Р Е Ш Е Н И Е
№……………………..
гр.
София, 27.07.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І-во Гражданско отделение, 5-ти състав в открито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА И.
при участието на
секретар Кр.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело 11585 по описа за 2015г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 2 от ЗОДОВ вр. с чл. 124 и сл. от ГПК (в
сила от 01.03.2008г.)
Образувано е по искова молба вх.№ 109918/11.09.2015г. на К.Ц.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: „Адвокатско дружество И. и Н.“, гр.***********
срещу П. на Р.Б., с адрес: гр.*****
с която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 2, ал.1, т.3, пр.1, от ЗОДОВ вр. с
чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от
35 000лв., ведно със
законната лихва от 30.12.2011г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в следствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление
по чл. по чл. 220, ал.1 от НК приключило с влязла в сила на 30.12.2011г. оправдателна присъда по НОХД № 12118/2010г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав.
Навел е твърдения, че на 02.07.2008г. бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 220, ал.1 от НК, повече от три години бил подложен на
психически тормоз от така повдигнато обвинение, той бил отдал живота си на
българската авиация, утвърден специалист, преминал през всички нива на кариерно
развитие от втори пилот до изпълнителен директор и председател на борда на
директорите на „Б.Е.“ АД, повдигнато обвинение било във връзка с работата му в Б.Е.
и се отразило негативно на професионалната му репутация, осъдителна присъда би довела до невъзможност
да работи по специалността, третирането като престъпник от П. в продължение на
3 години довело до влошаване на психическото и физическото му здраве, мяркатта
за неотклонение подписка допълнително го натоварвала, много приятели и познати
прекратили контактите си с ищеца след образуване на досъдбено производство,
ищецът изпаднал в стрес, депресия, ограничил социални контакти, общуването н с
приятели и семейство, отказвал срещи, загубил желание за работа и общуване.
Претендирал е разноски.
Ответникът – П. на Р.Б. в предоставения му срок е
оспорил иска. Посочил е, че действително през 2008г. било образувано наказателно
производство, което приключило с оправдателна присъда, но процесните вреди не
били претърпени, а и не били в пряка причинна връзка с наказателното
производство, ответникът не бил разпространил информация за обвинението и не
носел отговорност за същото,
производството било в разумни срокове, обвинението не било за тежко
престъпление, размер бил прекомерен, претенцията за лихва била погасена по
давност. Оспорил е поради прекомерност възнаграждението претендирано от ищеца
като разноски за адвокат.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е приложено НОХД № 12118/2010г. на СРс, 3-ти състав, съгласно
което на 02.07.2008г. ищецът е бил
привлечен като обвиняем по дознание № 5076/2007г. за това , че на 09.12.2003г.
като длъжностно лице-член на съвета на директорите на Б.Е.“ЕАД съзнателно
сключил неизгодна сделка-споразумение за представителство и продажби за
Кралство Испания и за Португалия с испанска фирма Д. и от това е произтекла
значителна вреда за Б.Е.“ЕАД в размер на 215 966,64лв. – престъпление по
чл. 220, ал.1 от НК, за което се налага наказание лишаване от свобода до 5
години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37,т. 6, на
02.07.2008г. е взета мярка за неотклонение подписка, за същото е внесен на 24.09.2010г. обвинителен акт като с влязла в сила на 30.12.2011г. Присъда по НОХД
12118/2010г. на СРС, 3-ти състав е постановена оправдателна присъда по така повдигнатото
обвинение. Установява се, че в хода на съдебното производство по НОХД са
проведени четири публични съдебни заседания, на три от които ищецът е
присъствал, в хода на досъдебното производство , образувано на 23.01.007г. по
сигнал и жалба на съюза на летците от гражданска авиация , КНСБ и КТ“Подкрепа срещу
избрания през 2003г. за член на съвета на директорите на Б.Е.“ЕАД, ищецът е бил
разпитван на 31.07.2007г., на 02.07.2008г.,
по това досъдебно производство са разпитвани и колеги на ищеца, на 08.07.2008г.
, на 20.11.2008г., 16.06.2010г. е предявено разследването
По
делото е приета справка за съдимост на ищеца съгласно която ищецът е неосъждан.
Разпитан
по делото св. Г. е заявил, че с ищеца
се познават от 30години, били в приятелски и близки отношения, от 2008г. се
виждали поне по веднъж в месеца, като свидетелят била запозната с воденето
срещу ищеца наказателно дело, защото била адвокат, давала му съвети, а и в
съдебна фаза на наказателното дело представлявала ищеца, наказателното дело
било общо 7-8 години, като 3-4 години била съдебната фаза. Посочила е, че
ищецът бил пилот на самолет, обвинението срещу него било за присвояване по
служба на суми в големи размери от Б.Е.“ след повдигането на обвинението нямало
как да работи в България и работел в чужбина, но се прибирал в България всеки
месец, а понякога и по-често и винаги се виждал със свидетеля. Посочила е, че
ищецът е виден български гражданин, създал над 15 международни големи
авиокомпании, започнал да работи за „Б.Е. „ЕАД в най-трудния момент, като се
отказал от работа на изключително висока позиция в друга компания, за 2 години
направил парк от над 20 самолета, открил нови линии за полети, постигнал
положителен финансов резултат. Посочила е че бил съкрушен психически и физически от повдигнатото
обвинение, останал без приятели, само свидетелят останала до него от
приятелския му кръг. Другите му приятели го игнорирали, очаквали и срещу тях да
се повдигне обвинение, странели от ищеца, дори и сега като го срещали го питали „…ти не си ли и осъден…?“, видните
общественици и политици също се отстранили от ищеца, дори го молели да сключи
споразумение с П., за да не влезе в затвора. Заявила е, че реално срива при
ищеца се е получил след внасянето на обвинителния акт в съда, защото преди това
ищецът си мислел , че няма да се стигне до съдебно дел, но и преди това още на
досъдебна фаза ищецът тежко понасял наличието на обвинението, получил
хипертония. Посочила е, че ищецът незабавно след повдигане на обвинението заминал
да работи в чужбина, там вече знаели за наличието на това обвинение, вероятно
подалия сигнал бил разпространил информацията, в момента независимо от
оправдателна присъда ищецът отказвал да влиза в съда, още бил в депресия и така
щял да бъде цял живот заради травмата, която му била нанесена. Посочила е, че
ищецът загубил съня си, спокойствието си, приятелите си, не можел да възстанови
средата си в България, отдръпнал се през време на делото от семейството си,
плачел още на летището прибирайки се в България през време на наказателното
дело. Посочила е , че ищецът живеел заедно със съпругата си и двете си деца,
както и с 9двете си внучки, преди повдигане на обвинението той бил любвеобилен,
водел ги на почивки, на екскурзии, а след това се прибирал в къщи, затварял се
в спалнята, седял и гледал в една точка, не желаел да общува дори със
семейството си. Приятелите му разбрали за обвинението от публикации в медиите,
ищецът бил съкрушен и от това че именно по повод на линията София-Мадрид, която
била неговата гордост и най-печелившата линия, открита от ищеца, било
повдигнато обвинението.
С оглед
на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.
3, пр.1 от ЗОДОВ.
При
този иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в
сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и
техния размер, да докаже обстоятелства, които да обосноват извод, че справедлив
размер на обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на процесната сума, че е провел активно поведение за събиране
на вземането за лихва.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже че между две
последователни действия на ищец за събирането на вземането за лихва е изтекъл определен период от
време и така същото е погасено по
давност.
Съгласно
чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ
държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, П.
и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано .
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно
длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете се предявяват срещу органа, от чийто актове,
действия/бездействия са претърпени вредите.
Със
ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на
длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е
специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по
чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ обхваща всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия
състав на отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от
закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат
на материалноправни или процесуалноправни норми.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт,
с който ищец е оправдан, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на
вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и
незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите
вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3//2004г. на
ОСГК на ВКС). За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния критерий за
справедливост – арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера
на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно претърпените
вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му,
продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за умишлено
престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва
да се прецени и как обвинението се е отразило на възможностите му за
професионална реализация, изяви и развитие. , авторитета му на професионалист.
При някои професии, за които очакванията на обществото за почтеност и
спазването на закона са завишени, незаконното обвинение за извършване на
престъпление по общо правило има по-голямо негативно отражение, като това важи
в още по-голяма степен в случаи, в които обвинението е за престъпление,
извършено в сферата на тази професионална дейност. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. При определяне на размера на обезщетение
следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия към съответния
период. Определянето на обезщетение по справедливост предпоставя съобразяване
на конкретни условия - място и време на възникване на увреждането, етап на
обществено-икономическо развитие, стандарт на живот, средно-статистически
размер на доходите. Това е така, защото критерия на справедливостта не може да
бъде изолиран от тези условия. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968
на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д№ 2378/2014г. на ВКС, ІV-то
Г.О.; Решение № 18/20.02.2014г. по
гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 267/26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 55/11.03.2013г. по дело № 11.03.2013г. на ВКС, ІV-то Г.О. ; Решение №
401/21.10.2011г. по гр.д.№ 483/2011г. на ВКС, ІV-то Г.О. постановени по реда на
чл. 290 от ГПК и задължителни за
настоящия състав).
Съдът
приема, че в конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства, се
установява, че ответник е повдигнал и поддържал незаконно обвинение срещу
ищеца. Това е така, защото от приетите по делото книжа по наказателното дело се
установява, че в периода от 02.07.2008г.
до 30.12.2011г. срещу ищецът е
повдигнато и поддържано обвинение за
това, че на 09.12.2003г. като длъжностно лице-член на съвета на директорите на Б.Е.“ЕАД
съзнателно сключил неизгодна сделка-споразумение за представителство и продажби
за Кралство Испания и за Португалия с испанска фирма Д. и от това е произтекла
значителна вреда за Б.Е.“ЕАД в размер на 215 966,64лв. – престъпление по
чл. 220, ал.1 от НК, за което се налага наказание лишаване от свобода до 5
години, като съдът може да постанови и лишаване от права по чл. 37,т. 6 от НК,
на 02.07.2008г., като с влязла в сила на 30.12.2011г.- присъда ищецът
е признат за невиновен по така повдигнато обвинение, отменена е мярката за
неотклонение „подписка“.
Съдът
прима, че от приети по делото доказателства се установява, че от поведението на
ответника ищецът е претърпял вреди, поради което и съдът приема, че
отговорността на ответника за обезщетяване на тези вреди може да се ангажира.
По претенцията за неимуществените вреди:
Съдът
приема, че от събраните по делото
писмени доказателства – протоколи от съдебни заседания и от разпити на
досъдебно производство, протоколи за предявяване на разследване, за привличане
на обвиняем, по делото е установено, че по
така повдигнатото срещу ищеца обвинение
в процесния период, посочен от ищеца като такъв, през който е търпял вреди: от 02.07. 2008г. до 30.12.2011г., ищецът се е
явил на 3 съдебни заседания, отделно се е явил пред органи на досъдебно
производство 4 пъти за разпит, за предявяване на разследване, за привличане
като обвиняем, в периода е бил с мярка за неотклонение „подписка“.. Съдът
приема, че по делото е установено, че повдигнатото и поддържаното обвинение
срещу ищеца му е причинило притеснение, потиснатост, социална изолация, не е
могъл да спи, не е желаел да общува дори с най-близките си, плачел, бил
съкрушен от това, че обвиненията били именно по повод на най-печелившата линия,
която била гордостта на ищеца, от това че приятелите се страхували че и на тях
ще повдигнат обвинения и странели, че и сега като го срещат го питали „ти не си
ли осъден?“ , установява се, че това
обвинение е уронило добро му име. Тези
обстоятелства се установяват от събрани по делото гласни доказателства, които
съдът кредитира като логични, последователни, резултат от личните и трайни
впечатления на свидетеля, неопровергани от другите доказателства. Разпитания по
делото свидетел е посочил, че информацията за повдигнато срещу ищеца обвинение
е била разпространена в медиите, че приятелите питат ищеца и към момента „не си
ли осъден“, колеги на ищеца са били разпитвани по наказателното дело, сигнала
по който е образувано същото е от професионална организация , поради което и
съдът приема, че наличието на информация за така повдигнато обвинение е била
разпространена в професионалните среди на ищеца, както и сред познатите му. При
така установеното съдът приема, че по делото е установено, че в причинна връзка
между повдигнато и поддържано обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди,
справедливото обезщетение на които е в размер на 15 000лв. Съдът
приема, че този размер е справедлив по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД вр. § 1 от ДР на ЗОДОВ. При определяне на този размер съдът съобрази продължителността
на производството – общо 3 години и 5
месеца, но и обстоятелството,
интензивни притеснения и съкрушение на ищеца са били в значително
по-кратък период - за 1 година и 3 месеца. За последният
извод съдът съобрази показанията на свидетеля, разпитан по делото заявил, че интензивността на страданията е бил различен, като особено
силно е било същото едва с внасянето на обвинителния акт в съда, което е било
през септември 2009г. При определяне на
размера съдът съобрази възрастта на ищеца към повдигане на обвинението– 57 години, тежестта на престъплението за които
е повдигнато това обвинение - умишлено престъпление с възможност за
наказание лишаване от свобода до 5
години , но и на лишаване от права да
заема определена обществена или държавна длъжност, професионалното и общественото положение на ищеца - известна личност в професионалните среди,
пилот от началото на професионалната си кариера, достигнал до позиция член на
съвета на директорите на националния превозвач „Б.Е.“ЕАД. При определяне на
размера съдът съобрази обстоятелството, че повдигнатото обвинение е било
свързано с професионалната дейност на
ищеца – за деяния, извършени от него като член на съвет на директорите на
националния превозвач. Позицията , която е заемал ищеца предпоставя засилено очакване и изискване за
почтеност, поради което и по презумпция претърпени вреди от обвинение в
престъпление , свързано с професионалната област, причинява по-големи вреди.
Тази презумпция, наложена от житейската логика и опитните правила в случая не е
оборена, а напротив – събраните гласни доказателства установяват по делото, че
действително претърпените вреди от ищеца са такива, които да обосноват
определяне на обезщетение в горепосочения размер. Свидетелят, разпитан по делото е посочил, че ищецът се е ползва с
името на добър професионалист, че обвинението е било широко разпространено в
средите им, че ищецът се е наложило да замине да работи в чужбина, че е плачел всеки път, когато се е върнел в
България, че познати и приятели, общественици и политици са ограничили
контактите си с него, страхували са се да не бъдат обвинени и те, съветвали са
ищеца да сключи споразумение с П., за да не бъде осъден на лишаване от свобода
ефективно, ищецът загубил спокойствието и съня си, затварял се в стаята си, не
контактувал дори със семейството си. Така установените обстоятелства съдът
приема, че обосновават извод, че размера на обезщетението за претърпените от
ищеца вреди следва да е в размер от 15 000лв. При определяне на този
размер съдът съобрази социално-икономическите условия в страната в периода на
поддържаното обвинение срещу ищеца, като и обстоятелството, че мярката за
неотклонение взета по отношение на ищеца е била най-леката, а разумния период в който наказателно дело е
приключило.
Доколкото
по делото не са ангажирани доказателства от ответника за погасяване на
задължението му към ищеца, то съдът приема, че следва да уважи иска до
горепосочените размери, а именно 15 000лв. за неимуществени вреди.
По претенцията за лихва:
Вземането
за обезщетение възниква и става изискуемо от момента, в който е влязло в сила
оправдателната присъда, съответно от влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство при иск по чл. 2, ал.1, т.3, предл.
2 от ЗОДОВ. От този момент държавните органи изпадат в забава и от този момент
започва да тече погасителната давност за вземането. ( В този смисъл т.4 от ТР
№3/22.04.2005г. ).
При
така възприето и като съобрази обстоятелството, че оправдателна присъда е
влязла в сила на 30.12.2011г., то
съдът приема, че лихва върху главницата , за която съдът прие, че иск е
основателен, се дължи от 30.12.2011г. Същевременно, доколкото ответник е възразил, че вземането
за лихва е погасена по давност, съдът приема че иска за лихва за периода от
30.12.2011г. до 10.09.2012г. следва да се отхвърли. Вземането за лихва е
скрепено с кратката 3-годишна погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД , ищец не е
ангажирал доказателства че е предприел действия които да спрат или прекъснат
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД преди подаване на
исковата молба, поради което и съдът приема, че
в случая по давност е погасена лихва вземане за което е възникнало до
10.09.2012г.
При
така възприето съдът приема че иска за лихва следва да се уважи за периода от 11.09.2012г. до
изплащането на главницата, за която
съдът приема, че искове са основателни.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и като съобрази разпоредбата на
чл. 10 от ЗОДОВ съдът приема, че разноските следа да се
възложат на страните съобразно изхода по делото и при съобразяване на
възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът приема, че следва да осъди ответника – П. на Р.Б., да заплати изцяло на ищеца, внесената държавна такса в размер на 10лв. Това е така, защото
разпоредбата на чл. 9а от ЗОДОВ вр. с. чл. 2а от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, определят проста държавна такса в
размер на 10 лв. по искове по ЗОДОВ. Същевременно, чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ, предписва, че дори и при частично уважаване на иска, на ищеца се
присъжда изцяло внесената държавна такса. Аргумент за този извод на съда се
черпи и при логично и сравнително тълкуване на разпоредбите на изр.1 и на изр.
2 от чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ - по съразмерност е предвидено присъждане единствено
относно адвокатското възнаграждение, изплатено от ищеца, но не и за държавната
такса.
Ответник
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 857,14лв.
разноски за адвокат, определена съобразно уговорения и платен хонорар от 2000лв. и изхода на делото. Неоснователно е възражението
на ответника, че претендираното от ищеца
възнаграждение е прекомерно. Фактическа и правна сложност на делото не е
висока, но и платен адвокатски хонорар надвишава само с 20% минималния такъв по
Наредбата и съдът приема, че не може да се цени като прекомерен по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр.*****, да заплати на К.Ц.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: „Адвокатско дружество И. и Н.“, гр.***********
сумите в размери и на основание, както следва:
на основание на чл. 2, ал.1, т.3,
пр.1, от ЗОДОВ вр. с чл. 86 от ЗЗД
сумата от 15 000лв.,
(петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 11.09.2012г. до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в следствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за извършено престъпление
по по чл. 220, ал.1 от НК, по което е
оправдан с влязла в сила на 30.12.2011г.
присъда по НОХД № 12118/2010г. по описа
на СРС, НО, 3-ти състав; на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от общо 867,14лв(осемстотин
шестдесет и седем лева и 0,14лв) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете в останалата им част: за
главница за обезщетение за неимуществени вреди за горница над 15 000лв. до предявения размер от 35 000лв. и за лихва
върху тази горница от 30.12.2011г.; за
лихва върху присъдената главница от 15 000лв. за периода от
30.12.2011г. до 10.09.2012г.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
След
приключване на производството със стабилен съдебен акт да се върне НОХД № 12118/2010г. на СРС, 3-ти
състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: