№ 439
гр. Пещера, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.ка Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от А.ка Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20225240101105 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги С.
Раковски" № 140, ет.4, представлявано и управлявано от Пламен Георгиев
Йончев, чрез юрк. Павел Димитров, против А. Б. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. ***, и И. А. С., ЕГН **********. с постоянен адрес в
*** с правно основание по чл. 135 ЗЗД.
Твърди ищецът в исковата си молба, че по силата на договор за
многократно ползване на заемна сума № ********** от 24.11.2017 г.
„МИКРОФОНД“ АД /сега ЕАД/, е предоставил на ответника А. Б. С.,
действащ като ЕТ А. Б., вписан в TP при АВ с ЕИК ********* паричен заем в
размер на левова равностойност на 2000 (две хиляди) евро по фиксинга на
БНБ в дена на превода, срещу поето от него насрещно задължение да върне
заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, на 15 (петнадесет) броя
равни месечни вноски в общ размер на 173,83 (сто седемдесет и три евро и
осемдесет и три евроцента) на 15-то число, започвайки от месеца, следващ
датата на отпускане на заемната сума. Същата е предадена реално от
заемодателя на заемателя, чрез превод по посочена в чл. 4 от договора
банкова сметка на заемателя на 27.02.2019 г., съответно договореният
погасителен план е в сила от 15.03.2019 г. до 15.05.2020 г. включително.
Съгласно чл.5 от сключеният между страните договора за заем, за
обезпечаване на дължимите по същия договор суми, вкл. главница, такси и
обезпечение за забава, заемателят издава в полза на заемодателя запис на
заповед.
Тъй като заемателят е направил частично плащане на 01.07.2019 г., в
1
размер на левова равностойност на 173,84 евро, „МИКРОФОНД“ АД е подал
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК,
за сумата от 2 607,45 (две хиляди шестстотин и седем евро и четиридесет и
пет евроцента) евро, представляваща непогасеният остатък от главница по
предоставения заем, договорно възнаграждение за периода от 15.04.2019 г. до
15.09.2019 г. и неустойка за забава по чл. 6 от договора за заем, ведно със
законна лихва и съдебно-деловодни разноски.
С разпореждане от 24.10.2019г., постановено по ч.гр.д. № 1413/2019 г.
PC -Пещера е допуснал незабавно изпълнение на вземането и е издал заповед
за изпълнение № 504/24.10.20119г.и изпълнителен лист от същата дата. Въз
основа на така издадените заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20198870400636 по описа на
ЧСИ Добромир Даскалов, peг. № 887 при КЧСИ, с район на действие - ОС гр.
Пазарджик. Същата е връчена на длъжника и след изтичане на срока по чл.
414 от ГПК е влязла в сила.
При извършените изпълнителни действия по образуваното изп.д. №
20198870400636 по описа на ЧСИ Даскалов, за проучване на имуществото А.
Б. С., е установено, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот, вписан в СВ гр. Пещера, с акт № 57, том 6, книга Прехвърляния,
дв.вх.рег.№ 1607 от 18.10.2019 г., Bx.peг.№ 1609 от 2019 г. същият е
прехвърлил собствените си идеали части от правото си на собственост върху
недвижими имоти, както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
06207.501.702, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на поземления имот: *** с
площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 06207.501.702.1.2, с адрес на самостоятелния обект: гр.
Брацигово, *** който самостоятелен обект се намира в построената в
поземления имот сграда с идентификатор № 06207.501.702,1, с площ от 64,64
кв.м.
По силата на същия договор, А. Б. С. се е разпоредила с посочените
поземлени имоти в полза на втория ответник и негов син И. А. С..
Твърди, че разпоредителната сделка е извършена единствено и само с
цел увреждане интересите на кредиторите на ответника А. Б. С., между които
и ищеца, и поставянето на същите в позиция на невъзможност или
затруднение за удовлетворяване на вземанията им поради липса или
намаляване на ликвидното имущество на длъжника.
Счита, че е налице фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, сочи практика.
Формулира искане - да се обяви за недействителен спрямо ищцовото
дружество акта на разпореждане на ответника А. Б. С. за прехвърляне на
съответните идеални части от правото на собственост, чрез договор за
покупко-продажба на недвижим имот, на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 06207.501.702, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на
поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 06207.501.702.1.2, с адрес на
самостоятелния обект: гр. Брацигово, *** който самостоятелен обект се
2
намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор №
06207.501.702.1, с площ от 64,64 кв.м. в полза на втория ответник И. А. С..
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците по делото, които
оспорват иска по основание.
Ответникът И. А. С., чрез адв. Вел. И., твърди че бил в лоши отношения
с баща си - първия ответник. Твърди, че от много години баща му - А. С. не
живее в страната и са разделени с майка му. Твърди че живее на адреса, който
е административен адрес на процесния поземлен имот. Твърди, че не бил
узнал за задълженията на баща си. Твърди, че бил придобил възмездно
процесния имот и го привел в добро състояние за живеене. Твърди, че
сделката е изповядана преди предприетите изпълнителни действия и
връчването на покана за доброволно изпълнение. Моли иска да се отхвърли,
прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от особения представил на
ответника А. Б. С.- адв. Ив. Г.. Оспорва иска по основание и фактическия
състав на чл. 135 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
подържа иска. Претендира неговото уважаване и присъждане на разноски по
делото съобразно представен списък.
Ответникът по делото А. С. чрез адв. И. Г., се представлява от особения
представител, пледира за отхвърляне на иска.
Ответникът И. С. чрез адв. Вел. И., излага съображения и в писмена
защита за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото заверен
препис от заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от
24.10.20119 г .и изпълнителен лист от същата дата издадени по ч.гр.д. №
1413/2019 г. PC Пещера; Заверен препис от договор за многократно ползване
на заемна сума № ********** от 24.112017 г., е сключен договор за паричен
заем наименован договора за многократно използване на заемна сума , по
силата на който ищецът е предоставил на заемателя ЕТ А. Б. ЕИК
*********, представлявано от А. Б. С./ първия ответник/ сума в размер на
2000,00 евро. За обезпечаване на вземането е изготвена запис на заповед.
Сумата следва да се върне на 15 равни месечни погасителни
3
вноски,включващи главница и такса. Съгласно чл. 7 от договора при
просрочие на 3 поредни погасителни вноски , вземането става предсрочно
изискуемо.
Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от дата
24.10.2019г. по ч.гр.д.№1413/2019 г. по описа на РС Пещера за сумата от
2 604,45 евро, която сума произтича от следните документи -запис на заповед
издаден и предявен на 24.11.2017г. Страните не спорят и че заповедта е
влязла в законна сила.
Страните не спорят, а и от представения по Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот, вписан в СВ гр. Пещера, с акт № 57, том 6,
книга Прехвърляния, .вх.рег.№ 1607 от 18.10.2019 г., вх.рег.№ 1609 от 2019,
се установява, че с договор за покупко-продажба, обективиран в посочения
титул за собственост, ответникът А. С. е продал на ответника И. С. за сумата
в размер на 5000 лв., следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 06207.501.702, по КККР на гр. Брацигово, с адрес на
поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 06207.501.702.1.2, с адрес на
самостоятелния обект: гр. Брацигово, *** който самостоятелен обект се
намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор №
06207.501.702.1, с площ от 64,64 кв.м.
Не е спорно между страните, а и от приетите справки , че ответниците
са баща и син.
Страните не спорят, че Е.А. С.а и А. Б. С. към момента на прехвърляне
на имота са били в граждански брак.
Приети са по делото нотариални актове на Пещерски районен съд –
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №164/1965 г. ,
нотариален акт за дарение №1/1990 година , нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имот № 90/1991г., нотариален акт за дарение на
недвижим имот №104/1993г. , както и справки , от които се установява че А.
Б. С. е придобил целия имот по силата на дарение, макар и в брак с Е С.а. Ето
защо настоящия състав намира, че имота предмет на процеса не е съпружеска
имуществена общност, а лично имущество по аргумент от чл.20 ал.1 от СК от
1985 г./отм./, съответстващ на чл.22 ал.1 от СК/ действащ/ .
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани
свидетелите Т.К. и И.С. познати на ответника И. С., които установяват, че
ответника И. С. от години не поддържал близки контакти с баща си – първия
ответник А. С.. Не го бил виждал отдавна, като подържал единствено контакт
са майка си. Видял се с баща си в деня на изповядване на сделката.
Св. К. депозира показания, че живее в Брацигово, че И. и баща му не
поддържали никакъв контакт от 10 години. Баща му живеел с друга жена,
заминал за чужбина, но това го била чула от трети лица. Заела сума пари на
ответника И. С. за изповядване на сделката. Виждала се почти всеки ден с И.,
често с майка му и сестра му.
Св. Ил. С. депозира показания, че ответника И. С. бил разочарован от
4
баща му, защото напуснал майка му, заради друга жена, като това станало
около средата на 2017 година. Казал му тогава, че искал да си сменя
фамилията. Свидетеля му предоставил пари през 2019 година за
изповядване на сделката. Майката на И. живеела в Пловдив при сестра му. Тя
/ майката/ споделила на свидетеля, че я притеснявали “хора от някакви
институции“ за пари и решила да замине за чужбина , за да изкара пари и
плати задълженията на бащата на И.. Това разбрал от нея през лятото на 2020
година.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на допустимостта на иска, намира същия за допустим,
като счита, че страната по сделката и съпруга на първия ответник- Е.А. С.а, не
следва да бъде конституирана като страна по делото / виж решение № 426 от
30.06.2015 ВКС по гр.д.№578/2015 ,4г.о., Решение №19/14.02.2018г. на ВКС
по гр.д.№1766/2017,3г.о., и др./ , т.к. не се явява задължителен другар по иска
за прогласяване на недействителност на договора за покупко-продажба на
процесния имот и предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД е допустим.
Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
За да бъде уважен Павловият иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, качеството
си на кредитор на ответника А. Б. С. - че ответникът А. Б. С. е негов длъжник
по облигационно правоотношение ; сключване между ответниците А. Б. С. и
И. А. С. на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба на
недвижим имот; че вземането му е възникнало преди момента на извършване
на увреждащото действие - разпоредителната сделка.
Когато договарящата с длъжника е негов син / низходящ/, както е в
настоящия случай, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД установява
предположението, че знанието се предполага до доказване на противното. С
тази оборима законова презумпция се обръща тежестта на доказване в
процеса относно знанието на ответниците за увреждащия характер на
сделката, което също трябва да е налице за основателността на исковата
претенция. Поради това в тежест на ответниците е да докажат незнанието си
за увреждането на ищеца чрез сключване на процесната разпоредителна
сделка
Искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е на разположение на всеки кредитор -
лице, което е титуляр на парично или непарично вземане. Същият е средство
за защита на кредитора, в случай че неговият длъжник предприема
увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора"
(чл. 133 от ЗЗД). Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от
5
уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата
сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и
приобретател), но се счита за недействителна (т.е. за нестанала) по отношение
на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на
вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в
патримониума на приобретателя. Правото на кредитора да иска обявяването
за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е
предоставено при наличието на действително вземане – вземане, което може
да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
от установяване на вземането със съдебно решение. Качеството кредитор е
налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му
произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или
установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение е и от каква
облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника,
достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване,
обусловено от поведението на длъжника – неизпълнение на задължението и
отчуждаване на имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по
принцип служи за обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение.
Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. За уважаване на
отменителния иск не е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и
установено по размер при извършването на действията, с които той е
увреден./ Решение № 1562 от 20.V.1982 г. по гр. д. № 805/82 г., I г. о.,
Определение № 60866 от 7.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2030/2021 г., III г. о.,
ГК /.
Трайна е и съдебната практика на ВКС, че за да е налице правен
интерес от предявяването на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не е
необходимо кредиторът де е предприел изпълнителни действия във връзка с
вземането си – решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС,
ІV ГО, решение № 770/06.11.2009 г. по гр. д. № 1568/2008 г. на ВКС, ІV ГО.
Правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не става
предмет на делото по предявения Павлов иск и съдът няма възможност да
преценява дали това правоотношение съществува. В производството по иска
по чл. 135 от ЗЗД съдът изхожда от положението, че вземането съществува,
ако то произтича от твърдените факти. (Решение № 328/ 23.04.2010 г. по гр. д.
№ 879/ 2009 г. на ВКС, III г.о.).
Субект на гражданското право, в частност търговското право, може да
бъде физическо или ЮЛ. С регистрирането си като едноличен търговец
физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която
притежава като физическо лице. Това е така, защото българското право не
познава други субекти на частното право, освен посочените два вида.
Регистрацията на едно лице като ЕТ му дава права на търговец, но тя не
раздвоява физическото лице в две различни негови качества, дори
имуществото на предприятието на ЕТ да може да се отграничи от неговото
6
лично имущество. Едноличният търговец не е юридическо лице, в който
случай единствено неговото имущество би било обособено от това на лицата
- негови собственици. Обстоятелството, че с признаване качеството на
търговец на физическото лице се разширява неговата правоспособност не
означава, че възниква нов правен субект. Дори и регистриран по ТЗ
едноличният търговец запазва качеството си на физическо лице и не се
раздвоява юридически, затова той отговаря с едно и също имущество както за
задълженията, възникнали в резултат на упражняването на търговска дейност,
така и за тези, възникнали в качеството му на ФЛ, а обстоятелството, че е
вписан като едноличен търговец, разширява правоспособността му, което е
свързано с осъществяваната от него търговска дейност./ Решение № 566 от
18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1473/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 196 от
7.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7109/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 129 от
20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2481/2016 г., I т. о., ТК
Съдът счита, че в случая са установени всички законови предпоставки
за уважаване на предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
От представените и приети по делото писмени доказателства по
безспорен начин се установява, че е налице първата и втора предпоставка за
уважаване на исковата претенция - ищецът има качеството на кредитор по
отношение на ответника А. Б. С. и вземането на кредитора е възникнало
преди датата на извършване на увреждащото действие от длъжника.
Качеството на кредитор на ищеца е възникнало със сключването договора за
предоставяне на заемната сума на 24.11.2017г. в този смисъл е неоснователно
възражението на ответниците, че ищецът нямал качеството на кредитор към
датата на изповядване на сделката.
На следващо място, съдът намира, че е налице и третата предпоставка
за уважаване на иска, а именно наличието на разпоредително действие или
сделка, което има увреждащ характер. Сключеният договор за покупко-
продажба, обективиран в горепосочения нотариален акт, има увреждащ
кредитора характер, тъй като чрез извършената сделка ответникът А. С. е
осуетил възможността ищецът да се удовлетвори от разпореденото
имущество. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт,
с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване
на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, като без правно значение е дали длъжникът
след разпореждането притежава имущество и на каква стойност е то (в този
смисъл Решение № 45/ 01.06.2011 г. по гр. д. № 450/ 2010 г. на ВКС, III г.о.).
Длъжниковото имущество служи като общо обезпечение на вземането на
кредитора, поради което всяко действие на длъжника, с което той създава или
увеличава своята неплатежоспособност, е увреждащо спрямо кредитора, и от
момента на извършване на такова действие за последния възниква правото да
иска отмяната му. Без значение са мотивите за извършване на продажбата,
както и в какви отношения са били ответниците .
Налице е и субективната предпоставка на предявения Павлов иск.
7
Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че длъжникът винаги знае
за увреждането, когато има неудовлетворено задължение към кредитора и
разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на
кредитора. В случая към датата на процесната разпоредителна сделка
ответникът А. С. е знаел, че ищцовото дружество е негов кредитор, тъй като
задълженията му не са били погасени.
В случая по отношение знанието на третото лице – ответника И. С., в
чиято полза е извършено разпоредителното действие, съдът намира, че
спрямо нея съществува оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
Правната норма на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД създава оборимата презумпция,
че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. Не е необходимо кредиторът да
доказва знанието на третото лице, когато то се презумира - чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД. Оборването на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, както бе посочено
по-горе, е в тежест на ответниците, т.е. тежестта на доказване е обърната.
Ответниците са в близка родствена връзка – баща и син. Следователно до
доказване от страна на ответниците на незнанието на И. С. за увреждащия
характер на атакуваната сделка, знанието за увреждане у ответника -
приобретател на имота се предполага.
Възражението на ответника И. С., че не е знаел, че между ищеца и баща
му е сключен договор за паричен заем, обезпечен със запис на заповед,
намира за защитна позиция. То обаче не доказва добросъвестност на
ответника при сключване на процесната разпоредителна сделка. От значение
за основателността на исковата претенция е знанието на ответника за
увреждането на ищеца към момента на сключване на процесния договор за
покупко-продажба, а не обстоятелството дали към датата на сключване на
договора за кредит ответника е знаела, че баща му е сключил такъв.
Разпитаните в хода на процеса свидетели Т. К. и И.С. не изложиха
обстоятелства, които да дадат основание на съда да формира категоричния
извод, че презумираният факт не се е осъществил в действителността. И
двамата дадоха противоречиви сведения за началната дата, от която знаят за
разрива в техните взаимоотношения. Свид. К. заяви повече от 10 години, а св.
С. заяви че от средата на 2017 година двамата ответници са в лоши
отношения. Освен това показанията им са колебливи и досежно
обстоятелството от кога не поддържа контакт и каква е причината за това.
Отделно от това св. С. депозира сведения и че майката споделила, че търсели
от нея пари за задължения на ответника А. С., и имала желание да му погаси
дълговете. Липсата на взаимоотношения между баща и син, не препятства
възможността И. С. да е узнал за дълга на баща си, още повече че майка му е
била наясно, а ответника И. С. поддържа близки контакти с нея и сестра си.
В този смисъл намира, че показанията на свидетелите са колебливи и
непоследователни, поради което не ги кредитира .
С показанията на свидетелите не се обори презумпцията,
регламентирана в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Оборването на презумпцията за знание
изисква по делото да бъдат установени факти, които категорично да изключат
8
възможността приобретателят - в случая сина на ответника да е знаел за
увреждащия характер на сделката. Свидетелите установяват (и то не
категорично) липсата на взаимоотношения между баща и син, която пък не
препятства възможността И. С. да е узнал за дълга на баща си (в този смисъл
Определение № 712 от 12.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3780/2022 г., III г. о.,
ГК,, Решение № 120/03.04.2015 г. по гр.д. № 5489/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от ответниците не е
проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията за знание.
Следователно, по аргумент от чл. 135, ал. 2 от ГПК, е налице знание у
ответника И. С. за увреждащия характер на процесната сделка.
По изложените съображения, крайният извод на съда е, че предявеният
иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът. Същият
своевременно е направил искане за присъждане на разноски, както следва:
166,38 лв. - държавна такса 750лв. разноски за особен представител, и 500,00
лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е представил писмени
доказателства за заплащането на претендираните държавни такси. Съдът,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, намира, че
размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде 360,00 лв. Следователно, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер на 1276,38 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на
„МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.
София, район Средец, ул. „Георги С. Раковски" № 140, ет.4, представлявано и
управлявано от Пламен Георгиев Йончев, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот, вписан в СВ гр. Пещера, с акт № 57, том 6,дело №928/2019г.,
дв.вх.рег.№ 1607 г., Bx.peг.№ 1609 от 18.10.2019 г., по силата на който А. Б.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Брацигово, *** и Е.А. С.а ЕГН
********** с адрес в гр. *** , като продавачи са прехвърлили на И. А. С.,
ЕГН **********. с постоянен адрес в *** като купувач, собствените си
идеали части от правото си на собственост върху недвижими имоти, както
следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 06207.501.702, по КККР на гр.
Брацигово, с адрес на поземления имот: *** с площ от 481 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начина на трайно ползване –
високо застрояване,номер по предходен план 34 в кв. 17 А, парцел VI, при
съседи –поземлени имоти с идентификатори 06207.501.714, 06207.501.703,
9
06207.501.9596, 06207.501.701, 06207.501.715, ведно със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 06207.501.702.1.2, с адрес на
самостоятелния обект: гр. Брацигово, *** който самостоятелен обект се
намира в построената в поземления имот сграда с идентификатор №
06207.501.702.1 , с площ от 64,64 кв.м.
ОСЪЖДА А. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в *** и И. А. С.,
ЕГН **********. с постоянен адрес в *** да заплатят на „МИКРОФОНД“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, район
Средец, ул. „Георги С. Раковски" № 140, ет.4, представлявано и управлявано
от Пламен Георгиев Йончев, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ
размер на 1276,38 лв. - разноски в производството по делото.
Съдът, на основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, дава на „МИКРОФОНД“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, район Средец,
ул. „Георги С. Раковски" № 140, ет.4, представлявано и управлявано от
Пламен Георгиев Йончев, шестмесечен срок от влизане в законна сила на
решението да извърши отбелязването му в Службата по вписвания при
Районен съд - Пещера по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗС.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10