РЕШЕНИЕ
№ 323
гр. Габрово, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велемира Д. Димитрова
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело №
20214210102021 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Л. ИВ. К., ЕГН
**********, въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията
"С.Г. Груп" ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД.
Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, като
„ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно
правно основание придобивайки права върху цедираиите вземания, ведно с всички
произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и
други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано по клиентския номер на
абоната № **********.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********
и Л. ИВ. К., ЕГН ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ********** от 24.04.2018 г. с предмет ползване на мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен план Smart L с месечен абонамент 23.99
лева. Срокът на договора е 24 месеца - до дата 24.04.2020 г.
1
Въз основа на посочения договор са издадени фактури № **********/01.06.2018 г.,
**********/01.07.2018 г., **********/02.08.2018 г., за периода от 01.05.2018 г. до 01.08.2018
г. на стойност 302.46 лева.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги фактурирани за три
последователни отчетни месеца 06/2018, 07/2018, и 08/2018 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК по чл. 50 от ОУ незабавно да ограничи
предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното
прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по
клиентски номер № ********** на дата 01.09.2018г. крайна фактура № **********. В
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за електронни съобщителни услуги в размер на 84.84 лв., от които ищецът претендира
установяването на задължение в размер на 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) /сума
представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка
абонаментна услуга от сключения договор/ и е включена сумата за потребеннте мобилни
услуги от предходните четири отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 03.08.2018г., като същата се
генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски
номер **********, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите
VIVACOM Smart L - съответно до дата 24.04.2020г.
Представените фактури сами по себе си, не са основание за плащане, но длъжникът-
ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, поради
което същият е в неизпълнение на договора си.
Съгласно сключения договор за мобилни услугикъм него се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за
предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена
за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди). "
Съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни
сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се
изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия ши в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не освобождава
абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
2
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/ши чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка."
В конкретният случай ответницата Л. ИВ. К., ЕГН ********** е подписала договори
за далекосъобщителна услуга, ползвала услуги по тарифен план VIVACOM Smart L, не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си
поведение е изпаднала в забава. Издадени са й фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен
е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата
следва да понесе отговорността си.
В настоящия случай, ищецът извежда своето право да предяви иск срещу ответника
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора
обща цена за цялата съвкупност.
В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
С оглед на това ищецът представя извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „С. Г. Груп" ООД е
прехвърлител, а „ЮБЦ" ЕООД е собственик на вземането спрямо Л. ИВ. К., ЕГН
**********.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи
удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
В настоящия случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е уговорено между страните, че цесионерът е изрично
упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне. Няма законова пречка с
едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, Л. ИВ.
К., ЕГН ********** не е изпълнила нито на мобилния оператор, нито на „С.Г. Груп" ООД
към датата на връчването на препис от исковата молба. Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно
с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
В конкретния случай, длъжникът-ответник Л. ИВ. К., ЕГН ********** не е
3
изпълнил задълженията си към кредитора до датата на подаването на заявлението по чл. 410
ГПК, както и към настоящия момент, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо
вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
По изложените съображения се прави искане съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника Л. ИВ. К., ЕГН **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК *********, в размер на в
размер 59.97 лв. (петдесет и девет лв. и 97 ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер ********** от дата 24.04.2018. г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********,
представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга
от сключения договор, за което издадена фактура № **********/01.09.2018 г„ за периода от
01.08.2018 г. до 31.08.2018 г.
Прави се и искане да бъде осъден ответникът да заплати направените от ищеца
разноски, както и да бъдат присъдени в полза на „ЮБЦ" ЕООД 180 лева (Сто и осемдесет
лева) - адвокатско възнаграждение, а също и направените в заповедното производство
разноски включващи 25.00 лева държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)-
възнаграждение за адвокат.
В законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, чието
становище е, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Обръща внимание, че към исковата молба е приложено Уведомление за цесия, в
което е посочено, че е подписано от С.И.Ц. - управител на „С.Г. Груп" ООД. В чл. 99, ал. 3
от ЗЗД е посочено, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето. В случая уведомлението за първоначалната цесия изхожда от новия
кредитор, а не от предишния. В уведомлението се твърди, че „С.Г. Груп" ООД е
упълномощено от „БТК" ЕАД да извърши уведомлението от негово име, но по делото такова
пълномощно не е представено. От последното следва, че уведомлението за първоначалната цесия
не е произвело действие за ответницата.
На следващо място, според ищеца вземането произтича от Договор за
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер ********** от дата 24.04.2018
г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план Smart
L с месечен абонамент 23,99 лева. Въз основа на този договор били издадени три броя
фактури, на обща стойност 286,96 лв., от които ищецът имал интерес да претендира сумата в
размер на 59,97 лв., която се твърди че представлявала неустойка за прекратяване на
договора.
Особеният представител на ответницата оспорва претенцията по основание и размер,
т.к. никъде в процесната фактура от 01.09.2018г., не се открива претендираната от ищеца
сума. Сочи се единствено, че тя представлява неустойка, но това се сочи едва в исковата
молба. В представената фактура се открива единствено цифрата 84,84 лв. и е записано че
представлява: „корекция, дарения и други услуги от партньори", което по никакъв начин не
кореспондира с твърдението за начислена неустойка.
Оспорва се претенцията за неустойка, защото ищецът не е въвел основанието за
прекратяване, както и не е установил, че правомерно е прекратил едностранно съответния
4
договор, още повече, в случая изявление на ищеца за предсрочно прекратяване не е
достигало до ответната страна
При това положение, предвид констатираното противоречие и неяснота относно
формиране на сумите в представените с исковата молба фактури предвид обстоятелството,
че фактурите не са подписани от ответницата, поради което същите сами по себе си, без да
са подкрепени с други доказателства, не са достатъчни да установят по един несъмнен и
категоричен начин, че визираното в тях задължение съществува, нито в какъв вид,
количество и стойност са предоставените далекосъобщителни услуги, претенцията за
главница, се явява неоснователна. Остава недоказано също така дали, кога и как е настъпило
и твърдяното от ищеца предсрочно прекратяване на договорите и дали то е по вина на
ответницата.
Едностранното прекратяване в този случай е предвидено в договора за
далекосъобщителни услуги и общите условия твърде общо като се сочи, че при предсрочно
прекратяване по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка, в
случая се касае за класическа неравноправна клауза по см. чл. 143 от Закона за защита на
потребителя.
Препращането към Общите условия на ищеца за взаимоотношения с потребителите
не може да се проследи, тъй като представеният екземпляр от тези общи условия, освен, че е
трудно четим и то само с помощта на лупа, но и е актуален към 15.06.2009г., год. - много
след процесния период.
Какви са били общите условия на ищеца за процесния период не става ясно.
При всички случаи обаче, за да се счита, че операторът се е възползвал от правото си
едностранно да прекрати договора, това следва да е сторено от него при спазване общата
разпоредба на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, вкл. изр. последно - т.е. - да е налице писмено
предупреждение, с даден в него срок, след изтичането на който договорът ще се счита
развален. В случая такова писмено предупреждение липсва. Този факт не може да се санира
от представянето в последствие при условията на чл. 143, ал. 2 ГПК на последна или каквато
и да е било покана за доброволно плащане. Не може и да се твърди, че дори да се представи
подобна, за достигането й до ответницата се използва настоящото производство, тъй като
ответницата се използва настоящото производство, тъй като договорът е изтекъл преди
завеждането му, той е двугодишен от 24.04.2018г., т.е. изтекъл е на 24.04.2020г.
И така, от доказателствата по делото не се установява, а и ищецът не сочи, от кога
счита договора за прекратен.
В обобщение - в случая ищецът не ангажира доказателства, установяващи
основанието за претендиране на неустойка и нейния размер. По делото не са ангажирани
доказателства за налично неизпълнение на установено по основание и размер задължение на
ответника, съответно за предприети действия по прекратяване/разваляне на договорите,
обусловили възникването на претендираната неустойка като обезщетение за
неизпълнението. За това Моля тази претенция да се отхвърли като недоказана и
5
неоснователна.
Клаузите от процесния договор, предвиждащи търсената от ищеца неустойка не са
индивидуално уговорени, тъй като представляват част от предварително изготвен от
оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните
индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна услуга.
Поради това, очевидно е, че ответникът, в качеството на потребител не би могъл да влияе
върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните
клаузи. Противното - предоставена такава възможност при подписване на процесиите
договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Тези неустоечни
клаузи са нищожни и по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД. В тази насока е формирана
задължителна съдебна практика на ВКС (изразена например в Решение №110 от 21.07.2016г.
на ВКС по т.д.№1226/2015г., I т.о.), приемаща нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустоечни клаузи в договори с периодично изпълнение, които предвиждат при
прекратяване на правоотношението заплащане на неустойка в размер на останалите
периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна по
правоотношението да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто
би получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята насрещна
престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на едната страна и
позволяващата това неустойка излиза извън присъщите й по закон функции и нарушава
принципа за справедливостта. Макар в случая да се търси неустойка за три месечни
абонаменти, в случая отново се нарушават добрите нрави, защото се желае получаване на
имуществена облага, без да има насрещна престация. Съгласно чл.143, ал.1, т.5
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
Но дори и да се приеме че твърдяната неустойка е в размера, който ищецът е написал,
то не е предвидена отговорност на самия оператор за заплащане на неустойка в същия
размер на потребителя при прекратяване на договора по вина на оператора. Поради това
клаузата е нищожна на основание чл. 143, ал.1, т. 19 от ЗЗП.
В случая неустойка ползва само една от страните - търговецът, предоставил мобилни
услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън кръга на
професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една от типичните
форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл. 143, т.5 ЗЗП
представлява поемане на задължение от потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Целта на
закрилната норма, изключваща обвързаността на потребителя с подобна клауза е именно да
компенсира съществуващото неравновесие във възможностите на потребителя и
специалиста-търговец да се договарят като равноправни участници на пазара. Съответно и в
6
тези отношения разликите в степените на грижата, която всеки от договарящите е в
състояние да положи, за да защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се
завишат по отношение на доставчика, и съответно да се снижат за потребителя. Ето защо,
ако на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение с явно изразен не само
обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо
добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено изцяло по
инициатива на търговец и предложено на потребителя без конкретно и индивидуално
преговаряне по конкретните параметри, уговорката за неустойка, целяща значително
завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от забавата вреди следва да се
възприема като необосновано високо.
Не на последно място, следва да се отбележи, че подписът на управителя на „С.Г.
Груп" ООД - Султанка Цампарова, положен на Уведомлението за цесия и Договора за
прехвърляне на вземане от 16.10.2018 г., значително се различава от този, положен в
договора за прехвърляне на вземания от 01.10.2019 г. Към тази дата единствен управител на
„С.Г. Груп" ООД е била г-жа Цампарова, а и в т. 1 от него е посочено, че дружеството се
представлява от нея. По делото липсва пълномощно от нейна страна, с което да се
удостоверява, че друго лице е имало право да подпише горепосочения договор за цесия.
По изложените съображения се прави искане предявеният иск с основание чл. 422 от
ГПК да бъде отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства :
Видно от приложеното по делото заявление - договор от 24.04.2018. г. между „БТК”
ЕАД и ответницата Л. ИВ. К. е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на
което от страна на „БТК” ЕАД на абоната са предоставени за ползване далекосъобщителни
услуги по клиентски номер ********** под формата на мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план Smart L, с месечен абонамент 23.99 лева за срок
от 24 месеца - до 24.04.2020 г.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния п редоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15
дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
След сключването на договора от страна на „БТК” ЕАД за периода от 01.05.2018 г. до
01.08.2018 г. са издадени три фактури на обща стойност 302.46 лева : №
**********/01.06.2018 г., **********/01.07.2018 г., **********/02.08.2018 г.
Поради неизпълнението на задължението на абоната да заплати дължимите суми по
първите две фактури, от страна на „БТК” ЕАД едностранно е прекратен сключения договор
на осн. т.43 от Общите условия, като абонаментът е деактивиран на 03.08.2018г г. Преди
деактивирането му е издадена по клиентски номер № ********** крайна фактура №
**********/02.08.2018 г. на стойност 389.59 лева, в която видно от стр. 2 на фактурата е
начислена неустойка за отстъпка от допълнителни пакети към мобилни гласови услуги за
номер ********** в размер на 59.97 лева, което е цената на предявения иск.
По делото са представени два договора за цесия: Договор за цесия от дата
16.10.2018г. с приложено към него Пълномощно, представляващо приложение 2 към
7
Договора; Договор за цесия от 01.10.2019 г. ; Потвърждение за прехвърляне на вземането
издадено от „БТК” ЕАД в полза на „С.Г. Груп" ООД.
Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу
много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност.
В чл. 1.7 от първия договор за цесия, сключен между „БТК" ЕАД и „С.Г. Груп" ООД,
е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. "
В чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане.
Потвърждение за прехвърляне на вземането спрямо Л.К. е приложено по делото.
Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения.
С втория Договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп" ООД прехвърля на „ЮБЦ”
ЕООД вземания по няколко договора, по които е цесионер, вкл. тези по Договор за цесия от
дата 16.10.2018г., сключен с „БТК” ЕАД. В чл.1.1 от Договора е посочено , че вземанията са
индивидуализирани в Приложение № 1 „списък на вземанията”, който е неразделна част от
този договор. Извлечение от Приложението е представено по делото.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „С.Г. Груп" ООД, което дружество уведомява длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент за
цесията от 01.10.2019 г.
За събиране на вземането си спрямо длъжника ищецът „ЮБЦ" ЕООД е депозирал в
Габровски РС заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д. № 1234/2021г. по
описа на Районен съд гр. Габрово и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за сумата от 59.97 лева главница, ведно със законната лихва, считано от
09.07.2021г. до изплащане на вземането.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, с оглед на което
ищецът предявява настоящия иск.
При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е основателен и доказан.
По безспорен начин се установи, че за периода 24.04.2018г. – 03.08.2019г.между
„БТК” ЕАД и ответницата Л.К. е съществувало валидно облигационно отношение, като
видно от представените по делото фактури мобилният оператор е изпълнил задължението си
за предоставяне на мобилни услуги и такива са потребявани.
От своя страна ответницата не е изпълнявала задължението си да заплаща за
ползваните услуги, поради което мобилният оператор на осн. чл. 50 от ОУ е прекратил
едностранно сключения договор, издал е окончателна фактура № **********/02.08.2018 г.
на стойност 389.59 лева като в тази сума е включена и неустойката предвидена на стр. 6 от
8
сключения договор в размер на 59.97 лева, видно от стр. 2 на фактурата.
В последствие с Договор за цесия от дата 16.10.2018г. вземането на „БТК” ЕАД
спрямо ответницата Л.К.е прехвърлено на „С.Г. Груп" ООД, видно от приложеното
Потвърждение за извършената цесия, издадено от„БТК” ЕАД.
С последваща цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп" ООД на свой ред е прехвърлило
вземането срещу Л.К. в размер на 59.97 лева на „ЮБЦ” ЕООД, което се установява от
представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019
г.
Обстоятелството, че ответницата не е получила уведомлението за цесиите не я
освобождава от задължението да плати на новия кредитор, доколкото по делото няма данни
за извършено плащане към някой от предходните кредитори.
В настоящото производство ищецът цесионер претендира единствено неустойка за
предсрочно прекратяване по вина на абоната на договора за предоставяне на мобилни
услуги. Съдът счита, че клаузата на която се основава тази претенция не излиза извън
присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и няма
неравноправен характер, доколкото не създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
По отношение на посоченото от особения представител на ответницата различие в
подписите на Цватанка Цампорова - представляващ„С.Г. Груп" ООД върху двата договора
за цесия, доколкото подписът не е оспорен по реда предвиден в чл. 193 от ГПК това
несъответствие не е релевантно за изхода на настоящия спор, още повече, че първата цесия е
изрично потвърдена от цедента „БТК” ЕАД.
С оглед на горното предявеният иск с основание чл. 422 от ГПК следва да бъде
уважен изцяло.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски в размер на 505.00 лева, както и 205.00 лева разноски в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. ИВ. К., ЕГН **********, с
адрес гр. Габрово, ул. „*********” № 14,вх.В,ет.5,ап.13, представляван по делото от
особения представител адвокат Д.Р., че по Договор от 24.04.2018г. за ползване
далекосъобщителни услуги по клиентски номер **********, сключен с „БТК” ЕАД, същата
ДЪЛЖИ на “ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със законен представител Юлиян Бойчев
Цампаров, със съдебен адрес гр. София, бул. “България” № 81, вх.В, ет.8 - чрез адвокат В.Г.,
сумата от 59.97 лева / петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/– главница, ведно
със законната лихва считано от 08.07.2021г. до окончателното й изплащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение № 600/12.07.2021г. по ч. гр. д. № 1234/2021г. по описа на
9
Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА ЛИЛЯНА ИВАНОВА К., ЕГН **********, с адрес гр. Габрово, ул. „**********” №
14,вх.В,ет.5,ап.13, представляван по делото от особения представител адвокат Даниела Р. ДА ЗАПЛАТИ на
“ЮБЦ” ЕООД, с ЕИК *********, със законен представител Юлиян Бойчев Цампаров, със
съдебен адрес гр. София, бул. “България” № 81, вх.В, ет.8 - чрез адвокат В.Г., направените в
исковото производство разноски в размер на 505.00 лева / петстотин и пет лева/, както и
сумата 205.01 лева / двеста и пет лева / разноски направени в заповедното производство, на осн.
чл. 78 ал.1 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10