№ 1372
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110148549 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Д. Г. К* – Х*, за сумата от 3557,06 лева – цена за доставена топлинна
енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „С*“, бл.*, вх.В, ет.7, ап.60 за периода м.11.2018г. –
м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 16.06.2021г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 448,45 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 11.05.2021г., за сумата от 24,74 лева – възнаграждение за услуга дялово
разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 16.06.2021г.
(дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и
за сумата от 6,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 01.10.2019г. – 11.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 34313 по описа за 2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете. Възразява, че не е собственик на процесния имот, поради което поддържа, че няма
качеството на клиент на топлинна енергия. Оспорва твърдението, че имотът е топлоснабден, както
и твърдението, че в имота е доставена топлинна енергия. Евентуално оспорва иска по размер.
Позовава се на изтекла погасителна давност, като в случая бил приложим тригодишен давностен
срок съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело
становище, че дяловото разпределение е извършено съобразно законовите изисквания.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
За ангажиране на отговорността на ответницата на първо място следва да се установи, че тя
има качеството на клиент на топлинна енергия спрямо процесния имот за процесния период. По
арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице,
което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните
общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение №
2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
С исковата молба е бил представен договор за дарение на недвижим имот – частна общинска
собственост от 03.10.2005г., по силата на който процесният имот е дарен на ответницата. Поради
неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца за представяне на договора в оригинал или
официално заверен препис съгласно чл.183 ГПК документът е изключен от доказателствата по
делото с определение, постановено в откритото съдебно заседание. При това посоченият изключен
от доказателствата документ не може да бъде ценен от съда. По делото са приети други
доказателства, които обосновават извод, че именно ответницата е собственик на процесния имот,
като такива са : списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл.*, вх.В, на ул.
„Александър Екзарх“ (л.18 от делото), в който ответницата се е подписала срещу № 19 – ап.60,
както и списък към протокол от 09.09.2022г. за проведено общо събрание на етажните собственици
за избор на дружество, извършващо дялово разпределение, в който списък (на л.23 от делото)
ответницата се е подписала под № 19 – като собственик на ап.60. Последното е извънсъдебно
признание на ответницата, че е собственик на процесния имот, което не се опровергава от
останалите събрани по делото доказателства. Въз основа на така направеното извънсъдебно
признание, което съдът цени с оглед останалите събрани по делото доказателства (арг. чл.175
ГПК), съдът приема, че ответницата е собственик на процесния имот през процесния период. От
това следва, че през процесния период ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови
нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това главните страни в производството са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Oт приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което
се кредитира от съда, се установява, че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че
консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1,
т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна
енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна
енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение
търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита
разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът
изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна
консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на
чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице стойността на реално потребеното количество
топлоенергия в имота през процесния период възлиза на сумата от 3913,04 лева, формирана като
сбор между фактурираните задължения за периода по прогнозна консумация в размер на 3697,21
2
лева и резултатът от изравнителните сметки за периода, който е сума за доплащане в размер на
215,83 лева. Вещото лице е посочило, че през процесния период е начислявана топлинна енергия
(ТЕ) за отопление на имот по реален отчет на показанията на измервателни уреди, монтирани на 6
бр. радиатори в имота. За процесния период е начислявана и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация в съответствие с нормативната уредба в областта на енергетиката. Не е
потребявано и не e отчитано потребление на топлинна енергия за подгряване на вода.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в
размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от 448,45
лева.
По възражението за погасителна давност :
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Делото е заведено с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
16.06.2021г. (арг. чл.422, ал.1 ГПК), поради което най – старото главното задължение – това за
м.11.2018г., не е погасено по давност, защото от настъпване на неговата изискуемост до завеждане
на делото (когато течението на давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД) е изтекъл период, по –
кратък от приложимия тригодишен давностен срок.
Предвид горното възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно.
От горното следва, че предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главното
вземане следва да се уважи така, както е предявен. Искът за акцесорното вземане следва също да
се уважи до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената
3
за услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за
дялово разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина
за заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по
подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от
страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства
относно цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово
разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че възнаграждението за услугата
дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на възнаграждението за услугата дялово
разпределение, доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца,
които не бяха представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен
да плати сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради
това не се доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово
разпределение преди завеждане на делото.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото
производство при пълен размер на разноските от 430,74 лева (държавна такса, депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото) на ищеца следва да се присъди сумата от 430,04 лева, а за заповедното
производство съразмерно му се следва сумата от 130,53 лева.
Ответницата е поискала присъждане разноски за платено адв. възнаграждение за
заповедното производство в размер на 400 лева. Основателно е направеното в исковата молба
възражение за неговата прекомерност, защото минималният размер на адв. възнаграждение за
заповедното производство е 60 лева (чл.6, т.2 – приложима редакция преди изм. ДВ бр.88 от
2022г., вр. пар.1 ДР на НМРАВ), като предвид обстоятелството, че в случая подаденото
възражение е мотивирано, то разноските за заповедното производство следва да се намалят до 100
лева. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответницата се следват разноски за
заповедното производство в размер на 0,16 лева.
За настоящото производство на адв. М. П., предоставил безплатна правна помощ на
ответницата (видно от представения договор за правна защита и съдействие), се следва адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА, като от пълния размер на разноските от 703,68 лева
(чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ) съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му се присъди
сумата от 1,14 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Д. Г. К* – Х*, ЕГН
**********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „П*“ № 5, ет.3, офис 1 – адв. М. П., дължи на
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
“Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от
3557,06 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. София, ж.к. „С*“, бл.*,
вх.В, ет.7, ап.60 за периода м.11.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от
16.06.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, сумата от 448,45 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 11.05.2021г. и сумата от 24,74 лева –
възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.08.2019г. – м.04.2020г., вкл., ведно
4
със законната лихва от 16.06.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 6,55 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 01.10.2019г. – 11.05.2021г.
ОСЪЖДА Д. Г. К* – Х*, ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. София, ул. „П*“ № 5,
ет.3, офис 1 – адв. М. П., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
430,04 лева – разноски за настоящото производство и сумата от 130,53 лева - разноски за
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на Д. Г. К* – Х*, ЕГН **********, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „П*“ № 5, ет.3, офис 1 – адв. М. П., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 0,16 лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адвокат М. И. П., адрес на упражняване
на дейността : гр. София, ул. „П*“ № 5, ет.3, офис 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА, вр. чл.78. ал.3
ГПК сумата от 1,14 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5