№………./ 09. 05. 2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на десети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при
секретар Христина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Маринов,
въззивно търговско дело № 389 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от П.Д.А. срещу Решение №5100/11.12.2018г.,
постановено по гр. дело №1278/2018г. на PC-град Варна, XIX състав, с което
отхвърлен предявения от жалбоподателката иск с правно основание чл. 439 от ГПК
срещу „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД,
за приемане за установено в отношенията между страните, че П.Д.А. не
дължи сумата в размер на 1292.20 лв., представляваща, както следва: 1132.86
лева - лихва за периода от 06.08.2004 г. до 15.02.2012 г., дължима по договор
за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., 159.34 лв. – законна лихва, начислена
върху сумата от 599.12 лева, представляваща главница по договор за кредит
„Транскарт“ от 26.01.2004 г., за периода от 17.02.2012 г. до 24.09.2014 г.,
като погасени по давност, за която е издадена Заповед за изпълнение №
1139/24.02.2012 г. и изпълнителен лист от 06.03.2012 г., по ч.гр. дело №
2051/2012 г. по описа на Районен съд - Варна, и е образувано изпълнително дело
№ 20178080400650 при ЧСИ З. Д., с рег. № 808, с район на действие ОС – Варна. Идентично искане се поддържа в съдебно
заседание от процесуален представител.
Сочи се в жалбата, че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е
приел, че по отношение на процесното вземане е приложима разпоредбата на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение няма
последиците на съдебно решение, поради което новия давностен срок съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането. По отношение на задължението за
заплащане на лихва, въззивникът твърди, че същата има характер на мораторна, по
отношение на която е приложима кратката давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. По
изложените съображения, сочи че давността е започнала да тече на 22.01.2014г. и
е изтекла към датата на образуване на новото изпълнително дело, поради което
взискателят не е разполагал с право на принудително изпълнение, поради изтекла
давност. Формулирано е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване
на предявените искове, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Идентично становище се поддържа в съдебно заседание от процесуален
представител.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от „Мост финанс
мениджмънт“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
претендира потвърждаване на обжалваното решение. Твърди се, че давността се
счита за прекъсната със стабилизиране на заповедта за изпълнение и иск за
оспорване на вземането може да се предяви само при наличието на предпоставките
на чл. 424 от ГПК. Предвид това сочи, че по отношение на новата давност е
приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, като срокът на същата винаги е
петгодишен. Излага твърдения, че първоинстанционния съд изчерпателно е описал
всички изпълнителни действия, които са прекъснали срока на погасителната
давност по отношение на процесното вземане, с което обосновава становище за
неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Моли за присъждане
на разноски. Идентично искане се поддържа с депозирана писмена молба в съдебно
заседание от процесуален представител.
За да се
произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството
пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от П.Д.А. иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, с
който да бъде да бъде прието за установено по отношение на
ответника „Мост финанс
мениджмънт“ АД, че ищцата не дължи сумата в размер на 1292.20 лв.,
представляваща,
както следва: 1132.86 лева - лихва за периода от 06.08.2004 г. до 15.02.2012
г., дължима по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., 159.34 лв. –
законна лихва, начислена върху сумата от 599.12 лева, представляваща главница
по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., за периода от 17.02.2012 г.
до 24.09.2014 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 1139/24.02.2012
г. и изпълнителен лист от 06.03.2012 г., по ч.гр. дело № 2051/2012 г. по описа
на Районен съд - Варна, и е образувано изпълнително дело № 20178080400650 при ЧСИ
З. Д., с рег. № 808, с район на действие ОС – Варна.
Твърденията на въззиваемата - ищца в
първоинстанционното производство са, че в полза на
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД е издаден изпълнителен лист от 06.03.2012 г.,
въз основа на Заповед за изпълнение № 1139/24.02.2012 г., постановени по ч.гр.
дело № 2051 по описа на ВРС за 2012 г., срещу П.Д.А. за сумите от 599.12 лева,
представляваща главница по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението в съда - 17.02.2012 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата 1132.86 лева - лихва за периода
от 06.08.2004 г. до 15.02.2012 г., дължима по договор за кредит „Транскарт“ от
26.01.2004 г., сумата 134.64 лева - разноски по делото, в т.ч. и адв.
възнаграждение. По молба на банката е
било образувано изпълнително дело № 20128380403804 по описа на ЧСИ М.Б.,
peг. № 838, с район на действие СГС. По молба на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ"
АД, дружеството било конституирано като взискател по делото, в качеството му на
цесионер на вземанията. Впоследствие
образуваното изпълнително дело било изпратено на ЧСИ З. Д. за
продължаване на изпълнителните действия, като било образувано изп. дело
20158080401477. Сочи се,
че по молба на длъжника последното било прекратено, а впоследствие е било
образувано ново изп. дело № 20178080400650 при ЧСИ З. Д.. Твърди се, че към
датата на образуване на изпълнително дело № 20178080400650 по описа на ЧСИ З.
Д. - 25.09.2017 г., правото на взискателя за принудително изпълнение на
процесиите суми било погасено по давност. Посочва се, че по изпълнително дело №
20128380403804 по описа на ЧСИ М.Б., на 22.01.2014 г., била наложена възбрана
върху недвижим имот на длъжника, като след тази дата не били извършвани
изпълнителни действия по отношение на вземанията, присъдени по ч.г.д. 2051/2012
по описа на ВРС, до самото прекратяване на изпълнителното дело през 2017 г. от ЧСИ
З. Д., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. От датата на последното
предприето изпълнително действие – 22.01.2014 г. започнала да тече давността по
чл. 111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗД. По отношение на вземането на взискателя в
размер на 1132.86 лева - лихва за периода от 06.08.2004 г. до 15.02.2012 г.,
дължима по договор за кредит „Транскарт“ от 26.01.2004 г., давността изтекла на
22.01.2017 г. Твърди се по
отношение на вземането на взискателя в размер на 159.34 лева, представляващо
натрупана законна лихва върху главницата от 599.12 лева, за периода от
17.02.2012 г. до 24.09.2014 г., че
давността е изтекла
на 25.09.2017г., поради
което взискателят не е разполагал
с право на принудително изпълнение на вземането за законна лихва, за посочения
период. Твърди се, че лихви се дължат за всеки изминал ден, в който длъжникът е
в забава, съответно давност тече за всеки ден забава, за който е начислена
законната лихва до настъпване на основание, което да я прекъсне. Твърди се, че началният
момент за това бил
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 17.02.2012 г., а
крайният -
депозиране на молбата с вх. № 21760/25.09.2017 г., с която било поискано
образуване на изпълнително дело по процесния изпълнителен лист и налагане на
възбрана, поради което към
датата на образуване на изпълнително дело № 20178080400650 по описа на ЧСИ З.
Д. - 25.09.2017 г., правото на взискателя за принудително изпълнение на
процесиите суми било погасено по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран
отговор от ответника- въззиваем, в който се
изразява становище, че вземането не е погасено по давност, тъй като
законоустановеният срок от пет години не е изтекъл. Оспорват се изводите, че се
касае за бездействие на кредитора,
цедента или на цесионера, тъй ксато изпълнителният лист срещу ищцата бил
издаден на 01.03.2012 г., в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД. Сочи се,
че образувано било първо изпълнително дело на 20.04.2012 г. при ЧСИ М.Б. под №
3804/2012 г., като ПДИ била връчена на 21.05.2012 г. Впоследствие - на
22.01.2014 г. била наложена възбрана на
имот, собственост на длъжника и наложени запори на банкови сметки. На
02.09.2014 г. било връчено запорно съобщение на тогавашния работодател на
длъжника - „Хелиос Хотелс" ЕАД, който също не бил изпълняван от този
работодател, както и от настоящия работодател на длъжника, но оставал наложен и
не бил вдиган от съдебния изпълнител. Делото било прехвърлено и преобразувано
под № 1477/2015 г. при ЧСИ З. Д.. Твърди се, че през този период не е имало
никаква възможност за предприемане на нови изпълнителни действия срещу
длъжника, които да прекъсват давността, освен вече наложените такива.
Изпълнителни действия, прекъсващи давността били насочване на изпълнението чрез
налагане на запори или възбрана, което било извършено на 22.01.2014 г. по отношение
на недвижим имот, самостоятелен обект в сграда с № 10135.4502.230, находящ се в
********************************************, както и по отношение на недвижим
имот с № 10135.4505.33, находящ се в гр. Варна, ********************************************,
и на 02.09.2014 г. по отношение
наложения запор върху трудовото възнаграждение в „Хелиос Хотелс"
ЕАД, а също така били наложени и запори върху банковите сметки на длъжника на
01.10.2013 г. Всички тези действия прекъсвали давността, а от съответните дати,
започвала да тече нова давност, съгласно чл. 117 ЗЗД.
За успешното
доказване на предявения иск с правно основание чл.439 ГПК ищецът следва да
установи, че е налице новонастъпил факт,
след изтичането на срока за подаване на възражение, с правопогасяващ ефект за
задълженията, предмет на принудително изпълнение.
Съобразно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. А съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая е налице издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като петгодишният срок започва да тече от
влизане в сила на заповедта. Доколкото се касае
за съдебнопризнато вземане е приложима именно петгодишната давност. Това е
така, доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има сила на присъдено
нещо за съществуване на субективното право към момента на изтичането на срока
за подаване на възражение.
Съгласно чл.
116, б. „в” от ЗЗД,
давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Такива действия са налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан и др.
Доколкото
няма ангажирани доказателства от въззивника за настъпването на факт, след
изтичането на срока за подаване на възражение, с правопогасяващ ефект за
задълженията, предмет на принудително изпълнение, предявеният иск е
неоснователен.
С оглед съвпадане на крайните изводи
на настоящата инстанция с тези в обжалваното решение, същото следва да се
потвърди, като съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78
ал.3 ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
разноски за настоящата инстанция за юрисконсулт в размер на 100 лева.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение № 5100/11.12.2018 год., постановено по гр. д. № 1278/2018 год. по
описа на ВРС, 19
състав,.
ОСЪЖДА П.Д.А., ЕГН **********, да заплати на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК
*********, сумата от 100
лева, представляваща
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: