№ 2474
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ели Д. Анастасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело №
20231100103263 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. Г. Г. срещу Прокуратурата на Република
България осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му
неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 90 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 10.09.2022г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с обвинителен акт от 06.04.2022г. по пр. пр. № 12883/2021г.
по описа на СРП му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за това, че на
15.05.2021 г., около 06:00 часа, в гр. София, ж.к. Студентски град, на кръстовището на
бул. **** и ул. ****, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на долната челюст,
причинил на В.Б.С. средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на
долната челюст в ляво (между трети и четвърти зъби) и на долночелюстния ъгъл
вдясно в областта на осми зъб с разместване на костните фрагменти, което увреждане
реализирало медико - биологичния признак счупване на челюст, като деянието е
извършено повторно, след като обвиняемият е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление (средна телесна повреда) по НОХД № 4549/2022г. по описа
на СРС, 7 с-в, влязло в сила на 10.09.2022г. и по хулигански подбуди (саморазправил се
с В.Б.С. на публично място, като засегнал телесната му неприкосновеност, без да е
провокиран от него и при липса на лична причина за това му поведение).
В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в следното: изключително негативна
1
промяна на начина му на живот; приятелката на ищеца се отчуждила от него и скоро
след неговото задържане прекратила връзката им, вече не желаела да бъдат заедно,
плановете за съвместно съжителство се изпарили; плановете на ищеца за
самостоятелен бизнес се провалили, направените предварителни уговорки пропаднали
безвъзвратно; никой не искал да предприема каквото и да било начинание с ищеца;
сред околните ищецът вече се ползвал с лошо име, започнали да го отбягват близките и
приятелите му; в обществото му е било лепнато петното на престъпник и затворник;
при ходене по улицата хората около него си извръщали глави; всичко описано се
отразило изключително неблагоприятно и върху неговото здраве, най-вече неговата
психика; от воденото срещу ищеца наказателно производство и продължилото близо
година задържане под стража, същият изпаднал в депресия, започнал да получава
паник-атаки; появили се и неблагоприятни физически проблеми, свързани с ускоряващ
се сърдечен ритъм, недостиг на въздух, треперене.; впоследствие се отключило и
посттравматично стресово разстройство, наложило се ищецът да потърси специална
помощ в лицето на психолог, който посещавал първоначално по два пъти в седмицата
и който посещава и към момента на депозиране на исковата молба.
С оглед изложените съображения ищецът намира предявения иск за
основателен и доказан изцяло.
В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на
Република България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като
недоказана по основание и по размер предявената искова претенция. Релевира, че
отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи се простират за
вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в
случая няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди
като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В отговора на
исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените
вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за
справедливост.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1
ЗОДОВ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено
2
престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищецът е оправдан по повдигнатото
обвинение; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените
вреди и незаконното обвинение.
При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато срещу
ищеца обвинение за извършено престъпление, следва да се изложи следното: видно от
приложеното към настоящото дело НОХД № 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в се
установява, че с Постановление от 27.08.2021г. /л. 31 от ДП № 3382 ЗМК 607/2021г./ и
впоследствие с второ Постановление от 16.02.2022г. /л. 24 от ДП № 3382 ЗМК
607/2021г./ ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство
№ 12883/2021г. по описа на СРП за това, че на 15.05.2021 г., около 06:00 часа, в гр.
София, ж.к. Студентски град, на кръстовището на бул. **** и ул. ****, чрез нанасяне
на удар с юмрук в областта на долната челюст, причинил на В.Б.С. средна телесна
повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст в ляво (между трети и
четвърти зъби) и на долночелюстния ъгъл вдясно в областта на осми зъб с разместване
на костните фрагменти, което увреждане реализирало медико - биологичния признак
счупване на челюст, като деянието е извършено повторно, след като обвиняемият е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (средна телесна повреда)
по НОХД № 13774/2020 г. по описа на СРС, 100 състав, влязло в сила на 16.10.2020 г. и
по хулигански подбуди (саморазправил се с В.Б.С. на публично място, като засегнал
телесната му неприкосновеност, без да е провокиран от него и при липса на лична
причина за това му поведение) – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до десет години при средна телесна повреда години. Спрямо ищеца на
28.08.2021г. е била взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“.
По делото е безспорно установено, че на 08.04.2022г. – около 11 месеца след
извършване на процесното деяние и по-малко от 8 месеца след привличането на
ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е
образувано НОХД № 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в. Общата продължителност на
досъдебното производство от привличането на ищеца като обвиняем до предаването
му на съд е по-малка от 8 месеца. Впоследствие с Присъда с № 188/25.08.2022г. по
НОХД № 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в /л. 97 и сл. от приложеното НОХД №
4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в / ищецът бил признат за невиновен.
Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт на съд,
с който ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, от представената Присъда с №
188/25.08.2022г. по НОХД № 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в /л. 97 и сл. от
приложеното НОХД № 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в / се установява, че спрямо
ищеца е била постановена оправдателна присъда, като присъдата е влязла в сила на
3
10.09.2022г.
По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени
вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение,
съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна
и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС се приема, че когато при
незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на
обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния
наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело
№ 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на
неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват
както от показанията на свидетелите на ищеца В.Н.Н. /баба на ищеца, чиито показания
са кредитирани, в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК/ и К.К.К. /л. 40 и сл./,
кредитирани от съда като обективни и добросъвестно дадени, така и от въведената с
цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция, доколкото ищецът
излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не се отличават по своя
интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на
свидетеля В.Н.Н. се установява следното: свидетелят Ненчева е видяла ищеца за пръв
път след повдигане на обвинението едва през м. август 2021г., доколкото същият е бил
задържан, поради което свидетелят не може да опише какво е било състоянието на
ищеца, докато се е намирал в ареста; след привличането му като обвиняем ищецът
претърпял тежки негативни изживявания; ищецът станал много неспокоен; затворил се
в себе си; не можел да спи; нямал желание за нищо; не говорел с почти никого;
започнал да приема успокоителни; посещавал психолог; емоционалното му състояние
и към момента на показанията все още не се е подобрило – през нощта ищецът има
изблици на нерви, на плач, спрял да вдига телефона си и да разговоря с приятели като
последните се отказали от него след време; преди задържането си ищецът имал
приятелка, с която правели съвместни планове за общото им бъдеще и за съвместен
бизнес, но наказателното дело оказало голямо влияние за нейното последващо
отдръпване; появило се негативно отношение на познатите на ищеца към него,
предвид наказателното производство; и преди процесното обвинение ищецът е бил
задържан за „караници“, но процесното задържане му се отразило най-тежко, защото
прекарал в ареста една година като там се разболял и от Ковид.
От показанията на свидетеля К.К.К. /л. 41 и сл./ се установява следното:
4
свидетелят Койчев не е посещавал ищеца в ареста като го е видял за пръв път след
повдигане на обвинението в края на 2022г.; обвинението се отразило доста негативно
върху емоционалното състояние на ищеца, доколкото ищецът започнал да говори
несвързано, заеквал, нямал желание за нищо, изгонили го от тренировките по борба в
Клуб „Левски“, които преди това посещавал, защото вече нямал предишната
дисциплина и се държал зле; дезинтересирал се от случващото се около него;
приятелите на ищеца спрели да общуват с него, доколкото ищецът започнал да се
отнася зле с околните; след задържането си се разделил с приятелката си Елизабет,
доколкото тя не искала да има нищо общо с престъпник; и към момента на показанията
ищецът продължава да е изолиран и не желае да поддържа социални контакти; няколко
пъти ищецът изпадал в депресия; ищецът изпаднал в изключително тежко емоционално
и психологическо състояние.
В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че повдигнатото
обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 7 и т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК е за тежко умишлено престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото
законодателят е предвидил лишаване от свобода от две до десет години, което следва
да се отчете като обстоятелство, водещо до увеличаване на интензитета на
негативните емоции на ищеца.
В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до
момента на задържането му във връзка с процесното обвинение ищецът е бил осъждан.
Същевременно следва да се посочи, че в периода от 28.08.2021г. до 25.08.2022г.
ищецът е бил с наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Както при всеки човек, задържането под стража и обвинението е дало
неблагоприятно отражение върху самочувствието и психиката на ищеца. Бил е
притеснен, и изнервен (видно от показанията на разпитаните свидетели), но не са
установени специфични здравословни проблеми от физическо естество,
обусловени от конкретното разследване. В тази връзка съдът не кредитира показанията
на бабата на ищеца В.Н.Н. и К.К.К. в частта, в която свидетелят сочат, че
емоционалното и психическото състояние на ищеца се влошили изключително много.
Съдът не кредитира и показанията на бабата на ищеца В.Н.Н., че ищецът е посещавал
психолог, доколкото не са ангажирани доказателства в тази насока. Не са ангажирани и
доказателства за приемани от ищеца успокоителни, както и за появата на депресивни
състояние. В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че ищецът не е
направил искане за допускане на СПсих. Е, при която вещо лице от съответната област
да установи наличието на особено силно психическо разстройство у ищеца.
Същевременно следва да бъде съобразено обстоятелството, че действително с
повдигнатото обвинение са засегнати защитени от Конституцията на РБ основни
човешки права и ценности.
5
Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът
следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2, ал.1,
т.3, пр. 1 ЗОДОВ задължителната практика на ВКС отнася : тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността
на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална
принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението
върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални,
психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално
положение, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената
практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение
№ 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. №
638/2012 г на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в този смисъл е ППВС
4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Настоящият съдебен състав като съпостави гореизложените задължителни
критерии с установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че
размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за
справедливост е 30000 лв.
Във връзка с така определеното обезщетение настоящата инстанция дължи да
отбележи, че намира времето за приключване на наказателното производство като
отговарящо на критериите за разумност на срока. Съгласно трайно установената
практика на Европейския съд за защита правата на човека и основните свободи –
разумността на срока за провеждане на наказателното производство следва да се
преценява с оглед фактическата и правна сложност на делото, действията на
6
подсъдимото лице и действията на компетентните държавни органи, насочени към
приключване на производството с окончателен акт. В конкретния случай се
установява, че обвинението е било повдигнато срещу едно лице, за едно деяние, по
квалифициран състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение, не са
налице усложнения в наказателния процес от фактическа и правна страна, като
продължителността на делото е била 1 година и 1 месец, от които по-малко от 8
месеца досъдебно производство /от момента на привличането на ищеца в качеството
му на обвиняем/, което с оглед броя и естеството на извършените действия по
разследване се явява кратък период от време; 4 месеца съдебно производство по НОХД
№ 4549/2022г. по описа на СРС, 7 с-в. Действително следва да се отчете и
обстоятелството, че през цялото време ищецът се е намирал под угрозата от
реализиране на най-тежката форма на наказателна репресия – а именно налагане на
наказание лишаване от свобода като същевременно следва да се отчете и
обстоятелството, че от събраните гласни доказателства се установява, че са налице
редица негативни емоционални изживявания, свързани с изолация, отчуждение,
затвореност, безпокойство, озлобление, загуба на приятели и приятелка. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че в периода от 28.08.2021г. до 25.08.2022г. /близо 1
година/ ищецът е бил с наложена най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“. Заслужава внимание и обстоятелството, че ищецът е бил осъждан
като същевременно не са ангажирани доказателства за появата на здравословни
или особено тежки психологически проблеми.
Следователно предявеният иск е основателен и доказан за сумата от 30000
лева като за разликата до пълния предявен размер от 90000 лева следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
10.09.2022г. /датата на влизане на оправдателната присъда в сила/ до окончателното
изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ, съразмерно с уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в общ размер на 2620.00 лева /сумата от 10.00
лева – ДТ и сумата от 7850 лева – адвокатско възнаграждение/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.
7
София, ул. “Витоша” № 2, на основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ да заплати на Д. Г.
Г., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, офис 214 сума в размер
на 30000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 4549/2022г. по
описа на СРС, 7 с-в, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2022г. /датата на
влизане на оправдателната присъда в сила/ до окончателното изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2620.00 лева – разноски по
съразмерност за производството пред СГС като ОТХВЪРЛЯ искът за неимуществени
вреди за разликата над сумата от 30000 лева до пълния предявен размер от 90 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8