Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІ –
ти състав,
в публично заседание на 22.11.2022 г.,
в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря
Камелия Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.
дело № 1553 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 405 от Кодекса на труда
/КТ/.
Образувано
е по жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/
„Света Марина“ ЕАД гр. Варна, против наложената с Протокол за извършена
проверка № ПР2220267/27.06.2022 г. на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. София принудителна административна мярка /ПАМ/ „Задължително
предписание“, с която на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. чл. 22 от ЗАНН е предписано на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД да предостави в 5-дневен срок считано от датата на получаване на протокола,
на г-жа М.Д.И. – Председател на Управителния съвет на Синдиката на българските
медицински специалисти /СБМС/ необходимите ѝ документи, изискани с писмо
вх. № ВК 1761/23.05.2022 г., срокът на която
мярка е изменен с решение за
преразглеждане на осн. чл. 91, ал. 1 от АПК от 04.07.2022 г., с което е определен
нов срок за изпълнение на ПАМ, а именно до
18.07.2022 година. Изложените в жалбата доводи имат характер на такива за
материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт.
Твърди се, че въпреки отправените пред органа възражения, ответникът е постановил
оспореното задължително предписание без да е изяснил синдикалния характер на организацията „Синдикат на българските
медицински специалисти“ и без да е установил нейното легитимно съществуване
в лечебното заведение УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД гр. Варна. Изложени са в тази връзка аргументи за неустановеност на релевантния
факт, дали към момента на издаване на
ПАМ в лечебното заведение работят най-малко трима работника/служители, които
членуват в отправилата искането организация, съгласно чл. 7.3. от Устава на СБМС. Сочи се също, че
оспореното задължително предписание препраща към искането на г-жа М. И с вх. №
ВК1761/ 23.05.2022 г., което поради неясното
си съдържание осуетява възможността за изпълнението му от страна на адресата. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на наложената принудителна административна мярка
„задължително предписание, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения
гл. юрисконсулт М. Г. , включително с депозираната от нея
писмена защита с.д. №
17733/28.11.2022 година.
Ответникът – Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София, чрез упълномощения процесуален представител Д. О
– К – началник на АИПО в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, пледира за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й като такава, като в условията на евентуалност
отправя възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Подробно
становище в същият смисъл излага в депозираните по делото писмени бележки с.д.
№ 17560/ 24.11.2022 г. , с които претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Производството пред ответника е образувано
по повод на постъпил в Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“- София
сигнал Вх. № 22063657/06.06.2022г. (л. 16 и 17 от преписката) от М.Д.И. в
качеството й на председател на Управителния съвет на синдиката на българските медицински
специалисти /СБМС/. В сигнала ответникът е уведомен, че във връзка с
правомощията на синдикалните организации, закрепени от законодателя в чл. 406
от Кодекса на труда /КТ/ , през м. май 2022 г. г-жа М. И като председател на СБМС
заедно с друг представител на Контролния
съвет на синдиката са извършили
множество проверки в различни здравни заведения – държавни, общински и частни,
в градовете Варна, Добрич и София. В сигнала се твърди, че в хода на
извършените проверки представляващите синдикалната организация са получили
пълно съдействие от страна на ръководствата и администрацията на всички
проверявани здравни заведения, с изключение на ръководството и администрацията
на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна.
Изложени са твърдения, че отношението на
лечебното заведение към представителите на СБМС е дискриминационно, не е изолиран случай доколкото такова то е било и през предходните три години на съществуване на синдиката. Във
връзка с изложеното е поискано от изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция
по труда“ гр. София да бъде извършена
проверка на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД гр. Варна във връзка с изложеното в
сигнала и да се установят причините и мотивите за това отношение на
ръководството на лечебното заведение към представителите на ръководството на СБМС. Към сигнала са приложени 2 бр. констативни
протоколи № 1 и № 3, съответно от 22.05.2022 г. и от 23.05.2022 г. за извършените
от представителите на синдикалната организация
проверки в лечебното заведение. Видно от съдържанието на КП № 3/
23.05.2022 г. , при посещение в лечебното заведение на посочената дата, писмено с вх. документ № ВК 1761 (л. 61 от преписката)
е изискано от ръководството да представи
на синдикалните представители множество документи, сред които : графици, рапортни
тетрадки на ОАИЛ, Реанимация на кардиохирургия, Детска психиатрия (за
последните 3 месеца – м. март, м. април и м. май) (т. 1) ; документ от който е видно, че всички работещи
на 12-часови дежурства получават храна по график или купони за храна (т.2) ;
отпуски на изброените по-гори звена на персонала работещ в тях (т. 3) и други подробно описани в искането в точки от 1 до 15
включително.
По повод отправеното до него искане, изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Марина“
ЕАД – Варна проф. д-р С. А. – А. е изпратила до г-жа М. И писмо изх. № АД -2264/03.06.2022
г., в което е посочено, че императивни правни норми не позволяват на
административния ръководител на лечебното заведение да удовлетвори искането да предостави
изисканите документи. В същото писмо, до
представляващият синдиката е отправено
искане да представи документ, който надлежно да
удостоверява че към датата на отправяне
на искането – 23.05.2022 г. , същият разполага с правомощия валидно да представлява
СБМС, както и че синдикатът е вписан в регистъра на синдикалните организации ,
воден при Окръжен съд – гр. Перник.
Във връзка с постъпилият в ИА
„Главна инспекция по труда“- София сигнал от Председателя на Управителния съвет
на СБМС, от служители на ответника е извършена проверка на УМБАЛ „Света Марина“
ЕАД гр. Варна на място и по документи,
резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № ПР2220267/27.06.2022 година. В него без да
извърши проверка за броя на членовете на СБМС в УМБАЛ „Св. Марина„ ЕАД гр. Варна,
ответникът е изложил подробни съображения относно легитимността на Синдиката на
българските медицински специалисти, на г-жа М Д. И като председател на УС на
СБМС и на ст. мед. сестра Д.И. Ж. като председател
на синдикалната организация в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. В т. ІІ от ПИП са изложени приетите за установени факти и направените изводи относно предприетите от
синдикалните представители на СБМС действия във връзка с изисканите от тях
документи и непредставянето им от работодателя. Заключението на ответника е, че
установените факти са достатъчни да обосноват извод за допуснато от лечебното
заведение нарушение на чл. 406, ал.2, т.2 от Кодекса на труда. Във връзка с
това и на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ във вр. с чл. 22 от ЗАНН е наложена на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД принудителна
административна мярка „задължително предписание“ като е предписано : „да предостави на г-жа М.Д.И. –
председател на УС на СБМС необходимите
ѝ документи, изискани с писмо Вх. № ВК1761/ 23.05.2022 година. На
задълженото лице е даден срок от 5 дни за изпълнение на задължителното предписание,
считано от датата на получаване на протокола. Последвало е съдебното му оспорване,
като подадената до АС-Варна жалба е приета в ИА „Главна инспекция по труда“ с вх. № 22076417/4.07.2022
год. На 01.07.2022 г. пред ответника е депозирано искане от задълженото лице с вх. № 22075882 за удължаване срока за изпълнение на
наложената ПАМ. Искането е аргументирано с обстоятелството, че административният
акт е оспорен пред Административен съд – Варна, като едновременно с това от
съда е поискано спиране на неговото
предварително изпълнение, допуснато по силата на самия закон. Като допълнителен
мотив в искането е посочено, че изпълнението на задължителното предписание е
свързано с императивни нормативни изисквания досежно надлежното обработване на
лични данни.
Искането на УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД е разгледано от органа. На основание чл. 91, ал.1 от АПК е
постановено решение от 04.07.2022 г. (л. 6 от преписката), с което искането е
уважено. За изпълнение на задължителното предписание е установен нов срок – до
18.07.2022 година.
При така установените обстоятелства, съдът
намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. Видно от представената на л.3 от адм. преписка
извадка от служебна електронна поща на ответника, УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД –
Варна е уведомена за издаване на ПИП № ПР2220267/27.06.2022 г. с
инкорпорираното в него задължително предписание на 28.06.2022 година. Доказаната дата за подаване на жалбата е 04.07.2022 г., видно от поставеният върху нея входящ номер. От изложеното следва
извод, че оспорването е направено в 14-дневния
срок по чл.149, ал.1 от АПК от активно легитимирана страна, която е адресат
на ПАМ, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл.
142, ал.1 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Предмет на съдебен контрол в настоящото
съдебно производство е наложената с Протокол за извършена проверка №
ПР2220267/27.06.2022 г. на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр.
София принудителна административна мярка „Задължително предписание“, с която на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. чл. 22 от ЗАНН на УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – Варна е предписано да предостави в 5-дневен срок, считано от
датата на получаване на протокола, на г-жа М.Д.И. – Председател на Управителния
съвет на Синдиката на българските медицински специалисти необходимите ѝ
документи, изискани с писмо вх. № ВК 1761/23.05.2022 год. Като правно основание
за налагане на ПАМ ответникът е посочил допуснато от лечебното заведение в
качеството му на работодател нарушение на чл. 406, ал.2, т. 2 от КТ във вр. с
чл. 46, ал.1 от същия Кодекс.
Оспореното предписание е издадено от
компетентни органи, чиято материална компетентност произтича от разпоредбата на
чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, съобразно която за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда могат да дават задължителни предписания. В случая оспореното предписание,
обективирано в ПИП от 27.06.2022 г. е
дадено от длъжностни лица при Изпълнителна Агенция "Главна инспекция по
труда" – гр. София, притежаващи необходимата по закон материална
компетентност. Това обстоятелство не е спорно между страните в производството.
Спазена е и установената в чл. 59, ал. 2
от АПК форма за административния акт, като са посочени както фактически, така и правни основния за налагането
на ПАМ, с което е изпълнено изискването за мотивираност на акта.
В приложимата правна уредба не са
установени специални правила за налагане на ПАМ „задължително предписание“. От
доказателствата по делото е видно, че
производството е образувано по повод на постъпил сигнал в ИА „Главна инспекция
на труда“ – София. Задължителното предписание е издадено след извършени
проверки на място и по документи, както се посочи по-горе в изложението.
Принудителната административна мярка е
наложена на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна за допуснато нарушение на чл. 406,
ал.2, т.2 от КТ. В разпоредбата на чл.
406 от КТ са разписани редът и правомощията на синдикалните организации при
упражняване на техните сигнални функции. Съгласно ал.1 на разпоредбата, синдикалните организации имат
право да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото
законодателство, както и да искат административно наказание за виновните лица. Според
ал. 2, в изпълнение на
функциите си по ал. 1 представителите на синдикалните организации имат право: 1.
да посещават по всяко време предприятията и другите места, където се извършва
работата, както и помещения, ползвани от работниците и служителите; 2. да
изискват от работодателя обяснения и представяне на необходимите им сведения и
документи; 3. да се осведомяват пряко от работниците и служителите по
всички въпроси по спазване на трудовото законодателство.
Едно от основните възражения на
оспорващото лечебно заведение е нелегитимността на Синдиката на българските
медицински специалисти, за чийто председател на Управителния съвет се е
представила г-жа М. Д. И при посещенията си на 22.05.2022 г. и на 23.05.2022
год. Като основание да твърди това , от оспорващата страна е посочено, че от
фирменото досие било видно, че организацията
е регистрирана като работодателска, а не като синдикална организация.
Съдът намира това твърдение на УМБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД за неоснователно. Ведно с административната преписка, от ответника е представено Решение № 5/
28.11.2019 г. на Окръжен съд – Перник гражданска колегия, с което „Синдикат на
българските медицински специалисти“ е вписан в Регистъра на синдикалните и
работодателски организации при ОС – Перник по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел. Видно от съдебното решение, организацията е вписана именно
като синдикална такава с горепосоченото наименование.
Горното мотивира настоящия състав на
Административен съд – Варна да приеме за доказано, че СМБС е надлежно
регистрирана в Република България синдикална организация, чийто председател на
Управителния съвет е М Д. И и в този смисъл същата разполага с правомощия да го
представлява.
Независимо от горното съдът намира, че изводите
на ответника за допуснато от работодателя нарушение на чл. 406, ал. 2, т. 2 КТ
даващо основание за налагане на
принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл.
22 от ЗАНН, не се обосновават от данните
по административната преписка и съдебното дело.
Своевременно,
от лечебното заведение е било отправено възражение във връзка с разпоредбата на
чл.7.3 от Устава на СМБС, съгласно която индивидуалните членове – физически
лица могат да учредяват синдикална организация по месторабота, в която членуват
не по-малко от трима души, която се представлява в този случай пред
работодателя от избран от тях член. Нормата определя изискванията за
легитимност на синдикалната организация по месторабота, т.е. при конкретния
работодател – в случая УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна. Същата е релевантна,
тъй като правото по чл.406, ал.2, т.2 от КТ принадлежи само на легитимната при
работодателя синдикална организация, съответно последният има задължение само
към такава организация.
Към доказателствата по делото са приложени
Удостоверения с изход. № 6/19.01.2020 г. и изход. № 39 от 02.01.2022г. (л. 54 и
55 от делото), свидетелстващи за представителност и легитимност на синдикална организация
към СБМС по месторабота в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД с председател Д.И. Ж. . В хода на настоящото съдебно производство във
връзка с дадените на ответника указания
относно съществуващата за него доказателствена тежест и отправеното
от него искане с основание по чл. 192,
ал.1 от ГПК , е изискано от Д И. Ж. като трета неучастваща в производството страна, да
представи доказателства за броя на членовете на синдикалната организация на
СБМС в УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД към датата 23.05.2022 год. , когато всъщност СБМС е отправил
своите искания към работодателя. В отговор е постъпила в съда молба с.д. №
16950 от 14.11.2022 год. , в която се
твърди, че синдикалната организация на СБМС при работодателя е учредена на
19.01.2020 г., а на 23.01 същата година в деловодството на лечебното заведение
за сведение е представено Удостоверение № 1/19.01.2020 г. (л.54 от делото) ,
чието съдържание е идентично с Удостоверението от 02.01.2022
година. В молбата на Д. Ж. е посочено, че в синдикалната организация на СБМС
при работодателя членуват 15 членове, като към нея са приложени удостоверения
за представителност и легитимност изход. № 6/19.01.2020 г. и изход. № 39/30.06.2022 год. Не са
представени протокол от учредително събрание на синдикалната организация по
месторабота, както и списък на членовете на тази синдикална организация към релевантната дата 23.05.2022 год.
Горното налага извод, че както в хода на адм.
производство, така и в настоящото съдебно производство остава недоказан факта,
че към датата 23.05.2022 г. при работодателя УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД съществува легитимна
съгласно чл.7.3 от Устава синдикална организация по месторабота , доколкото представените
удостоверения от 02.01.2022 г. и от 19.01.2020 г. представляват частни
свидетелстващи документи, които не притежават
обвързваща съда материална доказателствена сила и не съдържат релевантната информация
за броя на членовете на синдикалната организация по месторабота към посочената дата. Липсата
при тези обстоятелства на диспозитивен документ, от който да е видно
дали е изпълнено условието на чл.7.3. от Устава на синдиката, т.е. дали членуващите
в него работници и служители на лечебното заведение са поне трима или повече на
брой към въпросната дата, което е релевантно за решаването на правния спор, сочи
на извода, че ответникът не се е справил със съществуващата за него
доказателствена тежест /жалбоподателят няма доказателствена тежест за установяване
на отрицателния факт за липсата на легитимна синдикална организация/ – видно е
, че информацията в молбата на Ж. със с.д. № 16950 от 14.11.2022 г. за 15 членуващи
в синдикалната организация е относима към датата на изпращане на същата в съда, а не към датата 23.05.2022 год.
Изложеното налага извода, че ответникът е
издал оспорената принудителна административна мярка „задължително предписание“
без да е изяснил дали за работодателя УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД е възникнало законово задължение
да предостави на Председателя на УС на СБМС М. И търсените от нея на 23.05.2022
г. информация и документи. Следователно, оспорената ПАМ е издадена при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла
на чл. 146, т.3 от АПК, което ако не бе
допуснато би довело до различно приложение на материалния закон – нарушена е
разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно
която индивидуалният административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Така допуснатото процесуално нарушение в крайна сметка е довело до неправилно прилагане на материалния закон - основание по чл. 146, т.4 от АПК за отмяна на
ПАМ. Недоказаният от ответника положителен юридически факт за наличие на легитимна
синдикална организация по месторабота в
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна към датата 23.05.2022 г. следва да бъде приет
за несъществуващ, от което следва материално- правния извод, че за работодателя
не е било налице законово задължение по чл. 406, ал.2, т.2 от КТ да предоставя
исканата от СБМС информация, а след като това е така, то не съществува и
правното основание по чл.404, ал.1,т.1 от КТ за издаване на обжалваното
предписание. Последното налага отмяна на
оспорената ПАМ като материално
незаконосъобразна.
При този изход от делото, разноски на
ответника не се дължат, а съгласно
чл.143, ал.1 от АПК основателна се явява претенцията на оспорващото лечебно
заведение – УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна за
възстановяване от страна на
ответника на сторените от него разноски по делото. С приложеният на л.33 от делото списък на
разноските, са претендирани разноски в размер на 150 лв. , от които 50 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, което е в минималния
размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно тези
обстоятелства ответника следва да заплати на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД - Варна сумата от 150 лв. за разноски по делото.
Предвид изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Университетска
многопрофилна болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД гр. Варна
наложената с Протокол за извършена проверка № ПР2220267/27.06.2022 г. на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София
принудителна административна мярка „Задължително предписание“, с която на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ във вр. чл. 22 от ЗАНН е предписано на
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД да предостави в 5-дневен срок , считано от датата на
получаване на протокола, на г-жа М.Д.И. – Председател на Управителния съвет на
Синдиката на българските медицински специалисти необходимите ѝ документи,
изискани с писмо вх. № ВК 1761/23.05.2022 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Главна
инспекция по труда“ гр. София да изплати на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД гр. Варна, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Хр. Смирненски“ № 1, представлявана
от изпълнителния директор проф. д-р С. А. – А. за разноски по делото сума в размер
на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :