№ 7848
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110106806 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.
Ищцата О. М. твърди, че е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет LB227 от летище ********** (********), на дата 02.06.2018 г.
Твърди, че по разписание кацането е трябвало да се извърши в 17:30 часа местно време, а
реално самолетът е кацнал в летище ******** в ******* едва в 22:35 ч., т.е. с повече от три
часа закъснение спрямо планираното разписание. Твърди, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз има право на неустойка в размер на 400 евро съгласно
чл. 5, параграф 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., във връзка със задължителната практика на
Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от 1611 км. Поддържа, че е изпратила
покана до ответника за изплащане на обезщетението, като дружеството е признало
задължението си, но и към настоящия момент не го е погасило. Ето защо претендира сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет от летище **********
(********) на дата 02.06.2018 г. с повече от три часа, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2021 г. по
1
гр.д. № 28019/2021 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ответникът ********** оспорва иска при твърдение, че вземането е било прехвърлено от
ищеца на трето лице. Оспорва наличието на договорно правоотношение с ищеца и
изпълнение на предпоставките за възникване в негова полза на търсеното обезщетение.
Навежда възражение за изтекла двугодишна погасителна давност по смисъла на чл. 135 ЗГВ.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал 1
ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл. 7, параграф 1, б. „б“ от РЕО 261/2004 г. в тежест на
ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за
въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който
ищецът има потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а ищецът се е явил на
гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и
размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил дълга. По направеното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства,
обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда
правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от
загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да
осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.
Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от
разстоянието на неосъществения полет (400 евро при полети с разстояние между 1500 и
3000 км., какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като съгласно
задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в
решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент №
261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет
претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи – когато
достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително
планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
От приложения по делото електронен билет (в превод от английски език, приет като
писмено доказателство в откритото съдебно заседание от 24.04.2023 г.) е видно, че страните
са сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на ответника от летище *********
до летище *******, ********, на дата 02.06.2018 г., който е следвало да пристигне в крайния
2
пункт на дестинацията в 17:30 ч., но от приложеното електронно писмо от оператора на
летище *********** от 13.08.2021 г. се установява, че в действителност самолетът по този
полет е кацнал в ******* в 22:35 ч. местно време. Следователно, несъмнено е, че процесният
полет е осъществен със закъснение от над три часа спрямо обявеното разписание, като
между страните не се спори, че същият е бил с разстояние между 1500 и 3000 км. и липсват
данни ищцата да се е явила на гишето за регистрация по-късно от 45 минути преди обявения
час за излитане (в подкрепа на изложеното е и фактът, че на същата е издадена бордна карта,
приложена по делото). Изложеното се потвърждава и от представената по делото
електронна кореспонденция от м. 10.2022 г. между процесуалния представител на ищцата и
законния представител на ответното дружество – неговият управител *********, в която
вземането на О. М. е изрично признато от **********. Следователно, в полза на ищцата е
възникнало парично вземане за обезщетение в размер на 400 евро, като по делото липсват
доказателства същото да е било прехвърлено в полза на трето лице – в пълномощното от О.
М. в полза на Компенсер ЛТД изрично е посочено, че се учредява представителна власт за
дружеството да действа от името на ищцата и за нейна сметка, като пълномощникът следва
да прехвърли по сметката на упълномощителя всички получени за нея плащания (след
приспадане на уговорен комисион и ДДС), т.е. налице е едностранна упълномощителна
сделка, която не съдържа характеристиките на договор за цесия (липсва съгласие на ищцата
за прехвърляне на вземането в полза на дружеството).
При установената основателност на предявената претенция следва да се разгледа по
същество заявеното при условията на евентуалност възражение за изтекла погасителна
давност. РЕО 261/2004 г. не съдържа специални разпоредби, касаещи сроковете на
погасителна давност на вземането за парично обезщетение при закъснял или отменен полет,
поради което в съответствие със задължителната тълкувателна практика на Съда на ЕС,
обективирана в решение от 22.11.2012 г. по дело № С-139/11, приложимо е националното
право на държавата-членка, чийто съд разглежда конкретния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че правото на парично обезщетение по РЕО 261/2004 г.
се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил
задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета
при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в
крайния пункт. Така в мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично
подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния
превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по
силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да
се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от
причинено неудобство, не означава, че същите могат да произтичат единствено от деликт –
ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно
изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за
изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането
не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
3
отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. В този смисъл –
постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 188 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело №
1122/2011 г., III г.о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2015 г., IV г. о.
Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е причинено пряко и непосредствено от
неизпълненото договорно задължение на превозвача да осъществи полета при първоначално
обявения час на излитане и пристигане, поради което и отговорността на ответника да
обезщети вредата е договорна. Доколкото размерът на дължимото обезщетение за
причинените вреди от неизпълнение е предварително определен като твърда парична сума и
същата е легално уредена в регламента, то обезщетението представлява законна неустойка,
която в съответствие с разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД се погасява с изтичането на
тригодишен давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия случай – от деня на изпълнение
на закъснелия полет (02.06.2018 г.), към който момент е реализирано неизпълнението на
превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на
уговорен срок за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг.
чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Същата е била прекъсната на датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК, от която искът се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 116, б. „б“ ЗЗД –
18.05.2021 г. и по време на производството е спряла да тече (арг. чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД),
т.е. към настоящия момент вземането не е погасено по давност и възражението на ответника
в този смисъл е неоснователно.
Във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се отбележи, че според
настоящия съдебен състав разпоредбата на чл. 135 ЗГВ в случая е неприложима. Съгласно
посочената разпоредба (в действащата редакция към датата на възникване на процесното
вземане) правото на иск срещу превозвача по международни превозни договори се погасява
в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на пристигане
на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня в който
въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на
превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Ето защо,
претендираното от ищцата вземане не е погасено по давност, като предявената искова
претенция се явява доказана и следва да бъде уважена за пълния предявен размер от 400
евро.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства в
4
размер на 25 лв., платена държавна такса в заповедното производство, както и в размер на
25 лв., платена държавна такса в исковото производство (съгласно приложения списък по
чл. 80 ГПК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. М., гражданин на ********* с дата
на раждане ********** г., със съдебен адрес: ***************, срещу **********, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: ***********, положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, че ********** дължи на О. М. сумата от 400 евро, представляваща
обезщетение за закъснял полет от летище ********** (********) на дата 02.06.2018 г. с
повече от три часа, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението – 18.05.2021 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2021 г. по гр.д. № 28019/2021 г.
по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА **********, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
***********, да заплати на О. М., гражданин на ********* с дата на раждане ********** г.,
със съдебен адрес: ***************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв.,
разноски в заповедното производство, както и сумата от 25 лв., разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5