Р Е Ш
Е Н И Е №159
гр.Враца, 10.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 20.09.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№60 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск установителен иск с посочено
от ищеца правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът М.Д.К., ЕГН ********** с адрес ***,
представляван по пълномощие от адв.В.Ч. ***, твърди, че с договор за банков
инвестиционен кредит №129/01.09.2009г. "УниКредит Булбанк"АД е
предоставила на "Калисто"ЕООД, ЕИК ********* инвестиционен кредит от
150 000лв., който следвало да бъде върнат на общо 108 бр. погасителни вноски.
Кредитът е реално обезпечен с договорни ипотеки върху два недвижими имота.
Ищецът в качеството на физическо лице е приел да отговаря солидарно за дълга на
дружеството-кредитополучател и е посочен в договора като солидарен длъжник.
С договор за револвиращ кредит
№56/22.12.2012г. същата банка е предоставила на "Калисто"ЕООД със
солидарен длъжник отново ищеца кредитна линия в размер на 100 000лв. за рефинансиране
на остатък по кредит в "Българска Пощенска Банка"АД и за доставка на
минерални торове и препарати. По договора е учредена втора поред ипотека върху
имот в гр.Враца.
Ищецът твърди, че поради рязкото
влошаване на финансовата и икономическа ситуация в страната скоро след
усвояването на кредитите кредитополучателят се оказал в състояние на
невъзможност да ги обслужва редовно и същите били обявени за предсрочно
изискуеми. На 04.10.2012г. банката се снабдила с два изпълнителни листа срещу
солидарните длъжници по двата кредита общо за сумата 231 869.01лв., а
впоследствие към задълженията се натрупали допълнителни лихви. Въз основа на
изпълнителните листове и заповедите за изпълнение "УниКредит
Булбанк"АД предприела действия за принудително събиране на вземанията си,
като било образувано изп.д.№337/2012г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№723 на КЧСИ
и на 31.10.2012г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение.
Същевременно поради трайните финансови затруднения
на кредитополучателя за "Калисто"ЕООД било открито производство по
несъстоятелност с Решение №52/27.09.2012г. по т.д.№68/2012г. на Окръжен
съд-Враца с начална дата на неплатежоспособност 31.07.2012г. Поради изчерпване
на масата на несъстоятелността след осребряване на наличното имущество
производството по несъстоятелност е прекратено с решение от 08.12.2015г. и
дружеството е заличено от търговския регистър. В рамките на производството по
несъстоятелност синдикът е продал имуществото от масата на несъстоятелността,
като от постъпилите по особената му сметка суми на 16.11.2015г. на "УниКредит
Булбанк"АД са изплатени 100 040лв., която сума е получена от продажбата на
ипотекирания имот. Въпреки погасяването на по-голямата част от задълженията по
договора за банков инвестиционен кредит
№129/01.09.2009г., банката не е свела това погашение да знанието на съдебния
изпълнител, при когото задълженията са продължили да се водят в пълен размер и
върху тях да се начисляват лихви и други акцесорни задължения.
Ищецът твърди, че след образуването на
изп.д.№337/2012г. спрямо него са предприети следните изпълнителни действия: на
25.10.2012г. е връчено запорно съобщение до "Сибанк"АД, откъдето ЧСИ Н.
бил уведомен на 02.11.2012г., че ищецът има разкрита разплащателна сметка в
лева, която е без авоар. Същото запорно съобщение било връчено и на
"Юробанк И Еф Джи България"АД, откъдето с писмо от 02.11.2012г.
съдебният изпълнител бил уведомен, че в разкритата на името на ищеца сметка не
са налице достатъчно авоари за покриване на посочената в запорното съобщение
сума. Твърдението на ищеца е, че връчването на запорното съобщение на
"Юробанк И Еф Джи България"АД на 31.10.2012г. на практика е последното
изпълнително действие, извършено от ЧСИ по молба на взискателя "УниКредит
Булбанк"АД спрямо ищеца като солидарен длъжник, което според него води до
прекъсване на погасителната давност за вземането, съгласно мотивната част на
т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Според ищеца независимо от прекъсването
и спирането на давността спрямо другия солидарен длъжник с предявяването на
вземанията на "УниКредит Булбанк"АД в производството по
несъстоятелност, това не произвежда действие спрямо него, съобразно чл.125,
ал.1 от ЗЗД. В исковата молба се развиват правни съображения във връзка със
солидарните задължения и давността и се настоява, че след 31.10.2012г.
вземанията на кредитора са погасени по давност.
Нататък в исковата молба се твърди, че
07.11.2017г. ищецът е подал молба до ЧСИ за прекратяване на производството по
изп.№337/2012г.на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила ex lege още на 31.10.2014г. перемция и се е
позовал и на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. С постановление от
14.11.2017г. ЧСИ Н. прекратил изпълнителното производство спрямо ищеца на
посоченото основание, но на практика производството е било прекратено като
цяло, вкл. и срещу длъжника "Калисто"ЕООД с приемането на вземанията
на кредитора в производството по несъстоятелност. С молба от 18.09.2017г.
взискателят поискал предаване на оригиналните изпълнителни листове и заповедите
за изпълнение, които са му върнати с протокол от 20.09.2017г. На следващия ден
21.09.2017г. взискателят подал нова молба за повторно образуване на
изпълнително дело срещу ищеца и било образувано изп.д.№257/2017г., което според
ищеца и съгласно приетото в тълкувателното решение не води до прекъсване на
давността. С два броя уведомления от 09.11.2018г. ищецът бил уведомен от
"УниКредит Булбанк"АД, че вземанията са прехвърлени на ответника
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Люлин, ЖК"Люлин-10",
бул."Д-р Петър Дертлиев"№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 с
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.10.2018г. С уведомление от
17.01.2019г. ищецът бил уведомен от съдебния изпълнител, че ответното дружество
е конституирано като взискател по делото.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на иск, с който се иска да се признае за установено,
че ищецът не дължи на ответника следните суми: 1.По изпълнителен лист от
04.10.2012г., издаден по ч.гр.д.№3829/2012г. на РС-Враца, сумата 124 715лв.
главница по договор за кредит №129/01.09.2009г., Анекс №1/16.12.2011г., ведно
със законната лихва от 28.09.2012г. до окончателното й изплащане, лихва в
размер на 3 868.20лв. за периода от 20.07.2012г. до 27.09.2012г., както и
сумата 2 571.66лв. платена д.т. и 1 735.83лв. адвокатско възнаграждение; 2. По
изпълнителен лист от 04.10.2012г., издаден по ч.гр.д.№3832/2012г. на РС-Враца,
сумата 100 000лв. главница по договор за банков кредит №56/22.12.2010г., 3
285.81лв. - договорна лихва от 20.07.2012г. до 27.09.2012г., законна лихва
върху главницата, считано от 28.09.2012г. до изплащането й, разноските по
делото - 2 065.72лв. поради погасяването им по давност и частичното плащане на
100 040лв. на 16.11.2015г. в резултат от осребряване на имуществото от масата
на несъстоятелността на солидарния длъжник "Калисто"ЕООД.
Претендира се заплащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Като взе предвид релевираните в
исковата молба правопораждащи факти, съдът приема, че като основана на
новонастъпили факти, исковата претенция попада под квалификацията на чл.439 от ГПК.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Калин
Захариев ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск.
В отговора ответникът се позовава на
разпоредбата на чл.116, б."в" от ГПК, съгласно която давността се
прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение, а съгласно
чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
Според ответника от момента на издаване
на изпълнителните листове в полза на "УниКредит Булбанк"АД е започнал
да тече нов петгодишен давностен срок.
Като се позовава на изложените от самия
ищец факти относно връчването на запорни съобщения на "Сибанк"АД и
"Юробанк И Еф Джи"АД на 25.10.2012г. и повторното образуване на
изпълнително производство по изп.д№257/2017г. на ЧСИ М.Н., ответникът поддържа,
че е налице прекъсване на давността в хода на изпълнителното производство.
Ответникът сочи, че още с молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят "УниКредит Булбанк"АД е
направил искане за прилагане на определени изпълнителни способи - опис на
движима имущество на ищеца, налагане на възбрани и др., което според него
означава, че с подаването на тази молба давността е прекъсната. За да поддържа
тази позиция, ответникът се позовава на приетото в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която оспорва поддържаното от ответника, че с подаването на молба
вх.№3547/21.09.2017г. до съдебния изпълнител давността е прекъсната.
Като поддържа първоначалните си
твърдения във връзка с образуването и прекратяването на изп.д.№337/2012г.,
ищецът настоява, че в периода от 20.09. до 14.11.2017г. изпълнителното дело е
било лишено дори от изпълнителни титули и образуването на второто изпълнително
дело не води до прекъсване на давността, като в тази връзка се подчертава, че в
молбата на взискателя е направено искане за проучване на имущественото
състояние на длъжника, а описаните на стр.2 от молбата недвижими имоти не са
собственост на ищеца, към тях не е насочено принудително изпълнение и
съдържащият се в нея запис не е от категорията действия, прекъсващи давността.
Правят се възражения във връзка с доказателствената сила на справките в
информационната система ИКАР и се обръща
внимание на това, че с резолюция на съдебния изпълнител молбата на взискателя е
оставена без движение поради неплатени авансови такси.
Чрез пълномощника си юрисконсулт А.Б.
ответникът е подал допълнителен отговор, в който се оспорват твърденията на
ищеца, направени в допълнителната искова молба.
Като изразява съгласието си с
поддържаното от ищеца, че подаването на молба за образуване на изпълнително
дело само по себе си не води до прекъсване на погасителната давност, ответникът
отново поддържа, че в случая молбата съдържа искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия и извършване на справка за актуално трудово
правоотношение на длъжника - физическо лице и налагане на запор върху трудовото
му възнаграждение. Поискана е и справка в КАТ за притежавани МПС и налагане на
запор при откриване на такива. Поискана е справка за налични дружествени дялове
и акции и тяхното запориране, както и запориране на налични банкови сметки на
длъжника - все действия, за достигането до които е необходимо съдействието на
съдебния изпълнител, тъй като взискателят няма достъп до посочените данни.
Нататък в допълнителния отговор се
излагат съображения във връзка с ползването на онлайн услугата за проверка на
налично недвижимо имущество чрез справка в Имотен регистър, от която се е
възползвал взискателят за снабдяване с информация за правото на собственост на
ищеца върху недвижими имоти и по този начин е положил необходимата грижа за
снабдяване с информация за притежавани недвижими имоти. В тази връзка с
допълнителния отговор са представя актуална справка от онлайн платформата ИКАР.
Ответникът поддържа, че с молбата за
образуване на второто изпълнително дело взискателят е поискал насрочване и извършване
на опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на неговия постоянен/настоящ
адрес. Излага правни съображения във връзка с оставянето на молбата без
движение поради констатирани нередовности и обратното действие на
отстраняването на същите, каквото в случая е налице.
След като анализира и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът
приема за установено следното:
С исковата молба е представено копие от
Договор за банков инвестиционен кредит №129/01.09.2009г., сключен между
"УниКредит Булбанк"АД, кредитополучателя "Калисто"ЕООД,
представляван от управителя М.К., и М.К. в качеството на солидарен длъжник, по
силата на който на кредитополучателя е предоставен инвестиционен кредит в
размер на 150 000лв. Представен е Договор за банков револвиращ кредит
№56/22.12.2010г., сключен между същите страни, с който на
дружеството-кредитополучател е предоставен револвиращ кредит в размер на 100
000лв. Вземанията по двата кредита са обезпечени с договорна ипотека върху
собствен на кредитополучателя недвижим имот.
Представен е изпълнителен лист, издаден
от Районен съд-Враца по ч.гр.д.№3829/2012г. въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение, от който е видно, че "Калисто"ЕООД и М.К. са
осъдени да заплатят солидарно на "УниКредит Булбанк"АД сумата 124
715лв. главница по договор №129/01.09.2009г. и Анекс №1/16.12.2011г., ведно със
законната лихва от 28.09.2012г. до окончателното й изплащане, лихва в размер на
3 868.20лв. за периода от 20.07.2012г. до 27.09.2012г., както и разноски в
заповедното производство.
Представен е изпълнителен лист, издаден
от РС-Враца по ч.гр.д.№3832/2012г. въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение, от който е видно, че "Калисто"ЕООД и М.К. са осъдени да
заплатят солидарно на "УниКредит Булбанк"АД сумата 100 000лв. -
главница по договор за банков кредит №56/22.12.2010г., 3 285.81лв. - договорна
лихва от 20.07.2012г. до 27.09.2012г., законна лихва върху главницата, считано
от 28.09.2012г. до изплащането й, както и разноски по делото.
Изискани са и са предоставени копия от изп.д.№337/2012г.
и №257/2017г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№723 на КЧСИ с район на действие Окръжен
съд-Враца.
Първото от тях е образувано въз основа
на посочените по-горе изпълнителни листове на 16.10.2012г. В молбата на
взискателя "УниКредит Булбанк"АД за образуване на изпълнително
производство е поискано налагане на възбрана, извършване на опис и продажба на
ипотекиран недвижим имот в гр.Враца, налагане на възбрана върху недвижимо и
запор на движимо имущество на солидарните длъжници и налагане на запор върху
банковите им сметки. Съдебният изпълнител е изпратил 53 броя запорни съобщения
до различни банки и на 19.10.2012г. в Служба по вписванията е вписана наложена
от него възбрана върху собствен на "Калисто"ЕООН недвижим имот.
На 31.10.2012г. на двамата солидарни
длъжници са връчени поканите за доброволно изпълнение.
С молба от 08.11.2012г. М.К. в
качеството на управител на "Калисто"ЕООД е представил по
изпълнителното дело Решение №52/27.09.2012г., постановено от Окръжен съд-Враца
по т.д.№68/2012г., с което на основание чл.632, ал.1 от ТЗ е обявена
неплатежоспособността на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и
производството е спряно.
На 13.10.2015г. взискателят е депозирал
молба по изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор и възбрана
върху имуществото на солидарните длъжници, във връзка с което е направил искане
за извършване на цялостно проучване в Агенция по вписванията и КАТ, както и за
извършване на справка в НАП за осигурителния статус на длъжника-физическо лице.
На 09.06.2016г. взискателят е депозирал
молба до съдебния изпълнител, с която е поискал извършване на опис на вещи в
дома на длъжника К. и извършване на справка ПАМД, ОС ЗГ и КАТ за наличие на
регистрирани движими и/или недвижими вещи на длъжника М.К., а с молба от
21.06.2016г. е поискал налагане на възбрана и извършване на опис на 6 броя
поземлени имота и на жилищна сграда и УПИ в гр.Враца, за собствеността върху
които се е снабдил с данни чрез справка ИКАР. В същия смисъл е и молба на
взискателя от 21.07.2016г. След като по указание на съдебния изпълнител
взискателят е внесъл следващите се такси по изпълнението, ЧСИ М.Н. е изискал от
Агенция по вписванията предоставяне на нотариалните актове за собственост на
длъжника К.. В отговор на това искане на 25.11.2016г. по изпълнителното дело е
входирано писмо на Агенция по вписванията, с което са предоставени копия от 9
броя нотариални актове.
В изпълнителното дело се съдържа
постановление на ЧСИ Н. от 25.11.2016г. за налагане на възбрана върху 5 броя собствени на ищеца поземлени имота,
което е вписано в Служба по вписванията с дв.вх. рег.2906, том І, №122/29.11.2016г.,
и уведомления на съдебния изпълнител за насрочен за 11.01.2017г. опис на
имотите. С уведомление от 22.12.2016г. ЧСИ Н. е съобщил на взискателя, че
възбраните имоти са обединени в един общ имот, който е продаден преди налагане
на възбраната, поради което същата следва да бъде заличена. Това е сторено със
съобщение на съдебния изпълнител от 25.01.2017г.
По молба на длъжника К. с постановление
на ЧСИ Н. от 14.11.2017г. изпълнителното производство по делото е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, а на 20.09.2017г. изпълните листове и
заповедите за изпълнение са върнати на пълномощник на взискателя
"УниКредит Булбанк"АД.
По молба на взискателя "УниКредит
Булбанк"АД на 21.09.2019г., с която изпълнителните листове и заповедите за
изпълнение са представени отново, е образувано изп.д.№257/2017г. по описа на
ЧСИ М.Н., изпълнението по което е насочено срещу длъжника М.К.. В молбата е
поискано съдебният изпълнител да извърши пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника и неговата месторабота. В молбата е посочено, че съгласно справка ИКАР същият е собственик на
недвижими имоти - подробно описани и индивидуализирани жилищна сграда и УПИ в
гр.Враца, както и 6 броя земеделски имота. С молбата си взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка на
движимо имущество, находящо се на постоянния/настоящ адрес на длъжника.
На 17.01.2019г. по изпълнителното дело
е постъпила молба от настоящия ответник "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, с която съдебния изпълнител е уведомен, че на 15.10.2018г.
дружеството е сключило с "УниКредит Булбанк"АД договор за цесия, с
който е придобило всички вземания срещу длъжника К.. С молбата е представен
договора за цесия от 15.10.2018г. и уведомленията до длъжника за прехвърляне на
вземанията. От Приложение №1 към договора за цесия е видно, че на ответника
"Агенция за събиране на вземания"ЕАД са прехвърлени вземанията на
"УниКредит Булбанк"АД по двата договора за кредит №129/01.09.2009г. и
№56/22.12.2010г., като са посочени размерите им към 30.09.2018г.: съответно 49
119.52 EUR и 84
975.84 EUR. С
постановление на съдебния изпълнител от 17.01.2019г. "Агенция за събиране
на вземания"ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело.
При извършена служебна справка с
т.д.№68/2012г. по описа на Окръжен съд-Враца се установява, че с Постановление
за възлагане №5/31.08.2015г. съдът по несъстоятелността е възложил на Анелия
Якимова-Бонева недвижим имот от масата на несъстоятелността на
"Калисто"ЕООД за сумата 127 530лв., от която 100 040лв. са преведени
от синдика за удовлетворяване на приетите вземания на кредитора "УниКредит
Булбанк"АД. С решение на съда по несъстоятелността от 08.12.2015г.
производството е прекратено и е постановено заличаване на
"Калисто"ЕООД от търговския регистър поради изчерпване на масата на
несъстоятелността.
По делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не се оспорва от
страните и се кредитира от съда.
Вещото лице се произнася, че след
изплащането на сумата 100 040лв. от страна на синдика на
"Калисто"ЕООД остатъкът от задължението по договора за банков кредит
№129/01.09.2009г. и анекса към него възлиза общо на сумата 96 676.47лв., от които:
просрочена главница - 37 342.40лв., просрочени лихви - 54 671.16лв., съдебни
такси - 4 201.11лв. и други просрочени вземания - 461.80лв. Остатъкът от
задължението по договора за банков кредит №56/22.12.2010г. е общо в размер на
166 125.39лв., от които: просрочена главница - 100 000лв., просрочени лихви -
64 732.33лв. и съдебни такси - 1 393лв.
При проверката си в "УниКредит
Булбанк"АД вещото лице е установило, че с извършеното от синдика на
"Калисто"ЕООД плащане са погасени задължения по първия от цитираните
договори в размер на 87 372.60лв. главница и 10 301.68лв. разноски, а по втория
от договорите - 2 365.72лв. - разноски.
Експертизата е констатирала, че освен
преведената от синдика на "Калисто"ЕООД сума, за периода от
20.09.2010г. до 16.11.2015г. по договора от 01.09.2009г. кредитополучателят е
погасил сумата 25 285лв., при което остатъкът от задължението за главница е в
размер на 37 342.40лв., а по договора от 22.12.2010г. непогасеният остатък от
главницата е в размер на 100 000лв.
При така изяснената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема следното:
Както бе посочено по-горе, предвид
релевираните в исковата молба факти, съдът приема, че повдигнатият от ищеца
спор попада под квалификацията на чл.439
от ГПК.
В поредица актове на ВКС и конкретно в Определение
№956/22.12.2010г. по ч.т.д.№886/2010г., І т.о. е прието, че разпоредбата на
чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е
предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят
е уредил защитата на длъжника да се основа само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено
изпълнителното основание. По реда на ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК/отм./. По тези съображения
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство
е приключило, независимо, че съдебно дирене не е проведено, какъвто е
разглежданият случай. На поставените по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК
въпроси ВКС е отговорил така: Длъжникът в заповедното производство може да ползва
исковата защита по чл.439 от ГПК. Разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда един
фактически състав - оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти,
поради което искът е допустим и ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424
от ГПК. Новите факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по правилото на чл.416 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414,
ал.1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска
за установяване на вземането по чл.422 от ГПК имат за последица създаване на
стабилитет на заповедта за изпълнение.
Ищецът има задължения по заповеди за
изпълнение и изпълнителни листове, издадени в полза на "УниКредит
Булбанк"АД, чиито вземания са цедирани надлежно на ответника "Агенция
за събиране на вземания"ЕАД. По изпълнителните листове ищецът има
качеството на солидарен длъжник заедно с "Калисто"ЕООД. По делото е
установено, че с влязло в сила решение на съда по несъстоятелността от
08.12.2015г. дружеството-кредитополучател "Калисто"ЕООД е заличено от
търговския регистър и е загубило правосубектността си. Установено е също, че в рамките на
универсалното принудително изпълнение в развитото производство по
несъстоятелност е осребрен недвижим имот на "Калисто"ЕООД и от
постъпилата от продажбата сума на "УниКредит Булбанк"АД в качеството
на кредитор с прието вземане е изплатена сумата 100 040лв., с което вземанията
са частично удовлетворени. От заключението на изслушаната счетоводна експертиза
се установява кои от задълженията на солидарните длъжници по двата договора за
кредит кредитодателят "УниКредит Булбанк"АД е отнесъл счетоводно като погасени с
извършеното от синдика на "Калисто"ЕООД плащане. Експертизата сочи и
размера на извършени от "Калисто"ЕООД погашения по договора от
01.09.2009г., но същите са от периода 20.09.2010г. - 20.06.2012г., т.е. преди
подаването на заявленията по чл.417 от ГПК и преди издаването на заповедите за
изпълнение и изпълнителните листове.
С оглед на това, че по изпълнителните
листове, въз основа на които е предприето индивидуалното принудително
изпълнение, ищецът е солидарен длъжник наред със заличеното впоследствие
"Калисто"ЕООД следва да се отбележи следното:
Пасивната солидарност е вид лично
обезпечение и съгласно чл.122, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението
от всеки от солидарните длъжници. При пасивната солидарност е налице единство
на предмета на престацията, т.е. предметът на задължението на всеки от
длъжниците е един и същ и всеки от тях отговаря за пълния размер на дълга.
Кредиторът, получил само част от дължимата престация от един от солидарните
длъжници, има право да търси разликата от останалите до пълното му
удовлетворяване. В разглеждания случай извършеното плащане в рамките на принудителното
изпълнение в производството по несъстоятелност за солидарния длъжник
"Калисто"ЕООД следва да бъде зачетено в принудителното изпълнение
срещу ищеца по изпълнителното дело, образувано преди откриването на
производството по несъстоятелност. За да се отнесе, обаче, извършеното частично
погасяване на дълга към точно определена част на задължението, вкл. когато
същата е предмет на предприето универсално принудително изпълнение спрямо
другия солидарен длъжник "Калисто"ЕООД, е необходимо тази част да
бъде индивидуализирана по начин, че удовлетворяването на кредитора непосредствено
да се свързва с нея, или ако от акта на удовлетворяване да следва, че е изрично
относим за същата. В производството по несъстоятелност общите правила на чл.76
от ЗЗД търпят промяна и са приложими, доколкото не противоречат на определения
в чл.722 от ТЗ ред, по който законът повелява да се извърши плащането,
независимо от предпочитанията на кредитора. Т.е. начинът, по който кредиторът
"УниКредит Булбанк"АД счетоводно е отнесъл получената от синдика на
"Калисто"ЕООД сума в размер на 100 040лв. за погасяване на
задълженията по двата договора за кредит, не задължава нито ищеца, нито
съдебния изпълнител, тъй като за погасяването на задълженията на длъжника К.
съдебният изпълнител е длъжен да спази последователността по чл.76 от ЗЗД.
Следва да бъде отбелязано и нещо друго.
Вече бе посочено, че с договора за цесия, сключен между "УниКредит Булбанк"АД
и ответника "Агенция за събиране на вземания" на цесионера са
прехвърлени вземанията на цедента в пълния им размер по изпълнителните листове,
независимо от това, че частичното погасяване на дълга в рамките на производството
по несъстоятелност предхожда сключването на договора. В молбата на
"УниКредит Булбанк"АД от 21.09.2017г., с която след прекратяването
поради перемция на предходното изпълнително дело изпълнителните листове са
представени отново и въз основа на които е образувано повторното изп.д.
№257/2017г. на ЧСИ Н., взискателят не е уведомил съдебния изпълнител за
извършеното частично погасяване на задълженията. Това не е сторено и от ищеца,
когато с молба от 17.01.2019г. е поискал да бъде конституиран като взискател по
изпълнението, депозирайки договора за цесия и уведомленията за същата.
В контекста на изложеното в предходния
абзац е необходимо да се подчертае, че длъжникът по прехвърленото вземане дължи
на цесионера това, което дължи на цедента, а отношенията между страните по
договора за цесия и отговорността на кредитора за съществуването на вземането
са под режима на чл.100 от ЗЗД.
В заключение по първия наведен от ищеца
факт, настъпил след стабилизиране на заповедите за изпълнение, свеждащ се до
частично погасяване на дълга по двата изпълнителни листа в резултат от
извършено разпределение и плащане на сумата 100 040лв. в рамките на
производството по несъстоятелност на заличения солидарен длъжник
"Калисто"ЕООД, съдът приема същия за доказан. До размера на тази сума
ищецът в качеството на длъжник в изпълнителното производство не дължи
изпълнение, но точният размер на задължението по двата изпълнителни листа
следва да бъде определен от съдебния изпълнител при отчитане на датата на
частичното плащане и съобразяване на поредността по чл.76 от ЗЗД.
Що се отнася до другия релевиран факт,
на който ищецът основава твърдението си за недължимост на сумите по
изпълнителните листове, свеждащ се до изтекла погасителна давност, съдът
взе предвид следното:
В гражданското право давността е правна
последица от бездействието на кредитора. Съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането. В ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по т.д.№3/2013г. на ОСГТК на ВКС,
т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно
изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1, от ЗЧСИ/, като са
изброени действията, които нямат характера на изпълнителни такива и по тази
причина не прекъсват давността. Нататък в мотивите на решението се изтъква, че
при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, както и че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В решението
се приема за правилно становището, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. "перемция" по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва
по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, но когато прекратяването става по
силата на акт на органа, който ръководи съответното производство,
прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.
Ищецът твърди, че връчването на
запорното съобщение на "Юробанк И Еф Джи"АД на 31.10.2012г. на
практика е последното изпълнително действие, извършено спрямо него от частния
съдебен изпълнител по молба на взискателя "УниКредит Булбанк"АД. Това
твърдение на ищеца се опровергава от материалите, съдържащи се в приложените
копия от изп.д.№337/2012г. и №257/2017г. по описа на ЧСИ М. Н..
Изпълнителните листове срещу двамата
длъжници са издадени на 04.10.2012г. и първото изпълнително дело е образувано
на 16.10.2012г., като е поискано изпълнение спрямо ипотекирания в полза на
взискателя недвижим имот, който впоследствие е осребрен в производството по
несъстоятелност. С молба от 13.10.2015г. взискателят е поискал налагане на
запор и възбрана върху имуществото на ищеца, като за целта е изискал съдействие
от съдебния изпълнител чрез извършване на проучване на имущественото му
състояние чрез справки в АВ, КАТ и НАП. С молба от 09.06.2016г. взискателят е
поискал извършване на опис на движими вещи в дома на ищеца и справка за
имущественото му състояние, както и налагане на възбрана и извършване на опис
на 6 поземлени имота и на жилищна сграда, като на 21.07.2016г. е внесъл и
следващите се такси по изпълнението. На 25.11.2016г. съдебният изпълнител е
издал постановление за налагане на възбрана върху пет поземлени имота, която
по-късно е заличена, но прекъсващият давността ефект на това изпълнително
действие не може да бъде отречен. След като по молба на ищеца с постановление
от 14.11.2017г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК, с молба от 21.07.2017г. взискателят отново
е представил върнатите му изпълнителни листове и е поискал образуване на
изпълнително дело и налагане на възбрана и извършване на опис на жилищна сграда
и УПИ, както и на 6 поземлени имота и движимо имущество, собственост на ищеца.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че в светлината на приетото в тълкувателното решение с отправянето на
исканията на взискателя от посочените по-горе дати за извършване на конкретно
посочени изпълнителни действия давността е прекъсната в хипотезата на чл.116,
б."в" от ЗЗД, поради което
предявеният иск за установяване недължимостта на сумите по двата
изпълнителни листа поради погасяване на вземанията по давност е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК. При този изход на делото и
частичното отхвърляне на исковите претенции ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса върху отхвърлената част в
размер на 5 273.16лв. Върху уважената част от иска ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 4 001.60лв.
Съразмерно с уважената част от иска в
полза на адвокат В.Ч. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказаната
адвокатска помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 530.80лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че М.Д.К., ЕГН **********,***
не дължи на "Агенция за събиране на вземания"ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, Район Люлин, ЖК"Люлин-10", бул."Д-р
Петър Дертлиев"№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 100 040лв. от общия размер на
задълженията по изпълнителни листове, издадени по ч.гр.д.№3829/2012г. и
ч.гр.д.№3832/2012г. по описа на Районен съд-Враца, въз основа на които е
образувано изп.д.№257/2017г. по описа на ЧСИ М. Н., рег.№723 на КЧСИ с район на
действие Окръжен съд-Враца, поради извършено осребряване, разпределение и
плащане в рамките на производството по несъстоятелност на
"Калисто"ЕООД, ЕИК *********/заличено дружество/ по т.д.№68/2012г. по
описа на Окръжен съд-Враца, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Д.К., ЕГН **********,*** да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса върху отхвърлената част от
исковете в размер на 5 273.16лв.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Район Люлин, ЖК"Люлин-10", бул."Д-р Петър Дертлиев"№25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 4 001.60лв.
ОСЪЖДА "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
Район Люлин, ЖК"Лйлин-10", бул."Петър Дертлиев"№25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на адвокат В.Ц.Ч. възнаграждение
за оказана адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 3 530.80лв.
Решението полежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: