ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Перник, 14.01.2020
г..
ПЕРНИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, II-ри състав, в закрито съдебно заседание проведено вторник,
14 януари 2020 г., в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Методи Величков |
|
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Ковачев |
|
|
Антония
Атанасова - Алексова |
като
разгледа докладваното от съдия Атанасова-Алексова в. гр. д. № 13 / 2020 по описа на ОС - Перник, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по
въззивна жалба подадена
ОТ: ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявана от С. И. В. - Кмет
СРЕЩУ:
РЕШЕНИЕ № 1729 от 06.11.2019г., постановено по
гражданско дело № 2430 / 2019г. по
описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в несъответствие със събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, в това число
изслушаните съдебни експертизи, както и при несъобразяване с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД.
Жалбоподателя
твърди, че при постановяване на атакуваното решение първоинстанционният съд не
се съобразил, че ищецът не бил доказал по безспорен начин собствеността на веща
причинила увреждането.
При определяне на размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съда не се бил съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а
именно да определи същия по справедливост. Искане в тази посока било направено
от Община Перник още в депозирания по чл.131 от ГПК писмен отговор, наред с
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и двете
своевременно направени искания не били взети предвид при определяне размера на
присъденото обезщетение.
При постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът не бил взел предвид
направеното от Община Перник с възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. Инцидента бил станал в тъмната част на денонощието,
поради което ищеца е следвало да прояви предпазливост при своето придвижване.
Участъка бил осветен така, че той е могъл, да избегне пропадането в процесната
шахта и настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на размера на присъденото обезщетение първоинстанционният
съд не бил взел предвид обстоятелството, че увреждането било настъпило на
28.12.2018г., а ищецът се е върнал на работа на 04.04.2019г., като е продължил
да изпълнява трудовите си задължения. Периодът в който той бил неработоспособен
бил продължил около 98 дни, който период не съответствал на присъденото
обезщетение в размер на 15 000,00лв., който бил прекалено завишен и при
определянето му не бил приложен принципа на справедливост, регламентиран в
чл.52 от ЗЗД, който предполагало намиране от страна на съда на точния паричен
еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически
сътресения нанесени на пострадалото лице.
При личното явяване на ищеца в съдебно заседание, съда бил имал възможност
да се убеди лично, че същият се придвижва без помощни средства.
Видно от изслушаните съдебно-медицински експертизи, по отношение на ищеца
не се били наблюдавали трайни увреждания, които да затрудняват походката и
нормалното му придвижване, налице бил само козметичен дефект, който предвид
локализацията не бил създавал дискомфорт на лицето.
По отношение на присъдената сума в размер на 1479,51лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
полученото обезщетение по болест за периода 28.12.2018г. до 04.04.2019г. и
трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа,
въззивника счита, че съда неправилно бил взел разликата между брутното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за неработоспособност. Тъй като бил ноторно
известен факта, че при полагане на труд, лицето получавало нетно трудово
възнаграждение, което било разликата между брутното трудово възнаграждение и
начислените данъци и задължителни осигуровки, като неправилни били изводите на
първоинстанционния съд, че лицето е следвало да получи брутното си възнаграждение
и в негова тежест било да декларира и заплати дължимите данъци и осигуровки.
При изслушване на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице бил зададен
въпрос от страна на процесуалния представител на ответника: „Кой доход е взет
при изчисляване на разликата/“, вещото лице било пояснило, че бил взет брутния
доход, а не нетното трудово възнаграждение, което лицето е щяло да получи, ако
не беше претърпяло процесния инцидент. Изложеното не било взето предвид от съда
и неправилно бил определен размера на обезщетението за имуществени вред,
представляващи разликата между полученото обезщетение по болест за периода
28.12.2018г. до 04.04.2019г. и трудовото възнаграждение, което е щял да получи,
ако е бил на работа за същия период.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Р.А.А.,
чрез процесуалния си представител е подал отговор на въззивната жалба, с който
моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и да бъде потвърдено
обжалваното решение на РС Перник. По безспорен начин видно събраните по делото
писмени и гласни доказателства, бил доказан станалия с Р.А.А. инцидент на
28.12.2018г. в гр.Перник и причинените на ищцата неимуществени и имуществени
вреди и тяхната сложност, както и че отговорността на причинените на ищеца
вреди е на Община Перник.
Определеното
обезщетение от районния съд напълно съответствало на претърпяната от Р.А.А.
травма. Видно от представените по делото писмени доказателства и приетите по
делото медицински експертизи, по безспорен начин било доказано, че травмата е
„тежка" /закл.на д-р-М. М./, като на ищеца е поставена семитубуларна
плака, 5 кортикални и 3 спонгиозни винта, както и поставена ортеза, която я е
носил в период на около 60-70 дни.
Също така видно от двете медицински експертизи, първоначалната операция на ищеца не била окончателна, тъй като от поставената метална плака и осем броя метални винтове, част от следвало да бъдат премахнати с допълнителни хирургични интервенции, с оглед бързината на зарастване и възстановяване на раната. Не бил вярно твърдението от жалбоподателя, че ищеца се е възстановил от пропадането в шахтата. Видно от медицинската документация и заключението на д-р М. М. все още „е останал дефицит в крайните фази на движение на глезенната става", което смята, че състоянието на ищеца значително ще се подобри за около 1-2 години. Не било вярно твърдението, че ищеца се придвижва без помощни средства, към настоящия момент се придвижвал с бастун, факта че се бил върнал работа бил свързан и други фактори освен здравословното му състояние.
Относно мястото на инцидента - по делото било доказано
по безспорен начин, че въпросната шахта както към момента на инцидента, така и
към момента на огледа й от вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
оказала, че не е била и не е обезопасена, като същата не е оградена с предпазни
средства, което не можело да се вмени във вина на
пострадалото лице и да се иска съпричиняване в резултат на станалия с него
инцидент.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „ВиК“
ООД Перник, чрез процесуалния си представител е подал отговор на въззивната
жалба, с който моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно
обосновано и законосъобразно, тъй като съгласно чл. 2, ал.2, т.1 от ЗОС Община
Перник била длъжна да подържа в изправно състояние процесната улица и тротоара
към нея, породената деликтна отговорност била на Община Перник и тя била длъжна
да обезщетети причинени вреди на ищеца.
Във
въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили
обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения,
изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно,
тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1
и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С
въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за
спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла
на чл.266, ал. 2 ГПК или такива, за чието доказване не е било допуснато от
първоинстанционния съд събирането на доказателства, поради процесуални
нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по
допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението
по чл. 267 ГПК.
Предвид
изложеното и на осн. чл.267 от ГПК Пернишкият Окръжен Съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 11.02.2020 г. от 10.10 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
Съдът
УКАЗВА на страните, когато отсъстват
повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, че са длъжни да уведомят съда за новия си
адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона
за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят
по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното
производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът
НАПЪТВА страните, че ако желаят
могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която
дава възможност:
Ø да се
спести време;
Ø да се намалят
разходите по разрешаването на спора;
Ø до бъде
договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
Ø да подобрите
отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат.
Ø запазите имиджа
и тайните си;
Ø обичайно се
изпълнява доброволно;
Ø запазят имиджа и
тайните си;
Ø за да започнете
медиация, няма значение на каква фаза е делото.
Ø медиация можете
да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За
да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор
на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд –
Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните препис от настоящото определение за насрочване, ведно с обективирания
в него доклад по делото, а на въззивника и препис от подадения отговор на
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.