатирал
съдът, акцентирайки и на данните за
предоставяне от страна на администрацията, на необходимите за почистването хигиенни препарати.
Във
връзка с хигиенно-битовите изисквания са и оплакванията в исковата молба за
наличие на дървеници. Същите са приети от съда за недоказани по съображения,
които настоящият състав на касационната инстанция споделя изцяло. По делото се установяват периодично провеждани мероприятия
по дезинсекции, както и предоставяне на
изпрано, дезинфекцирано и при нужда – подменено спално и постелъчно бельо. Доказано е, че дейността за борба с
вредителите е провеждана въз основа на договор с външна фирма, а в
протоколите за извършените услуги, се съдържа информация за вида и
количеството на ползваните химически препарати.
Следователно, ответникът е създал
организация и провежда действия за борба с вредителите, както и за създаване на
нормални от гледна точка на заявената претенция, условия в спалните помещения. Крайният извод е за
липса на нарушение по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, респ. на основание за ангажиране
отговорността на ГДИН за причинени вреди. Предявеният иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за обезщетение в размер на 2000,00лв. във връзка с неблагоприятни битови условия в
затворническите помещения е недоказан, а оспореното решение за отхвърлянето му - е правилно и следва да се остави в сила.
На второ място, като фактическо
основание на исковата претенция за обезвреда, ищецът сочи ненавременно и неадекватно съдействие от
ответната администрация за осигуряване на медицинска помощ и на специализирано
лечение на възникнали проблеми в
психичното му здраве. Във връзка с горните оплаквания съдът е събрал писмени и
гласни доказателства, с преценката на които е обосновал изводите си за липса на
нарушение, които касационният съд счита за обосновани и законосъобразни. По
делото не е доказано, че ищецът има описаните страдания. Приложената медицинска
справка съдържа данни само за едно негово посещение в МЦ – на
20.01.2021г., когато се е оплакал от
тревожност и безсъние. Предприетите действия на ответника обаче, обратно на
соченото в исковата молба, са своевременни и адекватни. Доказано е, че Т. е прегледан от психиатър, който му е
предписал медикаментозно лечение и няма данни за последващи оплаквания. Твърденията за психични проблеми на ищеца, съдържащи се в показанията на свид.
Траянова, не следва да се кредитират като обективни, както е приел съда. Свидетелката
е в близки родствени отношения с ищеца,
а и показанията на същата са изолирани и
в тях няма яснота за това кога и от какво за причинени неговите
страдания.
Извън
горното, по делото е безспорно доказано надлежно изпълнение от страна на
ответника на нормативното задължение по чл.128 и сл. от ЗИНЗС за осигуряване на
медицинско обслужване на лишените от свобода. Последното се предоставя от създадения
и функциониращ медицински център в затвора,
както и при нужда – от специалисти в лечебни заведения извън затвора. Видно е,
че по отношение на касатора са
изпълнени дейностите, необходими за
опазване на физическото и психическото здраве. Същият е посещавал многократно
МЦ и е бил консултиран и лекуван от лекари –специалисти, съотв. психиатър и
уролог. Доказателства за обратното липсват, вкл. в показанията на разпитаните
свидетели. Не е установено, Т. да е искал съдействие за възникнали здравословни проблеми, което администрацията
да му е отказала или да се е забавила при осигуряването му. Липсва съставомерно поведение на ответника във връзка със забраната по чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС като предпоставка
за отговорността на ответника за вреди по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, както
правилно е констатирал съдът. Предявеният иск за обезщетение в размер на
1000,00лв. е неоснователен
и дължимото решение е за отхвърлянето му, както е постановил
първоинстанционният съд.
По изложените
съображения касационният състав на Административен съд – Кюстендил, счита оспореното решение за
правилно, постановено при
отсъствие на касационните основания по чл.209, т.3 от АПК и ще го остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№152
от 31.10.2022г. на Административен съд –
Кюстендил, постановено по адм. дело № 223/2022г.
Решението е
окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.